№ 1226
гр. Бургас, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20232100501646 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 295/28.06.2023 год. по гр.д.№ 1129/2021 год. по описа на
Несебърския районен съд:
- е отхвърлен предявения от М. К. Ж. с ЕГН **********, с адрес: град Б., ж.к.
Л., блок *, вход *, етаж *, иск против М. М. А. с ЕГН **********, с адрес: село Т., улица Р.
№ *, община Несебър, с участието на трети лица помагачи Д. С. П. с ЕГН ********** и с.
й Д. С. П. с ЕГН **********, двамата с адрес: град Н., улица М. № **, за признаване за
установено по отношение на М. М. А., че М. К. Ж. е собственик на Сграда с
идентификатор 73571.501.289.2 /седемдесет и три хиляди петстотин седемдесет и едно
точка петстотин и едно точка двеста осемдесет и девет точка две/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Тънково, община Несебър, одобрени със Заповед РД-18-23 /
07.07.2005г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение, засягащо сградата е
25.06.2021г., адрес на сградата: село Т., улица М. Д. № *; сградата е разположена в поземлен
имот с идентификатор 73571.501.289; застроена площ 39 кв.м., брой етажи 1, брой
самостоятелни обекти в сградата-няма данни, предназначение: Друг вид сграда за обитаване,
и за осъждането на М. М. А. да му предаде владението върху имота.
- е осъден М. М. А. с ЕГН **********, с адрес: село Т., улица Р. № *, община
1
Несебър, с участието на трети лица помагачи Д. С. П. с ЕГН ********** и с. й Д. С. П. с
ЕГН **********, двамата с адрес: град Н., улица М. № **, да премахне изградената в
североизточната част на собствения му поземлен имот с идентификатор 73571.501.289, с
адрес: село Тънково, улица М. Д. № *, разположена на северната и източна регулационни
линии – обслужваща постройка с търговско предназначение, съдържаща търговски
обект и автоработилница.
- е осъден М. М. А. с ЕГН **********, с адрес: село Т., улица Р. № *, община
Несебър, с участието на трети лица помагачи Д. С. П. с ЕГН ********** и с. й Д. С. П. с
ЕГН **********, двамата с адрес: град Н., улица М. № **, да премахне преграден тухлен
зид от три части с височина 150 см., изпълнен от керамични блокове с дебелина 12 см.,
започващ от североизточния ъгъл на двуетажната жилищна сграда с идентификатор
73571.501.289.1, продължаващ перпендикулярно на север с дължина 265 см., после
успоредно на жилищната сграда с дължина 288 см. и отново перпендикулярно в посока
север с дължина 413 см., като достига до северната имотна граница на поземлен имот с
идентификатор 73571.501.289, с адрес: село Тънково, улица М. Д. № *, община Тънково,
както и преградите от метални колове и телена мрежа, ограждащи бетонните настилки
около жилищната двуетажна сграда с идентификатор 73571.501.289.1 от север и
частично от запад.
- е отхвърлен предявения от М. К. Ж. с ЕГН **********, с адрес: град Б., ж.к. Л.,
блок *, вход *, етаж *, иск за осъждане на М. М. А. с ЕГН **********, с адрес: село Т.,
улица Р. № *, община Несебър, с участието на трети лица помагачи Д. С. П. с ЕГН
********** и с. й Д. С. П. с ЕГН **********, двамата с адрес: град Н., улица М. № **, да
премахне извършените пристрояване и надстрояване на сграда с идентификатор
73571.501.289.2, разположена в поземлен имот с идентификатор 73571.501.289, с адрес:
село Тънково, улица М. Д. № *, община Тънково, поради прекратяване след предявяване на
иска на неоснователните действия, с които пречи на упражняването на правото на
собственост.
- са отхвърлени предявените от М. К. Ж. с ЕГН **********, с адрес: град Б., ж.к. Л.,
блок *, вход *, етаж *, искове за осъждане на М. М. А. с ЕГН **********, с адрес: село Т.,
улица Р. № *, община Несебър, с участието на трети лица помагачи Д. С. П. с ЕГН
********** и с. й Д. С. П. с ЕГН **********, двамата с адрес: град Н., улица М. № **, да
премахне: по-ниската постройка, разположена в югозападната част на поземлен имот с
идентификатор 73571.501.289, с адрес: село Тънково, улица М. Д. № *, община Несебър, на
границите му със съседните поземлени имоти с идентификатори 73571.501.288 на запад и
73571.501.293 на юг, изпълнена с тухлени стени и профилна ламарина за покривна
конструкция, както и всички огради, разположени вътре в поземления имот.
Осъден е М. М. А. с ЕГН **********, с адрес: село Т., улица Р. № *, община
Несебър, да заплати на М. К. Ж. с ЕГН **********, с адрес: град Б., ж.к. Л., блок *, вход *,
етаж *, сумата в размер на 1 440 лв. представляваща част от направените по делото разноски
съобразно уважената част от исковете, като за разликата над уважения до пълния
2
претендиран размер на разноските от 4 385 лв. претенцията е отхвърлена.
Осъден е М. К. Ж. с ЕГН **********, с адрес: град Б., ж.к. Л., блок *, вход *, етаж *,
да заплати на на М. М. А. с ЕГН **********, с адрес: село Т., улица Р. № *, община
Несебър, сумата в размер на 2 600 лв., представляваща част от направените по делото
разноски съобразно отхвърлената част от исковете, като за разликата над уважения до
пълния претендиран размер на разноските от 3 600 лв. претенцията е отхвърлена.
1.Подадена е въззивна жалба от ищеца М. К. Ж. с ЕГН **********, чрез
процесуален представител адв. Атанас Тасков-АК-Хасково, срещу решението В ЧАСТИТЕ,
с които е отхвърлен иска по чл.108 от ЗС и е отхвърлен иска по чл.109 от ЗС относно
претенцията за премахване на постройката в югозападната част на дворното място.
Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваните от ищеца части е неправилно
като незаконосъобразно. Твърди се, че районният съд е пренебрегнал сочената от ищеца
съдебна практика на ВКС според която собствеността на допълващото застрояване следва
правото на собственост на основното застрояване, а не на дворното място. Сочи се, че
сградите на допълващо застрояване, които нямат технически характеристики за да бъдат
обособени в самостоятелен обект са прилещажи към сградата на основно застрояване, като
самостоятелно не могат да бъдат придобити и по давност. Цитирана е практика на ВКС.
Оспорен е извода на съда, че процесната постройка по чл.108 от ЗС е придобита валидно от
ответника в качеството й на обособен обект. Твърди се, че както сочените характеристики
на постройката от вещото лице по приетата по делото експертиза, така и приетото с ТР
3/28.06.2013 год. по ТД 3/2014 год. на ОСГК, фактически и юридически опровергават извода
на съда за нейната самостоятелност. Оспорен е извода на районния съд за валидност на
сделката по придобиване на процесния имот от ответника, като се твърди ирелевантност на
обстоятелствата относно поредността на изграждане на постройките в процесния поземлен
имот. Твърди се, че съдът неправилно е приложил ТД 5/18.05.2017 год. по ТД 5/2015 на
ОСГК. Сочи се, че публичната продан няма отношение към правния статут на продаваните
вещи, тъй като не е първично придобивно основание. Твърди се, че неправилно е отхвърлен
негаторния иск относно т.н. от съда „тухлен кокошарник“. Твърди се, че изводите на съда в
тази част са в противоречие с ТР 4/06.11.2017 год. по ТД 4/2015 год. на ОСГК и ТР №31/84
год. по гр.д.№10/84 год. на ОСГК, като изграждането на постройка в нарушение на
градоустройствените правила е достатъчна предпоставка за уважаване на иска, без
необходимост да се доказва, че тя пречи на ищеца. Направено е искане за отмяна на
решението в обжалваните части, за уважаване на исковите претенции в обжалваните части
за и присъждане на съдебните разноски за двете инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор от ответника М. М. А. с ЕГН **********, чрез
процесуален представител адв. Петя Шивачева- БАК, в който се твърди, че въззивната жалба
е неоснователна. Оспорено е твърдението на въззивника-ищец, че обектът на собственост на
ответника е „несамостоятелна постройка на допълващо застрояване“, като се сочи, че в
действителност и както е установено по делото, това е еднофамилна жилищна сграда с
напълно самостоятелен характер. Твърди се, че собствената на ответника постройка е
3
узаконена към 30.03.2004 год. и отговаря на изискванията за жилище по чл.110 от Наредба
№7 от 22.12.2003 год., тъй като е жилищна сграда, а не жилище-апартамент, а в процедурата
по узаконяване не са допуснати нарушения. Твърди се правилност на изводите на съда
относно годността на постройката да бъде самостоятелен обект на разпоредителни сделки, а
цитираната във въззивната жалба съдебна практика е превратно тълкувана от ищеца. Сочи
се, че сградата на ответника е построена преди тази на ищеца, че е била годен обект на
публична продан през 2014 год. също като самостоятелен обект изграден върху дворното
място. Направено е искане за оставяне на въззивната жалба без уважение.
2. Подадена е въззивна жалба от ответника М. М. А. с ЕГН **********, чрез
процесуален представител адв. Петя Шивачева- БАК, срещу решението В ЧАСТИТЕ, с
които са уважени претенциите на ищеца с правно основание чл.109 от ЗС за премахване на
обслужващата постройка находяща се в североизточната част на поземления имот,
преграден тухлен зид от три части с височина 150 см., както и преградите от метални
колове и телена мрежа, ограждащи бетонните настилки около жилищната двуетажна
сграда с идентификатор 73571.501.289.1. Твърди се, че в тези части решението е
неправилно, тъй като не са налице предпоставките за уважаване на негаторния иск. Сочи се,
че ищецът не е установил действия на ответника по изграждането на постройката и на
ограждащите тухлени стени. Не е установено също, че те пречат на ищеца да използва
пълноценно собствената си вещ, като ищецът не е посочил действията, с които ответникът
му пречи и ограничава правата му на суперфициар. Сочи се, че процесната постройка е
изградена от предишни собственици на терена, а ищецът като суперфициар и собственик на
друга постройка в имота, по никакъв начин не е препятстван да ползва собствеността си.
Твърди се, че преградният зид също не е изграден от ответника, че създава допълнителна
сигурност за имота и също не пречи на ищеца относно свободния достъп до неговия имот.
Оспорен е извода, че постройката на ответника и зидът създават евентуална опасност от
увреждане на постройката на ищеца, като се твърди, че този извод е необоснован, а също е
извън заявеното от ищеца по предявения иск. Цитирана е практика на ВКС в която е прието,
че дори при неоснователни действия на ответника, но които не създават пречки на
собственика, негаторният иск подлежи на отхвърляне. Сочи се, че към момента на
придобиване на собствеността от ищеца той вече е бил запознат с фактическото положение
в имота и се е съгласил с него. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните
части, за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на съдебните разноски за двете
съдебни инстанции. Направено е искане по доказателствата: Да бъде задължена
насрещната страна да представи жалбата си до РС „Пожарна и аварийна безопасност“, както
и за издаване на въззивника на съдебно удостоверение с оглед снабдяване с
административната преписка образувана по жалбата на М. Ж..
В дадения срок е постъпил отговор от ищеца М. К. Ж. с ЕГН **********, чрез
процесуален представител адв. Атанас Тасков-АК-Хасково, в който са изложени
съображения за неоснователност на възраженията на ответника. Сочи се, че ответникът е
4
пасивно легитимиран по предявените искове по чл.109 от ЗС, дори да не е изградил
постройката и зида, като е достатъчно че поддържа противоправното състояние в имота.
Отделно се сочи, че от доказателствата по делото се установява, че постройката е
новоизградена точно от ответника. Сочи се, че в случая по естеството си противоправно
изграденото от ответника пречи на ищеца, като е цитирана и съдебна практика. Твърди се,
че от събраните по делото доказателства и от заключението на вещото лице се установява
наличието на всички предпоставки за уважаване на исковите претенции по чл.109 от ЗС, тъй
като ищецът в качеството му на суперфициар има право да изисква да се спазват
отстоянията между неговата постройка и другите постройки в поземления имот, като има
право да ползва и прилежащия терен, което включва възможността за свободен подход към
къщата. Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваните части и за
присъждане на съдебните разноски.
Третите лица-помагачи на ответника, не са изразили становище.
Въззивните жалби са подадени в срок, от името на легитимирани за обжалване лица,
срещу съдебен акт на районния съд, който подлежи на въззивно обжалване и са
ДОПУСТИМИ.
С решението в обжалваните части Несебърският районен съд се е произнесъл по
обективно съединени искове с правни основания чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС.
С определението си по чл.267 от ГПК, въззивният съд е оставил без уважение
направеното от въззивника-ответник доказателствено искане.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частите, с което претенцията на ищеца
по чл.109 от ЗС е отхвърлена относно искането за премахване на извършените пристрояване
и надстрояване на сграда с идентификатор 73571.501.289.2, разположена в поземлен имот с
идентификатор 73571.501.289, както и на други огради в поземления имот.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид горното, направените искания и
възражения, и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Решението в обжалваните части е постановено от компетентен съд в рамките на
правомощията му, по допустими искови претенции, поради което е валидно и допустимо.
Постановено е по исковите претенции, което стават ясни от изложеното по-горе, предявени
от М. К. Ж. с ЕГН **********, против М. М. А. с ЕГН **********, при участието на трети
лица-помагачи на ответника и негови праводатели Д. С. П. с ЕГН ********** и с. й Д. С. П.
с ЕГН **********. По спорния предмет пред въззивния съд страните поддържат
твърденията и възраженията направени пред първоинстанционния съд, които също стават
ясни от изложеното по-горе.
Преценката за правилност на решението в обжалваните от страните части, въззивният
съд извърши въз основа на събраните от районния съд доказателства.
Съгласно н.а. № ***/26.11.**** год. по дело №1139/**** год. на нотариус №208
/л.250/ Х. Н. С. е придобил чрез покупка празно дворно място – УПИ III – 254 в кв.24 по
5
плана на с. Т., общ.Несебър, урегулиран от 741 кв.м., за който не се спори и се установява
от приложените скици и заключения на вещо лице Антова, че по КККР приет през 2005 год.
е отразен като ПИ с идентификатор 73571.501.289.
От заключенията /основно и допълнително/ на вещо лице Антова по приетите
съдебно-технически експертизи, се установява, че към момента, в който Х. Н. С. е придобил
поземления имот, за с. Т. е действал ЗРП одобрен през 1985 год. с изменение от 1994 год., с
което за процесния УПИ III – 254 в кв.24 по плана на с. Т., общ.Несебър е очертано само
едно строително петно. КК и КР на с. Т. са одобрени през 2005 год., като ПИ с
идентификатор 73571.501.289 /УПИ III – 254 в кв.24/ е нанесен без застрояване. През 2006
год. имотът е вписан в КККР като собствен на Т. Х. С., а с изменение на КК от 2006 год. в
ПИ с идентификатор 73571.501.289 са нанесени две сгради: едната в северната му част с
идентификатор 73571.501.289.1 – отразена като собствена на Е. Х. С., а другата в
югоизточната част с идентификатор 73571.501.289.2 – отразена като собствена на Т. Х.
С.. Видно от представените актуални скици, към момента първата сграда с краен
идентификатор 1 е отразена като собствена на ищеца, а втората сграда с краен
идентификатор 2 е отразена като собствена на ответника. Последното изменение на КК е от
2022 год., но то засяга само западната имота граница на поземления имот, не и сградите в
него. Вещото лице е посочило, че на скицата с която е поискано нанасяне на двете сгради в
процесния поземлен имот, издадена през 2005 год. от Община-Несебър, сградата
разположена в югоизточната част на процесния имот е отразена с различна конфигурация от
тази, която има по кадастралната карта след нанасянето през 2006 год., като причините за
това не са установени от вещото лице, включително – вещото лице не е получило обяснение
и от Службата по кадастъра. Констатирани са и разлики в посочената квадратура на
сградата в преписка на РДНСК и в издадените документи за собственост и кадастралната
карта. Съдът намира, че следва да зачете отразяването на сграда 73571.501.289.2, така
както е конфигурирана на действащия кадастрален план, не само защото той е с по-
голяма степен на автентичност от предходно издадената скица от общината, но и
защото отразява фактически установената от вещото лице конфигурация на сградата
при огледа извършен на място. Относно квадратурата също намира, че следва да бъде
зачетена тази отразена по документите за собственост и кадастралната карта, тъй като
тя отговаря на действителната, а несъществените отклонения в посочената квадратура на
сградата в представените документи за собственост, са без значение за изхода на делото.
След като е придобил собствеността върху незастроеното до този момент УПИ III –
254 в кв.24 по плана на с. Т., общ.Несебър, Х. Н. С. в периода м.11.2002 год. – м.01.2004 год.
е извършил незаконно строителство-без строителни книжа, което той е декларирал пред
общината /л.252/, като е подал молба през м.01.2024 год. за узаконяване на
строителството/л.249/. Дори се даде вяра на снимката приложена към заключението на
вещото лице към „експертна оценка“ с отразена дата м.03.2003, /за която не става ясно дали
е дата на оценката или дата на която е правена снимката/, която е обсъждана от вещото лице
Антова, и дори да се счете, че към м.03.2003 год. в поземления имот не е била изградена
6
сградата отразена към момента с идентификатор 73571.501.289.2, то следва да се приеме,
че строителството на сградата е извършено в периода м.09.2003 год. – м.01.2004 год.
Сградата в процесния поземлен имот е била факт в началото на 2004 год., тъй като със
заповед №104/04.03.2004 год. на Началника на РДНСК-Бургас е забранен достъпа и
ползването на неприетия по установения ред строеж: „жилищна сграда“ находяща се в УПИ
III – 254 в кв.24 по плана на с. Т., общ.Несебър, собственост на Х. Н. С.. В заповедта е
описано, че строежът се ползва като вилна сграда./л.240/ С акт за узаконяване
№12/30.03.2004 год. на гл. архитект на Община- Несебър/л.256/ е извършено узаконяване на
жилищна сграда на площ от 38 кв.м. на един етаж. От приложените по делото скици от
действащата към момента кадастрална карта, както и от скиците приложени към
преписката по узаконяване, става ясно, че узаконената постройка е ситуирана на
мястото, където по действащите към момента КККР е отразен имот с идентификатор
73571.501.289.2 с посочено предназначение: едноетажна жилищна еднофамилна сграда.
При огледа от вещото лице става ясно, че сградата е масивна, със стоманобетонна
конструкция и дървен двускатен покрив с керамични керемиди, като в нея са
обособени входно предверие, баня с тоалетна, преходна кухня с хранене и помещение-
дневна-спалня. Към заключението са приложени и снимки направени от вещото лице към
момента на огледа.
Вещото лице Антова в допълнителното си заключение е посочило, че съдържанието
на проекта за узаконяване на отразената към момента сграда с идентификатор
73571.501.289.2 не отговаря на минимално изискуемото съгласно Наредба №14 и
постройката не отговаря на изискванията за самостоятелно жилище в обект на основно
застрояване в имота, като за тази постройка не е ситуирано строително петно и няма
складово помещение, но съдът намира, че тези обстоятелства са правно ирелевантни за
спора, при положение, че е налице влязъл в сила административен акт по
узаконяването на сградата - към момента с идентификатор 73571.501.289.2, който е
противопоставим на настоящия ищец в качеството му на последващ приобретател
/правоприемник/ на правата на Х. Н. С., чиято собственост върху земята към момента на
узаконяването е включвало в пълен обем правото на строеж върху поземления имот, а
узаконяването е извършено точно по негова молба.
Същевременно, видно от представеното по делото разрешение за строеж
№6/09.06.2003 год., Х. Н. С. е получил разрешение, съгласно одобрени проекти на
28.05.2003 год., да постои друга жилищна сграда в притежавания от него към този момент
УПИ III – 254 в кв.24 по плана на с. Т., общ.Несебър. От заключението на вещото лице
Антова се установява, че в архива на общината са съхранени издадена скица с виза за
проектиране от 2002 год. на жилищна сграда и авторемонтна работилница. Съхранен е и
техническия проект за жилищната сграда, като за авторемонтна работилница не е одобрен
проект и не е издавано разрешение за строеж. Вещото лице сочи, че изградената на място
жилищна сграда в северната част на поземления имот, нанесена през 2006 год. в КК с
идентификатор 73571.501.289.1, отговаря по застроена площ, форма и размери на
7
одобрения на 28.05.2003 год. проект за жилищна сграда. От приложен към делото отговор
на Община-Несебър, цитиран и от вещото лице, става ясно, че за сграда с идентификатор
73571.501.289.1 не е откривана строителна площадка, не са определяни линия и ниво на
строеж, уведомление за заверка на заповедна книга, акт 14, акт 15 и не е издадено
удостоверение за въвеждане в експлоатация. За тази сграда също не е установено с
точност кога е започнало строителството и кога е било завършено, но на базата на другите
установени по делото факти следва да се приеме, че това е било извършено в периода
м.09.2003 год.- м.10.2006 год.- когато сградата е отразена на геодезическата снимка по
молбата за нанасянето й в кадастралната карта.
С н.а.№ ***/26.04.**** год. по дело №509/**** год. на нотариус №110, Х. Н. С. и М.
Т. С. са признати за собственици на едноетажна жилищна сграда с площ от 38 кв.м.
построена в собствения им УПИ III – 254 в кв.24 по плана на с. Т., общ.Несебър /за
която е бил издаден акта за узаконяване/.Съгласно н.а.№ **/23.06.**** год. по дело
№1438/**** год. на нотариус №208, Х. Н. С. и М. Т. С. са продали на Т. Х. С. УПИ III – 254
в кв.24 по плана на с. Т., общ.Несебър, заедно с построената в дворното място едноетажна
жилищна сграда с площ от 38 кв.м. състояща се от входно антре, кухня, стая и баня с
тоалетна. Тази сграда е била нанесена по молба на Т. Х. С., през 2006 год. в КК с
идентификатор 73571.501.289.2.
Съгласно н.а. № **/02.10.**** год. по дело №4064/**** год. на нотариус №208, Т. Х.
С. е ипотекирал като обезпечение в полза на банка, която му е отпуснала кредит
поземления имот с идентификатор 73571.501.289 / УПИ III – 254 в кв.24 по плана на с. Т.,
общ.Несебър/ заедно с построената в дворното място едноетажна жилищна сграда с
площ от 38 кв.м. състояща се от входно антре, кухня, стая и баня с тоалетна, заедно с
общите части от сградата и прилежащото право на строеж върху имота.
За неизплатени задължения на кредитополучателя, банката е предприела
принудително изпълнение, като след проведена от съдебен изпълнител публична продан по
изпълнително дело №20147040400494, с постановление за възлагане на недвижим имот от
12.04.2018 год. вписано в СП на 22.06.2018 год. поземлен имот с 73571.501.289 / УПИ III –
254 в кв.24 по плана на с. Т., общ.Несебър/, ведно с построената в този имот сграда с
идентификатор 73571.501.289.2. описана като „друг вид сграда за обитаване“ със застроена
площ 39 кв.м. на един етаж е възложена на В. С. А.а.
Съгласно н.а. №75 по дело №1904/2018 год. на нотариус №208, купувачката от
публичната продан В. С. А.а и М. М. М. са продали на Д. С. П. поземлен имот с
73571.501.289 / УПИ III – 254 в кв.24 по плана на с. Т., общ.Несебър/, ведно с построената в
този имот сграда с идентификатор 73571.501.289.2
Съгласно н.а.№ **/15.06.**** год. по дело №1156/**** год. на нотариус № 208, Д. С.
П. и Д. С. П. са продали на настоящия ответник М. М. А. поземлен имот с 73571.501.289 /
УПИ III – 254 в кв.24 по плана на с. Т., общ.Несебър/, ведно с построената в този имот
сграда с идентификатор 73571.501.289.2, описана в акта със застроена площ от 39 кв.м.
на един етаж, с предназначение : друг вид сграда за обитаване.
8
От представеното по делото постановление за възлагане от 31.03.2021 год. вписано
в СП на 27.05.2021 год. се установява, че от публична продан проведена по изпълнително
дело № 20158040400347 ищецът по делото М. К. Ж. е придобил собствеността върху сграда
с идентификатор 73571.501.289.1 със застроена площ от 106 кв.м., а по документ за
собственост – 122 кв.м. на два етажа с предназначение – еднофамилна жилищна сграда,
заедно със съответните прилежащи части от правото на строеж върху поземлен имот с
идентификатор 73571.501.289 / УПИ III – 254 в кв.24 по плана на с. Т., общ.Несебър/.
Според свидетелските показания на свидетеля В. – б. на бащата на ответника,
малката къща в която живее М. е построена от предишния собственик Х. някъде около 2003
година. След това Х. построил гараж, където заедно със сина си Т. извършвал ремонти на
автомобили. Х. и Т. направили и магазинче до гаража. Свидетелят се запознал с Х. и Т. при
посещение в авторемонтната работилница. Другата къща била направена по-късно, след
като вече бил построен гаража, в който ремонтирали коли. Свидетелят знае, че Т. оставил
голямата къща на сестра си. Сочи, че сега М. живее в малката къща.
По иска с правно основание чл.108 от ЗС:
На базата на изложеното по-горе става ясно, че ищецът по делото се легитимира като
собственик единствено на сграда с идентификатор 73571.501.289.1 със застроена площ от
106 кв.м., а по документ за собственост – 122 кв.м. на два етажа с предназначение –
еднофамилна жилищна сграда, заедно със съответните прилежащи части от правото на
строеж върху поземлен имот с идентификатор 73571.501.289 /УПИ III – 254 в кв.24 по
плана на с. Т., общ.Несебър/, а ответникът се легитимира като собственик на поземлен имот
с идентификатор 73571.501.289 / УПИ III – 254 в кв.24 по плана на с. Т., общ.Несебър/, както
и на другата, самостоятелно обособена за живеене сграда в имота, с идентификатор
73571.501.289.2.
От събраните по делото доказателства се опровергава твърдението на ищеца, на
което е основана претенцията му по ревандикационния иск, че сграда с идентификатор
73571.501.289.2, няма самостоятелен характер, а е прилежаща към неговата сграда с
идентификатор 73571.501.289.1. Нито едно от доказателствата по делото не дава
основание за такъв извод, тъй като не се установява сградата 73571.501.289.2, по
проект, по предназначение или по естеството си да принадлежи или да обслужва сграда
73571.501.289.1. Събраните по делото доказателства сочат, че сграда 73571.501.289.2, е
изградена като самостоятелна, узаконена е като самостоятелна, целта за изграждането и е
била да задоволява жилищни нужди и фактически се е използвала и се използва за живеене.
Липсват данни тази сграда да е била предназначена или използвана като лятна кухня към
сграда 73571.501.289.1. Сградата с идентификатор 73571.501.289.1. е закупена от ищеца на
публичен търг преди издаване на разрешаване на ползване, по делото не са ангажирани
доказателства сградата, закупена от ответника някога да е обслужвала фактически
ползването й. Всъщност статута на сградата на ищеца като единствена сграда по основното
застрояване също не е надлежно установен, тъй като рамките на строителното петно
9
очертано на скицата на вещото лице не изключва възможност след изменение на
застроителния план, за изграждане и на друга сграда по основно застрояване в поземления
имот. В съответствие с горните изводи е и зачитането на самостоятелният статут на сграда
73571.501.289.2, при извършване на описаните по-горе прехвърлителни сделки, в които тя е
описана като отделен обект на собственост на базата на представени скици, в които също е
отразена като такъв. Сградата е изградена от собственика на земята – Х. Н. С., поради което
е станала негова собственост на осн. чл.92 от ЗС, а като приращение на това основание тя
принадлежи към земята, не към други, изградени впоследствие постройки. Ето защо съдът
намира за неоснователни всички възражения на въззивника-ищец изложени във въззивната
му жалба, относно принадлежност на сграда 2 към сграда 1, като счита, че изводите на съда
не се опровергават от цитираната в жалбата съдебна практика.
Поради неустановяване на собственост на ищеца върху сграда с идентификатор
73571.501.289.2, както и поради установяване на валидно правно основание за придобиване
на сградата от ответника – валидна транслативна сделка обективирана в н.а.№ **/15.06.****
год. по дело №1156/**** год. на нотариус № 208, съдът намира, че искът по чл.108 от ЗС
за установяване на собственост на ищеца върху сграда 73571.501.289.2 като
принадлежност към сграда 73571.501.289.1, и за предаване на владението върху
последната, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.109 от ЗС, в частите, за които е сезиран за
произнасяне въззивния съд:
От заключенията на вещо лице Антова се установява, че в процесния поземлен имот
с идентификатор 73571.501.289, който е ограден от всички страни, са изградени и
съществуват към момента на огледа постройки на допълващо застрояване и
второстепенни стопански, а именно:
- в североизточната част на северната и източна регулационни линии е разположена
обслужваща постройка с търговско предназначение, съдържаща търговски обект и
автоработилница.
- по-ниска постройка е разположена в югозападната част на поземлен имот, както
и
- тухлен зид от три части с височина 150 см., изпълнен от керамични блокове с
дебелина 12 см., започващ от североизточния ъгъл на двуетажната жилищна сграда с
идентификатор 73571.501.289.1, продължаващ перпендикулярно на север с дължина 265 см.,
после успоредно на жилищната сграда с дължина 288 см. и отново перпендикулярно в
посока север с дължина 413 см., като достига до северната имотна граница на поземлен имот
с идентификатор 73571.501.289, с адрес: село Тънково, улица М. Д. № *, община Тънково, и
прегради от метални колове и телена мрежа, ограждащи бетонните настилки около
жилищната двуетажна сграда с идентификатор 73571.501.289.1 от север и частично от запад.
Вещото лице е посочило, че изградената в югозападната част на поземления имот
второстепенна постройка /неточно определена от ищеца в исковата молба, а не от съда, като
10
кокошарник/ е разположена на вътрешните регулационни линии към съседните имоти,
представлява две постройки долепени една до друга, като по-ниската постройка е изпълнена
с тухлени стени. Покривната конструкция и на двете постройки е дървена, като по-високата
е с керемиди, а по-ниската му част е профилна ламарина. По-ниският покрив продължава на
север и на изток като навес с дървена конструкция, покрит с битумна хидроизолация. За
тази постройка не са налични строителни книжа, тя не е нанесена в кадастъра и не е
установено точно кога е изградена. От заключението на вещото лице не се установява,
тази постройка да пречи по какъвто и да е начин на ищеца да упражнява правата си на
суперфициар за постройката притежавана от него.
Изградената в североизточната част на поземления имот постройка е разположена
на северната и източната регулационни линии, като се състои от търговски обект в
северната част и автоработилница за ремонт на стартери и динама в южната част.
Конструкцията е дървена, едноскатна с наклон на юг, стените са ОСБ плоскости – дограмата
– пластмасова. В автоработилницата е изпълнен канал за авторемонтни дейности. По
източната част от северната фасада е монтирана ролетна щора. Прозорецът на южната
фасада на работилницата и входната врата са дървени. Двете части на постройката не се
ползват към момента на огледа извършен от вещото лице. За тях не са налични строителни
книжа и те не са нанесени в кадастъра. И за тази постройка вещото лице не сочи да
създава пречки на ищеца да упражнява правата си на суперфициар за постройката
притежавана от него.
Вещото лице е посочило, че тухлен зид от три части с височина 150 см., изпълнен
от керамични блокове с дебелина 12 см., започващ от североизточния ъгъл на двуетажната
жилищна сграда с идентификатор 73571.501.289.1, продължаващ перпендикулярно на север
с дължина 265 см., после успоредно на жилищната сграда с дължина 288 см. и отново
перпендикулярно в посока север с дължина 413 см., като достига до северната имотна
граница на поземлен имот с идентификатор 73571.501.289, с адрес: село Тънково, улица М.
Д. № *, община Тънково, и преградите от метални колове и телена мрежа, ограждащи
бетонните настилки около жилищната двуетажна сграда с идентификатор 73571.501.289.1 от
север и частично от запад, ограничават свободният обход около сградата на ищеца,
пречат на достъпа до двора, като препятстват извършването на ремонтни и
довършителни дейности по фасадите на сградата на ищеца, отводняването на покрива
или други неотложни дейности.
Според свидетелските показания на свидетеля Я. – без родство със страните, който е
посетил процесния имот заедно с ищеца през м.април и след това през м.юни, първият път
отишли само да огледат къщата, тъй като ищецът имал намерения да я купи. Тогава
свидетелят не видял да има огради вътре в имота, но втория път – след като ищецът вече
купил къщата, свидетелят видял, че имало огради и стени – от едната страна имало тухлена
стена, а от другата - телена ограда, а в имота „нещо се строяло“. Там бил ответникът М.,
който им казал, че дворът е негов и ще прави в него „негови си работи“. Според свидетеля,
към този момент ищецът разбрал, че е купил къщата без двора. Свидетеля сочи, че вътре
11
оградата била направена така, че ищецът да няма достъп до двора, само да може да влиза от
улицата в къщата, без възможност къщата да може да се заобиколи, тъй като оградата на
едно място била долепена, а на другите М. била почти долепена до къщата.
Предвид приетото със задължителното за съдилищата ТР № 4/06.11.2017 г. по ТД №
4/2015 г. на ОСГК на ВКС, както и практиката на ВКС обективирана в решение №
17/15.03.2022 г. по гр. д. № 3889/2021 г. на ВКС, решение № 88/21.10.2020 г. по гр. д. №
3238/2019 г. на ВКС и др., искът по чл.109 от ЗС може да бъде насочен и срещу лице, което
поддържа и се ползва от създадено състояние, което ограничава, смущава или пречи на
пълноценното ползване на вещта на ищеца според предназначението й, но също и когато
поддържането от ответника на такова състояние създава сериозна опасност от вредно и
смущаващо въздействие върху вещта за в бъдеще. За да бъде уважен негаторен иск е
необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да
упражнява своето право в пълен обем, като защитата обхваща всяко пряко или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение върху правото на
собственост, които ограничават, смущават и пречат на допустимото пълноценно ползване на
вещта според предназначението й, или създават реална опасност от такива. Във всеки
отделен случай се извършва конкретна преценка относно това дали с действия или
бездействия ответникът по негаторния иск създава за ищеца пречки за упражняване на
правото на собственост и дали тези пречки са по-големи от допустимите.
След като по делото се установи, че ищецът е собственик единствено на сградата с
идентификатор 73571.501.289.1, ведно с правото на строеж за построяването й, в настоящия
случай собственикът на постройката може да се ползва от земята само доколкото това е
необходимо за използването на постройката според нейното предназначение . Тежестта
на доказване, при твърдение, че описаните по-горе сгради и ограждение, разположени върху
поземления имот собствен на ответника, пречат на ищеца да използва закупената от него
сграда според нейното предназначение, е негова.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че ползването и
обслужването на постройката собствена на ищеца е препятствано от изградения тухлен зид
и преградите от метални колове и телена мрежа. На базата на свидетелските показания на
свидетеля Я. и на заключенията на вещото лице Антова съдът приема за доказано, че тези
вътрешни прегради препятстват както свободния достъп до къщата на ищеца, така и пречат
на обслужването на нейните фасади. В случая е без значение кой е изградил преградите, при
положение, че ответникът като собственик на поземления имот се ползва от тях, но предвид
соченото от свидетеля Я. може да се приеме за установено твърдението на ищеца, че
преградите са изградени в месеца, в който ответникът е придобил собствеността върху
поземления имот, което и при неустановяване на нещо различно, дава основание на съда да
приеме, че те са изградени от ответника. Ето защо съдът намира, че претенцията на
ищеца по чл.109 от ЗС е основателна за изградените вътрешни прегради в поземления
имот, които следва да бъдат премахнати от ответника.
Претенциите по чл.109 от ЗС за премахване на останалите процесни постройки
12
изградени в поземления имот, въззивният съд намира за неоснователни. Тези постройки са
разположени върху терена собствен на ответника, те са изградени без проекти и строителни
книжа, като постройката, която се намира в североизточната част на поземления имот в
непосредствена близост до къщата на ищеца не отговаря на изискванията за
пожаробезопасност, но това в случая не е достатъчно за да се уважи иска по чл.109 от ЗС,
тъй като не е доказано, че се създават пречки за ищеца по-големи от допустимите или, че
реално е застрашена неговата собственост. Ищецът не установи по делото, че тези
постройки му пречат да използва собствената си сграда и смущават правото му на
суперфициар. По делото не е установено, че тези сгради биха попречили в бъдеще /след
снабдяване с разрешение за ползване за сградата на ищеца/, на ползването на сградата на
ищеца. Невъзможността ищецът да използва части от поземления имот за паркомясто в
случая е без значение, тъй като той не е собственик на поземления имот. Ето защо за тези
постройки съдът намира, че не са установени кумулативните предпоставки за
уважаване на иска по чл.109 от ЗС и в тези части той следва да бъде отхвърлен.
От изложеното по-горе се установява, че решението в обжалваните части е
неправилно като постановено в противоречие със закона – чл.109 от ЗС единствено в
частта, с която районният съд е уважил иска по чл.109 от ЗС относно обслужващата
постройка с търговско предназначение разположена в североизточната част на северната
и източна регулационни линии, съдържаща търговски обект и автоработилница. В тази част
решението следва да бъде отменено, а спорът – решен по същество с отхвърляне на иска
по чл.109 от ЗС относно тази постройка.
В останалите обжалвани части решението на районния съд е правилно и следва
да бъде потвърдено от въззивния съд, като в тези части извън изложеното по-горе,
включително и за цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика, въззивният съд
препраща към мотивите на районния съд на осн. чл.272 от ГПК.
За съдебните разноски:
Въззивникът-ищец е представил доказателства единствено за внесена държавна такса
по подадената въззивна жалба, която е изцяло неоснователна, поради което въззивният съд
не следва да присъжда разноски в негова полза.
Въззивникът-ответник, чиято въззивна жалба е частично основателна, е представил
доказателства за заплатена държавна такса за въззивно обжалване в размер на 40 лв., от
която съобразно основателната част от въззивната жалба, в негова полза е дължима сумата
от 20 лв. Представени са доказателства за договорено заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 4000 лв. – платимо по банков път на части, но поради
непредставяне на доказателства за извършено плащане, сумата не се явява направени по
делото разноски по смисъла на чл.78 от ГПК, поради не следва да се присъжда част от нея,
съобразно основателната част на жалбата.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
13
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 295/28.06.2023 год. по гр.д.№ 1129/2021 год. по описа на
Несебърския районен съд, В ЧАСТТА ОТ ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ , с която е осъден М.
М. А. с ЕГН **********, с адрес: село Т., улица Р. № *, Община Несебър, с участието на
трети лица помагачи Д. С. П. с ЕГН ********** и с. й Д. С. П. с ЕГН **********, двамата
с адрес: град Н., улица М. № **, да премахне изградената в североизточната част на
собствения му поземлен имот с идентификатор 73571.501.289, с адрес: село Тънково, улица
М. Д. № *, разположена на северната и източна регулационни линии – обслужваща
постройка с търговско предназначение, съдържаща търговски обект и
автоработилница.
КАТО ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. К. Ж. с ЕГН **********, с адрес: град Б., ж.к. Л., блок *,
вход *, етаж *, против М. М. А. с ЕГН **********, с адрес: село Т., улица Р. № *, Община
Несебър, с участието на трети лица помагачи Д. С. П. с ЕГН ********** и с. й Д. С. П. с
ЕГН **********, двамата с адрес: град Н., улица М. № **, за осъждане на М. М. А. с ЕГН
**********, с адрес: село Т., улица Р. № *, Община Несебър, с участието на трети лица
помагачи Д. С. П. с ЕГН ********** и с. й Д. С. П. с ЕГН **********, двамата с адрес:
град Н., улица М. № **, да премахне изградената в североизточната част на собствения
му поземлен имот с идентификатор 73571.501.289, с адрес: село Тънково, улица М. Д. № *,
разположена на северната и източна регулационни линии – обслужваща постройка с
търговско предназначение, съдържаща търговски обект и автоработилница.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 295/28.06.2023 год. по гр.д.№ 1129/2021 год. по описа
на Несебърския районен съд В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА М. К. Ж. с ЕГН **********, с адрес: град Б., ж.к. Л., блок *, вход *, етаж
*, да заплати на М. М. А. с ЕГН **********, с адрес: село Т., улица Р. № *, Община
Несебър, съответна част от направените по делото разноски за заплатена държавна такса в
размер на 20 лв. /двадесет лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд, с касационна
жалба в едномесечен срок от връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14