Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 22.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет
и четвърти юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ, като
разгледа докладваното от съдия АГУШ к.а.н.д
№ 139 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Русе против решение № 39/13.01.2020 г., постановено
по АНД № 2193/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено наказателно
постановление № 38-0001380/14.10.2019 г., издадено от началника на ОО
„Автомобилна администрация“ – Русе. С наказателното постановление, на основание
чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвПр, за извършено нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 от
същия закон, на ответника по касационната жалба – „Байчев 66“ ЕООД, със
седалище в гр.Русе, е наложено административно наказание „имуществена санкция“,
в размер на 3000 лева. Като касационно основание се сочи неправилното
приложение на материалния закон. Касаторът поддържа, че неправилно районният
съд е приел, че разпоредбата на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр препраща към
конкретни изисквания за психологическа годност на водачите, вследствие на което
достигнал и до неправилния извод за допуснати нарушения на чл.42, т.4 и т.5 и
чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като в акта за установено административно нарушение
(АУАН) и в наказателното постановление (НП) не било посочено на изискванията на
коя конкретна разпоредба от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. или от друг законов
или подзаконов нормативен акт не отговарят двамата водачи относно тяхната
психологическа годност, както и че тези изисквания не са били описани в АУАН и
НП. Заявява, че изследването на психологическата годност има комплексен
характер и при положително заключение на изследваното лице се издава нарочен
удостоверителен документ - „удостоверение за психологическа годност",
чиято липса е достатъчна, за да се приеме, че е изпълнен състава на нарушението
на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр.
Иска се отмяната на
въззивното решение и решаване на делото по същество чрез потвърждаване на
наказателното постановление.
Ответникът по
касационната жалба – „Байчев 66“ ЕООД, със седалище гр.Русе, чрез процесуалния
си представител, изразява становище за нейната неоснователност и моли решението
на районния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за основателност
на жалбата като сочи, че изцяло споделя изложените в нея съображения.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена
е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да отмени наказателното постановление районният съд
е приел, че посочената като нарушена норма, а именно чл.7а, ал.2, пр.3 от
ЗАвПр, е препращаща поради което, с оглед гарантиране правото на защита на
наказаното лице и предвид изискванията чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и
т.6 от ЗАНН, е било необходимо в АУАН и НП да бъдат посочени и конкретните
разпоредби от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. или от друг законов или подзаконов
нормативен акт, които дефинират изискванията за психологическа годност, на които
двамата водачи не отговарят според административнонаказващия орган, съответно
тези изисквания е следвало да бъдат ясно описани. Тези правни изводи не се
споделят от касационната инстанция.
Разпоредбата на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр, в
относимите й части, изисква лицензираните превозвачи, какъвто е и ответникът по
касация, да осъществяват превоз на товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и
чл. 152, ал.1, т.2 от ЗДвП. Психологическата годност е комплексно понятие (арг.
от чл.6 и чл.30, ал.2 и ал.6 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г.), а не механичен
сбор от качествата, описани в глава втора от същата наредба и дефинирани в § 1
от нейната допълнителна разпоредба. Тя се установява чрез извършване на
психологическо изследване, което завършва със заключение за психологическа
годност като при положително заключение, съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 36 от
15.05.2006 г., на изследваното лице се издава нарочен удостоверителен документ
- "Удостоверение за психологическа годност", а при отрицателно
заключение на изследваното лице не се издава документ. По този начин законът
приравнява липсата на подобно удостоверение на липсата на удостоверената с него
годност на водача, независимо от това дали последният фактически отговаря на
всички или само на някои от качествените и количествени критерии за това.
Следователно, за да е надлежно описано нарушението, е
достатъчно в НП да бъде посочено, че лицензираният превозвач е допуснал
извършването на международен обществен превоз на товари от водач, който не
притежава удостоверение за психологическа годност, без да е необходимо да се
препраща към конкретни разпоредби от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. или други
нормативен акт. В случая това е сторено като в НП изрично е посочено, че и
двамата водачи не са притежавали удостоверение за психологическа годност за
продължителни периоди от време, през които са извършени и международни превози
на товари – съответно на 07.01.2019 г. и на 26.04.2019 г.
Касационната инстанция намира също, че щом задължението
на превозвача да
осъществява превоз на товари само с водачи, които отговарят на изискванията за
психологическа годност следва от самия закон – чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр, то,
противно на приетото от районния съд, не е необходимо в НП да се сочат и разпоредби
от подзаконови нормативни актове, които регламентират същото по съдържание
задължение, като например чл.57, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. Последната
разпоредба предвижда, че лицето по чл.2, ал.1 (т.е. лицензираният превозвач, какъвто
е ответникът по касация) допуска до управление на превозните средства за
международни превози на пътници и товари само водачи, които са психологически
годни. Впрочем същата наредба, в чл.58, ал.1, т.3, ясно указва, че тази годност
се доказва от водачите чрез притежаването на валидно удостоверение за
психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП,
т.е. по Наредба № 36 от 15.05.2006 г.
Като е достигнал до
противоположни правни изводи и е приел, че при издаването на АУАН и НП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в извънсъдебната фаза
на производството районният съд е постановил едно неправилно решение, което
следва да бъде отменено и делото решено по същество като наказателното
постановление бъде потвърдено.
Доколкото касаторът
не е бил представляван и не е претендирал присъждането на деловодни разноски,
такива не му се следват.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, изр.1, пр.2 и чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 39/13.01.2020
г., постановено по АНД № 2193/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
отменено наказателно постановление № 38-0001380/14.10.2019 г., издадено от
началника на ОО „Автомобилна администрация“ – Русе вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 38-0001380/14.10.2019 г., издадено от началника на ОО
„Автомобилна администрация“ – Русе, с което, на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от
ЗАвПр, за извършено нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 от същия закон, на „Байчев
66“ ЕООД, със седалище в гр.Русе, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“, в размер на 3000 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: