№ 2256
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА Г. НЕДЯЛКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20251110201735 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Д. Х., ЕГН **********, против Наказателно
постановление № 24-4332-028929/27.11.2024 г., издадено от Началник Сектор
към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 100,00 (сто) лева за извършено
административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно, като се оспорва изложената в него
фактическа обстановка. Жалбоподателят твърди, че не е преминал на червен
сигнал на светофара, като до изравняването му със светофарната секция,
същият е светел в зелено, а в момента, в който вече подминавал светофарната
секция, с периферното си зрение видял, че светнало жълто, но ако бил
предприел спиране е щял да спре в средата на кръстовището и това нямало да
бъде безопасно спиране. Сочи се, че светофарната уредба на кръстовището не
е оборудвана с таймери, от които да може да се направи оценка на времето до
смяна на светлинните сигнали и съответно да се предприемат обосновани
действия за преминаване или спиране. На следващо място се навежда, че към
момента на съставяне на АУАН е бил лишен от възможност да изложи своите
1
аргументи, с които да се запознае и наказващият орган. Акцентира се, че за
процесния случай липсват незаинтересовани свидетели – очевидци, а отделно
от това на кръстовището имало четири или повече светофарни секции,
респективно от описаната фактическа обстановка в АУАН и механично
пренесена такава в издаденото НП, не става ясно за кой от светофарите е
прието, че свети в червено.
По изложените съображения се моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В ангажирано
по делото становище се пледира за отмяна на обжалваното наказателно
постановление по съображенията, релевирани в жалбата.
В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно
призован, се представлява от юрк.П. – с доказателства по делото за надлежно
учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният
представител излага съображения за законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, като се моли подадената жалба да бъде оставена
без уважение като неоснователна. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение в производството.
Жалбата на С. Д. Х. срещу Наказателно постановление № 24-4332-
028929/27.11.2024 г., издадено от Началник Сектор към ОПП – СДВР, е
подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба,
поради което е процесуално допустима.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата в контекста на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84
ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, констатира, че не са налице основания за неговата
отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взаимна връзка, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 16.11.2024 г. около 03:09 часа в гр. София жалбоподателят С. Д. Х.
управлявал лек автомобил марка "Пежо 307" с рег. № М7444ВР, движейки се в
2
ж.к.“Люлин“ по бул. "Царица Йоанна", с посока на движение от бул.“Тодор
Александров“ към ул.“Луи Пастьор“. Кръстовището на бул. "Царица Йоанна"
и бул. "Петър Дертлиев" било регулирано чрез светофарна уредба, която
работела в нормален режим на работа. Жалбоподателят, движейки се по бул.
"Царица Йоанна" навлязъл и преминал през посоченото кръстовище на червен
сигнал на светофарната уредба за неговата посока на движение. Това било
забелязано от свидетелите И. и Н., старши полицаи в 09 РУ – СДВР, които по
това време изпълнявали служебните си задължения и се намирали в близост
до кръстовището. Непосредствено след като възприели поведението на
жалбоподателя и обстоятелството, че същият навлязъл и преминал на червен
сигнал на светофарната уредба, свидетелите спели за проверка автомобила,
управляван от Х., в хода на която била установена самоличността му като
водач на МПС.
С оглед установеното свидетелят И. съставил срещу жалбоподателя С. Д.
Х. АУАН серия GA № 1315896 от 16.11.2024 г. за извършено на същата дата
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен за запознаване на
жалбоподателя, който го подписал като посочил, че има възражения и получил
екземпляр от него.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не било депозирано писмено възражение
срещу констатациите в АУАН № 1315896/16.11.2024 г.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление № 24-4332-028929/27.11.2024 г., издадено от
Началник Сектор към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100,00 (сто) лева за
извършено административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител И. и свидетеля Н..
При изграждане на релевантната фактология съдът се довери изцяло и
безкритично на свидетелите И. и Н. отчитайки факта, че същите са възприели
поведението на жалбоподателя при преминаването му през кръстовището,
респективно заявеното от тях представлява източник на преки доказателства
3
относно релевантните факти. Показанията на свидетелите са еднопосочни,
кореспондиращи помежду си и без съществени вътрешни противоречия. Не
може да не бъде отчетен добре запазеният спомен, относно обстоятелствата,
за които разказват свидетелите. Показанията им са детайлни, информативни,
обективни и добросъвестно депозирани. В разказа си пред съда и двамата
свидетели потвърдиха, че управляваният от жалбоподателя автомобил е
навлязъл и преминал през кръстовището на червен сигнал на светофарната
уредба, като и двамата свидетели посочват, че същите са има пряка видимост
към светофарната уредба.
Възстановената от свидетелите конкретика за обстоятелствата по случая,
въпреки рутинността на осъществяваната от тях служебна дейност,
свидетелства на непосредствено възприети събития от действителността и
изключва възможност за формалност на изявленията им и стремеж за
поддържане на уличаваща нарушителя версия. Още повече, когато изведените
от свидетелите факти не се опровергават от други независими източници на
доказателства. Показанията на свидетелите са вътрешно балансирани и
отразяват адекватно личните им възприятия върху създалата се пътна
ситуация. Принадлежността на свидетелите към структурата на полицейските
органи не се явява обстоятелство, което да постави под съмнение
достоверността на заявеното от тях или да указва единствено тяхното
предназначение да обслужат обвинителната теза без претенции за истинност,
противно на наведените в противоположния аспект доводи. В този смисъл,
обсъдените гласни доказателствени средства се явяват обективни и поради
това годни доказателствени източници за обосноваване изводите по
съществото на настоящия спор.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът намира подадената жалба за процесуално допустима, доколкото е
подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок за
4
обжалване по смисъла на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
При проверка процесуалната законосъобразност на обжалваното НП
съдът счита, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона, за което по делото са
представени и съответни писмени доказателства, а именно Заповед № 513з –
8422/31.08.2023 г. на директора на СДВР, Заповед № 8121К-12547/12.09.2024
г. на министъра на вътрешните работи и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
министъра на вътрешните работи.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и съдържат
всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
Нарушението е описано от фактическа страна достатъчно ясно и
конкретно, като жалбоподателят не е поставен в затруднение да разбере в
извършването на какво нарушение е обвинен. В процесните АУАН и НП е
посочено, че с действията си на 16.11.2024 г. жалбоподателят Х. е нарушил
разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като е навлязъл и преминал през
кръстовището на забраняващ /червен/ сигнал на светофарната уредба,
работеща в нормален режим на работа, което е квалифицирано като
"несъобразяване на поведението със светлинните сигнали". Актуалната
практика на АССГ е непротиворечива, като константно се приема, че
непосочването на конкретна разпоредба от ППЗДвП, която указва какво
следва да бъде поведението на участниците при различните светлинни
сигнали на светофара не накърнява правото на защита на сочения за
нарушител, като такова фактическо описание на нарушението е достатъчно
пълно и ясно за водач, който е преминал изпит за правоспособност /в този
смисъл са и Решение № 2066 от 28.03.2024 г. на АдмС - София по адм. д. №
11699/2023 г., Решение № 21619 от 29.10.2024 г. на АдмС - София по адм. д. №
6218/2024 г., Решение № 10889 от 5.07.2024 г. на АдмС - София по адм. д. №
5
4542/2024 г./. В тези влезли в сила съдебни актове еднопосочно се приема, че
изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка и правна квалификация по
чл. 6, т. 1 от ЗДвП в достатъчна степен внасят яснота относно признаците на
нарушението от обективна страна, както и на нарушената разпоредба, с оглед
което жалбоподателят е имал възможност да организира защитата си. Поради
това касационната инстанция приема, че не е налице съществено нарушение,
което може да обоснове незаконосъобразност на НП на самостоятелно
основание. В актуалната практика на АССГ е прието, че разпоредбата на чл. 6,
т. 1 от ЗДвП е достатъчно точна, ясна и информативна, като освен това
словесно е описано, че се касае именно за несъобразяване със светлинните
сигнали. Касационните състави приемат още, че е "абсурдно да се допусне, че
правоспособен водач на МПС не е наясно какво означават различните
светлини на светофара". Конкретното значение на червения сигнал на
светофара е уредено в Правилника за прилагане на ЗДвП в чл. 31, ал. 7, т. 1,
към който препраща и чл. 7, т. 1, б. "б" от Наредба № 17 от 23.07.2001 г. за
регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали. В чл. 37, ал. 7,
т. 1 от ППЗДвП е предвидено, че червена светлина на светофара означава
"Преминаването е забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва
да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да преминават линията,
на която е поставен светофарът; когато светофарът е поставен в средата на
кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на
пешеходната пътека". Разпоредбата детайлизира обективната страна и в
частност изпълнителното деяние на административното нарушение по чл.
183, ал. 5, т. 1 ЗДвП, но с оглед горните съображения, се налага извода, че и без
конкретното посочване на нарушената разпоредба от Правилника или
Наредбата, така изложената в АУАН и НП фактическа обстановка и правна
квалификация в достатъчна степен изясняват установените признаците на
нарушението от обективна страна и дават една достатъчно пълна и точна
правна квалификация на нарушението. По този начин следва да се приеме, че
е осигурено в пълнота правото на защита на санкционираното лице. С оглед
изложеното съдът намира, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати
нарушения на процесуалните правила.
Не се споделя и възражението, релевирано в жалбата, че въззивникът е
бил лишен от възможността да изложи своите възражения срещу
констатациите в съставения на мястото на нарушението АУАН, доколкото
6
същият му е връчен срещу разписка, в която е положил подписа си и в която
изрично е описано, че е уведомен, че в 7 – дневен срок може да направи
допълнително обяснения и възражения, като е видно, че същият не се е
възползвал от тази възможност.
На следващо място, съгласно чл. 6, т. 1 от ЗДвП, участниците в
движението са длъжни да съобразяват своето поведение със светлинните
сигнали, пътните знаци и пътната маркировка, като на още по-силно
основание това задължение следва да се изпълнява от водачите на МПС. От
гласните доказателства по делото несъмнено се установява, че
жалбоподателят С. Х. е навлязъл и преминал през кръстовището на червен
сигнал на светофарната уредба за неговата посока на движение, забраняваща
преминаването, с което е извършил нарушение на правилата за движение по
пътищата и по – конкретно на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по
пътищата по чл. 6, т. 1 от ЗДвП е извършено от жалбоподателя при форма на
вината пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко е
целял настъпването на същите. Жалбоподателят е съзнавал, че навлиза и
преминава през кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, но е
игнорирал забраната за това и е продължил да управлява автомобила си,
въпреки забранителния червен сигнал.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП гласи, че се наказва с глоба в
размер на 100,00 лева водач, който преминава при сигнал на светофара, който
не разрешава преминаването. За извършеното нарушение законодателят е
определил административното наказание в абсолютен размер, съвпадащ с
този, наложен от АНО, поради което за съда не съществува възможност за
неговото ревизиране.
Липсват данни – смекчаващи отговорността обстоятелства, от които да се
направи извод, че извършеното от жалбоподателя нарушение разкрива
значително по – ниска степен на обществена опасност от обичайните такива
нарушения, поради което и извършеното от жалбоподателя деяние не може да
се квалифицира като маловажен случай. Преминаването на червен сигнал на
светофар /при положение, че за други участници в движението е подаден
разрешителен сигнал за преминаване/ генерира риск от реализиране на ПТП, с
7
което нарушителят застрашава както собственото си здраве и живот, така и
тези на оставалите участници в движението.
По изложените по – горе съображения съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна на
представителя на въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на
СДВР разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4
вр. ал. 1 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ в размер на 80,00 лева, съобразявайки фактическата и правна
сложност на делото, както и вида и количеството на извършената от
процесуалния представител дейност.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-
028929/27.11.2024 г., издадено от Началник Сектор към ОПП – СДВР, с което
на жалбоподателя С. Д. Х., ЕГН ********** е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 100,00 (сто) лева за извършено
административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН жалбоподателя С.
Д. Х., ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция на вътрешните
работи (СДВР), сумата в размер на 80,00 /осемдесет/ лева – юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8