№ 313
гр. Варна, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20223110205332 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по жалба на Мила
Фриго Транс ЕООД, Булстат *********, чрез адвокат И. Г. против наказателно
постановление № 23-0000888/08.09.2022 г., издадено от Б. Г. Г. – и.д. директор на
Регионална дирекция Автомобилна администрация/РД АА/ гр.Варна, с което за
нарушение на чл.7а ал.2 пр.3 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/ на основание
чл.96г ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози на Мила Фриго Транс ЕООД е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
В жалбата въззивникът счита, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като неправилно е отразена фактическата обстановка,
неправилно е приложен материалния закон и издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила, за което излага аргументи и моли съда да го отмени.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява
се от адвокат И. Г., редовно упълномощен и приет от съда. По същество адв.Г. се
придържа към доводите, изложени във въззивната жалбата. Акцентира, че нормата на
чл.96г ал.1 от Закона за автомобилните превози следва да се приложи в случай, че
превозвач назначи или допусне до управление водач, каквото изпълнително деяние не
е описано в акта и наказателното постановление, а е посочен осъществен превоз. От
друга страна с Държавен вестник брой 184 от 2022 г. е изменена разпоредбата на чл.8
ал.2 от Наредба 36, като настоящата редакция гласи, че удостоверението за
психологическа годност на водачите е безсрочно, и се касае за по-благоприятната
разпоредба за дееца. Поради това моли съда да отмени наказателното постановление и
да присъди на доверителя му направените разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от младши експерт
1
В.С., редовно упълномощена и приета от съда. Моли съда да отхвърли подадената
жалба като неоснователна. Според Станчева с измененията от 21.10.2022 г. на Наредба
36 е променена единствено срочността на така издаваните удостоверения, като
законодателят установява безсрочност на всички издадени след дата 21.10.22 г.
удостоверения, като придава безсрочност и на срочно издадените такива, но валидни
към дата 21.10.2022 г., а не всички издадени до момента удостоверения за
психологична годност. В настоящия случай процесното удостоверение за
психологическа годност не попада в тази законоустановена рамка, тъй като последното
е било валидно до 23.05.2022 г. Моли съда да потвърдите така издаденото наказателно
постановление като законосъобразно, възразява срещу възнаграждението на
отсрещната страна, като счита същото за прекомерно и моли същото да бъде намалено
съобразно законоустановения минимум и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в полза на Регионална дирекция Автомобилна администрация Варна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По повод извършване на комплексна проверка на документацията относно
транспортната дейност на превозвача Мила Фриго Транс ЕООД за периода от
01.03.2022 г. до 31.05.2022 г., била изпратена покана с рег.№ 82-00-51-598/05.07.2022
г./приложено заверено копие/ до управителя на Мила Фриго Транс ЕООД в 7-дневен
срок да представи в Регионална дирекция Автомобилна администрация-Варна
документи, получена от управителя М.И.Н. на 12.07.2022 г.
В административната сграда на Регионална дирекция Автомобилна
администрация Варна била извършена проверка от старши инспектор Б. В. Г. на
представените от дружеството документи и наличната информация в информационния
масив на дирекцията, при която били установените следните обстоятелства:
Мила Фриго Транс ЕООД притежава лиценз на Общността № 17235/05.04.2017
г. за извършване на международен автомобилен превоз на товари, валиден до
04.04.2022 г.
По време на проверката била изготвена разпечатка от паметта на
тахографа/приложено заверено копие/, от която е видно, че на 24.05.2022 г. в периода
от 18:10 часа до 23:46 часа товарен автомобил марка Скания с рег.№ СВ 9708 СС е бил
управляван от С. С. и автомобилът се е намирал в България.
Към преписката са приложени и заверени копия от:
CMR/международна товарителница/ № **********/23.05.2022 г. за извършване
на превоз на палети с общо тегло 5 288 кг от България, Девня до Полша от
превозвач Мила Фриго Транс ЕООД с автомобили СВ 9708 СС и С 6852 ЕМ;
CMR/международна товарителница/ № **********/23.05.2022 г. за извършване
на превоз на палети с общо тегло 15 843 кг от България, Девня до Полша от
превозвач Мила Фриго Транс ЕООД с автомобили СВ 9708 СС и С 6852 ЕМ;
разпечатка от паметта на тахографа, от която е видно, че на 25.05.2022 г. в
периода от 07:09 часа до 11:04 часа товарен автомобил марка Скания с рег.№ СВ
9708 СС е бил управляван от С. С. и автомобилът се е намирал в Румъния;
CMR/международна товарителница/ № 6218579/26.05.2022 г. за извършване на
превоз на товар с общо тегло 10095 кг от Полша от превозвач Мила Фриго Транс
ЕООД;
2
CMR/международна товарителница/ № 6218580/26.05.2022 г. за извършване на
превоз на товар с общо тегло 850 кг от Полша от превозвач Мила Фриго Транс
ЕООД;
разпечатка от паметта на тахографа, от която е видно, че на 26.05.2022 г. в
периода от 07:15 часа до 11:53 часа товарен автомобил марка Скания с рег.№ СВ
9708 СС е бил управляван от С. С. и автомобилът се е намирал в Полша;
протокол от контролна проверка № BG *********/14.09.2021 г. за проверка на
тахограф в автомобил Скания с рег.№ СВ 9708 СС и
справка от Търговски регистър за актуалното съС.ие на Мила Фриго Транс ЕООД
към 01.07.2022 г., от която е видно, че управител е М.И.Н..
От приложеното заверено копие от разпечатка от информационната система на
Изпълнителна агенция Автомобилна администрация от регистъра за психологически
изследвания на водачите в ИААА С.Д.С. е притежавал удостоверения №
570137/23.05.2019 г., валидно до 23.05.2022 г. и № 772443/13.06.2022 г. с валидност до
13.06.2025 г.
На 05.08.2022 г. инспектор в РД АА Б. В. И. съставил Акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/ № 321580/приложен оригинал/ против Мила
Фриго Транс ЕООД за това, че на 24.05.2022 г. в гр.Варна, бул.Осми приморски полк
№ 122, вх.Б, ет.1, ап.80, като лицензиран превозвач е допуснал до управление на
товарен автомобил марка Скания с рег.№ СВ 9708 СС, от категория N3, с който е
извършен международен обществен превоз на товари, видно от CMR №
**********/23.05.2022 г. и информация от паметта на дигитален тахограф, монтиран в
МПС, за дата 24.05.2022 г., водачът С.Д.С. ЕГН **********, който не отговаря на
изискванията за психологическа годност по смисъла на разпоредбата на чл.152 ал.1 т.2
от ЗДвП. Водачът С. за периода от 24.05.2022 г. до 12.06.2022 г. включително е бил без
издадено удостоверение за психологическа годност, видно от направената справка в
регистъра за психологическите изследвания на водачите в информационната система
на ИА АА. Нарушението не е изолиран случай, видно от CMR № 6218580/26.05.2022 г.
и информация от паметта на дигитален тахограф от 26.05.2022 г.
АУАН е съставен в присъствието на управителя на дружеството М.И.Н..
Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАвтП. В АУАН
като иззети като доказателства са посочени: извлечения от паметта на тахографа за
дати 24.05.2022 г. и 26.05.2022 г.; справка от регистъра за психологически изследвания
в ИА АА; копие от протокол за контролна проверка BG *********; копие от покана с
рег.№ 82-00-51-598/05.07.2022 г.; CMR № **********/23.05.2022 г.; CMR №
6218580/26.05.2022 г., справка от Търговски регистър.
АУАН е предявен на Н. на 05.08.2022 г., той се запознал с неговото
съдържание, записал като възражения по констатациите в него „не съм бил запознат, че
Психото – удостоверението е било изтекло“, подписал го и получил копие от АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № 23-0000888/08.09.2022 г./приложен оригинал/, издадено
от Б. Г. Г. – и.д. директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация
гр.Варна. Административно-наказващият орган е възприел изцяло констатациите,
отразени в АУАН, квалифицирал е нарушение по чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАвтП и е наложил
на Мила Фриго Транс ЕООД имуществена санкция в размер на 3 000 лева на
основание чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвтП.
Към административно-наказателната преписка е приложено заверено копие от
Протокол № BG 14/00008874/01.07.2022 г. за проверка на тахограф, монтиран в
автомобил с рег.№ В 0597 СА и данни за тахографа със заключение, че отговаря на
3
изискванията.
В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Б.
И., който потвърди отразените в АУАН обстоятелства.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от гласните
доказателствени средства – свидетелските показания на Б. И. и събраните по делото
писмени доказателствени средства, съдържащи се в административно-наказателната
преписка, подробно изброени по-горе, приети и приложени към делото на основание
чл.283 от НПК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на Б. И. и приобщените
писмени доказателствени средства като обективни, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и представящи в хронологичен ред събитията.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът, като взе предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
По допустимостта на въззивната жалба:
Наказателното постановление е връчено на М.И.Н. на 26.09.2022 г., видно от
разписката към него, жалбата срещу него е входирана в РД АА-Варна на 29.09.2022 г.,
видно от печата върху нея.
Жалбата е подадена от Мила Фриго Транс ЕООД, Булстат *********, гр.Варна,
бул.Осми приморски полк № 122, вх.Б, ет.1, ап.80, представлявано от М.И.Н. ЕГН
**********, чрез адвокат И. Г..
От приложеното към преписката заверено копие от разпечатка от Търговски
регистър за актуално състояние на Мила Фриго Транс ЕООД е видно, че управител
дружеството е М.И.Н.. Към въззивната жалба е приложен оригинал от пълномощно, с
което Мила Фриго Транс ЕООД, управлявано от М.И.Н., упълномощава адвокат И. Г.
да го представлява пред съдилищата в Република България, като подава жалби и
осъществява процесуално представителство.
Спазен е четиринадесетдневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, жалбата е
подадена в срока на обжалване от процесуално легитимно лице, срещу
административен акт, подлежащ на обжалване, пред компетентния районен съд по
местоизвършване на деянието, поради което същата е процесуално допустима.
По компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган:
Съгласно чл.91 ал.2 от ЗАвтП контролът по прилагането на закона при
извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства с
българска регистрация се осъществява чрез Изпълнителна агенция Автомобилна
администрация. Длъжностните лица от Изпълнителна агенция Автомобилна
администрация по силата на чл.92 ал.1 в изпълнение на задълженията си извършват
проверки и съставят актове за констатираните нарушения. АУАН е издаден от
компетентен орган - Б. В. Г., инспектор в Регионална дирекция Автомобилна
администрация гр.Варна, длъжностно лице от Изпълнителна агенция Автомобилна
администрация.
4
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Б. Г. Г. –
изпълняващ длъжността директор на Регионална дирекция Автомобилна
администрация гр.Варна. Съгласно чл.92 ал.2 от ЗАвтП наказателните постановления
се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
или от определени от него длъжностни лица. Със Заповед № 344/01.09.2022 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна
администрация/приложено заверено копие/ е наредено Б. Г. Г. да изпълнява
служебните задължения на П. И. Ц. - директор на Регионална дирекция Автомобилна
администрация Варна, считано от 01.09.2022 г. до завръщането на титуляра, но не
повече от 6 месеца. От приложеното заверено копие от заповед № РД-08-30 от
24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията е видно, че в точка I.6. е оправомощен директора на регионална дирекция
Автомобилна администрация да издава наказателни постановления за установени
нарушения на Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата и
подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях.
По процесуалния закон:
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са
съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и 3 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в
наказателното постановление се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна
степен описват нарушението, вменено във вина на въззивника, посочени са дата и
място на извършване, както и нарушените законови норми.
Действително в наказателното постановление не е посочен конкретния текст
от наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП. Това процесуално нарушение обаче не е
съществено и не нарушава правото на защита на жалбоподателя, защото от надлежно
цитирания законов текст става ясно, че за да бъде допуснат водач до извършване на
обществен превоз на пътници или товари, той следва да отговаря на изискванията за
психическа годност, удостоверено по надлежния ред.
Съдът счита, че в хода на административно-наказателното производство по
издаване на обжалваното наказателно постановление не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което е довело до нарушаване на правото на
защита на привлеченото към отговорност лице и води и до незаконосъобразност на
наказателното постановление и съответно до неговата отмяна.
По материалния закон:
При възприетата фактология съдът счете, че в случая правилно е приложен
материалния закон и че Мила Фриго Транс ЕООД е осъществило от обективна страна
състава на нарушение по чл.7а ал.2 пр.3 от Закона за автомобилните превози.
Административно-наказателната отговорност на Мила Фриго Транс ЕООД е
ангажирана с наказателното постановление за извършено нарушение на чл.7а ал.2 пр.3
от Закона за автомобилните превози.
Тази разпоредба задължава лицензираните превозвачи да осъществяват
превози на пътници и товари с моторни превозни средства само с водачи, които
отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на
моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с наредбите по чл.7 ал.3 и чл.12б ал.1 от този закон и чл.152 ал.1 т.2 от
Закона за движението по пътищата. Тази норма е бланкетна и за да бъде повдигнато
5
адекватно поведение за извършено нарушение по този член е необходимо да се посочи
кое точно изискване и от коя точно наредба е било нарушено. Действително в
наказателното постановление не е посочен конкретния текст от наредбата по чл.152
ал.1 т.2 от ЗДвП, определящ изискванията за психологическа годност на водачите,
който е бил нарушен, но както бе посочено и по-горе съдът счита, че това не е
съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правото на защита на
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, тъй като
нарушението е описано и индивидуализирано достатъчно точно, за да може това лице
да организира адекватно защитата си.
В АУАН и в наказателното постановление е отразено, че превозът на товари
за собствена сметка е осъществен от МПС с водач С.Д.С., който не отговаря на
изискванията за психологична годност по смисъла на Наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от
Закона за движението по пътищата. Според чл.152 ал.1 т.2 от Закона за движението по
пътищата министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията
определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни
средства и условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, както и на
председателите на изпитни комисии. В случая това е направено с Наредба № 36 от
15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на
изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания/наричана по-нататък Наредбата/, в Преходните и
заключителни разпоредби на която в параграф 2 е посочено, че наредбата се издава на
основание чл.152 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата.
Според чл.5 от Наредбата психологическата годност се установява с
психологическо изследване, а според чл.36 ал.2 от Наредбата след приключване на
психологическото изследване на всички лица, получили положително заключение, се
издава удостоверение за психологическа годност. При тази нормативна уредба е видно,
че съответствието на водача с изискванията за психологическа годност се удостоверява
единствено със съответно удостоверение, издадено по реда на цитираната наредба.
Същевременно от приложената по делото справка в Регистър за
психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо
изследване е видно, че водачът С.Д.С. не е разполагал с валидно удостоверение за
психологическа годност към момента на извършване на превоза.
Като е допуснало извършването на обществен превоз на товар от водач,
непритежаващ валидно удостоверение за психологическа годност и следователно
неотговарящ на изискванията на чл.7а ал.2 от ЗАвтП, санкционираното дружество
действително е осъществило неизпълнение на административно задължение, което
правилно е квалифицирано.
От друга страна по делото не се спори, че жалбоподателят е лицензиран
превозвач, съответно че водачът С.Д.С. към датата, посочена в наказателното
постановление, не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност.
От представените към административно-наказателната преписка
международни товарителници и разпечатки от тахографа на превозното средство е
видно, че деянието е извършено именно с превозно средство за обществен превоз,
визирано в диспозитива на обвинението, формулирани в АУАН и наказателното
6
постановление.
В случая административно-наказателната отговорност на санкционираното
лице е ангажирана на основание чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвтП, предвиждащ специална
санкция за лице, което назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на
някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове
по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници или товари. Касае се за разпоредба, съдържаща както
диспозиция, т.е. дължимото поведение, така и съответната санкция. Задължението на
превозвача да не допуска управляването на МПС от водач, който не отговаря на
изискванията за психологическа годност, произтича от нормата на чл.7а ал.2 от ЗАвтП,
т.е. касае се за изискване, определено с този закон.
С оглед на изложеното, съдът намира че законосъобразно и в съответствие с
общностното право е ангажирана отговорността на въззивника въз основа на
специалният текст на чл.96г ал.1 от ЗАвтП. Последният представлява предвиден в
закон случай на допустителство и е от категорията на продължените нарушения като се
осъществява чрез бездействие, посредством допускането от превозвача да бъде
извършван обществен превоз на товари от водач, който не притежава валидно
удостоверение за психологическа годност.
Като взе предвид, че административната санкция е предвидена в твърд
размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за размера на същата.
Съдът счита, че нарушението не е маловажно такова по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, доколкото същото е формално и с осъществяването му всякога се поставят в
опасност обществените отношения, които е призвана да охранява нормата на чл.96г
ал.1 вр. с чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАвтП. Деянието не е маловажен случай, поради това, че
липсата на удостоверение за психологическа годност би създала предпоставки за
застрашаване живота и здравето на неограничен брой лица - участници в движението.
По въззивната жалба:
1. Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба, за
неправилно приложение на материалния закон, тъй нормата на чл.7а ал.2 от
ЗАвтП предвиждала задължение за действие – „осъществяване на превоз“, а в
обстоятелствената част на акта е посочено бездействие – „допуснал“, поради
което е налице съществено противоречие между описанието на нарушението и на
посочената нарушена правна норма, което ограничава правото на защита.
Мотивите за извършено нарушение от обективна страна на материалната норма
на чл.7а ал.2 пр.3 и чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвтП съдът изложи по-горе.
2. Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба, че
наказателното постановление е издадено в противоречие с Директива
2006/126/ЕО. Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни
средства касае единствено въпросите по издаване и подновяване на свидетелства
за управление на МПС, създаването на унифициран образец и взаимното
признаване на правоспособността между държавите-членки. След като предметът
на правната уредба е различен, не е налице колизия между цитираната
нормативна уредба. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 5 от
Приложение ІІІ на Директива 2006/126/ЕО, който предвижда, че "Стандартите,
установени от държавите-членки за издаване и всяко едно последващо
подновяване на свидетелствата за управление, могат да бъдат по-строги от
7
изложените в настоящото приложение. За превозвачите, установени на
територията на Република България, се прилагат изискванията на Директива №
2006/126/ЕО по начина, по който е транспонирана в националното
законодателство, включително и за установеното задължение лицензираните
превозвачи да ползват за осъществяване на дейността си само водачи,
разполагащи с удостоверение за психологическа годност, издадено по реда на
чл.152 ал.1 т.2 б."б" от ЗДвП и Наредба № 36/2006 г.
3. Съдът не приема възражението на въззивника, направено в съдебно заседание, че
тъй като с Държавен вестник брой 184 от 2022 г. се изменя разпоредбата на чл.8
ал.2 от Наредба 36, като настоящата редакция гласи, че удостоверението за
психологическа годност на водачите е безсрочно, е налице хипотезата на чл.3
ал.2 от ЗАНН, а именно следва да се приложи по-благоприятната разпоредба за
дееца.
С Наредба № 36 от 15 май 2006 г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за
извършване на психологически изследвания, издадена от министъра на транспорта, в
чл.8 ал.1 е въведено задължение при всяко постъпване на работа и при извършване на
дейност като водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари лицата
да представят удостоверение за психологическа годност, като съгласно разпоредбата
на ал.2 на същия член, действаща към датата на извършване на нарушението,
удостоверението за психологическа годност е валидно за срок три години от датата на
неговото издаване.
От приложеното заверено копие от разпечатка от информационната система на
Изпълнителна агенция Автомобилна администрация е видно, че на С.Д.С. са били
издавани удостоверения за психологическа годност № 570137 от 23.05.2019 г., валидно
до 23.05.2022 г. и № 772443, издадено на 13.06.2022 г. и валидно до 01.08.2025 г. Тоест
към дата 24.05.2022 г. С. не е имал валидно удостоверение за психическа годност.
Действително след изменението на Наредбата, в сила от 21.10.2022 г. съгласно
чл.8 ал.2 от Наредбата удостоверението за психологическа годност е безсрочно.
Според параграф 6 от Преходните разпоредби, обнародван в Държавен вестник бл.84
от 2022 г. в сила от 21.10.2022 г. валидните удостоверения за психологическа годност,
издадени преди влизане в сила на тази наредба, стават безсрочни и запазват
валидността си при условията на § 2 т.4 относно чл.8 ал.7 Тъй като се касае само за
валидни удостоверения за психологична годност, каквото при влизане в сила на
изменението на Наредбата С. не е притежавал, в случая не е налице нова нормативна
уредба, която при хипотезата на чл.3 ал.2 от ЗАНН следва да се приложи като по-
благоприятна за нарушителя и да се приеме, че същият е имал валидно удостоверение
за психологична годност.
По вида и размера на наказанието:
Съгласно посочената като основание за налагане на административното
наказание разпоредба на чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвтП който назначи на работа или
допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и
с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари,
се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв. От справката за
8
нарушител/приложено заверено копие/ е видно, че Мила Фриго Транс ЕООД до този
случай има наложени 1 административно наказание за извършени нарушения по
Закона за автомобилните превози, Наредба № 33/1999 г. и Регламент № 561/06 г.
Посочена е наказващата норма, размера на наказанието е фиксиран, поради което не
следва да се обсъжда възможността за неговата промяна.
По разноските:
От процесуалният представител на въззиваемата страна в съдебно заседание бе
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Идентично
искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение бе направено и от
процесуалния представител на въззивника.
На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс. Съдът се
произнася по разноските сторени по делото, което разглежда.
В настоящото производство въззивникът е бил защитавана от адвокат, но
предвид изхода на спора – наказателното постановление следва да бъде потвърдено, по
аргумент на противното на чл.78 ал.8 вр.ал.3 от ГПК вр.чл.144 от АПК, искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и
следва да се остави без уважение от съда.
От друга страна искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на въззиваемата страна е направено своевременно, като
последният има право на такива предвид изхода на спора – потвърждаване на
обжалваното наказателното постановление и с оглед разпоредбата на чл.63д ал.1 от
ЗАНН, препращаща към чл.143 ал.1 от Административно-процесуалния кодекс. На
основание чл.63д ал.1 и ал.4 от ЗАНН, въззиваемата страна има право да бъдат
присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Като съобрази, че делото не се
отличава с особена фактическа и правна сложност и е приключено в рамките на едно
съдебно заседание, съдът намира за съответстващо възнаграждение в установения
минимален размер 80 лева съгласно чл.63д ал.5 от ЗАНН, вр.чл.37 ал.1 от Закона за
правна помощ вр.чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано, поради
което
РЕШИ:
Потвърждава наказателно постановление № 23-0000888/08.09.2022 г., издадено
от Б. Г. Г. – и.д. директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация
гр.Варна, с което на Мила Фриго Транс ЕООД, Булстат *********, гр.Варна, бул.Осми
приморски полк № 122, вх.Б, ет.1, ап.80, представлявано от М.И.Н. ЕГН **********, е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева на
9
основание чл.96г ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози за извършено
нарушение на чл.7а ал.2 пр.3 от Закона за автомобилните превози.
Оставя без уважение искането на Мила Фриго Транс ЕООД за присъждане на
адвокатско възнаграждение.
Осъжда Мила Фриго Транс ЕООД да заплати на Регионална дирекция
Автомобилна администрация гр.Варна, сумата от 80 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на Регионална дирекция Автомобилна
администрация гр.Варна и на Мила Фриго Транс ЕООД чрез адвокат И. Г., че
решението е изготвено.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено пред Административен
съд гр.Варна по реда на Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка
да се върне на Регионална дирекция Автомобилна администрация гр.Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10