Решение по дело №1229/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл.118 ал.3, вр. ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба от А. А. М. от [населено място], обл.Хасково, подадена чрез процесуален представител, против Решение №1012-26-201-1 от 20.05.2025г. на Директор на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата против Разпореждане №**********-2140-26-269 от 31.03.2025г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ-Хасково.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, като противоречащо на материалния закон.

Сочи се, че неправилно е приложено материалното право относно незачитането на времето на неработещата майка от 01.01.1975г. до 11.04.1975г. от общо 3м. и 10 дни, като действителен стаж. Излагат се доводи, че при безспорен действителен стаж от 14г.,09м. и 27 дни с правилното зачитане на периода на неработеща майка с продължителност от 03м. и 10 дни, би се установил общ сбор от повече от 15 години, т.е. повече от изискуемия по чл. 68, ал.3 от КСО. Нормата на пар.1, ал.1, т.12 от ДР на КСО нямала ретроактивно действие и зачитането на трудовия стаж следвало да бъде извършено съобразно нормативната уредба действаща към полагането му.

Моли се за отмяна на обжалваното решение и потвърденото разпореждане и връщане на преписката със съответни указания.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на оспорващата. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ-Хасково, чрез процесуален представител в съдебно заседание моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Прави се възражение за прекомерност на

заплатения от оспорващата адвокатски хонорар.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 03.12.2019г. А. А. М. подала заявление до Директора на ТП на НОИ-Хасково за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане № **********/№1/Прот.№ [рег. номер] 20.12.2019г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ, [населено място], такава била отпусната в минимален размер съгласно чл. 70, ал.13 от КСО. С Разпореждане № **********/№9/Прот.№ N01122 от 27.03.2020г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ размера на ЛПОС е изменен.

Със Задължителни предписания № ЗД-1-26-01867030 от 07.03.2025г. на Контролен орган при ТП на НОИ-Хасково, на оспорващата е указано да заличи данните подадени по реда на чл. 5, ал.4, т.1 от КСО за периода от 17.09.2019г. до 30.11.2019г. с вид на осигурен 13, декларация обр.№ 1.

С писмо изх. № 1029-26-923-2 от 28.03.2025г. ЗА Началника на отдел КПК при ТП на НОИ-Хасково, на Началника на отдел“Пенсии“ при ТП на НОИ-Хасково е посочено, че удостоверения на А. А. М. сега (А. Х. М.) осигурителен стаж и доход със служебна бележка за периода от 17.09.2019г. до 30.11.2019г., вкл. не следва да се зачита, при определянето на осигурителните й права, тъй като издадените задължителни предписания са изпълнени.

С Разпореждане № **********/2140-26-269 от 21.03.2025г. на Ръководителя на ПО при ТM на НОИ-Хасково е отменено разпореждане № 1/Прот.№01493/********** от 20.11.2019г. и всички последващи го на Ръководителя на ТП на НОИ-Хасково и е отказано на бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на А. А. М..

Разпореждането е било съобщено на адресата си на 03.04.2025г.(л.62-гръб).

С жалба вх. №1012-26-201/25.04.2025г. в ТП на НОИ – Хасково, А. А. М. обжалвала издаденото разпореждане.

С Решение № 1012-26-201-1 от 20.05.2025г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково отхвърлил жалбата.

Административният орган е приел, че жалбоподателката няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл.68 ал.1-2 от КСО, тъй като е навършила изискуемата възраст, но няма осигурителен стаж от 35 години и 08 месеца, а има 15г. 01м. и 07 дни. Възприето било също, че не са налице и условията за отпускане на пенсия по чл.68 ал.3 от КСО, тъй като жалбоподателката има навършена възраст от 67г., но няма изискуемия се действителен осигурителен стаж от 15 години. В тази връзка в решението са изложени съображения, че зачетения стаж за времето, като неработеща майка за периода от 01.01.1975г. до 11.04.1975г. с продължителност 00г., 03м. и 10 дниq не е действителен осигурителен стаж по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО.

Жалбата е подадена чрез административния орган, където е заведена с вх. №1012-26-201-2 от 02.06.2025г.

Горната непротиворечива фактическа обстановка се установява от приетите като доказателства по делото писмени документи, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид приобщения по делото доказателствен материал, доводите и възраженията на страните и като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от лице с правен интерес и срещу годен за обжалване административен акт. Въпреки указанията на съда дадени с разпореждането за насрочване на делото в о.с.з., ответникът не е представил доказателства за датата на съобщаване на оспореното решение на жалбоподателката, поради което жалбата следва да се приеме за депозирана в законоустановения срок. Ето защо оспорването е допустимо. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Проверяваното в настоящото производство решение изхожда от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл. 117, ал.3, вр. ал.1, т.2, б.„а” от КСО. Потвърденото с оспорения акт разпореждане, с което се отказва да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, също изхожда от лице, разполагащо с правомощия по чл.98, ал.1, т.1 от КСО, а именно длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Хасково.

Оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма.

Наред с горното, настоящият съдебен състав обаче намира проверяваното решение за несъответно на материалния закон, при следните съображения:

Законосъобразно административният орган е приел, че спрямо жалбоподателката не са налице основания за пенсиониране по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, тъй като, макар последната да е навършила изискуемата в тези разпоредби възраст, видно е от събраните по делото доказателства, съдържащи се в административната преписка, че към датата на подаване на заявлението си за пенсиониране, тя няма необходимия осигурителен стаж от 36г. и 08 месеца и това не е спорно по делото.

Спорен в настоящото производство е въпросът дали зачетеният стаж за времето като неработеща майка от 01.01.1975г. до 11.04.1975г. с продължителност 03м. и 10 дни, следва да бъде зачетен за действителен осигурителен стаж на оспорващата и оттук налице ли са предпоставките на чл.68, ал.3 от КСО за отпускане на ЛПОСВ.

За периода 01.04.1968г. до 30.11.2019г. административният орган е зачел на жалбоподателката осигурителен стаж от трета категория труд – 15г., 01м. и 07 дни(л.58), от който за действителен осигурителен стаж е признал такъв в размер на 14 г., 09 м. и 27 дни, а за непопадащ в приложното поле § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО е счетен стажа за времето като неработеща майка от 01.01.1975г. до 11.04.1975г. Между страните по делото не съществува спор, а и от представените по делото доказателства се установява, като е и изрично посочено в описа на осигурителния стаж, че от 01.01.1975г. до 11.04.1975г., период общо в размер на 03м. и 10 дни оспорващата е била в майчинство(отглеждане на дете до 1 г. възраст - с оглед установените дати на раждане на детето й).

Съгласно разпоредбата на чл.68 ал.3 от КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на [възраст] възраст.

Според §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, в действащата към настоящия момент редакция, „действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

В §9 ал.1 от ПЗР на КСО изрично законодателят регламентира, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.Приложимата материалноправна разпоредба към процесния период е разпоредбата на чл.80 от ППЗП (отм.), която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на ЗП се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ. С Постановление на Министерски съвет №61 от 1967г. за насърчаване на раждаемостта (обн. ДВ, бр.2 от 1968г., в сила за посочения период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967г., от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца. Към спорните по делото периоди е бил в сила Указ за насърчаване на раждаемостта - обн. - ДВ, бр. 15 от 1968 г., отм. – ДВ, бр. 32 от 2002 г., като според чл. 3ж, ал. 2, изр. първо от цитирания указ, на майките и осиновителките, които не работят по трудово правоотношение, до навършване на тригодишна възраст на детето се заплаща месечна парична помощ, като времето се зачита за трудов стаж. В същия дух е и разпоредбата на чл. 354, т. 6 от Кодекса на труда, която е гласяла, че за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, в случаите, когато майката или осиновителката се грижи за отглеждане на дете до навършване на тригодишна възраст.

Понастоящем в чл. 9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО е посочено, че за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски се зачита и времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл.38, ал.3, т.6 от НПОС.

Следователно и при действащите към периода на майчинство, и към настоящия момент пенсионни режими, периодите на бременност, раждане на дете и отглеждане на дете до 1 г. възраст (или майчинството) се зачитат за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респ. осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща, напротив – такова право е признато към процесния период и на неработещата майка, поради което липсва правно основание за приложение на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.

Със създаването на тази разпоредба, в сила от 01.01.2015г., законодателят не цели отпадане на правото на зачитане на отпуска по майчинство за трудов и осигурителен стаж, поради което неправилно и незаконосъобразно пенсионният орган е отказал на основание §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО да признае процесния период за действителен осигурителен стаж.

След признаването за действителен осигурителен стаж за трите спорни периода общо в размер на 03 м. и 10 дни действителният осигурителен стаж на А. М. безспорно е в размер от повече от 15 години и предвид обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението си за отпускане на ЛОСВ същата е навършила изискуемата в чл.68, ал.3 от КСО възраст, то са били налице условията и предпоставките на същата разпоредба за отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателката.

Като е отказал да зачете този стаж за действителен осигурителен такъв, административният орган неправилно е тълкувал и приложил закона.

В този смисъл е и трайната и непротиворечива практика на ВАС.

Наред с това органът не е съобразил, че процесното разпореждане е оспорено в неговата цялост и не е изложил фактически съображения относно законосъобразността му в частта му по пункт I от същото, и не е съобразил и че със същото е отменено несъществуващо разпореждане от 20.11.2019г.- това с което е отпусната първоначално пенсия на жалбоподателката е от 20.12.2019г. Дали се касае за фактическа грешка в случая може да е само предмет на предположения.

Ето защо оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Хасково, следва да бъде отменено и преписката да бъде върната на компетентния пенсионен орган при ТП на НОИ - Хасково за ново произнасяне по подаденото от оспорващата заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Предвид изхода на делото, основателна се явява претенцията на оспорващата за разноски по делото. Такива, се следват в доказания по делото платен размер на 600.00 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 17.04.2025г. Възражението за прекомерност на същия е своевременно заявено, но по същество неоснователно предвид че заплатеното възнаграждение не е прекомерно, тъй като надвишава само минимално установените в Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа размери и съответства на действителната и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл.172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №1012-26-201-1 от 20.05.2025г. на Директор на ТП на НОИ – Хасково, ведно с потвърденото с него Разпореждане №**********-2140-26-269 от 31.03.2025г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ-Хасково.

ВРЪЩА преписката на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково за ново произнасяне по подаденото от А. А. М. заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно дадените задължителни указания в мотивите на решението относно тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Хасково да заплати на А. М. А. разноски по адм.дело № 1229/2025г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 600.00 (шестотин) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщението, че е изготвено.