РЕШЕНИЕ
№ 1822
гр. Пловдив, 16.10.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
ХХІV състав, в открито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА
МАТЕЕВА
ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретаря К.Р.и участието на прокурора Данаила Станкова, като
разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 1730/2020
година по описа на съда, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Агенция „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, седалище в гр. София,
ул.“Македония“ №3, подадена чрез процесуалния представител юрк. И.В. против Решение
№ 48 от 27.03.2020г., постановено по АНД № 1001/2019г. по описа на Районен съд-
Асеновград - II н.с., с което е отменено Наказателно постановление №003926/19.11.2019год., издадено от Началник
на Отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към Агенция „ПИ“ за ангажирана спрямо
касатора административно – наказателна отговорност относно административно
нарушение на чл.139 ал.6 от Законът за движението по пътищата /съкр.ЗДвП/, за
което основание чл.179 ал.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба
в размер на 300.00 лева“. В жалбата се излагат съображения, че атакуваният
съдебен акт следва да се отмени като неправилен и незаконосъобразен, издаден
при съществено противоречие със съдопроизводствените правила и при нарушение на
материалния закон. Сочи се, че липсва обективна преценка относно наличието на съставомерно
от обективна и субективна страна деяние, касаещо вмененото административното
нарушение, както и липса на законосъобразна преценка на събраните по делото
доказателства за съставомерно поведение на нарушителя. В подадената касационна
жалба изцяло се оспорват изводите на първоинстанционният съд относно липса на
признаци за осъщественото нарушение. Редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от юрк.В., който поддържа касационната жалба и ангажира становище
в подкрепа на искането си за отмяна на съдебното решение и за отмяна на
издаденото наказателно постановление. Претендират се разноски.
Касационният
ответник В.Л.П., редовно призован в съдебно заседание, не се явява и не се
представлява.
Контролиращата
страна Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е
неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно, поради което предлага да се потвърди.
Касационният
съдебен състав, като провери законосъобразността на първоинстанционното
решение, във връзка с наведените в жалбата оплаквания, и с оглед обхвата на
служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2
от ЗАНН, намери следното :
Касационната
жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от
лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която
решението е частично неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
Районният
съд е бил сезиран с жалба против наказателно
постановление, издадено на основание АУАН с №
003926/17.06.2019г.,
с
което по отношение на касационният ответник е било установено административно
нарушение на разпоредбите на чл.139 ал.6 от , обстоятелствата по което са се изразили в това, че
при извършена на 17.06.2019г. проверка на републикански път II-86 при километър 30.7 посока с.Бачково като водач
на автомобил „Тойота Ярис“ с ДК №СМ ***АМ не е заплатила винетна такса за
движение по републиканската пътна мрежа. В хода на проверката П. представила
документи за заплатена на 07.02.2019г. винетна такса за автомобил SM3553АМ с валидност до 06.02.2020година. При така
констатираната грешка в изписания регистрационен номер на мястото на проверката
тя заплатила нова годишна винетна такса. В тридневен срок по издаденият и предявен АУАН по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН
е постъпило писмено възражение вх.№194-00-1653/24.06.2019г., в което
нарушителят оспорил вмененото му административно нарушение и изложил
съображения за техническа грешка в регистрационният номер на управлявания
автомобил, която според него не води до липса на заплатена винетна такса. С издаденото
наказателно постановление от 19.11.2019г. възражението било отхвърлено, като с него
било дадено отново същото описание на осъщественото административно нарушение, за
което на нарушителя било определено и наложено на основание чл.179 ал.3 от ЗДвП
административно наказание „глоба в размер на 300.00лева“. За да отмени така
издаденото наказателното постановление, районният съд е приел от събраните в
хода на съдебното следствие доказателства, че по безспорен и несъмнен начин е изяснено,
че липсва от субективна и обективна страна извършено от касационният ответник
административно нарушение на чл.139 ал.6 от ЗДВП. В тази връзка изцяло възприел
възражението на нарушителя, че е заплатена дължимата за движение по
републиканската пътна мрежа винетна такса и се касае за отстранима грешка в
изписването на контролния номер на автомобила, което е било изяснено и по време
на самата проверка. В тази връзка изложил мотиви за липса на неправомерно
поведение, което да подлежи на санкциониране с наложеното наказание, което се
явява и несъответно на тежестта на нарушението, независимо че е определено в
посочения минимален размер на санкцията от 300.00 лева.
Решението на
първоинстанционният съд е правилно.
Така по отношение на направените изводи
за това дали има установено по категоричен и несъмнен начин административно нарушение,
дали е налице съставомерно виновно поведение на посочения за автор на
административното нарушение и възможността за приложимостта на разпоредбите за
маловажен случай по чл.28 ЗАНН, изводите на първоинстационния съд са
законосъобразни. Те са направени на база събраните по делото доказателства и са
съответни на установената съдебна практика. За да отмени наказателното постановление, районният съд
законосъобразно е приел, че по преписката и по делото не са събрани
необходимите доказателства относно механизма на извършеното нарушение, нито е
налице годен субект на нарушението. В тази връзка изложените мотиви за липса на
законосъобразно изпълнение на административно – производствените правила,
конкретизирани в разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН относно изясняване на
обстоятелствата по нарушението, са правилни. Посочил, че е налице конкретика и
яснота относно това, че необходимия анализ на доказателствата налага доводите
за липсващо нарушение. Законосъобразен е направеният от съда извод, че така
установеното в НП административно нарушение безспорно съставлява маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН на неправомерно деяние. Посочил е, че
установеното при проверката деяние не дава съществено отрицателно въздействие
върху охраняваните обществени отношения по движение по републиканската пътна
мрежа, поради което е следвало административно – наказващия орган да не
определя и да не налага административно наказание. Счел е, че е налице съществено опорочаване на
проведения административно наказателния процес с привличането на П. за
нарушител, който да води до незаконосъобразност на атакувания административен
акт.
Следва
да се отбележи, че събраните гласни и писмени доказателства водят до несъмнения
извод, че се касае за липса на осъществено административно нарушение по смисъла
на посочената законова разпоредба от страна на касационния ответник. От
събраните по реда на съдебното следствие и обсъдени писмени доказателства може
да се направи несъмнения извод, че в настоящият случай е налице хипотезата на неправилно
изпълнение на задължението да се заплати винетна такса, което обаче е
отстранимо, в предвид представените квитанции за заплатена такава такса. Безспорно е,
че обществената опасност на деянието и дееца са изключително ниски В сравнение
с други подобни случай и с оглед степента на засегнатост на охраняваните
обществени отношения, а наложената санкция в един минимален размер е неоправдан
висока с оглед на причинените общественоопасни последици. Изводите на районния
съд в тази насока са законосъобразни, защото са съобразени с наличието на
конкретни доказателства, които обосновават законосъобразността на атакувания съдебен
акт. В
този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на
първоинстанционният съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а
съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК изцяло препраща към тях.
Ето защо, фактическите констатации и правните изводи на районния съд, се споделят и от настоящата съдебна
инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.
Наведените
в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като
неоснователни. Във връзка с възраженията
на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се
посочи, че същите са несъответни на събраните по делото доказателства и затова
са категорично неоснователни. С оглед
изложените съображения ,съдът намира, че не са налице твърдените касационни
основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на
касационният ответник. Същият не е направил съответното искане за тяхното
присъждане, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
Предвид
на изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК,
Съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 48/27.03.2020год.,
постановено по АНД № 1001/2019 год., по описа на Районен съд – Асеновград- IІ н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.