Номер 30624.09.2020 г.Град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Русе
На 11.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Наталия Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Мария Велкова
Секретар:Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20204500500444 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Община Русе против решение №778/23.06.2020 г.,
постановено по гр.д.№5438/2019 г. на Русенския районен съд, с което е уважен предявеният
от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“- гр.София иск с правно основание чл.422 от ГПК-
за установяване на вземането на застрахователя в размер на 192,50 лв., представляващо
изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ по издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 4520/2019 г. на РРС. Твърди се, че решението е
неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон по съображенията, изложени в жалбата. Претендира
отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът се отхвърли. Претендира и
направените разноски за производството.
Ответникът по жалбата ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“- гр.София не е
подал отговор по реда на чл.263 от ГПК. В съдебно заседание чрез процесуалния си
представител изразява становище за неоснователност на жалбата и иска решението да бъде
потвърдено, както и присъждане на направените разноски.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно
правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и
1
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството по делото е образувано по предявен от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“- гр.София против жалбоподателя иск с правно основание чл.422 от
ГПК- за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4520/2019
г. на РРС в размер на 192, 50 лв., представляващо платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско“.
Предявяването на специалният установителен иск по чл.422 от ГПК предпоставя
наличие на издадена в полза на кредитора- ищец заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
която е оспорена от длъжника с възражение в срока по чл.414 от ГПК. Подаването на
възражение поражда правния интерес за кредитора да предяви иск в преклузивния
едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК с цел да установи със сила на пресъдено нещо
съществуването на оспореното вземане и да стабилизира изпълнителната сила на заповедта,
за да послужи същата като изпълнителен титул за реализиране на вземането срещу
длъжника / арг. от чл.416 от ГПК/.
В конкретният случай е налице издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, оспорена от длъжника с подадена от него
възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Оспорването на заповедта за изпълнение е породило
правният интерес от търсената искова защита. Искът е предявен в законоустановеният срок,
поради което същият е допустим и правилно е разгледан по същество от
първоинстанционният съд. Това обуславя валидността и допустимостта на обжалваното
решение.
Решението обаче е неправилно като постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
В производството по чл.422 от ГПК в тежест на кредитора е да установи вземането си
както по основание, така и по размер.
В случая кредиторът е навел твърдения, че в негова полза е възникнало
суброгационното право, регламентирано в чл.410 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.410 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
Разпоредбата на закона сочи, че за да възникне в полза на застрахователя по
имуществена застраховка суброгационно право срещу причинителя на вредите, следва да са
налице следните елементи от фактическия състав на цитираната правна норма: наличие на
2
валиден договор за имуществено застраховане, сключен с увреденото лице с период на
покритие към момента на настъпване на застрахователното събитие, възникнало право на
застрахования срещу причинителя на вредата и извършено валидно плащане от
застрахователя.
По делото в доказателствена тежест на застрахователя е да установи осъществяването
на елементите от фактическия състав на цитираната правна норма, което в настоящият
случай не е налице.
Установено е, че между застрахователя, собственика на МПС- Интерлииз АУТО ЕАД
и лизингополучателя „ТисенКруп Матириалс България“ ООД- София е налице валиден
застрахователен договор „Каско стандарт“, сключен с многогодишна застрахователна
полица № 5С082525517003 с три периода на действие, в т.ч. и за периода 27.01.2018 г.-
27.01.2019 г.
Въз основа на подадена декларация от Р. Б.- водач на МПС л.а. Шкода с ДК№ СВ 7137
КА е образувана застрахователна преписка. В декларацията е посочено, че на 22.02.2018 г. в
гр.Русе, на бул.“Тутракан“ 100 е настъпило ПТП- при движение автомобилът попаднал в
голяма дупка на пътното платно, в резултат на което настъпили щети: предна дясна гума и
джанта. Застрахователят е извършил опис на щетите- предна дясна гума и джанта и на
02.03.2018 г. е платил на лизингополучателя обезщетение в размер на 192,50 лв. След
извършеното плащане до жалбоподателя е изпратена регресна покана, връчена с обратна
разписка.
Жалбоподателят е оспорил валидността на извършеното плащане с доводи, че не е
установено наличието на покрит застрахователен риск, както и за липсата на доказателства,
които да установяват мястото и механизма на увреждането.
Доводите са изцяло основателни.
Застрахователят е установил сключването на договор за имуществена застраховка
„Каско Стандарт“, сключен с горепосочената застрахователна полица. По делото обаче не са
представени общите условия на договора, поради което липсват доказателства, че е налице
покрит застрахователен риск. В тази връзка наведеният от жалбоподателят довод за липса на
валидно правно основание за заплащане на обезщетение е основателен.
Отделно от изложеното основателни са доводите на жалбоподателя, че по делото
липсват доказателства инцидентът да се е състоял на посоченото декларатора и св. Т. респ.
че заявените за обезщетяване вреди са настъпили в резултат на необезопасена дупка на
пътното платно.
Застрахователят е представил само декларация от водачът на МПС и пътувалия с него
свидетел на събитието, в която твърде общо е посочено, че на 22.02.2018 г. в гр.Русе,
бул.“Тутракан“100 при движение автомобилът попаднал в голяма дупка на пътното платно,
3
в резултат на което били увредени предна дясна гума и джанта.
Заявените от деклараторите данни относно ПТП не се подкрепени от други
доказателства по делото. Същите са разпитани по делото в качеството им на свидетели, но
показанията им са твърде общи и не установяват твърденията на застрахователя, че
увреждането е настъпило при преминаване именно пред неравност на пътното платно-
дупка. Свидетелите сочат, че усетили, че колата се тресе и след като спрели установили, че
гумата е спукана. Същите обаче не посочват в какво се изразява пътната неравност, през
която са преминали, нито могат да опишат същата. Показанията на тези свидетели се
опревергават от приетата по делото техническа експертиза на в.л. Г.. В същата вещото лице
изрично е посочило, че посоченото в декларацията увреждане на гумата и джантата би
могло да се получи при преминаване през неравност на пътното платно, но не със скоростта,
заявена от свидетелите, а със значително по- висока скорост- около 70 км/ч.
При тези доказателства неправилно първоинстанционния съд е приел, че е налице
основание за ангажиране на обезщетителната отговорност на жалбоподателя.
По делото няма доказателства, които да установяват, че е налице покрит
застрахователен риск по имуществена застраховка „Каско стандарт“. Няма и доказателства,
които да установяват по категоричен начин, че вредите по МПС са настъпили на посоченото
от застрахователя място и по описания начин, респ., че е налице основание за ангажиране на
отговорността на жалбоподателя.
В декларацията от водачът на МПС и пътувалия с него свидетел пред застрахователя
твърде общо е посочено както мястото, така и начина на увреждане на застрахования
автомобил. По същият общ и некретизизиран начин удостовереното е възпроизведено от
лицата, разпитани в качеството им на свидетели, а показанията им се опровергават с
приетата по делото техническа експертиза на в.л.Г. и поясненията, дадени от него в съдебно
заседание.
С оглед на това въззивният съд приема, че застрахователят не е установил с надлежни
доказателства наличието на основание за ангажиране на обезщетителната отговорност на
жалбоподателя. Няма доказателства вредите по автомобила да са настъпили от ПТП
настъпило на 22.02.2018 г. при преминаване през необезопасена дупка на път, в гр.Русе,
бул.“Тутракан“ 100, поради което не е налице основание за ангажиране на отговорността на
жалбоподателя на основание чл.49 от ЗЗД.
Само фактът на плащане на застрахователно обезщетение за отстраняване на заявените
от водача материални щети по МПС не е основание за ангажиране на отговорността на
жалбоподателя, тъй като не е установено, че вредите по автомобила са причинени именно от
преминаването му по необезопасена дупка по път, стопанисван от жалбоподателя.
Липсата на доказателства, които да установяват, че е налице валидно застрахователно
4
плащане, както на доказателства, които да сочат, че именно жалбоподателя се явява лице по
чл.410, ал.1, т.2 от КЗ мотивират съдът да приеме, че предявеният е изцяло неоснователен и
като такъв следва да се отхвърли.
Обжалваното решение като неправилно следва да се отмени като вместо него се
постанови ново решение, с което искът се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода от спора и съобразно чл.78 от ГПК разноските за производството са в
тежест на застрахователното дружество. Същото следва да бъде осъдено да заплати на
жалбоподателя сумата в размер на 625 лв. разноски за производството- депозит за в.л.,
държавна такса за въззивното производство и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.280, ал.2 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №778/23.06.2020 г., постановено по гр.д.№5438/2019 г. на
Русенския районен съд и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“- гр.София против
Община- Русе иск за установяване на вземането в размер на 192, 50 лв.- платено
застрахователно обезщетение по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 4520/2019 г. на
РРС.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“- гр.София да заплати на Община
Русе сумата в размер на 625 лв. разноски за производството.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5