28.02.2022г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на двадесет и осми януари две хиляди и двадесет и
втора година в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор Пазаитова
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№939 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален
кодекс във вр. с чл.21, ал.1, т.3 от Закона за
закрила на детето и чл.18, ал.4 от Правилника за
прилагане на Закона за закрила на детето.
Образувано е по жалба от А.И.П. *** срещу
Задължително предписание №П/Д-Х-003/29.07.2021г. на Директора на Дирекция
Социално подпомагане Хасково. Твърди се, че актът е незаконосъобразен, издаден
в нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно посоченото в
него основание се изисквало проверка по сигнал или жалба за дете в риск, а
конкретната мярка за закрила се предприемала съгласно план за действие с
детето. Необходимо било и социалният работник да констатира пълна липса на
съдействие от страна на родителя, който възпрепятства наложената мярка за
закрила. В конкретния случай тези предпоставки не били налице. Имало множество
жалби от страна на майката, но не била извършена съществена проверка и в
резултат на множеството жалби било решено, че детето е в риск, но не било ясно
каква е рисковата ситуация. Имало висящ съдебен спор между родителите и съдът
не се бил произнесъл с привременни мерки, а бащата многократно сигнализирал, че
майката можела да изведе детето от града. В подкрепа на твърденията си бащата
сочел, че майката водела съдебни дела и по отношение на по-голямата си дъщеря,
като по различните дела посочвала различни градове къде живее – било София,
било Хасково. Осигуряването на контакти по административен ред било допустимо
само когато двамата родители търсели съдействие от ДСП, а не и когато само
едната страна е направила това. В този случай имало граждански спор и следвало
да бъде решен от съда. Административният орган нямал право да разглежда въпроса,
когато това било предмет на съдебен спор и предстояло разглеждането му от съда
– чл.14, ал.3 от ГПК. ДСП Хасково били некомпетентен орган да прецени какви
следва да бъдат срещите на детето с майката. Освен това социалният работник не
бил констатирал несъдействие, както и не бил дал препоръка за задължително
предписание. Бащата откликвал на всяко поискано съдействие, като сочел и своите
опасения, които обаче не били съблюдавани от ДСП. Изразяват се твърдения, че
препоръката от 27.07.2021г. е могла да бъде антидатирана. Бащата осигурявал
видеоконтакти между детето и майката, а опасенията му, че майката може да
отвлече детето не били отразени. Бащата срещал в миналото трудности при
осъществяване на контакти с дъщеря им, тъй като майката я вземала и не се
прибирала, като заявявала, че отива да живее в София. Оспореният акт не
отговарял и на целта на закона, тъй като не се сочело в плана каква мярка за
закрила била предприета. Посоченото - съдействие, подпомагане и услуги в
семейна среда, не било конкретна мярка, а общо описание на евентуални дейности,
а в чл.23 от ЗЗДт били посочени изчерпателно мерките. Не било ясно и в какво се
изразява нейното осъществяване. Освен това посоченото като мярка било определено
със срок на изпълнение 1 месец, а след като планът бил от 20.04.2021г., то
действието било до 20.05.2021г. и задължителното предписание следвало да бъде
издадено не 2 месеца по-късно, когато планът за действие бил погасен. Съгласно
чл.6, ал.3 предприетите мерки следвало да бъдат пропорционални и единствено
достатъчни за постигане на преследваните цели, а бащата не бил уведомяван за
нарушение на плана и дали детето се счита за дете в риск. Грижите от бащата за
детето надхвърляли основните грижи за всяко дете и спорът за родителските права
не поставял непременно детето в риск. Иска се съдът да постанови решение, с
което да отмени Задължително предписание №П/Д-Х-003/29.07.2021г. на Директора
на дирекция Социално подпомагане Хасково.
Ответникът по делото – Директорът Дирекция
Социално подпомагане Хасково, счита жалбата за неоснователна.
Заинтересованата страна Й.Ф.Ф. взема
становище по основателността на жалбата, като я счита за неоснователна. Сочи,
че дори към момента на образуване на настоящото дело като майка не може да види
детето си, а това било цяла календарна година.
Заинтересованата страна Е.А.П. – чрез
назначения особен представител, счита, че оспореният акт е законосъобразен и
правилен.
Прокурор при Окръжна прокуратура Хасково
изразява становище за законосъобразност на оспорения акт.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
По сигнал от 04.01.2021г. и други
последващи от майката на детето Е. – Й.Ф., до Отдел Закрила на детето, ДСП Хасково,
е открит случай за детето Е., като майката излага твърдения, че след
отсъствието ѝ по празничните дни от Хасково не могла да влезе в семейния
дом, тъй като бащата сменил патроните на входните врати на къщата. Майката
сигнализирала полицията, но бащата отказвал да даде информация за детето Е.,
както и да представи възможност за контакт между детето и майката. Проведени са
телефонни разговори с майката и бащата, както и срещи-разговори с тях на
територията на ОЗД, а също и домашно посещение на лелята на детето по бащина
линия. С цел пълно изясняване на случая е проведен разговор с личния лекар на
детето, посетени са адресите, на които е отглеждана Е., събрани са документи и
информация от ИИС. Изготвен е социален доклад от 11.01.2021г. за оценка по
постъпил сигнал, в който е отразено, че бащата и детето не живеят в семейното
жилище и че бащата отказва да позволи контакт между майката и детето Е., докато
няма решение на съда по привременните мерки, тъй като имал окончателно желание
да се разделят с майката като семейство и именно той да упражнява родителските
права върху малолетната Е.. В доклада са отразени неговите опасения, че майката
щяла да вземе детето, както била сторила това в предходен случай в продължение
на 4 месеца, и така бащата отново нямало да има достъп до дъщеря им. Отразени
са твърденията на бащата, че в предходния случай майката била изнудила бащата
да прехвърли ½ от собствеността на стоматологична клиника на нейно име,
както и че по празниците детето и бащата били изоставени от нея, за да отиде тя
да се забавлява в София. В социалния доклад е включено и желанието на бащата да
съдейства за срещи с детето, но без да посочва конкретно място за тях. Установява
се при разговорите с родителите, че през 2020г. е имало заведено дело в
Хасковски РС – относно родителските права върху Е., но според майката тя дала
шанс на бащата и делото било прекратено. Впоследствие бащата сочи, че детето Е.
е в дома на неговата бивша съпруга при първородния му син, където именно
социалните работници са извършили посещение. Отразени са неколкократни
консултации на бащата през кратък период от време – относно правото на Е. да
осъществява контакти с майка си, както и неговото заявление, че няма да се
съобрази с препоръките на социалния работник, тъй като има опасения.
На 19.01.2021г. родителите подават
заявления за ползване на социални услуги в ЦОП след дадените им разяснения по
превенция на родителско отчуждение.
Със Социален доклад №СЛ/Д-Х/1187-004 от
20.01.2021г. след извършено проучване за детето Е. е прието, че е дете в риск,
за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие при установения съществуващ
родителски конфликт, като в случая се налага работа по превенция за родителско
отчуждение. Докладът е изготвен във връзка с предприемане на мярка за закрила
по ЗЗДт – Съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда спрямо детето Е..
Изготвен е на 20.01.2021г. План за
действие с дългосрочна и краткосрочна цели с планирани дейности консултиране на
родителите за техните права и задължения, както и за правата на детето и
осигуряване на възможност и условия на бащата за провеждане на контакти на
детето с майката; консултиране на бащата за различните възможности за
осъществяване на контакти между детето и майката, за задължението да уведомява
другия родител за еднолично взетите от него решения и предприети действия,
касаещи детето. Има поставени подписи от родителите, че са запознати с плана.
Издадено е Направление за ползване на социални услуги №НП/Д-Х-007/20.01.2021г.,
също с положени подписи за запознаването на родителите с акта.
Със Заявление от 26.01.2021г. майката
отново сочи, че няма контакт с детето Е.. Със становище от 02.02.2021г. Й.Ф.
сочи, че търси ежедневно контакт с детето Е., както и същото е изложено в
уведомление от 05.02.2021г. В жалба от 01.03.2021г. бащата сочи, че с детето Е.
били обект на непрекъснато физическо, психическо, икономическо и емоционално
насилие и майката заливала всички институции с жалби, като заявява, че няма да
допусне повторно да бъде отвлечено детето и да бъде самият той изнудван, но е
готов да се включи в социална услуга, за да търси компромис с майката. В сигнал
до ДА ЗД от 09.04.2021г. майката сочи, че вече три месеца няма никакъв контакт
с двегодишната си дъщеря Е..
На 19.04.2021г. е изготвен Протокол от
преглед на оценката на случая и плана за действие с участието на двамата
родители, като семейството е отново информирано и консултирано по въпроси,
свързани с родителските права и задължения, както и за наличните социални
услуги. Изрично е отбелязано като неизпълнени действия, че бащата не осигурява
възможност и условия за провеждане на контакти на детето с майката на
територията на ЦОП, а майката отказва видеоконтакт с детето, тъй като смята, че
такъв би бил непълноценен; не е изготвен график с конкретни дати и часове,
съгласувани от двамата родители, поради отказ на бащата за осъществяване на
срещи между Е. и майката; липсват контакти между детето и майката, както и
роднините по майчина линия. На 20.04.2021г. е изготвен План за действие, с
който родителите са се запознали и положили подпис в него. Предвиден е 3 месечен
срок на преглед и предстоящ такъв на 20.07.2021г. Между краткосрочните цели е
заложената в т.3 за осъществяване на срещи в ЦОП Хасково между детето Е. и
майката всеки вторник от 11,00ч. до 12,00ч.
Съгласно изготвената Индивидуална оценка
на потребностите от 05.05.2021г., с която е запознат бащата, към този момент
бащата отказва да осигури срещи на детето Е. с майката; родителите са в
конфликт и липсва диалог между тях, както и няма произнасяне от съда по
привременни мерки в брачното производство. При оценка на рисковете е отбелязано
становище, че съществува риск от родителско отчуждение, както и е необходимо да
се продължи работата в посока превенция на родителското отчуждение. В междинния
социален доклад от 05.05.2021г. като трудности по случая е отчетено отказа на
бащата да осигури срещи между детето и майката, родителския конфликт и
липсващия диалог, като е изготвен и Индивидуален план за подкрепа от ЦОП с
продължителност до 20.07.2021г., като една от целите е да се организират
липсващите срещи веднъж седмично във вторник от 11 до 12ч.
С Протоколи от 17.05. и 25.05.2021г. се
установява, че детето не е доведено на първата среща съгласно новия план за
действие, а впоследствие майката е била поставена под карантина до края на
м.май. Бащата подава сигнал на 19.05.2021г., като изразява становище, че
майката не е в карантина. В писмо от
25.05.2021г. ДСП Хасково уведомяват бащата, че по информация на ЦОП срещите
между детето и майката са онлайн и че към този момент физически контакт между
детето и майката не е имало.
В Доклад оценка на постигнатите резултати
по случая за детето Е. от 18.06.2021г. се сочи, че детето не осъществява пряк
контакт с майката и срещите били онлайн. В Индивидуална оценка на потребностите
от 22.06.2021г. отново е посочена проблемна зона – бащата отказва да осигури
срещи между майката и детето, тъй като липсват привременни мерки в брачния
процес. Изрично се сочи риск от родителско отчуждение. В становище от
24.06.2021г. бащата излага своите възражения по случая пред ДСП Хасково, като
не е съгласен, че безпричинно ограничава и нарушава правата на дъщеря си Е..
Сочи, че обясненията му се интерпретират необективно и незадълбочено.
Потвърждава се наличието на висящо съдебно дело между родителите –
гр.д.№1036/2021г., по което няма произнасяне по привременни мерки относно
упражняването на родителски права, като излага подробни съображения, че има
законно право да изчака съдебно решение. Майката и детето осъществявали контакт
по телефон и Вайбър, като бащата съдействал. Не били обсъдени от ДСП поведението
на майката на агресия и саморазправа и
издадената заповед за незабавна защита със задължение за майката да се въздържа
от домашно насилие, психическия тормоз, които майката упражнявала спрямо
родителите на бащата и други подробно изложени обстоятелства.
В сигнал до ДА ЗД от 28.06.2021г. майката
сочи, че вече шест месеца няма никакъв контакт с дъщеря си Е., излага опасения
от нанесените ѝ психологически и емоционални травми. Във връзка с
постъпилия сигнал са проведени срещи и консултации, съставени са протоколи. В
Доклад от 09.07.2021г. и Протокол за преглед на оценката па случая и план за
действие от 19.07.2021г. отново се сочи категоричен отказ от бащата да
съдейства за осъществяване на срещи между детето и майката. Изготвен е нов план
за действие от 20.07.2021г., в който е заложено поради неизпълнение на
планирана дейност /осигуряване на възможност и условия от бащата за провеждане
на контакти на детето с майката/ да бъде издадено задължително предписание,
като е съставен протокол от проведената среща на 20.07.2021г., подписан от
бащата. Издадено е ново Направление за ползване на социални услуги
№НП/Д-Х-042/20.07.2021г. за срок до 20.07.2022г.
С оглед на проведените действия социалният
работник по случая е изготвил мотивирано Предложение от 27.07.2021г. – за
предприемане на действия за издаване на задължително предписание съгласно
чл.18, ал.4 от ППЗЗДт, съгласувано с Началник Отдел ЗД.
Със Задължително предписание
№П/Д-Х-003/29.07.2021г., издадено на основание чл.21, ал.1, т.3 от ЗЗДт във вр. с чл.18, ал.4 от ППЗЗДт, бащата А.И.П. е задължен
да изпълнява заложените в Плана за действие дейности – Осигуряване възможност и
условия от бащата за провеждане на контакти на детето Е. с майката на
територията на ЦОП Хасково; Осъществяване на срещи в ЦОП Хасково между детето и
майката всеки вторник от 11,00ч. до 12,00ч. Изрично е указано, че в Плана за
действие от 20.04.2021г. на бащата е разяснено, че при неизпълнение на
заложените дейности или отказ на сътрудничество се предприемат мерки съгласно
чл.18, ал.4 от ППЗЗДт и санкции по чл.45, ал.9 от ЗЗДт.
По делото са приложени копия от Вайбър
връзка между родителите; предложение от бащата за Споразумение по привременни
мерки по гр.д.№1036/2021г. и протокол от 10.08.2021г. за отказ на майката да се
яви в ДСП относно становище по предложението.
С Определение на ХРС, постановено по
гр.д.№1036/2021г. по описа на съда, на основание чл.323, ал.3 от СК са
определени привременни мерки относно упражняване родителските права върху
детето Е., местоживеене и издръжка, както и е определен режима на лични
контакти с майката. С Определение от з.з. 05.11.2021г. са изменени определените
привременни мерки относно режима на лични отношения в частта на дните на
осъществяване.
С жалба вх.№26-94А-00-1092/12.08.2021г. А.П.
оспорва пред Директор РД СП Хасково Задължително предписание №П/Д-Х-003/29.07.2021г.
С Решение №26-РД06-0038/26.08.2021г. на Директор РД СП Хасково е прието, че
оспореното предписание е правилно и законосъобразно и то е потвърдено.
Видно от Известие за доставяне Решение
№26-РД06-0038/26.08.2021г. е получено от представляващ жалбоподателя на
01.09.2021г.
Жалбата срещу Задължително предписание
№П/Д-Х-003/29.07.2021г. е постъпила в деловодството на съда на 14.09.2021г.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като
депозирана в установения от закона срок и от лице, което има правен интерес от
оспорването, доколкото процесното задължително предписание, представляващо
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, поражда за него
неблагоприятни правни последици.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното задължително предписание е
постановено от компетентен административен орган и в пределите на неговата
власт съгласно разпоредбата на чл.18, ал.5 от ППЗЗДт, поради което не е
налице предпоставката за отмяната му по смисъла на чл.168, ал.1 във вр. с чл.146, т.1 от АПК.
Задължително предписание
№П/Д-Х-003/29.07.2021г. на Директора на Дирекция Социално подпомагане Хасково е
постановено в установената форма и не подлежи на отмяна съгласно чл.168, ал.1 във вр. с чл. 146, т. 2 от АПК. Посочени са обективно
и пълно фактическите и правните основания за издаване на акта, както и неговата
разпоредителната част. Конкретизирано е поведението, което следва да има бащата
на детето – ясно е разписано какво се очаква от бащата да предприеме с цел
преодоляване синдрома на родителското отчуждение и риска, който съществува за
детето. Мотивите на административния акт се допълват изцяло от всички събрани
по преписката писмени доказателства.
В настоящия случай съдът намира, че не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила –
предпоставка за отмяна на задължителното предписание на основание чл.168, ал.1 във вр. с чл.146, т.3 от АПК. Специализиран орган за
провеждане на политиката за закрила на детето в общината е Дирекция ДСП, в
която е Отдел за закрила на детето - чл.20, ал.1, чл.6, ал.1, т.2 от ЗЗДт. Съгласно чл.21, ал.1,
т.2, т.3, т.5 от ЗЗДт ДСП определя и провежда конкретни мерки по закрилата на
децата и контролира изпълнението им, извършва проверки по жалби и сигнали за
нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването
им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона,
предоставя информация за предлаганите услуги и оказва съдействие и помощ на
семействата и родителите на нуждаещите се деца. Изрично в чл.23 от ЗЗДт е разписано в какво се
изразяват мерките за закрила в семейна среда, които се осъществяват - насочване
към подходящи социални услуги в общността; консултиране и информиране на детето
в съответствие с неговата възраст и със степента на неговото развитие; социална
работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти
и кризи в отношенията. При осъществяване на своите функции и правомощия
органите за закрила на детето се ръководят от висшите интереси на детето във
всички свои действия, отнасящи се до децата и техните семейства съгласно чл.4, ал.1 от ППЗЗДт. Закрила на дете се
предоставя след оценка на постъпил сигнал в ДСП, като в конкретния случай се
установява, че са постъпили няколко сигнала от майката на детето. Случаят е разгледан,
като от социалните работници са извършени проучване и оценка на сигнала, при
което е установен риск за детето. Спазени са разпоредбите на чл.14 и чл.15 от ППЗЗДт, събрана е необходимата
информация от семейството, детето, роднини, личен лекар, като е искано
съдействие от друга дирекция Социално подпомагане - София, вкл. и са ползвани и
други източници на данни за взаимоотношенията на родителите и делата, които са в
конфликт и имат действия, които рефлектират и върху детето Е. и върху
отношението му към всеки един от неговите родители. Изготвен е план за действие
по отношение на детето, както и същия е бил актуализиран с оглед изтичането на
срока, като планът е съгласуван с родителите. Социалният работник е провеждал
периодично срещи с всички заинтересовани страни. Предвидени са мерките за
закрила – съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда, които следва да
бъдат осъществени чрез социални услуги, за които родителите са били насочени и
са подали заявление – организиране и провеждане на срещи между детето Е.,
майката и сестрата Ния в ЦОП, тъй като бащата отказва да съдейства;
психологическо и социално консултиране във връзка с превенция на родителско
отчуждение; оценка на родителския капацитет на родителите, които са в конфликт.
При установената невъзможност да се споразумеят родителите е изготвен конкретен
график за срещи на детето с майката, регламентиран в План за действие от
20.04.2021г. и последващия план от 20.07.2021г Между родителите няма спор по
делото, че от началото на 2021г. до подаване на жалбата срещу задължителните
предписания срещи между детето и майката не се осъществяват присъствено, а само
по телефон или Вайбър. Поради категоричния отказ от страна на бащата да
съдейства и осигури присъствието на детето на организираните срещи и по
предложение на социалния работник, водещ случая, е издадено процесното
задължително предписание, потвърдено при извършената административна проверка
от Директор РД СП Хасково. Установено е от административния орган, че се
провеждат единствено дистанционни срещи между детето и майката, отношенията
между двете не са лични и те не са били в пряк контакт след раздялата на
родителите. При проявеното бездействие
на бащата в изпълнение на заложените дейности и въпреки направените разяснения,
че единствено в правомощията на съда в брачния процес е постановяването на
режим на лични отношения на детето и родителя, както и неколкократните
консултации относно основното право на детето да поддържа лични отношения и
пряк контакт с всеки от двамата родители и определяне на срокове за изпълнение,
е формиран мотивиран извод за самоволно ограничаване на контактите на Е. с
майката от страна на бащата. Действително бащата не е запознат с направеното
предложение за издаване на задължително предписание, но същият е наясно със
задълженията, които има, а за самото задължително предписание е уведомен, по
което няма спор. При проведеното производство от административния орган са
спазени процесуалните правила, осигурена е възможността на родителите да
ангажират допустимите, необходими и относими доказателства с цел реализиране на
своята правна теза. От административния орган са събрани относимите за случая
доказателства, изяснени са всички факти и обстоятелства от значение, обсъдени
са обясненията и възраженията на заинтересованите страни. При изясняването на
случая няма допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е и
съществено, т.е. да се създава вероятност за неистинност на фактите, които
органът е счел за установени и които са от значение за разпореденото от него
предписание, поради което и не налице основанието за отмяна на акта.
При издаването на оспорения акт е спазен материалния
закон и неговата цел. Съгласно чл.2 от ЗЗДт дете е всяко физическо
лице до навършването на 18 години, чиято закрила се основава на изрично
изброени в чл.3 от ЗЗДт принципи - отглеждане
на детето в семейна среда, осигуряване най-добрия интерес на детето, специална
закрила на дете в риск, грижа в съответствие с потребностите на детето;
насърчаване на отговорното родителство; подкрепа на семейството. Дете в риск е
дете, за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо,
психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, каквото безспорно
представлява Е.. Рискът е безспорно установен, а не е вероятен. Затова и с
издаденото задължително предписание се цели именно преодоляването на този риск.
Този извод се налага предвид направените констатации и изводи на социалните
работници относно липсата на лични отношения и пряк контакт между майката и
детето. В тази връзка следва да се отбележи, че опасността от увреждане на
психическото, нравствено и социално развитие на детето в случая е обусловена от
създадената ситуация, при която то израства и формира личностните си качества
без участието на майката в неговото отглеждане и възпитание. Тези
обстоятелства, преценени едновременно със специфичната възраст на детето, която
по правило е свързана със значими физически, емоционални и психологически
промени, налагат извода, че за него е налице необходимост от оказване на
психологическа подкрепа за преодоляване на несигурността и стреса, породени от
раздялата между родителите и развилите се впоследствие отношения между тях,
включително свързани с упражняването на родителските права и полагането на
грижи, за възстановяване и поддържане на емоционалната връзка между Е. и майка
ѝ. Родителите са длъжни да изпълняват предприетите мерки и да съдействат
при осъществяването на дейностите по закрила на детето, като целта е да са
защитени и гарантирани основните права на детето във всички сфери на
обществения живот. Всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо,
умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и
интереси. С издаденото задължително предписание и при дадените обстоятелства ще
се гарантира и запази най - висшият интерес на детето - да бъде обгрижвано и от
двамата родители. В конкретния случай са налице доказателства за влошени
взаимоотношения между родителите на детето до степен, налагаща намесване на
държавни институции относно възникнали между тях конфликти, основният от които
се свежда до осъществяване на контакт между детето и майката. Този контакт
неоснователно е поставен от бащата в зависимост от произнасянето на съда по
привременния режим на лични отношения. Между раздялата на двамата родители,
завеждането на брачен процес и произнасянето на съда по привременните мерки в
процеса е изтекъл дълъг период от време, през който е безспорно, че детето
следва да продължи да осъществява своята връзка с всеки от двамата родители.
Никой от родителите не следва да нарушава това основно право на детето, като
поставя условия, а още на по-голямо основание – да възпрепятства, реализирането
на пряката и лична връзка с всеки от тях. Привременните мерки, постановени от
съда, уреждат личните отношения до произнасянето на съда с окончателен съдебен
акт в брачния процес. До тяхното постановяване детето не следва да понася
ограничения по отношение връзката с един от двамата родители. Бащата би могъл
да има своите опасения, като те дори биха могли да бъдат основателни, но именно
с оглед на създадените отношения между родителите и именно с оглед защита на
интересите и правата на детето социалните работници са изготвили и то с
участието и на двамата родители, график за лични срещи на майката с детето. При
наличието на изрично регламентираните срещи – 1 час седмично на територията на
ЦОБ, опасенията на бащата нямат основа, а само сочат на неизпълнение на
предвидените мерки, с което се ощетява детето.
Действията, които са предприети от социалната служба, са с цел
гарантиране на закрила, посредством която да се осигури на Е. нормално
физическо, умствено, нравствено и социално развитие. В тази посока са и
задълженията, разписани в предписанието спрямо жалбоподателя – да се осигурят
условия от бащата за провеждането на срещи на детето с майката при съответния
установен график, който безспорно ще има действие до постановяване на
привременни мерки от съда. Няма спор, че към постановяване на задължителното
предписание няма постановен съдебен акт, като в случая е без значение в какъв
период от време предстой неговото издаване. При дългия период на раздяла между
родителите – почти година, по делото са налице несъмнени данни за осъществяващо
се родителско отчуждение. Съдебната практика приема, че синдромът на родителско
отчуждение е нарушение, характеризиращо се с комплекс от симптоми в резултат на
процес, при който родителят трансформира възприятия и поведение от себе си
върху детето си, насочени към разрушаване на неговата връзка с другия родител,
докато техните чувства станат противоречиви на тези, които би трябвало да се
очакват. Превенцията на родителското отчуждение цели да не се допусне да бъде
създадена отделна и единствена взаимовръзка между детето и единия родител, като
се отхвърля другият родител, което причинява тревожност, страх и нежелание на
детето да се среща с родителя, с когото не живее. Действително след издаването
на задължителното предписание бащата прави предложение за споразумение по
привременните мерки, но е безспорно установено до този момент липса на
съдействие от страна на жалбоподателя за преодоляване на съществуващите
конфликти в интерес на детето. Административният орган е имал правото и
задължението да предприеме мерките, които е намерил за целесъобразни. Само по
този начин би могло да се осъществи активно участие и на двамата родители при
отглеждане и възпитание на детето. Отказът на бащата за сътрудничество и
готовност да изпълнява препоръките на социалните работници е предпоставка за
издаването на предписанието по смисъла на чл.18, ал.4 от ППЗЗДт. В случая следва да
бъде отбелязано и че поведението на майката също може да бъде разглеждано като
неприемливо от гледна точка на интересите на детето, тъй като има данни само за
една нереализирана среща според създадения график, а в останалите случаи
майката е била възпрепятствана. По делото се събраха доказателства, че след
задължителното предписание са постановени привременни мерки и осъществена една
среща и предаване на детето на майката, но предвид данните за продължаващи
влошени взаимоотношения между родителите целесъобразността на предписанието не
е отпаднала. Предприетата мярка дава превес на интереса на детето спрямо
желанията и интересите на неговите родители. За правилното и пълноценно
възпитание на детето е необходимо връзката между него и майката да не бъде
прекъсвана, а и да се осигури превенция за евентуална повторяемост на подобни
ситуации в бъдеще, които биха могли да рефлектират негативно върху детето.
Поради изложеното съдът приема, че
оспореното задължително предписание е законосъобразен административен акт,
издаден от компетентен административен орган, в установената форма и при
спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с
материалния закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.П. *** срещу
Задължително предписание №П/Д-Х-003/29.07.2021г. на Директора на Дирекция
Социално подпомагане Хасково.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия: