Присъда по дело №1577/2021 на Районен съд - Плевен

Производството е образувано по тъжба с вх.№ ***г. от И.Ц. Д. – Р. с ЕГН
***, адрес: гр.П., ***, против АНТ. ИВ. ВЛ. с ЕГН **********, адрес: гр.П.,
ул.“Ц.К.“ *** за това че:
-на ***г. в гр.П. казала публично, унизителни за честта и достойнството на
И.Ц. Д. – Р. с ЕГН ***, обидни думи, а именно „***“ и „***“ в присъствието
на последната – престъпление по чл.148, ал.1 т.1 вр. чл.146, ал.1 НК;
-на ***г. в гр.П., се заканила на И.Ц. Д. – Р. с ЕГН ***, с престъпление
против нейната личност („заплаха за унищожение, за причиняване на телесни
увреждания- оскубване и др.) и това заканване би могло да причини
основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.1 НК.
В съдебно заседание тъжителят, редовно призован, се явява лично.
Представлява се от адв.П.В. – АК-П., който се явява лично, и адв. Сл. М.,
редовно уведомен, не се явява.
Страната и адв.Пл.В. поддържат тъжбата и молят съда да признае за виновна
АНТ. ИВ. ВЛ. в извършване на престъпления по престъпление по чл.148 ал.1
т.1 вр. чл. 146, ал.1 НК и престъпление по чл.144, ал.1 НК. Претендират
направените съдебно деловодни разноски.
Подсъдимата АНТ. ИВ. ВЛ., уведомена в предходно съдебно заседание не се
явява и не се представлява.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата АНТ. ИВ. ВЛ. е с ЕГН **********. Родена е на ***г. в гр. П..
Живее в Г., с постоянен и настоящ адрес в гр.П., ул.“Ц.К.“ ***. *** е. ***
гражданка е. Не е осъждана за престъпления от общ характер.
Тъжителката И.Ц. Д. – Р. и подсъдимата участвали на ***г. в Общо събрание
на етажната собственост на адрес: гр.П., ул.“Д.П.“ ***. Предмет на обсъждане
било извършен от тъжителката ремонт на общи части на сградата и
възстановяване на сумите за ремонта от съсобствениците. В хода на дебата
подсъдимата АНТ. ИВ. ВЛ. - дъщеря и представител на собственичката на
имоти в етажната собственост И.Х. В., отправила на Р. обидни думи,
наричайки я „*** и ***“, както и заплахи „***“. На събранието присъствала
свидетелката К. В. Д.. Като представител на професионалния домоуправител
– „ЕЕС“ ЕООД, св.Д. водила протокол от общото събрание и отбелязала в
него отправените думи и закани от В. към Р.. На ***г. И. Д. – Р. подала
тъжба с вх.№***г. и било образувано производството по НЧХД № 1577/21г.
по описа на ПлРС.
Тъжбата е подадена в 6 месечния срок по чл. 81, ал.3 НПК, поради което е
процесуално допустима.
По съществото си тъжбата е частично основателна.
За установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени писмени
и гласни доказателства.
От доказателствата, разгледани по отделно, съдът установи следните факти:
Видно от заверено копие на протокол от ОС на
1

собствениците/представителите на собствениците на етажната собственост
адрес: гр.П., ул.“Д.П.“ ***, вх.В, на ***г. в град П. се е провело общо
събрание на собствениците на етажната собственост, като са присъствали
***, собственици или ползватели на апартаментите в етажната собственост,
вкл. подсъдимата, частната тъжителка и свидетелите Т.Х.С., В.А.М., Кр. Ил.
Цв. и К. В. Д.
Видно от справка за съдимост с рег.№***г. АНТ. ИВ. ВЛ. не е осъждана за
престъпления от общ характер.
По делото са приобщени гласни доказателства чрез показанията на
свидетелите А.П.К., Кр. Ил. Цв., Т.Х.С., В.А.М. и К.В. Д..
Видно от показанията на свидетелката А.П.К., пред свидетелката тъжителката
споделила за случилото се на ***г., като посочила, че по отношение на нея
подсъдимата използвала обидни думи вкл. думата „***“, като и отправила
заплахи за унищожение. Свидетелката е категорична, че поведението на
подсъдимата и отправените обидните думи към Р. причинили на последната
негативни емоции, довели до влошаване на здравословното й състояние вкл.
високо кръвно. Тъжителката била разстроена, зачервена и подпухнала,
споделила, че се чувства унижена и със сълзи на очи разказала на К.
случилото се.
Видно от показанията на св. Кр. Ил. Цв., между тъжителката и останалите
съсобственици/ползватели на имоти в етажната собственост възникнали
конфликти по повод извършени ремонти от Р., сумите по които следвало да
заплати етажната собственост. Свидетелят е категоричен, че на събранието са
били отправени обидни думи към Р., но не си спомня точно какви, както и
заплахи за оскубване. Ц.а посочва, че тъжителката не е отправяла подобни
към подсъдимата. Нещо повече от показанията на свидетеля се установява, че
протоколчик е била св. К.Д., а св. Ц.а като управител на фирмата
професионален домоуправител я е придружавал. След инцидента тъжителката
се страхувала и притеснявала от реакцията на съседите си, поради което не
посещавала имота си, освен с придружител.
Установява се от показанията на св. В.А.М., че последната е закъсняла за
процесното общо събрание, не е възприела отправени обидни думи или
заплахи от подсъдимата към тъжителката или обидни думи от тъжителката
към подсъдимата. Свидетелката е категорична, че на общото събрание е било
шумно, като подсъдимата била с влошен слух и я попитала „за какво става
въпрос, нищо не чувам“.
Видно от показанията на св. Т.Х.С., свидетеля не е чул отправени обидни
думи и заплахи от кое да е лица, посочва, че е имало глъчка в ОС, а
присъстващите били с маски.
Видно от показанията на св. К. В. Д., последната е възприела обидни думи,
отправени към И.Ц. Д. – Р. от АНТ. ИВ. ВЛ., а именно сумите „***“ и „***“,
изречени многократно, като по молба на тъжителката и изричното й
настояване поведението на подсъдимата било описано в протокола за
проведено ОС. Тези думи били отправени от подсъдимата и след вписването
2

в протокола. Свидетелката е категорична, че включеното в протокола го е
възприела лично и непосредствено, както и потвърждава съдържанието на
документа.
Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите А.П.К., Кр.
Ил. Цв. и К. В. Д.. Показанията на свидетелите Кр. Ил. Цв. и К.В. Д.
кореспондират, както относно датата и мястото на деянията, така и относно
поведението на участниците в конфликта и особено това на подсъдимата.
Възприетото от свидетелите очевидци е резултат от субективното
възприемане на обективната действителност от всеки от тях и отразяването
им в съзнанието им. Показанията на свидетелите са в синхрон не само
помежду си, но и с писменото доказателство - заверено копие на протокол от
ОС на собствениците/представителите на собствениците на етажната
собственост адрес: гр.П., ул.“Д.П.“ ***, вх.В, от дата ***г. Свидетелите Кр.
Ил. Цв. и К. В. Д. не се намират в каквито и да е приятелски или роднински
отношения с участниците в ОС, а са представители на професионалния
домоуправител на сградата. Двамата излагат логично и последователно
фактите, които са възприели. Липсват доказателства върху показанията им да
е повлияно от едната или другата страна. Обратно свидетелите независимо
един от друг потвърдиха поведението на подсъдимата и обстоятелството, че
на тъжителката са били отправени думи като „*** и ***“, както и че същата
била заплашена с „оскубване“. Същевременно показанията на св. А.П.К.
изцяло кореспондират с тези на очевидците св. Ц. и св.Д. относно времето,
мястото и начина на осъществяване на изпълнителните деяния. Ето защо
съдът кредитира с доверие и показанията на свидетелката относно
последиците от обществено опасните действия на подсъдимата, рефлектирали
пряко и непосредствено, както върху душевното състояние на пострадалата,
така и до цялостно влошаване на здравословното състояние на Р..
Ето защо съдът кредитира изцяло с доверие като правдиви и достоверни,
съответни на обективната действителност по делото, показанията на тримата
свидетели.
Същевременно съдът кредитира с доверие частично показанията на св.
В.А.М. и Т.Х.С.. Признава се от свидетелите, че по повод водени граждански
дела за реализирани ремонти от тъжителката по общите части на сградата,
етажна собственост, между Р. и останалите съсобственици отношенията се
влошили. Ето защо съдът приема за достоверни тази част от показанията им,
в които посочват, че са участвали в процесното ОС, но не и обстоятелството,
че не са чули и възприели отправени многократно обидни думи и заплахи.
Действително в хода на провеждането на ОС се установи, че е имала размяна
на реплики, глъчка и шум, но предвид обстоятелството, че са участвали само
около 10 лица е недостоверно и пристрастно да не е възприето поведението
на част от тях на същото място. Още повече предвид отразеното в протокола
от ОС от ***г., че обидни думи и заплахи думите били към Р., както преди
отбелязването им в ръчния протокол от протоколчика, така и след това.
Съдът приема, че в тази си част свидетелите са пристрастни, показанията им
3

не съответстват с обективно случилото се и са резултат от влошените
междуличностни отношения на съсобстевниците в етажната собственост и
тъжителката поради неуредени финансови въпроси.
При така установените фактически положения, на база събраните и обсъдени
гласни и писмени доказателства, съдът направи следните правни изводи:
Обвиненията срещу подсъдимата са за две престъпления, преследвани по
тъжба на пострадалия.
Първото от тях е за престъпление по чл.148, ал.1 т.1 вр. чл.146, ал.1 НК.
Обидата е уредена в отделен състав в глава втора от Особената част на НК и
свой непосредствен обект на посегателство. Обидата засяга правна ценност –
човешкото достойнство. В обективен смисъл честта е „доброто, неопетнено
име, хубавата репутация, почитта на другите“, а в субективен смисъл –
чувството за собствено достойнство. При обидата е налице изразяване / с
думи или дела/ на лично съждение, унизително за честта на другиго, в негово
присъствие. По отношение на изпълнителното деяние, обидата следва да е
осъществена в присъствието на пострадалия, а извършителят следва не просто
да не спазва етикета, а стореното от него да е унизително за личността на
другиго и да е желаел или поне да е допускал оскърблението. В конкретния
случай това е така. В наказателното производство по дела от частен характер
(каквото е настоящото) частният тъжител е "dominus litis", тъй като той
преценява какво обвинение да повдигне, въз основа на какви факти и срещу
кои лица. Въпреки че в предмета на доказване по делото са включени само
отделни, откъслечни изрази, то същите следва да бъдат ценени в контекста на
цялото изказване. За да е налице състава на този вид престъпления в тежест
на тъжителя е да докаже, че от обективна страна подсъдимия е отправил
обидни думи, тези думи са отправени публично и са възприети от повече
лица, както и че подсъдимата е съзнавала обществено опасното деяние,
предвиждала е настъпването на обществено опасните последици от деянието
и ги е целяла т.е. деянието е осъществено при пряк умисъл, характерен за
деянията по раздел VII от Глава втора на Особената част на НК.
В конкретния случай по делото съдът приема за доказано изпълнителното
деяние на отправени обиди И.Ц. Д. – Р., чрез употребата на думите „***“ и
„***“. Доказателства за всички елементи от състава се съдържат в
показанията на свидетелите А.П.К., Кр. Ил. Цв. и К. В. Д., както и в
приобщеното писмено доказателство – протокола от ОС от ***г. Показанията
на тримата свидетели изцяло кореспондират помежду си, св. Ц. и Д. са
възприели непосредствено обидните думи към тъжителката. Няма основание
съдът да не кредитира с доверие показанията на свидетелката А.П.К.,
въпреки наличието на приятелски и колегиални отношения с Р., предвид
съвпадението на изложените от нея факти и обстоятелства от
действителността относно поведението на АНТ. ИВ. ВЛ. в конфликта на
процесната дата. Ето защо съдът приема за правдиви показанията на
свидетелите. Същевременно като непосредствени очевидци на случилото се
св. Ц. и Д. внасят преки доказателства за времето и мястото на
4

осъществяването на деянията, за изпълнителното деяние, както и за автора на
престъпленията.
Съдът приема за доказано и обстоятелството, че отправените обидни думи са
унизили честта и достойнството на Р.. Доказателства за това обстоятелство
се съдържат в показанията на свидетелката К..
Доказано е и обстоятелството, че деянията са осъществени именно на дата
***г. Този факт е посочен и в протокола от ОС от ***г., който не е оспорен от
участниците в производството. Установено е времето, мястото и начина на
осъществяване на деянието, като с оглед на обстоятелството, че обидните
думи и са били отправени пред множество лица, съдът приема, че същите са
осъществени публично. За да се квалифицира едно деяние по т. 1 на чл. 148,
ал. 1 НК е налице постоянна съдебна практика, че не е достатъчно
посочването на публично място на извършване на престъплението, а за да
бъде обидата, нанесена публично, е необходимо същата да е в присъствие на
повече лица, като не е достатъчно само присъствието им, а и същите да са
чули и възприели обидните думи /вж. решение № 270 от 17.05.1975 г. по н.д.
№ 213/1975 г., ІІ н.о., решение № 737 от 16.12.1974 г. по н.д. № 700/1974 г., ІІ
н.о./. В хода на съдебното производство се установи по безспорен и
категоричен начин, че в конкретния случай деянията са извършено в
присъствието на повече от 10 лица с оглед списъка към протокола от ***г.,
поради което е покрит състава и по този критерий.
В конкретния случай съдът приема, че по делото са налице безспорни и
категорични доказателства както за времето на осъществяване на твърдяното
деяние по чл.146, ал.1 вр. чл.148, ал.1 т.1 НК, мястото на което са били
отправени репликите и се е провела срещата между подсъдимата и
тъжителката, както и присъствалите на мястото други лица. Приобщени са
ясни и безспорни доказателства, че именно подсъдимата е отправила към
тъжителката обидни думи. Въз основа на показанията на свидетелите А.П.К.,
Кр. Ил. Цв. и К. В. Д., както и въз основа на протокола от ОС от ***г., съдът
стигна до крайния извод, че АНТ. ИВ. ВЛ. е виновна в извършването на
престъплението обида, което й повдигнато с тъжбата с вх. №***г.
Поведението на подсъдимата не представлява епизодично поведение, което да
обуславя извод за липса на субективна страна на деянията, а по същество е
систематично такова, при което същата употребила както обидните думи
„***“ и „***“ многократно. По този начин категорично В. е дала своята
негативна оценка относно личността на пострадалата, изразила е своето
презрително, негативно отношение към личността на Р., по начин
противоречащ на приетите в обществото морални норми за нормално
човешко общуване, за зачитане на честта и достойнството на другите.
Обидните думи на подсъдимата тъжителката е възприел лично, на мястото
на изричането им и непосредствено след тяхното изричане. С неприличното
си отнасяне към тъжителката В. е засегнала честта и достойнството на
адресата на същата информация (Р. № 93 от 22.05.2013 г. по н.д. № 163/2013
г. на ВКС, ІІІ н.о. ). Действително между страните по делото са налице
5

влошени междуличностни отношения, които датират от момента на водене на
граждански дела за възстановяване на разноски, направени от Р. относно
общите части на сградата. Отправените обидни думи от подсъдимия към
тъжителя са израз именно на тази вражда и желание да се даде израз на
негативната оценка за личността на пострадалата. Употребата на обидните
думи като лексикален пласт от българския език през последните години обаче
значително е нараснала. В конкретния случай с оглед честотата и вариациите
на използваната обидна дума, съдът приема, че не просто се касае за
оценъчната реакция на харесване/нехаресване от страна на В. към Р., но и
форма на езикова агресия, чиято цел е да засегне чувството на лично
достойнство на адресата и цели да измени обществената оценка за него.
Обидните думи, използвани многократно и пред голям кръг лица, от страна
на подсъдимата, надхвърлят рамките на благоприличието и зачитането на
правата на личността, толерантността и взаимното съхраняване доброто име
на другиго, поради което обосновано се вместват в съдържанието на
фактическия състав на престъплението, за които е обвинена по чл. 146, ал.1
вр. чл.148, ал.1 т.1 НК.
Ето защо съдът призна АНТ. ИВ. ВЛ. за виновна в това, че на ***г. в гр.П.
казала публично, унизителни за честта и достойнството на И.Ц. Д. – Р. с ЕГН
***, обидни думи, а именно „***“ и „***“ в присъствието на последната –
престъпление по чл.148, ал.1 т.1 вр. чл.146, ал.1 НК.
По отношение на повдигнатото обвинение за престъпление по чл.144, ал.1
НК.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 144 НК се състои в
отправяне на закана с престъпление против личността или имота на другиго,
или против личността или имота на негови близки, респ. със закана за
убийство. Особеност от обективна страна е така отправената закана с
престъпление, респ. с убийство, да би могла да възбуди основателен страх у
заплашеното лице за осъществяването му. В съдебната практика се приема, че
не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да е
съществувало основание, че заканата ще бъде реализирана. Тази преценка
следва да се прави към момента на извършване на деянието, а не след време,
както и с оглед възприемането на конкретния адресат, тъй като хората са
различни и съответно ще е различен ефекта от дадена закана върху отделните
личности.
В конкретния случай съдът приема за доказани елементите на състава от
обективна страна, като доказателства за това се откриват в гласните
доказателства на св. А.П.К., Кр. Ил. Цв. и К. В. Д. и протокола на ОС от ***г.
Липсват обаче доказателства за осъществен състава на престъплението от
субективна страна.Въз основа на събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че поведението подсъдимата е било агресивно и
настъпателно, но предвид възрастта й (на ***) това поведение създава
съмнение, че заканата би могла да бъде реализирана. Липсата на основание за
реализиране на заканата личи и от поведението на подсъдимата. Макар
6

ядосана и агресивна В. не е предприела никакви заканителни действия или
опити за физическо съприкосновение с тъжителката, което се установява от
всички разпитани по делото свидетели. С оглед на всичко това, съдът не може
да приеме, че в създалата се ситуация думите на подсъдимия: " Ще те оскубя
и ще те унищожа" са могли да възбудят основателен страх у Р., че заканата
към нея може да бъде реализирана, поради което прие, че от обективна и
субективна страна подсъдимата не е осъществила състава на повдигнатото й с
тъжбата обвинение по чл.144, ал.1 НК.
Предвид горното съдът призна АНТ. ИВ. ВЛ. за невиновна в това, че на ***г.
в гр.П., се заканила на И.Ц. Д. – Р. с ЕГН ***, с престъпление против нейната
личност („заплаха за унищожение, за причиняване на телесни увреждания-
оскубване и др.) и това заканване би могло да причини основателен страх за
осъществяването му, като я оправда по така предявеното обвинение по чл.144,
ал.1 НК.
При индивидуализацията на наказанието по чл.148, ал.1 т.1 вр. чл.146, ал.1
НК, съдът отчете обстоятелството, че АНТ. ИВ. ВЛ. е с чисто съдебно
минало, поради което и предвид санкцията в нормата, е налице възможност
да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.1 НК. Като съобрази тежестта на
деянието, обстоятелството, че обидните думи са били отправени
многократно, очертаващи по-висока степен на обществена опасност на
дееца, съдът прие, че на основание чл.305, ал.5 вр.чл. 301, ал.1 от НПК във
вр. с чл. 78а от НК вр. чл.148, ал.1 т.1 вр. чл.146, ал.1 НК следва
подсъдимата да бъде освободена от наказателна отговорност и й наложи
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева в полза на
държавата по сметка на РС-П..
С оглед изхода на делото, на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди
АНТ. ИВ. ВЛ. да заплати на тъжителката И.Ц. Д. – Р. направените по делото
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение общо в размер на
1242, 50 лв.
При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
7

Номер на акта:	68
Дата:	18 май 2022 г. (в сила от 3 юни 2022 г.)
Съдия:	Асен Иванов Даскалов

Дело:	20214430201577
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	18 август 2021 г.

Присъда по дело №1577/2021 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите