Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр.
София, 12.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІІ- Б въззивен състав
в публично съдебно заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело № 5497 по
описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 539016/19.11.2018 г., постановено по гр.
д. № 40075/2017 г. по описа на СРС, 166 състав е признато за установено по реда
на чл. 422 ГПК вр. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че Т.А.Ч., ЕГН **********
с адрес *** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 2741,22 лева, за доставена от дружеството топлинна
енергия в имот, находящ се в гр. София, общ. Лозенец, ул. „*********, абонатен
номер ***** през периода от 01.12.2013 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна
лихва за периода от 11.01.2017 г. до изплащане на вземането, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
06.02.2017 г. по ч.гр.д. № 1380/2017 г. по описа на СРС, 46 състав, като са
отхвърлени исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер от 2741,22 лв. до пълния
предявен размер от 2809,88 лв., както и исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 404,53 лева - мораторна лихва за
забава за периода от 31.01.2014 г. до 04.01.2017 г.
С постановеното решение, на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК е осъдена Т.А.Ч., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Т.С.” ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 97,47 лв.-
разноски в заповедното производство, както и сумата от 595,35 лв. -разноски в
исковото производство.
Срещу първоинстанционното решение е подадена
въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, в която се излагат съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение в частта, в която
са отхвърлени предявените искове по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане
на сумата 404,53 лева - мораторна лихва за забава за периода от 31.01.2014 г.
до 04.01.2017 г. Същото се оспорва с оплаквания за нарушения на материалния
закон. Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно не е съобразил действащите
ОУ за продажба на топлинна енергия /в сила от 13.02.2008 г./, като в чл.32,
ал.1 от същите е определен срока, в който купувачите на ТЕ, в т.ч. и ответницата
е следвало да заплаща месечните дължими суми – 30 дневен след изтичане на
срока, за който се отнасят. Поради това,
с изтичане на последния ден от месеца, същата е изпаднала в забава за дължимата
сума. По този начин, СРС е формирал неправилни изводи и е отхвърлил предявените
искове за заплащане на обезщетение за забава. Претендира разноски.
Въззиваемият Т.А.Ч. не е подал в законоустановения
срок отговор на въззивната жалба. В с.з. на 02.12.2019 г. изразява становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба.
В останалата част Решение № 539016/19.11.2018 г.,
постановено по гр. д. № 40075/2017 г. по описа на СРС, 166 състав, като
необжалвано е влязло в законна сила.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо
от това и във връзка с доводите по въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Съгласно действалите през периода от м.май 2014 год.
до м.април 2016 год. Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 год.,
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз
основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1
и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Предвидено е в ОУ, че клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният
резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер
от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия – в този
случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна
енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на
интернет страницата на продавача.
Публикуването на месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по
чл.32, ал. 2, представлява по своето естество уговорен между страните начин, по
който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно
изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т.е. той решава
кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от волята
му, законодателят пренася началото на забавата и на погасителната давност към
възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от
възникването на правото.
Съответно, в чл.33, ал.4 от ОУ изрично е предвидено,
че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по фактурите за потребление след изравняване за целия отчетен
период, ако не са заплатени в срока по ал.2. Ето защо лихва за забава се дължи
само върху сумата по общата фактура, издадена след изравняването и за периода
след нейното публикуване.
Ищецът не е ангажирал доказателства за публикуването
на издадените фактури за периода м.05.2014г.-м.04.2016г. на интернет страницата
си и кога е станало това, поради което и не е установен момента, от който е
започнал да тече, съответно изтекъл 30-дневния срок за изпълнение на всяко от
месечните задължения и в този смисъл изпадане ответницата в забава. Поради
това, правилно и законосъобразно с постановеното от СРС решение исковата
претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлена като неоснователна.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в
обжалваната му част, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора в полза на жалбоподателя не
следва да бъдат присъждани разноски.
От страна на ответника по жалбата не са претендирани
разноски и такива не са сторени пред настоящата инстанция, поради което съдът
не дължи произнасяне в посочения смисъл.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл.
69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 539016/19.11.2018
г., постановено по гр. д. № 40075/2017 г. по описа на СРС, 166 състав, в
частта, в която е отхвърлен предявения от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, срещу Т.А.Ч., ЕГН ********** с адрес ***, иск с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване съществуването
на вземане за сумата от 404,53 лева - мораторна лихва за забава за периода от
31.01.2014 г. до 04.01.2017 г. върху сумата 2741,22 лева, за доставена от
дружеството топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, общ. Лозенец, ул.
„*********, абонатен номер ***** през периода от 01.12.2013 г. до 30.04.2016 г.
В останалата част Решение № 539016/19.11.2018 г.,
постановено по гр. д. № 40075/2017 г. по описа на СРС, 166 състав, като
необжалвано е влязло в законна сила.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.