Решение по дело №152/2024 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 67
Дата: 24 февруари 2025 г.
Съдия: Красимира Иванова Колева
Дело: 20243530100152
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Търговище, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело
№ 20243530100152 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание – чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че той притежава поземлен имот в
местността “Драка“, в землището на гр. Търговище, като ползва и се грижи за
него от над 10 години, преди завеждане на иска /01.02.2024г./.
Грижейки се за собствения си имот и виждайки занемареното състояние
на съседния такъв, който е с идентификатор 73626.163.494 и с площ 531кв.м.,
в местност “Драка“, в землището на гр. Търговище, вид територия:
Земеделска, начин на трайно ползване земеделски труд и отдих, ищецът
започнал от началото на 2013г. да се грижи за същия имот, като в рамките на
над 10 години го облагородил, оградил го с обща ограда, насадил плодни
дръвчета и започнал да го приема като свой.
Всички съседи знаят, че този, описания по-горе имот е на ищеца и че
ищецът се грижи за него. Никой не се е интересувал от въпросния имот по
никакъв начин.
Ищецът разбрал, че този, процесният имот е възстановен на първите
трима ответници със Заповед на кмета на Община-Търговище № 3-ПЗ-
372/29.09.2013г, като в последствие същите са го продали на четвъртият
ответник.
1
Изложените обстоятелства обуславят правния му интерес от
завеждането на настоящия иск. Никога не е срещал трудности или възражения
от страна на който и да е по отношение на имота, ползван е целогодишно от
него над 10 годишен период от време.
Ищецът моли съдът да признае за установено в отношенията му с
ответниците, че той е собственик на поземлен имот с идентификатор
73626.163.494 и с площ 531кв.м., в местност “Драка“, в землището на гр.
Търговище, вид територия: Земеделска, начин на трайно ползване земеделски
труд и отдих, на основание давностно владение, считано от над 10 години,
преди завеждане на иска /01.02.2024г./ и продължаващо и към момента.
В откритото съдебно заседание ищецът редовно призован не се яви
лично и се представлява от упълномощен процесуален представител адв. Цв.
И. от АК- Търговище, който поддържа иска така, както е предявен.
Ответниците – Д. С. С., М. Л. В. и В. Л. В. , редовно уведомени за
исковата молба, подадоха в срока и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор,
съгласно който считат иска за неоснователен. От своя страна излагат
следните твърдения и възражения:
Д. С. С. е съпруга, М. Л. В. - дъщеря и В. Л. В. – син, тримата законни
наследници на Л. В. А., б.ж. на гр.Търговище, починал на 16.10.2009г.
Със заповед № З-ПЗ-372/20.09.2013г. на кмета на Община Търговище е
призната собствеността на наследниците на Л. В. А., върху поземления имот с
идентификатор 73626.163.494 с площ 526 кв.м. в м. „Драка“ в землището на
гр. Търговище, съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Първите трима ответници са придобили собствеността на процесния
имот по ПМС, което им е дало право и основание по ЗСПЗЗ, да подадат
заявление № 141/ 16.06.1992г. по параграф 4а, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ за
заплащане на стойността му и да придобият собствеността му. След
заплащане стойността на имота, със Заповед № З-ПЗ-372/ 20.09.2013г. на
Кмета на Община Търговище, са признати за собственици на недвижимия
имот като наследници на Л. В. А..
Но те тримата не са собственици на имота, защото с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот са го продали на М. Ц. Ц. на 19.12.2023г.
т.е. преди подаване на исковата молба на 01.02.2024г. и преди вписването и на
2
22.02.2024г.
А видно от представената от ищеца към исковата молба скица на имота,
настоящ негов собственик е К. К. П. по силата на Нотариален акт № 138, том
XV, рег.№ 5490, дело № 3046 от 22.12.2023г. на Службата по вписвания –
Търговище.
Претендираният от ищеца имот е с площ от 526 кв.м., а неговият
собствен имот е с идентификатор 73626.163.495 и е с площ от 531 кв.м.
Твърденията, че имотът им бил занемарен, че ищецът се грижел за него,
не са верни. Те са си работили имота, обработвали почвата, засаждали
зеленчуци, подрязвали, пръскали лозето си, овошките си / в една част имотът е
бил лозе и овощни дървета, а в другата - зеленчукова градина /. Приятели им
помагали с извозването на плодовете и зеленчуците, тъй-като нямали
автомобил.
Ищецът - И. Х. идва късно и заявява, че е купил съседния им имот,
оградил го, по-късно поискал от тях съгласие, да си изгради къща на
границата с техния имот, / т.е. да не спази отстоянието от 3 м, от общата им
граница /. Дали му съгласие, да си изгради къща в неговия имот, на границата
с техния. След това, електроразпределителното дружество му отказало, да му
разкрие партида за ел. захранване на неговия имот: 73626.163.495, и той
отново ги помолил и те се съгласили, да подновят тяхната партида и да му
осигурят ел. захранване на имота /Договор № 3643466 / 19.03.2015г./
Съгласявали се с неговите молби, за да имат добросъседски отношения. До
2020г. ответниците активно са обработвали и са се грижили за имота си. През
2021г.- 2022г. са ходили, да берат череши, вишни и др. плодове.
След като закупил съседния имот, ищецът прави ограда,
представляваща: плътна ограда - приблизително 5 метра и ограда с мрежа -
около 50 метра. През 2022г. изведнъж в оградата се появила врата към тяхното
място, ищецът направил врата. Когато го попитали, защо е направил врата,
той отговорил:,, за да можел, да влиза да коси тревата и от тяхната страна, за
да не влизала в неговото място.“ Тъй-като отношенията им са били добри,
ответниците не се протИ.поставили, не поискали, да затвори вратата. Те
заявяват, че не са имали някакви проблеми с него, освен, че през годините все
той ги е молил за услуги. Считат, че сега не толкова техния имот интересува
ищецът, а преди всичко партидата им за електрически ток, тъй-като след като
3
ищецът си е построил къща, не би могъл да я живее в нея, без електрически
ток. А, предвид силно влошените му отношения със закупилия имота К. П.,
последния няма да позволи на ищеца, да ползва партидата и ел. ток.
През 2023г. предвид възрастта си и заболявания, решават да го продадат,
във връзка с което извикват водомайстор, да отчете ползваната вода, за да я
платят. Водомайсторът - М. Ц. Ц., при отчитането на водата разбира, че искат
да продават имота. На 19.12.2023г. продават имота си на М. Ц. Ц. / Нотариален
акт № 103, том XV, дело № 3008, Вх. Per. № 5473/ 19.12.2023г. на Службата по
вписвания Търговище /. Купувачът по тяхната сделка - М. Ц. Ц. е продал
имота на К. К. П.. Познават последния, тъй-като той също им е съсед, но
неговият имот се е явявал съседен на техния преди продажбата, от другата му
страна.
Липсва владение, както твърди ищецът, упражнявано от него над имота
им, представляващ: земеделска земя с идентификатор № 73626.163.494 с
площ от 526 кв.м. находящ се в м. „Драка“ , в землището на гр. Търговище и
при граници: имот с № 73626.163.495, имот с № 73626.163.923, имот с
№73626.163.493, имот с № 73626.163.492, имот с № 73626.163.491, поради
което, смятат иска му за неоснователен
Редовно призовани от тримата ответници се яви лично В. Л. В.. И
тримата се представляват от пълномощника им – адв. К. от АК-Търговище,
която поддържа писмения отговор и моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен, за което излага подробни съображения в писмени бележки.
Ответникът – К. К. П., редовно уведомен за исковата молба, подаде
писмен отговор в срока и по реда на чл.131 ГПК. Счита иска за
неоснователен. Възраженията му са следните:
Ищецът не е придобил процесния ПИ № 73626.163.494 по давност.
Ищецът е собственик на съседния ПИ № 73626.163.495 от 2013 г. Реално
живее във вилата си, находяща се в ПИ № 73626.163.495, от 2015 Г.-2016 г.
насам, когато другите ответници са му осигурили електрическо захранване,
както е отразено и в отговора на ответницата Д. С. С.. Между имотът на
ищеца - ПИ № 73626.163.495 и процесния ПИ № 73626.163.494 той самият е
изградил масивна плътна висока бетонна ограда. Понастоящем между неговия
имот и процесния няма врата и ищецът няма достъп до ПИ № 73626.163.494,
за който претендира.
4
Ответникът – К. П. има преки наблюдения като свидетел-очевидец
относно процесния имот от 1982 г. насам, тъй като тогава е станал зет на
бившия собственик на съседния ПИ № 73626.163.493 - С. П. Л. и е започнал
да ползва ПИ № 73626.163.493. От тъста си той знае, че наследодателят на
другите трима ответници - Л. В. А. е започнал ползването на процесния ПИ №
73626.163.494 за труд и отдих в средата на 70-те години на миналия век на
основание постановление. В имота построил малка вила в края на 70-те
години, която е била вече съществуваща на терен през 1982 г. Така Л. В. А. до
смъртта си е владял и стопанисвал ПИ № 73626.163.494, а след неговата смърт
имотът продължили да ползват съпругата му и децата му - ответници по
настоящото дело. Половината място е било насадено с лозови насаждения на
бетонни колове и тел - винени сортове грозде. Около виличката е имало
голяма асма. В северната част са изкопали кладенец през 80-те години, а с
добитата вода от кладенеца са поливали зеленчуците, които са сеели ежегодно.
Д. С. С. и децата и са се грижили и активно са обработвали процесния имот
до 2020 г., като през 2021 г. и 2022 г. са ходили само да берат череши и вишни,
а през 2023 г. са продали имота на него.
Ответникът – К. П. е придобил правото на собственост върху процесния
имот посредством сделка по покупко-продажба, обективирана в Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в CB-Търговище под ДВ.
Вх. № 5490, Вх. Per. № 5522 от 22.12.2023 г., акт № 138, том XV, дело № 3046,
партидна книга: том 59486. Откакто е закупил имота той го владее вече 10
месеца необезпокояван от никого. На място имотът в момента се владее като
един имот заедно със съседния ПИ № 73626.163.493. Видно от приложените
документи както процесният ПИ № 73626.163.494, така и ПИ №
73626.163.493, са съпружеска имуществена общност на К. П. и на съпругата
му А. С. П..
Откакто К. П. е придобил правото на собственост върху процесния
имот през декември 2023 г. до момента ищецът не е имал претенции към
имота и не е влизал в същия. Откакто ищецът живее в ПИ № 73626.163.495
(2015 г. -2016 г.) никога не е заявявал явно писмено или устно в присъствието
на четвъртия ответник и/или на първите трима ответници, и/или на други
съседи по вили, че счита себе си за собственик по давност на процесния имот,
нито пък е завладявал имота. Вместо това, обратно на твърдяното от него, е
изградил масивна плътна висока бетонна ограда, която да отделя неговия ПИ
5
№ 73626.163.495 от процесния - ПИ № 73626.163.494.
Редовно призован ответникът К. П. се яви лично в открито заседание и с
упълномощен процесуален представител – адв. А. М. от АК-Търговище, който
поддържа писмения отговор и моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
Ищецът е предявил иск да се установи, че той е собственик, има право
на собственост върху недвижим имот - поземлен имот с идентификатор
73626.163.494 и с площ 531кв.м., в местност “Драка“, в землището на гр.
Търговище, вид територия: Земеделска, начин на трайно ползване земеделски
труд и отдих, на основание давностно владение, считано от над 10 години,
преди завеждане на исковата молба /01.02.2024г./ т.е. от 2014 г. и
продължаващо и към момента. Позовава се на изтекла в негова полза 10-
годишна придобивна давност.
Съгласно удостоверение за наследници, изд. на 26.04.2024г. от Община
Търговище, Л. В. А., починал на 16.10.2009г., б.ж. на гр. Търговище има
трима законни наследници: 1. Д. С. С.-съпруга; 2. М. Л. В. – дъщеря и 3. В. Л.
В. – син.
Със заповед № З-ПЗ-372/20.09.2013г., по заявление № 131/16.06.1992г.
по § 4а, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и фактура от 20.08.2013г. за платена сума от
250 лв. по влязла в сила оценка, кметът на Община Търговище нарежда
наследниците на Л. В. А. да придобият право на собственост върху имот №
73626.163.494 с площ 526 кв.м. в м. „Драка“ при посочените граници. Така
първите трима ответници са придобили правото на собственост през 2013г.
върху процесния имот, който е показан на скица, изд. на 13.02.2024г. от
СГКК-Търговище, с идентификатор 73626.163.494 с площ от 526 кв.м., с
начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно § 4 от
ПЗРЗСПЗЗ/ в м. „Драка“, при съседи: 73626.163.495, 73626.163.923,
73626.163.493, 73626.163.991.
Няма спор, че ищецът И. Х. е закупил също някъде през 2013г.
съседния имот на процесния, а именно поземлен имот с идентификатор:
73626.163.495 в м. „Драка“.
6
От представените писмени доказателства /л. 117-121/ от четвъртия
ответник - К. П. се установи безспорно, че той и съпругата му са придобили в
режим на СИО с нотариален акт за покупко-продажба от 16.09.2013г. също
съседен имот на процесния, а именно: поземлен имот с идентификатор
73626.163.493 с площ от 959 кв.м. в м. „Драка“, ведно с построената в имота
сграда с иднетификатор73626.163.493.1, с предназначение-вилна сграда,
еднофамилно, едноетажна с площ от 56 кв.м., ведно с всички подобрения и
приращения в имота.
От показанията на св. Й. А., който е строил вилата на ищеца И. в
неговото място и от показанията на св. С. И., който има поземлен имот в
съседство с това на ищеца и на ответника П., една улица ги дели, се установи
безспорно, че И. си купил неговото място и дошъл там в м. „Драка“ през
2013г. и след около една година – 2014г. започнал строежа на вилата. Но той
нямал ел.ток и вземал ел. ток за строително-монтажните работи от П..
Двамата обаче се скарали, П. му отрязал/спрял тока и тогава ищецът се
обърнал към баба Д. да му даде да ползва ел. ток, което станала някъде през
2015г. Последното кореспондира и с писмените доказателства – договор за
достъп и пренос на ел.енергия № 3643466/19.03.2015г. по заявление на Д. С. С.
за обект с аб.№ ********** –за жилищни нужди в м. „Драка“. Ищецът си
владял неговото място, където св. А. му строил вилата и тя се намира на
около 50 см. от процесния имот /тогава имот на баба Д./, построена е почти на
границата. Ищецът и жена му почнали да живеят във вилата през 2015г.-
2016г. Между собственото място на ищеца и това, което е било на баба Д. има
ограда с бетонни колони и панели, така е оградено мястото на И., че почти
нищо не се вижда. Между мястото, което е на П. и процесното, което е било
на баба Д. няма нищо, няма никаква преграда или мрежа. От показанията на
четиримата свидетели – св.В. М., която има в съседство през четири парцела
поземлен имот до този на баба Д.; св.С. С. – втори братовчед на ответниците
М. и В.; св.Й. А. и св. С. И. се установи безспорно, че след като починал
съпругът и /есента на 2009г./, Д. и децата и М. и В. са ходили постоянно,
редовно в имота, обработвали са го, сеели си зеленчуци, поливали са
насажденията, грижили са се за лозето, събирали си плодовете – череши,
вишни, ябълки. Тези четирима свидетели, отивайки към своите места, които
са в съседство на процесния /св.М и св. И./ или по конкретен повод /св. С. е
бил молен да им помогне с прибирането и превоза на продукцията, когато са
7
брали лозето; св. А. продължил да работи и да строи в имота на П./
непрекъснато през годините след 2009г. са виждали Д. и децата и в имота и
те имат преки и непосредствени впечатления. Св. М. виждала Д. последно
през 2021г. когато идвала да си прибира плодовете; св.С. ходил последно да
им помага преди пандемията с Ковид през 2020г.; св. А. ги виждал до 2022 г.
Д. и децата и да ходят редовно в имота; св. И. след пандемията от Ковид
веднъж е виждал Д. и децата и да идват в имота, а преди пандемията редовно
ги виждал там. Никой от тези четирима свидетели не е чувал Д. да има
проблеми за имота; никой не знае И. някога да е владял мястото на баба Д.;
знае се, че това място е на баба Д., не е на И..
Св.Г. Д. е чувал от И., че жената, която е собственик на съседния имот
му била казала да гледа имота, да се грижи за него и след време тя ще му го
продаде. Този свидетел никога не е виждал съседката, но знае, че тя е
собственик на въпросното място. За последно ходил в имота на И. през лятото
на миналата година.
Св. В. Х. е брат на ищеца. За последните 10 години е ходил най-много 4
пъти в собствения имот на И.. Не знае подробности. Не знаел, че съденото
място до това на брат му е чуждо, мислил си че е едно. Брат му е споменал,
че говорил с една жена за съседния имот той да го стопанисва и се бил
разбрал с нея, че ще му отворят партида да ползва ел.ток, но повече не знае. И
той за последно ходил при И. през лятото на миналата година.
Съдът не кредитира показанията на последно посочените двама
свидетели /разпитани първи/, доколкото те нямат пълни преки и
непосредствени впечатления; те знаят това, което им е казвал ищеца и
показанията им не кореспондират с другите доказателства по делото. За целия
период от 2013-2014г. до момента имат бегли представи за процесния имот.
Що се касае до обстоятелството, че баба Д., която е само една от тримата
наследници на съпруга си Л. В. А., била казала на И. той да гледа имота и да
се грижи, а после тя щяла да му го продаде, но междувременно му осигурила
възможност за потребление на ел.ток, това не доказва нито начало на
давностно владение, нито владение, нито изтекла погасителна давност в
полза на ищеца. Св. С. И. знае, че И. казал, че е пазарил с баба Д. да купи
нейното място, тя щяла да му го даде, но не му го дала, върнала му капарото.
При такива доказателства не може да се приеме дори, че е налице
8
предварителен договор за покупко-продажба, доколкото липсва форма за
действителност при него с оглед разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗЗД, а именно -
писмена форма; липсва съдържание относно съществените условия на
окончателния договор за покупко-продажба, а именно - описан имот и цена;
липсва упълномощаване на Д. от другите двама съсобственици по наследство-
дъщерята и синът и, за сключване на предварителен договор със съответните
параметри за покупко-продажба.
Видно от писмените доказателства, неоспорени от ищеца, ответниците
Д., М. и В. са заплащали редовно, за периода от 2013г. до 2023г. вкл. ТБО за
процесния имот, съответно на наследствената им ид.ч. , както и на
04.12.2023г. са заплатили на „ВиК“ ООД -Търговище за отчетен период от
24.10.2026г. до 16.11.2023г. доставена вода 25 куб. на обща стойност с ДДС
90.54 лв.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
19.12.2023г. тримата съсобственици - Д., М. и В. /първите трима ответници по
делото/ са продали на купувача М. Ц. Ц. собствения си недвижим имот,
находящ се в гр. Търговище - ПИ с идентификатор 73626.163.494 с площ от
526 кв.м., с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно §
4 от ПЗРЗСПЗЗ/ в м. „Драка“, при съседи: 73626.163.495, 73626.163.923,
73626.163.493, 73626.163.991, за сумата от 8000 лв..
С нотариален акт от 22.12.2023г. продавачите М. Ц. Ц. и С. С. Б. са
продали на купувача К. К. П. /четвъртият ответник по делото/ собствения си
недвижими имот, находящ се в гр. Търговище – същият ПИ с идентификатор
73626.163.494, за сумата от 8250 лв. По заявление на новия собственик е
извършена техническа проверка на електромер за обект с аб.№ ********** в
м. „Драка“, за която е съставен и Констативен протокол № 19619/2-1 от
12.02.2024г. от ЕРП-Север. Представена е разписка от 11.04.2024г. за
заплатена ел. енергия за обекта на името на собственик – К. П..
От писменото заключение на вещото лице стр. инж. Д. Д., потвърдено в
открито заседание и възприето без възражения, към което са приложени скица
и колаж от снимки, се установи безспорно следното:
1.Процесният ПИ № 73626.163.494 откъм имота на ищеца - ПИ
73626.163.495 е ограден с плътна бетонова ограда по цялата дължина на
границата между двата имота.
9
Откъм другия имот, който е на ответника К. П., представляващ ПИ
73626.163.493 няма ограда и няма видима граница между двата имота. Само в
южния край към улицата между ПИ 494 и ПИ 493 има ограда от мрежа на
бетонови колове с дължина около 12 метра.;
2. Процесният ПИ 73626.163.494 на място е присъединен към имота на
ответника К. П., т. е. към ПИ 73626.163.493.
В т.3. от констативната част на писменото заключение по СТЕ е
отбелязано, че при посещение на място вещото лице е установило, че теренът
на процесния имот е с наклон на север; застроен е с малка вила на един етаж.
Входът към имота е от юг през единична метална врата. Има 2 стари череши и
една ябълка. Имотът е ограден от юг към пътя и от север към ПИ с
идентификатор 73626.163.991 с ограда от мрежа на бетонови колове.
Съдът, предвид установената фактическа обстановка прави
следните правни изводи:
Ищецът е предявил иск против ответниците с правно основание чл.124
ал.1 предлож.2-ро ГПК. Съгласно цитираната разпоредба всеки може да
предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да
установи съществуването или несъществуването на една правно отношение
или на едно право, когато има интерес от това. Искането на ищеца е да бъде
признато за установено спрямо четиримата ответници, че той има право на
собственост върху ПИ с идентификатор 73626.163.494, с площ от 526 кв.м.,
находящ се в гр. Търговище, с начин на трайно ползване: за земеделски труд
и отдих /съгласно § 4 от ПЗРЗСПЗЗ/ в м. „Драка“, при съседи:
73626.163.495, 73626.163.923, 73626.163.493, 73626.163.991, въз основа
на изтекла придобивна давност. Съгласно чл.79 ал.1 ЗС, правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години.
Първоначално искът е предявен против първите трима ответници - Д.
С. С., М. Л. В. и В. Л. В., които са били съсобственици на имота по
наследство, считайки, че той има правен интерес да установи правото си на
собственост по давностно владение, като впоследствие искът е насочен и
против купувача на имота – К. К. П., който се легитимира като собственик с
нотариален акт за покупко-продажба.
По отношение на първите трима ответници - Д. С. С., М. Л. В. и В. Л.
10
В.:
Съгласно т.3Б. от Тълкувателно решение № 4/2014 от 14.03.2016г. по
тълк.дело № 4 / 2014 г. на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС,
налице е правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице,
което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата
молба. От мотивите на визираното решение разяснения следва:
Допустимостта на установителните искове за собственост като самостоятелна
форма на защита е обусловена от наличието на правен интерес. Този правен
интерес се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на
възникналия между страните правен спор. Такъв интерес ще е налице винаги,
когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или
смущава правото му на собственост с фактически или правни действия.
Насочвайки иска както срещу приобретателя на вещта, така и срещу
праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй като
постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и
на двамата ответници /приобретател-напр. купувач и прехвърлител – напр.
продавач на имота/, които са засегнали правото му на собственост. В
конкретния случай обаче по настоящото дело първите трима ответници не са
праводатели, прехвърлители на имота на четвъртия, посочен ответник. Едва в
хода на исковото производство се установи, че те-първите трима ответници са
праводатели, прехвърлители на имота, но на друго-трето за спора лице / М.
Ц. Ц./, който обаче към момента на предявяване на иска не е легитимиран като
собственик на процесния имот и ищецът не е предявил иск против него.
Ищецът няма правен интерес от предявяване на установителен иск за
собственост против първите трима ответници, доколкото те не оспорват, че те
на са собственици на имота и те не са праводателите на четвъртия ответник-
собственик на имота.
Съобразявайки изложеното, съдът счита, че предявеният установителен
иск против първите трима ответници се явява недопустим, поради липса на
правен интерес, поради което следва производството по делото в тази част да
бъде прекратено, като недопустимо. С оглед на това ищецът следва да заплати
на първите трима ответници направените по делото разноски в размер на
общо 1200 лв. на осн. чл. 78 ал.4 ГПК.
По отношение на четвъртия ответник - К. К. П.:
11
Въпреки указаната още с проекта за доклад в определението по чл.140
от ГПК доказателствена тежест, ищецът не доказа в условията на пълно и
главно доказване, че той е установил и упражнявал явно, спокойно и
непрекъснато владение върху въпросния имот и в негова полза е изтекла
придобивната 10-годишна давност. Напротив от писмените и гласните
доказателства и заключението на СТЕ несъмнено се установи, че първите
трима ответници са придобили правото на собственост върху имота като
наследници и по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на 20.09.2013г. и те са упражнявали
първите две правомощия на собственици – владение и ползване на имота,
явно, спокойно и непрекъснато до 19.12.2023г. когато са упражнили и
третото правомощие на собственици, а именно разпореждане, тъй като са
извършили разпоредителна сделка с имота – продажба и са прехвърлили
правото на собственост на М. Ц. Ц.. Последният е праводателят на четвъртия
ответник, който е приобретател на имота. К. П. е придобил правото на
собственост върху имота чрез неоспорена и действителна прехвърлителна
сделка - покупко-продажба с нотариален акт от 22.12.2023г. и от тогава той
владее и ползва имота.
Съобразявайки изложеното, предявеният иск за установяване право на
собственост против четвъртия ответник е недоказан и следва да се отхвърли
като неоснователен. С оглед изхода на спора ищецът следва да заплати на
този ответник направените по делото разноски в размер на общо 1250 лв., от
които 900 лв. – за адвокатско възнаграждение и 350 лв. – за възнаграждение по
СТЕ, на осн.чл. 78 ал.3 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Й. Х., ЕГН **********, с адрес гр.
Търговище, кв.- ********, съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „Преслав“ № 2,
ет.1, чрез пълномощник – адв. Ц. И. от АК-Търговище против К. К. П., ЕГН
**********, с адрес гр. Търговище, кв. „*******, съдебен адрес: гр.
Търговище, ул. „Лилия“ № 4, вх.А, ет.2, кантора 6, чрез пълномощник адв. А.
М. от АК-Търговище, иск за установяване право на собственост въз основа на
придобивна давност върху недвижим имот- Поземлен имот с идентификатор
73626.163.494 с площ от 526 кв.м., с начин на трайно ползване: за земеделски
12
труд и отдих /съгласно § 4 от ПЗРЗСПЗЗ/ , находящ се в гр. Търговище, в м.
„Драка“, при съседи: 73626.163.495, 73626.163.923, 73626.163.493,
73626.163.991, на осн. чл.124 ал.1 ГПК във вр. чл.79 ал.1 ЗС, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРЕКРАТЯВА исковото производство по настоящото Гр.дело № 152
/2024г. по описа на Районен съд-Търговище по предявения от И. Й. Х., ЕГН
**********, с адрес гр. Търговище, кв.-********, съдебен адрес: гр.
Търговище, ул. „Преслав“ № 2, ет.1, чрез пълномощник – адв. Ц. И. от АК-
Търговище, против Д. С. С., ЕГН **********;М. Л. В., ЕГН ********** и
В. Л. В., ЕГН **********, тримата с адрес гр. Търговище, ул. *********, със
съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „Лилия“ № 4, вх.А, ет.1, офис 5, чрез
пълномощник – адв. Ю. К. от АК-Търговище, иск за установяване право на
собственост въз основа на придобивна давност върху недвижим имот-
Поземлен имот с идентификатор 73626.163.494 с площ от 526 кв.м., с начин
на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно § 4 от ПЗРЗСПЗЗ/ ,
находящ се в гр. Търговище, в м. „Драка“, при съседи: 73626.163.495,
73626.163.923, 73626.163.493, 73626.163.991, на осн. чл.124 ал.1 ГПК във
вр. чл.79 ал.1 ЗС, поради НЕДОПУСТИМОСТ НА ИСКА.
ОСЪЖДА И. Й. Х., ЕГН **********, с адрес гр. Търговище, кв.-
*******, съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „Преслав“ № 2, ет.1, чрез
пълномощник – адв. Ц. И. от АК-Търговище ДА ЗАПЛАТИ на К. К. П., ЕГН
**********, с адрес гр. Търговище, кв. **********, съдебен адрес: гр.
Търговище, ул. „Лилия“ № 4, вх.А, ет.2, кантора 6, чрез пълномощник адв. А.
М. от АК-Търговище, направените по делото разноски в размер на общо 1250
лв., на осн.чл. 78 ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА И. Й. Х., ЕГН **********, с адрес гр. Търговище, кв.-
*******, съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „Преслав“ № 2, ет.1, чрез
пълномощник – адв. Ц. И. от АК-Търговище ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. С., ЕГН
**********; М. Л. В., ЕГН ********** и В. Л. В., ЕГН **********, тримата с
адрес гр. Търговище, ул. **************, със съдебен адрес: гр. Търговище,
ул. „Лилия“ № 4, вх.А, ет.1, офис 5, чрез пълномощник – адв. Ю. К. от АК-
Търговище, направените по делото разноски в размер на общо 1200 лв. на
осн. чл. 78 ал.4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
13
връчването му на страните, а само в прекратителната му част – подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________

14