О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../..........06.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на 05.06.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
Мл.с.
ФИЛИП РАДИНОВ
като
разгледа докладваното от съдия Терзийска
въззивно търговско дело № 681 по описа за 2020 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ф.М.С. ***, чрез процесуален представител
против Решение № 126/09.01.2020 г. на ВРС по гр.д. № 8402/2019 г., с което е
отхвърлен иска
на Ф.М.С. срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми: сумата
от 419,41лв., представляваща неиздължена главница по Договор за потребителски
кредит № PLUS - 01251238, сключен с „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК
*********; сумата от 58,07лв. представляваща възнаградителна
лихва за периода 30.11.2009г. -28.05.2010г.; 51.13лв. мораторна
лихва за периода 30.12.2009г. - 01.03.2011г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 15.03.2011г.
до окончателно изплащане на задължението и сумата 125,00лв., представляваща
разноски по делото, в т.ч. и юристконсултско
възнаграждение, тъй като е погасена по давност възможността за принудително
изпълнение на вземанията, за които е издаден Изпълнителен лист от 18.04.2011г.
издаден въз основа на влязла в законна сила Заповед за изпълнение №
2608/16.03.2011г. по ЧГД № 3958/2011 по описа на Районен съд гр. Варна,на основание чл.439,ал.1 от ГПК.
Жалбоподателят моли
за отмяна на решението като постановено при неправилно приложен материален
закон. Счита, че тълкувателните решения /в това число на което се е позовал първоинстанционния съд/ не създават правни норми, а акта
поражда действие само занапред като изводът се споделя и от ВКС в мотивите към
ТР 7/31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. ОСГТК. Следователно и въпросът за
течението, респективно прекъсването на давността следва според възивника да се разреши в контекста на задължителното
тълкуване по т.10 на ТР 2/2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС ОСГТК, съгласно
което когато взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия в срок от 2 години, изпълнителното производство се
прекратява по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК като нова погасителна давност за
вземането запозва да тече от датата,на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В случая
единственото валидно изпълнително действие, извършено по изпълнителнотодело
на ЧСИ Захари Димитров № 994/2012 г. е на 03.03.2012
г. Други действия взискателят не е извършвал,
респективно от горната дата тече погасителната давност по отношение на
вземането. Моли за уважаване на жалбата, отмяна на акта на ВРС и постановяване
на нов, с който искът да се уважи в цялост.
В срока за отговор
„Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД моли за
потвърждаване на решението на ВРС като постановено при правилно тълкуване и
прилагане на материалния закон. Претендира да се приеме становището, че давност
не е текла до постановяване на ТР № 2/2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС ОСГТК,
с което в т.10 е постановено,че предходното Постановление от 1980 г. на ВКС е
изгубило действие, респективно от датата на ТР нече нова давност по
материалното правоотношение. Позовава се и на практика на ВКС в подкрепа на
твърденията си. Претендира разноски.
Жалбата е редовна и допустима за разглеждане.
Не са констатирани от въззивния съд
процесуални пропуски от първата инстанция, които да налагат повторно указания
по разпределение на доказателствена тежест между
страните.
Отсъстват доказателствени искания.
При изложените мотиви и на основание чл. 267,
ал. 1 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на на Ф.М.С. ***, чрез процесуален представител против Решение
№ 126/09.01.2020 г. на ВРС по гр.д. № 8402/2019 г., с което е отхвърлен иска на Ф.М.С. срещу
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, за
признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на
ответника следните суми: сумата от 419,41лв., представляваща неиздължена
главница по Договор за потребителски кредит № PLUS - 01251238, сключен с „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК *********; сумата от 58,07лв. представляваща възнаградителна лихва за периода 30.11.2009г.
-28.05.2010г.; 51.13лв. мораторна лихва за периода
30.12.2009г. - 01.03.2011г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на депозиране на заявлението в съда - 15.03.2011г. до окончателно
изплащане на задължението и сумата 125,00лв., представляваща разноски по
делото, в т.ч. и юристконсултско възнаграждение, тъй
като е погасена по давност възможността за принудително изпълнение на
вземанията, за които е издаден Изпълнителен лист от 18.04.2011г. издаден въз
основа на влязла в законна сила Заповед за изпълнение № 2608/16.03.2011г. по
ЧГД № 3958/2011 по описа на Районен съд гр. Варна,на основание чл.439,ал.1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото
за разглеждане в открито съдебно заседание на
01.07.2020
г. от 14:30
часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящето
определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: