Р Е Ш Е Н И Е
№ 565
гр. Горна Оряховица, 03.01.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, трети състав, в публично съдебно заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Цветелина Цонева
при секретаря Снежана Георгиева като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 1220 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за
Предявени са искове с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр.
чл.49 и чл.50 от ЗЗД за присъждане в полза на ищеца на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 3228 лв. и на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 2772 лв., от ответника Община Горна
Оряховица, заедно с акцесорната претенция за присъждане на законната лихва
върху главниците до окончателното им изплащане.
Депозирана
е искова молба от В. М. В. чрез адв. С. ***.
Ищецът твърди, че на 07.05.2015 г. около
11.15 часа по ул. ,,Цар Освободител” на кръстовището с ул. „Иван Момчилов” в
град Горна Оряховица, управлявайки собствения си мотопед „Симсон
Счита,
че за претърпените болки и страдания и психическо разстройство следва да
отговаря Община Горна Оряховица, тъй като по закон на нея е възложено да
отговаря за стопанисването на пътищата на територията ѝ. Моли съда да се постанови решение, с което
да осъди Община Горна Оряховица да му заплати сумата от 6000 лв., включваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, в размер на 2772 лв., имуществени вреди в размер на сумата
3228лв., от които 3170 лв. за протезиране и 58 лв. за болничен престой.
Обстоятелства,
от които произтичат възраженията на ответника :
В законоустановения срок е постъпил писмен
отговор от ответника чрез процесуален представител юрисконсулт Е.. Счита
предявения иск за допустим, но неоснователен по основание и размер.
Твърди се, че Община Горна Оряховица
е взела необходимите мерки за осигуряване безопасността на пътното платно на
общинските пътища и уличната мрежа в рамките на урбанизираните територии, за
които Община Горна Оряховица има ангажимент да ги поддържа, както и всички
необходими пътни знаци.
Оспорват се исканията на ищеца. Твърди се,
че липсват доказателства,че ищецът е паднал с мотора и настъпилото ПТП да е в резултат на наличието на дупка на
пътното платно. Липсват доказателства, че на ищеца е
съставен АУАН и че е издадено наказателно постановление. Посочва се, че от
приложените медицински документи се установява, че ищецът имал травма, но не и
тя да е настъпила в резултат на ПТП с мотор. Липсват доказателства относно
точното място на дупката на пътното платно, нейните размери, начинът по който е
настъпило ПТП, скоростта, с която е управлявано моторното превозно средство,
както и обстоятелствата за попадането в дупка на мотопеда. Не е установен
механизмът на падане.
Оспорва се исканото обезщетение, тъй като от
приложените документи по никакъв начин не се доказва настъпването на ПТП и
наличието на неравносност на пътното платно. Сочи се, че улица „Цар
Освободител” е част от републикански път II - 53 (Полски Тръмбеш - В. *** -
Лясковец - Елена - Стара река - Бяла - Сливен - Ямбол - Калчево - Средец),
съгласно Решение № 945 на МС от 01.12.2004 г. за утвърждаване на списък на
републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които
се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за
определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона
за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища.
Сочи се, че съгласно чл. 30, ал. 1 и чл. 30, ал. 5 от Закона за пътищата
поддръжката на ул. „Цар Освободител” е изцяло в задълженията на Агенция пътна
инфраструктура, тъй като същата е отговорна за стопанисването на пътя.
Счита се, че не може да се формира извод за
наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки на чл. 49 от ЗЗД,
обуславящи отговорност за обезвреда от ответната община, тъй като в случая не е
налице причинна връзка между бездействие на общинските органи и възникването на
процесиите вреди.
Счита се, че в случай, че съдът приеме, че
водачът е управлявал мотопеда и че е паднал в резултат на наличие на дупка, то
водачът на моторното превозно средство е допринесъл за настъпване на ПТП-то,
като е карал с несъобразена и превишена скорост, поради което е настъпила
по-тежка травма. Посочва се, че ако водачът се е движил със съобразена скорост
щял е да избегне препятствието на пътното платно или поне щетата би била
по-малка. От това, че твърдяното място на ПТП - кръстовище на ул. „Цар
Освободител” и ул. „Иван Момчилов” е следвало водачът да се движи с много ниска
скорост, като при спазване правилата за движение е можел да види и избегне
препятствието на пътя.
Счита се, че в случай на уважение на иска, е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като е
възможно същият да е загубил сам управлението на моторното превозно средство,
да е управлявал с превишена или с несъобразена скорост. Посочва се, че липсват
доказателства за времето в момента на ПТП и възможността пътната настилка да е
била мокра и мотопедът да е поднесъл. Съществувала възможност водачът да се е
разсеял, да е погледнал настрани, да му е прилошало.
В случай, че съдът уважи иска за
неимуществените вреди, то се оспорва неговия размер. Смята се, че исканото
обезщетение е прекомерно и не съответства на претърпените щети. Моли се
размерът на исканото обезщетение да бъде намален с 50%, поради съпричиняване и
респективно да бъде в размер на 1386,00 лв.
Възразява се
срещу иска за имуществени вреди. Счита се за неоснователен и прекомерен.
Моли се искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. В условията на евентуалност, моли да се постанови
решение, с което да се намали исканото обезщетение с ½ поради съпричиняване от водача на мотопеда.
Претендират се съдебни разноски, включително
и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата
претенция.Претендира разноски.С писмени бележки инвокира доводи, че събраният
доказателствен материал установява
дължимостта на претендираното обезщетение.
Ответната страна чрез юрисконсулт Е.
поддържа писмения отговор, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
С писмена защита ответникът счита, че не са
събран доказателства за ангажиране отговорнстта на ответната страна, не е
установен механизма на процесното ПТП, липсват доказателства за причинно
следствената връзка и степента на увреждането. Излагат се твърдения за
съпричиняване в размер на 50 %.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие
за установено следното:
В
представената епикриза от
07.05.2015г., издадена от МОБАЛ „д-р Ст. Черкезов” - В. Търново е установено счупване на
бедрена шийка, пациентът постъпил на
07.05.2015г., снета анамнеза паднал и си ударил лявата тазобедрена става, не
можел да стане и стъпи на краката си, докаран в спешно отделение, приет за
лечение в отделението по ортопедия и травматология, изготвена ренгенография-
фактура на дясна бедрена шийка, насочен за оперативна процедура и поставяне на
метална остесинтеза, проведена операция на 12.05.2015г., настанен за
следопеаривно лечение в интензивен сектор
на ОТО с препоръки за рехабилитация и физикална терапия и лечение в
амбулаторни условия. Изписан на 25.05.2015г. Според представена епикриза от 26.05.2015г., издадена от МОБАЛ
„д-р Ст. Черкезов” - В. Търново- отделение по физикална и рехабилитационна медицина,
постъпил на 26.05.2015г.за физикална терапия и рехабилитация –последици от
счупване на бедрена шийка, вследствие на падане от мотор, лекуван оперативно в
ОТО, движенията в лявата тазобедрена става болезнени и ограничении по обем,
изправя се с чужда помощ на подвижна проходилка. Изписан е с подобрение и
увеличено движение в ставата. Походката се осъществява с патерици и вербална
помощ. Дадени са указания за медикаментозна терапия,изработена индувидуална
кинезотерапия. На ищеца са издадени фактура
№ **********/15.05.2015г., издадена от
МОБАЛ „д-р Ст. Черкезов” - В. Търново на стойност 3170 лева за ПОЗ 103-
ендопротезиране на тазобедрена става с покритие от титаниева нишка;
удостоверение, издадено от МОБАЛ „д-р Ст. Черкезов” - В. Търново- за заплатен
болничен престой за периода 07.05.2015г.-25.05.2015г. в размер на 58.00
лева.
По делото е приложено
АНД № 947/2016г. по описа на ГОРС. С АУАН №
824/07.05.2015г., номер на бланката 865990 Т. Д. Д.– мл.автоконтрольор в ГПК
при РУМВР – Горна Оряховица в присъствието на свидетелите – полицаи К. К. Н. и Й.
П. С. констатирал, че на 07.05.2015г. около 11.15ч. В.В.,*** кръстовище с ул.
„Иван Момчилов” до № 22, управлявал собствения си мотопед „Симсон
По делото са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля К. Н. –автопатрул по охрана на обществения ред и
безопасността на движението,през 2015г. при обход по ул. „Васил Левски” в гр.
Г.Оряховица, в посока улица „Иван Момчилов”, отляво през кръстовището е
констатирал преминаващ лек автомобил, след него мотопед, движещ се
бавно”буквално с човешки ход 5-
С оглед събрания доказателствен материал по
делото се установява, че вследствие на претърпян пътен инцидент на 07.05.2015г.
в гр.Горна Оряховица, ул. „Цар Освободител” кръстовище с ул. „Иван Момчилов”
управлявайки собствения си мотопед „Симсон
С оглед събраните по делото доказателствен
материал намира от правна страна следното:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД, е отговорност за репариране на вреди, причинени от чужди
действия или бездействия, осъществени при и по повод изпълнение на възложена
работа. Отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е обезпечително-гаранционна,
обективна, безвиновна и производна от отговорността на прекия извършител, чиято
отговорност е с правно основание чл.45 ЗЗД и е виновна, като вината му се
презюмира. 3а осъществяване на фактическия състав на отговорността по чл.49 ЗЗД
е необходимо кумулативно наличие на следните елементи: възлагане на работата от
ответника; противоправно деяние на изпълнителя - пряк причинител; вреди за
ищеца; причинна връзка между деянието и вредата; деянието да е за изпълнение на
възложената работа при или по повод изпълнението на тази работа и вина на
извършителя. Възложителят отговаря по чл.49 ЗЗД и тогава, когато не е
установено кой конкретно от неговите длъжностни лица при или по повод
възложената работа е причинил вредите, поради което за отговорността по чл.49 ЗЗД не е необходимо да се персонифицира прекият причинител на увреждането, а е
достатъчно установяване на нарушението на правилата, които обезпечават
безопасното осъществяване на дейността. Отговорността по чл.49 ЗЗД за
възложителя възниква и тогава, когато причинителят на увреждането е нарушил
дадените му указания или правилата за възложената работа. Възложителят носи
отговорност и за вреди от бездействие, изразяващо се в неизпълнение на
задължения за действия, които произтичат от закона, от техническите и други
правила и от характера на възложената работа. Във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията,
доказвайки по несъмнен начин липсата на вина. Противоправността не подлежи на
доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява
правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна
точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав
трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест.
Съдът намира, че в хода на настоящото
производство се установява наличието на горепосочените предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответника Община Горна Оряховица.
Съдът счита, че в процесния
случай се установяват по безспорен начин елементите от фактическия състав на
деликта. Тъй като в отговора на исковата молба ответникът възразява против
твърденията на ищеца в исковата молба, като твърди, че не е допринесъл за
настъпване на процесното ПТП, тежестта на доказване относно тези факти се
възлага на ищеца, който следва да установи осъществяване на противоправно
деяние от ответника Община Горна Оряховица. За доказване на тези свои
твърдения, ищецът ангажира писмени доказателства – решение №
49/21.02.2017г. АНД № 947/2016г. по описа на ГОРС; фактура № **********/15.05.2015г., издадена от МОБАЛ „д-р Ст. Черкезов” - В.
Търново на стойност 3170 лева за ПОЗ 103- ендопротезиране на тазобедрена става
с покритие от титаниева нишка; удостоверение, издадено от МОБАЛ „д-р Ст.
Черкезов” - В. Търново- за заплатен болничен престой за периода
07.05.2015г.-25.05.2015г. в размер на 58.00 лева, показанията на свидетеля Н..
Съдът счита, че цитираните писмени и гласни доказателства, макар и оспорени от
ответника, кореспондират помежду си и в тяхната логическа последователност и
взаимосвързаност очертават и потвърждават изложената от ищеца фактическа
обстановка и установяват по безспорен начин, че ищецът е получил средна телесна
повреда на 07.05.2015г. в гр.Горна
Оряховица, ул. „Цар Освободител” кръстовище с ул. „Иван Момчилов” до № 22. С
решение № 49/21.02.2017г. АНД № 947/2016г. по описа на ГОРС е прието, че скоростта,
с която се е движел ищецът с мотопеда е била ниска, като са констатирани и
неравности по платното за движение,
като вследствие съприкосновение на тази част от процесното МПС с дупката, с
описаните размери на същата, ищецът е загубил управление над мотопеда си и пада на
лявата си част и е получил горепосочените увреждания.Съдът
намира, че така установените факти се потвърждават както от приетите писмени
доказателства, така и от показанията на разпитания по делото свидетел Н..
Приетите по делото писмени и гласни доказателства, съдържат категорични данни
относно мястото на настъпване на ПТП – ул. ,,Цар Освободител” на кръстовището с
ул. „Иван Момчилов” в град Горна Оряховица, относно допуснатото нарушение на
чл.31 и чл.29 от ЗП, относно извършителя на това нарушение – Община Горна
Оряховица, които съответстват напълно на фактическите твърдения, изложени в
исковата молба.
При тези обстоятелства, съдът
приема за безспорно установено в настоящото производство, че ответникът Община
Горна Оряховица е осъществил противоправно деяние, в случая – чрез бездействие,
за процесната дата, не е осъществил ремонт и поддържане на път, явяващ се
общински път, и по този начин не е изпълнил задълженията си, установени в чл.31
от ЗП, в чл.29 от ЗП и чл.167,ал.1,изр.1 от ЗДвП, при което МПС, движейки се по
пътното платно, е попаднал в необезопасена дупка, а в резултат на попадането му
в тази неравност на пътното платно е претърпял средна телесна повреда. По този
начин, ответникът е причинил имуществени вреди, в резултата на причинената
телесна повреда, които се установява да са по
фактура № **********/15.05.2015г.,
издадена от МОБАЛ „д-р Ст. Черкезов” - В. Търново на стойност 3170 лева
за ПОЗ 103- ендопротезиране на тазобедрена става с покритие от титаниева нишка;
удостоверение, издадено от МОБАЛ „д-р Ст. Черкезов” - В. Търново- за заплатен
болничен престой за периода 07.05.2015г.-25.05.2015г. в размер на 58.00 лева
или общо 3228 лв. Съдът счита, че
приетите по делото писмени и гласни доказателства установяват по категоричен
начин безвиновната отговорност на ответника Община Горна Оряховица за
настъпване на ПТП. В този смисъл, приетите по делото писмени доказателства,
подробно описани по-горе, обосновават извода, че ответникът, в качеството си на
собственик на общински път – ул. ,,Цар Освободител” на кръстовището с ул. „Иван
Момчилов” в град Горна Оряховица, не е изпълнил задълженията си, установени в
чл.31 от ЗП и чл.29 от ЗП, а именно : не е осъществил поддържане на общинския
път и не е извършил ремонт на същия, не е осъществил и поддържане на този
общински път съобразно транспортното му значение и изискванията на движението,
считано към датата07.05.2015г. като с това свое бездействие ответникът е
допуснал наличието на необезопасена дупка на пътното платно, допуснал е
процесното МПС да попадне в тази необезопасена дупка и по този начин е
предизвикал ПТП. С оглед изложеното дотук, съдът намира за установено, че
ответникът не е изпълнил и задължението си, установено в чл.176,ал.1,изр.1 от ЗДвП, като лице, което стопанисва пътя, да го поддържа в изправно състояние, да
сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстранява във възможно
най-кратък срок.Неоснователни са изложените твърдения, във връзка с
представените писмени доказателства от
ответника, че не следва да носи отговорност, доколкото улицата попада в
републиканската пътна мрежа. Сочените писмени доказателства не установяват
твърденията на ответната страна.
Съдът намира за неоснователни,
необосновани и непочиващи на доказателствата по делото възраженията на
ответната страна, че липсват доказателства за наличието на необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно, за нейното местонахождение и за нейната
големина, за начина на настъпване на ПТП и настъпилите увреждания. Съгласно
разпоредбата на чл.8,ал.3 от Закона за пътищата, общинските пътища са публична
общинска собственост. Съгласно правилото
на чл.29 от ЗП, общините поддържат общинските пътища съобразно транспортното им
значение, изискванията на движението и опазването на околната среда, а според
нормата на чл.31 от ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществяват от общините. В § 1, т.13 и т.14 от ДР на ЗП е дадено
легално понятие за дейностите по ремонт и поддържане, както следва: „ремонт на
пътища” е дейност по възстановяване или подобряване на
транспортно-експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в
съответствие с изискванията на движението, а "поддържане
на пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на
пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на
техническата отчетност на пътищата. В конкретния случай ответникът Община Горна
Оряховица има задължение по поддръжката
на този път, явяващ се публична общинска собственост, обвързват Община Горна
Оряховица. От изложените в исковата молба фактически твърдения се налага
изводът, че в процесния случай се претендира реализиране отговорността на
ответника във връзка с твърдяно бездействие, т.е. противоправно поведение,
свързано с поддържане и на пътното платно на територията на гр. Горна Оряховица
и ремонт по него – отстраняване на повреди по този път : наличието на дупка,
която не е била обезопасена по никакъв начин, нито
са предприети действия от ответника по възстановяване и подобряване състоянието
на пътното платно към датата на настъпване на ПТП.
Неоснователно, необосновано и
непочиващо на приетите по делото писмени и гласни доказателства се явява
възражението на ответната страна, че е налице съпричиняване от страна на
водача. На първо място, настоящият съдебен състав намира, че ответникът не
доказва никакви конкретни факти относно съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на увреденото лице, като не ангажира никакви годни доказателства за
удостоверяване на реализиране от страна на водача, което да е обусловило
настъпване на имуществените вреди. На второ място, от приложеното решение № 49/21.02.2017г. АНД № 947/2016г.
по описа на ГОРС, безспорно се
установява, че водачът е управлявал своето МПС, като се е движил
законосъобразно, с много ниска скорост, неравностите по пътното платно са били
покрити с вода вследствие валежи от дъжд.Същевременно,ответникът не ангажира
никакви доказателства за управляване на
МПС с несъобразена скорост, при което в случая може да се приеме, че
водачът не е имал възможност да предотврати произшествието.
Не
на последно място, цитираните по-горе писмени и гласни доказателства
обосновават категоричен извод, че е налице причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и причинените увреждания на ищеца, като е констатирано и от
полицейски органи и от решение № 49/21.02.2017г. АНД № 947/2016г. по описа на
ГОРС, че преминаването на МПС през необезопасена дупка на пътното
платно, пълна с вода, е станало причина за процесното ПТП. Тези факти се
потвърждават косвено и от св. Н..
На
следващо място, от приетите писмени доказателства - фактура №
**********/15.05.2015г., издадена от
МОБАЛ „д-р Ст. Черкезов” - В. Търново на стойност 3170 лева за ПОЗ 103-
ендопротезиране на тазобедрена става с покритие от титаниева нишка;
удостоверение, издадено от МОБАЛ „д-р Ст. Черкезов” - В. Търново- за заплатен
болничен престой за периода 07.05.2015г.-25.05.2015г. в размер на 58.00 лева
или общо 3228 лв., се установява по безспорен начин размерът на имуществените
вреди, претърпени от увреденото лице, представляващи имуществена загуба –
стойността на средствата за болнично лечение.
Предвид
изложените по-горе съображения, съдът приема, че по делото са доказани всички
необходими предпоставки, за да бъде уважен предявеният иск по чл.45,ал.1 във
вр. чл.49 от ЗЗД в пълния предявен размер. Поради това, съдът счита, че
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като ответникът
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3228 лв., представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди.
По безспорен начин е
установено наличието на непозволено увреждане, изразяващо
се в увреждане на здравето на ищеца, причинена средна телесна повреда
–счупване на бедрена шийка, наложило оперативна интервенция и последваща
рехабилитация. Причинената на ищеца
травма е пряка последица от лошото качество и липсата на поддръжка на
пътната настилка с установена неравност. Съдът приема, че причиненото на ищеца
травматично увреждане е последица от падане от МПС , след като последното е
попаднало върху неравност на пътната настилка,като в тази насока кредитира
показанията на свидетеля Н..Същият е очевидец на случилото се и показанията му
се базират на непосредствените му впечатления,кореспондират с представената
мед.документация, относно причината за травмата. Безспорно Община
Горна Оряховица е собственик на улица ул. ,,Цар
Освободител” на кръстовището с ул. „Иван Момчилов” в град Горна Оряховица,а
пътят на който е настъпило увреждането на ищеца представлява общински път по
смисъла на чл.3 ал.3 във вр.с чл.8 ЗП. Налице е бездействие на
служителите
на ответната
Община
или на други изпълнители, на които тя е възложила поддържането,изграждането
и ремонта на
пътната настилка на улицата, да се премахнат неравностите и дупките,за да се
осигури безопасно придвижване.
С оглед изложеното,съдът приема,че ищецът е установил
предпоставките на чл.49 ЗЗД-непозволено увреждане,от което е претърпял
неимуществени вреди-болки и страдания,причинна връзка между вредоносния
резултат и действията/бездействията на
служители на ответната Община/.Искът е доказан по основание. Недоказано е направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносносния резултат от страна на ищеца, и с оглед изложените мотиви в решение №
49/21.02.2017г. АНД № 947/2016г. по описа на ГОРС и показанията на св. Н..Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази
вида и характера на причиненото
на ищеца травматично увреждане- счупване на бедрена шийка, наложило оперативна
интервенция и последваща рехабилитация и изработена индивидуална
кинезитерапия.В медицинската документация се установява, че ищецът се е нуждаело и от чужда помощ и използване на патерици,тъй
като не е могъл да се обслужва сам. Съобразявайки всички тези обстоятелства и с оглед критерия за справедливост, съгласно
чл.52 ЗЗД, съдът приема ,че обезщетение в размер на 2772лв.е достатъчно да
компенсира претърпените физически болки и страдания, искът е основателен,доказан и следва да
бъде уважен.
При този изход на процеса и на основание чл.38 ал.2 ЗА ответникът следва
да заплати на пълномощника на ищеца адвокат С. адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство по делото в размер на 600лв.,изчислено съобразно уважената част от исковете
по реда на чл.7 ал.2,т.3 от наредбата за мин.размери на адв. възнаграждения,
като възраженията на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно.
С оглед изхода на спора разноски на ответника не се следват.
Ищецът е освободен от внасяне на ДТ и
разноски на осн.чл.83 ал.2 ГПК, поради което и на осн.чл.78 ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати ДТ по
сметка ГОРС в размер на 240 лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ОБЩИНА ГОРНА ОРЯХОВИЦА
с ЕИК *********, с адрес: гр.Горна Оряховица, пл. „Георги Измирлиев” № 5,
представлявана от кмета Д.Д., ДА ЗАПЛАТИ
на В.М.В. с ЕГН **********, адрес.***, СУМАТА
от 2772/ две хиляди седемстотин седемдесет
и два / лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания в резултат на
непозволено увреждане, настъпило на 07.05.2015г. около 11.15 часа по ул. ,,Цар
Освободител” на кръстовището с ул. „Иван Момчилов” в град Горна Оряховица,
управлявайки собствения си мотопед „Симсон
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА ОБЩИНА ГОРНА ОРЯХОВИЦА, с адрес: гр. Горна Оряховица, пл. „Георги
Измирлиев” № 5, ЕИК *********, с
адрес: гр. Горна Оряховица, пл. „Георги Измирлиев” № 5, представлявана от кмета
Д.Д., ДА ЗАПЛАТИ на В.М.В. с ЕГН **********,
адрес.***,СУМАТА от 600 лв. /шестстотин лева/, за
осъщественото безплатно проц.представителство на ищеца.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК ОБЩИНА ГОРНА ОРЯХОВИЦА с ЕИК *********, с адрес : гр. Горна
Оряховица, пл. „Георги Измирлиев” № 5, представлявана от кмета Д.Д. ДА ЗАПЛАТИ
ДТ по сметка ГОРС в размер на 240/
двеста и четиридесет/лв., както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски Окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните по делото.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на
страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ……………………………..