Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
10.02.2022г. |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
|
В
ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
15.12. |
Година |
2021 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
Мариана
Гунчева |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Мариана
Суркова |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Съдия
Гунчева |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Гр.д.
|
дело номер |
1323 |
по
описа за |
2020 |
година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Предявена е искова молба от „Райфайзенбанк
/България/“ЕАД, в която сочи, че с Договор за студентски кредит от 15.10.2020г.
банката отпусната на ответника Д.Г.П. кредит в размер на 10 384 лева с краен
срок на погасяване - 20.09.2025г.,
съгласно чл.2.1 от Договора. Съгласно чл.1.1
от Договора кредитът бил отпуснат
с цел заплащане на 8 броя такси за обучение на кредитополучателя. Изпълнили
като кредитор задълженията си и кредитът
бил напълно усвоен от ответника на 24.01.2014г.. Датите на движението по
кредита са 8 , както следва: 15.10.2010г. , 28.01.2011г., 08.09.2011г., 18.01.2012г.,
12.09.2012г., 05.02.2013г., 05.09.2013г. и 24.01.2014г. , на всяка от които
била усвояване сумата от по 1 298.00 лева.
Договорът за
потребителски кредит е търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал.2 от ТЗ във
вр. с чл.1, ал.1, т.7, предл.1 от ТЗ, като има характер на абсолютна търговска
сделка.
Договорът за кредит
е консесуален . По силата на сключения валиден договор – като частноправна
последица от правното му действие – между страните по делото е възникнало
кредитно правоотношение. Договорът е частен документ и съставлява писмено доказателство , че
изявленията , които се съдържат в него са направени от лицата, които са го
сключили.
В чл. 3.1 от
Договора е уговорено заплащането на възнаградителна лихва като възнаграждение
за ползване на предоставения кредит.
Постигнато е
неустоечно съглашение по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, с което страните отнапред са
определили размера на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя
на задължението за погасяването на главницата по кредита в чл. 3.2 от Договора.
Съгласно чл. 4.8 от
Договора , кредитополучателя се задължава да погасява усвоената и
непогасена част от кредита по следния
начин: 115 анюитетни месечни вноски, всяка в размер от по 159.90 лева, дължими
до 20-то число на съответния месец.
Вноските по кредита
са анюитетни и включват както дължимата
за месеца главница, така и дължимата лихва , съгласно договорените лихвени
проценти в Договора за кредит. Основно задължение на заемателя според чл. 430
от ТЗ е да върне заетата сума в уговорения срок. Паричното задължение на
кредитополучателя по сключен договор за банков
кредит представлява задължение за неделимо плащане, съгласно решение №28
от 05.04.2012г. на ВКС по гр.д. №523/2011г. на III г.о..
Впоследствие
ответникът изпаднал в забава на плащането по отношение на периодичните платежи
– противоправно закъснение, което се явява неизпълнение на договора, за което
отговаря.
В чл.2.1 от
Договора страните са договорили краен срок за издължаване по него –
20.09.2025г..
В исковата молба се
въвеждат следните доводи за изискуемост на вземанията, представляващи вноски по
кредита и други акцесорни вземания /неустойки, лихви/, които са с настъпил
падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение: сочи се, че редовно изискуеми са вземанията, представляващи вноски
по кредита и други акцесорни вземания, които са с настъпил падеж /20.07.2019г.
до 20.10.2019г./ към датата на подаване на настоящото Заявление за
издаване на заповед за изпълнение. Задължението на кредитополучателя да върне на банката сумата по кредита и да
заплати уговорената лихва в рамките на уговорените частични срокове и до
изтичане на крайния договорен срок е парично , носимо и срочно задължение с
изрично определен от страните срок, съгласно чл. 430, ал.1 от ТЗ. Настъпването
на уговорените частични срокове за плащане само по себе си подканя задълженото
лице към незабавно и несъмнено
изпълнение, самият срок „кани“ длъжника и при неизпълнение от негова
страна, той е изпаднал във виновна забава ipso iure. Извънсъдебната или съдебна покана на падежиралите
вземания не се изисква и няма нужда от
известяване , за да се постави длъжника в забава , тъй като денят на
изпълнението е точно определен като календарен ден – чл. 84, ал.1, изр.първо от ЗЗД. Правилото, установено в посочената разпоредба следва римското правило dies interpellat
pro homine и
намира приложение и по отношение а търговските сделки и в частност и при
Договора за банков кредит, по аргумент на чл. 288 от ТЗ.
В исковата молба се
сочат следните обстоятелства, довели до настъпване на предсрочната изискуемост
на вземанията към Банката по кредита /вкл. предсрочната изискуемост на усвоения
и непогасен остатък от кредита/:
На датите на падеж
от 20.07.2019г. до 20.10.2019г.
ответникът не заплатил дължимите месечни анюитетни вноски /включващи главница и лихва/ към
банката в необходимия размер, което представлявало случай на неизпълнение по
Договора за кредит на основание чл. 6.2 от Договора. Поради настъпване на случай
на неизпълнение и във връзка с чл. 6 от Договора и във вр. с чл. 432 от ТЗ,
банката надлежно упражнила възникналото потестативно /преобразуващо/ право да
обяви /трансформира/ изцяло в предсрочно изискуем целия ползван кредит, уговорен като дължим в
условията на разсрочено плащане /всички дължими от кредитополучателя на банката
суми във връзка с кредита/ и да постави длъжника в забава по отношение на
предсрочно изискуемите вземания. В
изпълнение на изискването на чл. 60, ал.2 от Закона за кредитните институции
/ЗКИ/ и във връзка с горецитираните клаузи, от страна на кредитора било
изготвено писмо за обявяване на случай на неизпълнение и предсрочна изискуемост
на усвоения и непогасен остатък от кредита по Договор за студентски кредит от 15.10.2010г.. Писмото било изпратено до
задълженото лице.
Кредитополучателят Д.Г. П.
бил уведомен за предсрочната изискуемост на вземането по процесния Договор за
студентски кредит от 15.10.2010г. с писма с изх.№№001-83749,
№001-83750/22.10.2019г.. Волеизявлението на банката, обективирано в изпратените
писма било редовно връчено на адресата,
поради което породило целените правни последици. Завършен бил фактическият
състав на обявяване на предсрочната изискуемост. Едностранната промяна в
договореното отношение произтичала от правния ред причина. Невъзможността за
кредитора да получава обещаните му месечни вноски обуславяло принципно
установената възможност да изиска цялата сума и да използва всички правни
средства, за да я събере. На 14.11.2019г.
била осчетоводена предсрочна изискуемост на вземанията на банката по
Договора за кредит. Поради липса на изпълнение, считат, че в полза на кредитора
са възникнали вземания, претендирани в настоящото производство.
Съгласно чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за
забава, в случай, че длъжникът не изпълни точно задължението си. При
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи законна лихва от деня на
забавата.
В настоящото
производство Банката претендира установяване на вземанията си в размера, в който
съществуват към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес
съгласно т.9 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, ведно със законната лихва върху
главницата. Съгласно т.1 от ТР №8/2017г.
на ОСГТК на ВКС предявеният по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит, поради предсрочна изискуемост, може да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо,
въпреки , че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
По изложените
съображения моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
спрямо ответника съществуването и
изискуемостта на вземанията на ищеца, произтичащи от Договор за студентски
кредит от 15.10.2010г., съгласно
издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 732/2020г. на
СРС, а именно:
-
9 725.15 лева –
просрочена главница;
-
210.22 лева –
просрочена редовна лихва, начислена за периода от 20.06.2019г. до 13.11.2019г.
вкл.;
-
45,21 лева - изискуема наказателна лихва, начислена за
периода от 20.07.2019г. до 28.11.2019г. вкл.;
-
Законна лихва за
забава върху главницата от датата на завеждане на заявлението до изплащане на
вземането.
При условията на
евентуално обективно съединяване – в случай, че установителният иск по чл. 422
във вр. с чл. 415 от ГПК бъде отхвърлен
изцяло или частично като неоснователен, поради липса на предсрочна изискуемост
на вземанията по кредита или съдът приеме , че главният иск е процесуално
недопустим, моли да бъде осъден ответника
да заплати на Банката следните суми, представляващи изискуеми
вземания по Договор за студентски кредит от 15.10.2010г., а именно:
-
9 725.00 лева –
главница по месечни вноски с падежи от 20.11.2019г. до датата на връчване на
исковата молба на ответника и предсрочно изискуема главница;
-
Законна лихва за
забава върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Ищецът излага
съображения, че настоящата искова молба служи като покана за изпълнение, от
който момент, длъжникът изпада в забава. Исковата молба има характер на
уведомление до длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост на
вземанията за главница. Процесните
вземания стават предсрочно изискуеми в
хода на спорното исково производство в момента на връчване от ответника на
настоящата искова молба, ако връчването е преди датата 20.09.2025г., когато е
крайния падеж /Решение №178 от 12.11.2010г. по т.д. № 60/2010г. , т.к. II т.о. на ВКС. Този факт следвало да се зачете, наред
с всички факти, имащи значение за спорното право, настъпили до приключване на
съдебното дирене в настоящата инстанция /съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК във вр.
с т.9 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Когато с предявяване на иск се целят
определени правни последици, настъпването на които е обусловено от предхождащо
го едностранно волеизявление на ищеца,
следва да се счете, че с отправянето на искането до съда е упражнено и разпоредено
от закона потестативно право на неговия
носител. В подобен аспект е и постановеното в решение № 61/30.04.2010г. по т.д.
№741/2009г. на ВКС, ТК, първо отделение, в което е прието, че въз основа на
приложението на чл. 235, ал.3 от ГПК следвало да бъде уважен осъдителен иск,
предявен преждевременно , ако в течение на делото притезанието стане изискуемо
/Решение №167/22.12.2014г. на ВКС, ТК, първо отделение по т.д. № 3174 по описа
за 2013г./ Съдебната практика допуска упражняването на преобразуващи права, за
които законът не изисква формата на конститутивен иск, чрез завеждане на искова
молба.
Съгласно т.11 б от
ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС въвеждането на друго основание, от което произтича
вземането, различно от това , въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск, при условията
на евентуалност. Съгласно Решение
№321-1968-III на ВС, разглеждането на евентуалния иск се
обуславя от изхода на делото по главния иск /от неговото неуважаване/. Макар и да е
предявен евентуално, искът се смята за висящ и по него съдът дължи да извърши всички процесуални действия,
насочени към разглеждането му по същество / в този смисъл Решение № 285-1977-II на ВС/.
Моли в полза на
ищеца да бъдат присъдени всички направените по делото разноски /платени
държавни такси и хонорари за вещи лица/ , включително юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лева на основание чл. 37 от Закона за правната
помощ във вр. с чл. 78, ал.8 от ГПК във вр. с Наредбата за заплащането на
правната помощ в сила от 01.01.2006г.. В случай, че исковете бъдат уважени
частично , молят за разноски по съразмерност и компенсация.
Ответникът Д. ***
чрез назначения му особен представител адв.Д. оспорва исковете.
Съдът, за да се
произнесе , съобрази следното:
От приложеното
ч.гр.д. № 732/2020г. по описа на КРС се установява, че със Заповед
№305/10.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е
разпоредено длъжникът Д.Г.П.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, да заплати на кредитора
"Райфайзенбанк /България/" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София 1000, район „Лозенец“, бул. „Никола Вапцаров“ №55, Експо
2000, пълномощник: юрк.Е.В.Н.- тел.: *** следните суми: сумата 407,28лв. –
изискуема главница с настъпил падеж по месечни погасителни вноски с падежи от
20.07.2019г. до 20.10.2019г., сумата 9317,87лв. – предсрочно изискуема
главница, представляващи неизпълнено парично задължение по Договор за
студентски кредит от 15.10.2010г., сумата 210,22лв. – договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 20.06.2019г. до 13.11.2019г.вкл., сумата
45,21лв. – лихва за забава за периода от 20.07.2019г. до 28.11.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2019г. - датата на постъпване
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски в размер на 199,61лв. за държавна такса и
50,00лв. за юрисконсултско възнаграждение. Тъй като заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, на 04.11.2020г.
съдията-докладчик е разпоредил да се изпълни процедурата по чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК. Съобщението за
това е връчено на заявителя на 10.11.2020г. и в законоустановения едномесечен
срок – на 10.12.2020г./видно от п.к. на плика/ е депозирана настоящата искова
молба. Следователно исковете са допустими, тъй като са предявени в указания
срок и от активно легитимирана страна, а относно тяхната основателност, съдът
съобрази следното:
Районен съд – Кърджали е сезиран с обективно кумулативно
съединени установителни искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 430, ал. 1-2 от ТЗ, вр. чл. 17, ал. 2 от ЗКСД,
както и чл. 86 от ЗЗД. За да бъде ангажирана договорната отговорност на
ответника, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и
главно доказване следните елементи от фактическия състав: 1.) наличието на
облигационна връзка, учредена по силата на договор за паричен заем; 2.)
изпълнението на собствените си задължения по договора – предоставяне на заетата
сума, както и 3.) размера на претендираната главница и лихви.
В
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да
докаже, че е погасил претендираните суми.
Между
страните не съществува спор, а и от приобщените по делото писмени доказателства
- Договор за студентски кредит от 15.10.2010г., се установява по несъмнен
начин, че между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и Д. Г.П. е учреденото
облигационно правоотношение с предмет отпускане на целеви заем в размер на
10 384.00 лева за заплащане на 8 броя такси за обучение, всяка в размер на
1 298.00 лева. От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че в
деня на подписването на договора – 15.10.2010 г., банката в изпълнение на
задължението си е предоставило на кредитополучателя сумата в размер на
1 298.00 лева по банков път по сметка на Нов български университет с основание: плащане на семестриална такса.
Общо усвоената сума е в размер на 10 384.00 лева.
Инвокираното,
от особения представител на Д.П. възражение за нищожност на договора поради
противоречие със закона – в частност с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20,
ал.2 от ЗПК, е неоснователно. В
конкретния случай процесният договор е съставен в съответствие със
императивните изисквания на ЗПК. Уговорената лихва е в размер на 7% /чл. 3.1.
от договора/, кредитополучателят не дължи заплащане на такси, комисионни и
други разходи, непосредствено свързани с отпускането и управлението на кредита
/чл. 3.3. от договора/, не са поискани и представени обезпечения от длъжника
или от трети лица, при предсрочно погасяване на кредита не се дължат комисионни
/чл. 4.12. от договора/, което води до заключението, че същият не страда от
пороци, обуславящи неговата нищожност поради противоречие с императивни правила
за поведение.
Правните
норми, обективирани в ЗКСД са специални и дерогират приложението на общите за
потребителския кредит, правнорегламентирани в ЗПК. От друга страна, кредитополучателят
има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради
което договорът се явява и потребителски. За разлика от другите договорни
задължения, възникнали на основа на договорната свобода, чиято валидност при
довършен фактически състав, може да се оспори само с възражение, основано на
нов факт (основание по чл. 26 и сл. ЗЗД), адекватната защита на правата на
потребителите изисква от съда да изясни въпроса относно валидност на уговорки,
създаващи задължения за потребителя, дори и да не бъде направено възражение от
длъжника. В този смисъл е наложилата се съдебна практика, възлагаща на съда да
обяви на страните значението на обстоятелствата, предвидени в съответните
императивни правила, независимо, че нито една от спорещите страни не ги е
въвела като факти в своя защита (Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. №
3686/2014 г., I т. о. на ВКС, Решение № 124 от 11.07.2016 г. по гр. д. №
6220/2015 г. на ВКС, I г. о.). Тази служебна активност е израз на вложения
смисъл в общоевропейския стандарт на закрилата на потребител, изяснен и в
практиката на СЕС (решения по дела С-618/10, С-243/08, С-472/11, С-397/11 и
С-473/00).
В
конкретния случай съдът счита, че съдържанието на договора е в
съответствие с нормативноустановените изисквания на чл. 143 и следващите от
ЗЗП, като същият не съдържа неравноправни клаузи, водещи до нищожност.
Наличието на валиден договор и изпълнението на поетото от страна
на ищеца задължение, обуславят извода за пораждане на задължението за ответника
да върне заетата сума, ведно с дължимите лихви. В тежест на ищеца като кредитор
е да докаже и размера на своята претенция.
Според чл.6.2 от договора банката има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем при неплащане от страна на кредитополучателя на
три последователни погасителни вноски. По делото са представени писма изх. №
ИЗХ-001-83749 и изх.№ ИЗХ-001-83750, с които банката ищец е уведомила
ответника, че поради неплащане на месечните вноски за периода 20.07.2019 г. – 20.10.2019
г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Уведомленията са изпратени на
двата посочени от ответника адреса и са върнати от „Български пощи“ ЕАД на 14.01.2019
г. и на 14.11.2019 г. с отбелязване, че пощенските пратки не са потърсени от
адресата.
Поначало в съдебната практика се приема, че
за връчен редовно от външна страна и достигнал до длъжника, се смята документ,
който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис или по
възлагане от нотариус /чл.50 ЗННД/ или от частен съдебен изпълнител /чл.43 ЗЧСИ/. При връчване по възлагане в тези случаи се прилагат правилата на чл.37 –
58 ГПК, като отсъствието от адреса се удостоверява по реда на чл.47 ГПК и съобщението се смята за връчено.
Допустимо е обаче уговарянето в договора и на
други конкретни способи за връчване на кореспонденция между страните, вкл. с
препоръчана пощенска пратка, като страните могат да предвидят, че изявлението
на една от страните ще се счита достигнало до другата страна, без фактически
същото да е получено. Клауза, която фингира недоставено съобщение като получено,
би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на
кредитора, ако предвижда определени предпоставки и/или фактически констатации,
при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа /в този
смисъл решение № 148/02.12.2016 г. на ВКС по т.д.№ 2072/2015 г., I т.о.
на ВКС, решение № 180/23.11.2016 г. по т.д.№ 2400/2015 г., I т.о.
на ВКС/.
В разглеждания случай в чл.9.3 от договора за
кредит страните са уговорили, че уведомленията ще се считат получени от
кредитополучателя, ако са изпратени по пощата и са достигнали до адресите,
посочени в договора. Изискванията за прилагане на посочената фикция за връчване
са изпълнени, поради което и ответникът следва да се счита надлежно уведомен за
предсрочната изискуемост. Изложеното налага извода, че са спазени изискванията
по чл.60, ал.2 ЗКИ и т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№
4/2013 г., ОСГТК, при наличието на които банката може за предизвика
предсрочното настъпване на падежа на цялото задължение по договора за кредит.
От заключението на вещото
лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че към
датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда – 29.11.2019г. непогасените задължения на ответника Д.П. са
9 980.58 лева , както следва: 407.28 лева – редовно падежирали главници за периода от 20.07.2019г. до
20.10.2019г. вкл.; 9 317.87 лева – предсрочно изискуема главница на 14.11.2019г.; 166.74 лева – начислена
редовна лихва за периода от 20.06.2019г. до 20.10.2019г. вкл.; 43.48 лева – начислена
редовна лихва върху усвоена и непогасена главница към 14.11.2019г. , за периода
от 20.10.2019г. до 13.11.2019г. вкл.; 6.39 лева – начислена наказателна
лихва върху редовно падежирали главници
за периода от 20.07.2019г. до 28.11.2019г. вкл.; 38.82 лева - начислена наказателна лихва
върху усвоена и непогасена главница за периода от 14.11.2019г. до
28.11.2019г. вкл.. От заключението се установява също така, че след
12.08.2020г. няма плащания от ответника. Последните плащания са : 200 лева – на
11.03.2020г. и 60 лева на 16.06.2020г., които погасяват начислената законна
лихва. Съдът възприема експертното заключение с оглед неговата обективност,
обоснованост, незаинтересованост и съответствие с останалия доказателствен
материал по делото. Така безспорно установеният релевантен факт по делото е
неплащането на три последователни месечни вноски, което дава основание на
кредитора да лиши длъжника от преимуществата на срока за
изпълнение.
По изложените съображения
съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.2 ГПК се явява основателен
и следва да бъде уважен изцяло. Предвид уважаването на първоначално предявения
установителен иск по чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът не следва се произнася по
евентуално съединените с него осъдителни искове, тъй като не се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането им.
На основание чл.78, ал.1
от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
направените разноски както следва: в заповедното производство - в размер
на 199.61 лв., представляващи държавна такса и 50.00 лева
за юрисконсултско възнаграждение, както и в настоящото производство – 678.40 лева – държавна такса, 829,03 лева –
депозит за особен представител, 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение,
350.00 лева – депозит за съдебно-счетоводната експертиза , 26.40 лева –
нотариална такса за заверка на препис от Договора за потребителски кредит.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Г.П.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, че дължи на кредитора "Райфайзенбанк
/България/" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София 1000, район „Лозенец“, бул. „Никола Вапцаров“ №55, Експо 2000,
пълномощник: юрк.Е.В.Н.- тел.: *** заплащане на следните суми: сумата 407,28лв. – изискуема главница с
настъпил падеж по месечни погасителни вноски с падежи от 20.07.2019г. до 20.10.2019г.,
сумата 9317,87лв. – предсрочно изискуема
главница, представляващи неизпълнено парично задължение по Договор за
студентски кредит от 15.10.2010г., сумата
210,22лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.06.2019г. до
13.11.2019г.вкл., сумата 45,21лв. –
лихва за забава за периода от 20.07.2019г. до 28.11.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.11.2019г. - датата на постъпване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед №305/10.09.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 732/2020г. по описа на КРС.
ОСЪЖДА Д.Г.П.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора "Райфайзенбанк
/България/" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София 1000, район „Лозенец“, бул. „Никола Вапцаров“ №55, Експо 2000,
пълномощник: юрк.Е.В.Н.- тел.: *** направените
разноски както следва: в заповедното производство - в размер на 199.61 лв.,
представляващи държавна такса и 50.00
лева за юрисконсултско възнаграждение, както и в настоящото производство
– 678.40
лева – държавна такса, 829,03 лева
– депозит за особен представител, 150.00
лева – юрисконсултско възнаграждение, 350.00
лева – депозит за съдебно-счетоводната експертиза , 26.40 лева – нотариална такса за заверка на препис от Договора за
потребителски кредит.
Банкова сметка , ***ми:
IBAN: ***, BIC: *** пред КОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: