№ 1872
гр. София, 28.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:П. Г. П.
като разгледа докладваното от П. Г. П. Административно наказателно дело №
20241110212366 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 144 от АПК
вр. чл.63д от ЗАНН.
Образувано е по повод искане на адв. А. за изменение на постановеното решение в
частта за разноските, като се иска присъждането на адвокатско възнаграждение лично на
адвоката за оказана безплатна правна помощ на жалбоподателя. Алтернативно моли да не
бъде осъждан жалбоподателят да заплаща юрисконсултско възнаграждение.
Излагат се аргументи, че мотивите на съда да откаже присъждането на
възнаграждение на адвоката са неправилни. Сочи, че представеното на договор за правна
защита и съдействие с уговорка за безплатно процесуално представителство е достатъчно, за
да бъде присъдено възнаграждение. Намира, че неявяването в зала на адвоката не е
основание за отказ да се присъди такова, а само за неговото намаляване. Твърди, че съдът не
следва да преценява дали действително е налице хипотеза на чл.38, ал.1 от ЗАдв, като се
цели да се възмезди положен от адвоката труд, а не се присъждат разноски. Прави
оплакване, че на въззиваемата страна е присъдено юрисконсултско възнаграждение без
същата да е проявила процесуална активност.
Искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е изпълнена процедурата по
чл. 248, ал. 2 НПК, доколкото молбата, обективираща искането, е изпратена на въззиваемата
страна, която не взима становище.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, намира искането за
неоснователно поради следните съображения:
Производството по НАХД № 12366/2024 г. по описа на СРС е образувано по жалба на
П. Й. срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия K № 9434217 на СДВР с дата от
30.07.2024г. срещу П. В. Й., ЕГН: **********, с който му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100.00 лева за административно нарушение на основание
чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр.ал.1, т. 2 от ЗДвП, извършено на
22.07.2024г.
С решение от 18.11.2024г. на 116-ти състав на СРС, НО е изменен ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ
1
(ЕФ) № Серия K № 9434217 на СДВР с дата от 30.07.2024г. срещу П. В. Й., ЕГН:
**********, с който му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00
лева за административно нарушение на основание чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр.
чл.182, ал.4 вр.ал.1, т. 2 от ЗДвП, извършено на 22.07.2024г, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
деянието от такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр.ал.1, т.2 от
ЗДвП в такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т. 2 от ЗДвП И е
намалил наложената глоба от 100 лева на 50 лева.
Съдът е осъдил П. В. Й., ЕГН: ********** да заплати по сметка на Столична дирекция
на вътрешните работи сумата от 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав намира, че искането е допустимо, доколкото съгласно правилата
на чл.248 от ГПК, към които ЗАНН и съответно АПК препращат, в срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
Съгласно чл.38, ал.1 адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2.
материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Според ал. 2 в случаите
по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.
36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Съдът обаче в решението си е посочил, че макар и жалбоподателят да представя
договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено безплатно процесуално
представителство по реда на чл.38 ал.1 т.3 предл. 3 Закон за адвокатурата – на друг юрист,
съдебният състав е констатирал, че по делото адвокат не е вземал участие, доколкото
жалбата е изготвена лично от жалбоподателя, а в съдебно заседание се явява той лично без
процесуален представител, като de facto безплатна правна помощ не е оказвана и не е
присъдил разноски на адв. А..
Съдът не намира основание да променя това свое становище. Вярно е посочено в
жалбата, че съдът не извършва преценка дали са били налице предпоставките да се
предостави безплатна правна помощ, както и че „при оказана безплатна правна помощ
присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката“. Съдът се
съгласява и че неявяването в зала на адвоката не е основание за отказ да се присъди такова, а
само за неговото намаляване.
Аргументите на съда да откаже присъждането на възнаграждение за адвоката обаче са
други. Не само, че адвокат А. не се е явявал в съдебно заседание, както сам посочва, но той
не е взел и никакво участие по делото, като изцяло процесуалната активност е от страна на
жалбоподателя лично. Същият сам е изготвил жалбата си, същата изхожда от него, Й. лично
е депозирал становища и молби, доказателства и други. Дори адресът на адвоката не
фигурира като адрес за кореспонденция с жалбоподателя. Защитникът по никакъв начин не
доказва, а дори и не твърди в молбата си по чл.248 от ГПК да е осъществявал каквато да е
дейност във връзка с настоящето производство, освен да депозира касационна жалба, което
обаче е част от представителството пред АССГ, за което последният с оглед изхода на делото
би следвало да извърши преценка дали и какви суми да присъди, а не СРС в това
производство. Пред първоинстанционният съд адв. А. не твърди и не доказва да е оказвал
2
безплатна правна помощ, като реално доказателства да е простиран труд от адвоката по
сключения договор липсват, респективно няма положен труд, който да бъде компенсиран.
Неправилно е и позоваването на Наредба № от 2004 година. Практиката на ВКС е
категорична, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
ЗА следва да се съобрази положения от адвоката труд съобразно фактическата и правна
сложност на делото и обема на извършените от пълномощника действия. Преценката
се извършва съобразно броя на страните и тяхното процесуално качество, предмета на
правния спор, броя и вида на релевираните възражения, наличието или липсата на
отклонение от типичното развитие на гражданския процес, вида и обема на търсената
съдебна защита, вида и броя на извършените процесуални действия, вкл. броя и вида
на съдебните заседания, в които процесуалният представител на страната е участвал,
действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната
теза, броя и вида на фактическите твърдения, оспорвания, възражения, реплики и
дуплики. При определяне на възнаграждението следва да бъдат отчетени и пазарните цени
на адвокатските услуги за процесуална защита по подобни дела. (вж. Определение № 1448
от 25.03.2025 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 3018/2024 г.).
Според Определение № 1565 от 28.03.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 3782/2024 г.
въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от
Висшия адвокатски съвет размер – този с Наредба № 1/09.01.2004 г., не може да бъде
приложено, предвид даденото тълкуване в решението на СЕС по дело C-438/22. Посочените
в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.
Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на
преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са:
видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото. Същото становище е застъпено и в Определение
№ 1156 от 11.04.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2693/2024 г., според което Задължителните за
националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на съюзното
право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C - 438/22 са, че приетата в
приложение на уредената в чл. 36, ал. 2 ЗА законова делегация от Висшия адвокатски съвет
като съсловна организация на адвокатите в Република България Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1/09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа), не обвързва съда при определяне на съответното на
действително положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение. От
приетото в решението на СЕС следва, че националната юрисдикция не е обвързана от
ограничението по чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА, което препраща към минималните размери на
Наредбата, а следва да съобрази фактическата и правна сложност на делото, съответно -
положения от адвоката труд за осъществяване на защитата по делото.
В Определение № 5251 от 18.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1706/2023 г., III г. о., ГК е
посочено, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА се
съобразява решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. (в този смисъл
определение № 4497 от 9.10.2024 г. по ч. гр. д. № 2886/2024 г. на ВКС, IV г. о.), в което е
прието, че националната юрисдикция не е обвързана от минималните размери, предвидени
в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения на ВАдвС, респ. – от
ограничението по чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА, което препраща към наредбата. Посочените в
Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир при служебното определяне на възнаграждения, а съдът следва да съобрази още
интереса, вида на спора, фактическата и правна сложност на делото, извършената
работа.
Според настоящият състав на СРС при положение, че няма нито твърдения, нито
доказателства за извършена работа от адвоката във връзка с делото, няма как съдът да
присъди възнаграждение за оказана правна помощ при положение, че такава няма данни да е
3
осъществявана. Липсват каквито и да било доказателства, а и твърдения адвокатът да е бил
ангажиран с делото и защитата на жалбоподателя, освен номинално с договора за правна
помощ, но фактически и правни действия във връзка с това производство не се доказват и не
се сочат. Поради това възнаграждение не се следва и молбата следва да бъде оставена без
уважение.
Що се отнася до искането за изменение на решението и отмяна на присъденото в
полза на СДВР юрисконсултско възнаграждение, съдът не намира основание за ревизия,
доколкото за разлика от адв, А., въззиваемата страна е била представлявана от юрисконсулт,
който е депозирал множество становище и писмени бележки, което все пак е форма на
процесуално представителство и защита на интересите на страната. Както и адв. А. посочва,
неявяването на процесуалния представител в съдебно заседание не е основание да не се
заплаща възнаграждение въобще. Доколкото обаче по делото има доказателства за
извършване на действия от юрисконсулт в полза на СДВР, възнаграждение с оглед резултата
от делото на първа инстанция се дължи в определения от съда размер.
Поради изложеното молбата за изменение на решението в частта за разноските се
явява неоснователна поради изложените съображения и следва да бъде оставена без
уважение.
С оглед гореизложеното и на основание 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 144 от
АПК вр. чл.63д от ЗАНН, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. А. за изменение на Решение от
18.11.2024г. на 116-ти състав на СРС, НО, постановено по НАХД 12366/2024г. по описа на
СРС, НО, 116ти състав, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред АССГ в 14-дневен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4