РЕШЕНИЕ

№ ...227

гр. Самоков, 27.12.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори декември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

 

при участието на секретаря Дарина Николова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 556 по описа на същия съд за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът А.П.С. ***, е предявил срещу ответницата Н.Н.Т., с адрес ***, иск за прекратяване на брака помежду им чрез развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, настъпило по вина на ответницата.

Ищецът твърди в исковата молба, че сключил с ответницата граждански брак на 23.05.2018 г. От брака страните нямали родени деца. От около шест месеца преди предявяване на иска между съпрузите се появили противоречия и се оказало, че те имат съществено различни възгледи относно живота, брака и семейството и това започнало да поражда между тях конфликти и довело до пълното им отчуждение. Ответницата напуснала семейното жилище в с. Радуил (собственост на майката на ищеца) и напуснала страната. Оттогава ищецът нямал информация къде се намира ответницата и до предявяване на иска двамата били във фактическа раздяла. При така изложените обстоятелства ищецът счита, че бракът му с ответницата е опразнен от необходимото му и съществено съдържание.

В срока по чл. 131 от ГПК адвокат А.Г., назначена на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК за особен представител на ответницата, е представила отговор на исковата молба, в който е изразила становище за допустимост на иска за развод, а относно неговата основателност е заявила, че бракът между съпрузите следва да бъде прекратен чрез развод поради дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината за това състояние на брачната връзка.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. Г. Колев, поддържа иска.

Пред съда особеният представител на ответника поддържа становището си в отговора на исковата молба. В хода на устните състезания излага съображения, че от събраните по делото доказателства не се установява дълбокото и непоправимо разстройство на брака да е настъпило по вина на ответницата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно е от представения по делото дубликат от удостоверение за сключен граждански брак, че ищецът А.П.С. и ответницата Н./Н.Т. са сключили граждански брак на 23.05.2018 г. в гр. София, за което е съставен акт за граждански брак № 3107/23.05.2018 г. на Столична Община, район „Сердика”. При сключване на брака съпругата е запазила предбрачното си фамилно име.

В приложеното към исковата молба копие от български личен документ относно продължителното пребиваване в Република България на ответницата имената й са посочени като Н.Т.Н.. В служебно изисканата от съда справка от Дирекция „Миграция” в МВР с рег. № 536400-14050/30.07.2019 г. (л. 19 от делото) е потвърдено, че в автоматизираната информационна система „Единен регистър за чужденци” са установени данни за лице с имена NGO THI NGA (Н.Т.Н.), родена на *** г., с виетнамско гражданство.

От детайлната и съвкупната преценка на събраните гласни и писмени доказателства се установява, че ищецът и ответницата са в трайна фактическа раздяла. Свидетелят Йордан Василев сочи в показанията си пред съда, че е виждал страните заедно само два или три пъти, в рамките на около 2 месеца през лятото на 2018 г., а след това ищецът му споделил, че ответницата е заминала за чужбина. Тези показания кореспондират със съдържанието на приобщената по делото и обсъдена по-горе справка от Дирекция „Миграция” в МВР, съгласно която на 18.07.2018 г. е регистрирано излизане на ответницата от Република България през ГКПП „Аерогара София”, след което – все през същия ГКПП – са регистрирани: влизане в страната на 26.11.2018 г., излизане от страната на 02.12.2018 г., влизане в страната на 02.03.2019 г. и излизане от страната на 03.03.2019 г. Това съдържание на справката сочи, че след като ответницата е напуснала България на 18.07.2018 г., посещенията й в Република България са епизодични, малобройни (само две) и всяко от тях – с твърде кратка продължителност, като близо 5 месеца след последното й напускане на страната на 03.03.2019 г. – до датата на изготвяне на справката – ответницата не се е завръщала в България. Поради това изразените от св. Василев пред съда негови наблюдения, че ищецът и ответницата не живеят заедно от лятото на 2018 г., са обективно обосновани, а не са резултат единствено на субективната му преценка и на споделеното пред него от ищеца. Тези наблюдения, съпоставени с обстоятелството, че в периода от 02.12.2018 г. до 30.07.2019 г. ответницата е посещавала България само веднъж за около 24 часа обосновават извод, че страните са в трайна фактическа раздяла, продължила повече от 6 месеца до предявяване на иска на 10.06.2019 г. Вярно е, че този извод не може да се обоснове единствено с отсъствието на единия съпруг от страната за определен период от време, но обстоятелството, че разделното живеене на съпрузите е прекъснало всякакви духовни, физически и емоционални връзки между тях се установява от показанията на св. Василев, съпоставени със същата официална справка – Василев сочи, че не е виждал съпрузите заедно след лятото на 2018 г. въпреки че ищецът продължил да живее в с. Радуил, където живее и свидетелят, а от справката е видно, че все пак след това ответницата е идвала в България.

Тази трайна и непрекъсната фактическа раздяла е довела до дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка между съпрузите, като същата е опразнена от всякакво нейно съдържание и формалното продължаване на съществуването й е неоправдано както за съпрузите, така и за обществото. Поради това сключеният между ищеца и ответницата граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен, следва да бъде прекратен с развод.

Показанията на св. Василев обаче не съдържат никакви данни за взаимоотношенията между съпрузите до фактическата им раздяла, нито за причините за настъпването й. Такива факти не се установяват и от други събрани по делото доказателства. Обстоятелствата, че ответницата е чужд гражданин и че след сключване на брака с ищеца е заживяла с него в България в с. Радуил далеч не са достатъчни за извод, че впоследствие тя е напуснала семейното жилище самоволно и безпричинно в нарушение на принципа за съвместно живеене на съпрузите, установен в личните им отношения с разпоредбата на чл. 15 от СК. Нещо повече, в самата искова молба ищецът излага твърдения за проявени след сключване на брака несходство в характерите им с ответницата и различия във възгледите им за живота, брака и семейството, които пораждали чести конфликти и скандали и довели до пълното им взаимно отчуждение. Несходството между съпрузите в характерите им не може да се вмени във вина на никого от тях. Затова и фактическата раздяла между съпрузите, която според твърденията в исковата молба е пряка последица от това, също не може в случая да се цени като противобрачно поведение на ответницата. Ето защо искането на ищеца за произнасяне от съда, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между съпрузите е на ответницата, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

При този изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК сторените от страните разноски по делото следва да останат в тяхна тежест, както са ги направили.

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя държавна такса при решаване на делото в размер на 25 лв. Тази държавна такса се определя с решението по делото, т. е. разноски за внасянето й не са направени от която и да е от страните до настоящия момент в хода на производството, поради което носителят на задължението за внасянето й не може да се определи по реда на чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК. Съгласно общото правило на чл. 78, ал. 1 от ГПК за внасянето на тази такса следва да бъде осъдена ответницата.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРЕКРАТЯВА ЧРЕЗ РАЗВОД, на основание чл. 49, ал. 1 от СК, БРАКА, сключен на 23.05.2018 г. в гр. София с акт за граждански брак № 3107/23.05.2018 г. на Столична Община, район „Сердика” между А.П.С., ЕГН ********** и Н.Т.Н. (Ngo Thi Nga), родена на *** г., гражданка на Виетнам, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, като ОТХВЪРЛЯ искането на А.П.С. за произнасяне от съда, че бракът му с Н.Т.Н. е дълбоко и непоправимо разстроен по нейна вина.

ОСЪЖДА Н.Т.Н. (Ngo Thi Nga), родена на *** г., гражданка на Виетнам, със заявен адрес в Република България в с. Радуил, Община Самоков, ул. „Ибър” № 50, да заплати по сметка на Самоковския районен съд сумата 25,00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса по иска за развод при решаване на делото, както и сумата 5,00 лв. /пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че присъдената сума не бъде внесена доброволно.

За присъдените в полза на Самоковския районен съд суми да се издаде служебно изпълнителен лист след влизане на решението в сила.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

                                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ: