Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 21.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на седми декември две хиляди и
двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ИВАНОВ
Секретар: Цветана
Чакърова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 902 по описа за 2020 година
и за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл.150 от СК, предявен от Ц.Д.Г., ЕГН: **********, в качеството на майка и законен представител
на малолетното дете И.Н.И., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, чрез адв.
С.Ш. против Н.И.И., ЕГН: **********,***.
В исковата молба се твърди, че с постигната спогодба между страните по
гр. дело 555/2019 г. по описа на РС К., бащата и ответник в настоящото
производство е бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 140 лева на
детето си И.Н.И. с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител
Ц.Г., считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законна
причина за изменението или прекратяването ѝ. Твърди се, че поради
нарасналите нужди на детето, същото се нуждаело от издръжка в по-голям размер.
И.И. вече бил ученик в ****-ти клас. Нуждаел се от средства за
ученически пособия, дрехи, закуска, храна за обяд, имал и транспортни разходи.
Детето освен това боледувало доста често, което било свързано и с разходи за
закупуване на лекарства. Майката твърди, че към настоящият момент голямата
тежест относно издръжката му била поета от нея. Тя имала доходи, които обаче
били недостатъчни и понякога се налагало да търси заеми и помощ от близки хора.
Въпреки трудностите се справяла и успявала да осигури на детето
най-необходимото за нормалното му съществуване и да му създаде много добри
условия за учене и почивка.
Майката счита, че е необходимо по-голямо участие от страна на бащата и в
издръжката на детето. Той бил в работоспособна възраст и получавал добри
доходи. В конкретния случай и предвид на разпоредбите на закона минимална
месечна издръжка за страната била 152,50 лева. Присъдената издръжка по гр. дело
555/20219г. била под законовият минимум. Ето защо за нея бил налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск, като
счита, че ответникът би могъл без затруднение да заплаща месечна
издръжка на детето си в размер на 210.00 лева.
Ищцата моли съда да постанови решение, с което да измени размера на определената със
съдебна спогодба по гр. д. №555/2019 г. по описа на РС К. издръжка, която
ответникът следва да заплаща на сина си И.Н.И., като я УВЕЛИЧИ от 140.00 лева
на 210.00 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба –
31.07.2020 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена
вноска. Претендират се и разноските по делото.
Изразява готовност за сключване на
спогодба.
С отговора на исковата молба ответникът, представляван от адв. С.П. – К.
намира иска за частично основателен. Не оспорва, че заедно с ищцата са родители
на малолетното дете И.И., както и че по гр. д. №555/2019 г. по описа на РС К. е
одобрена спогодба, по силата на която се е задължил да заплаща на сина си
месечна издръжка в размер на 140 лева. Оспорва претенцията по размер, като
заявява, че възможностите му позволяват да плаща месечна издръжка в размер не
по-висок от 160 лева. Оспорва твърденията, че детето боледува често и че се
нуждае от средства за лекарства. Твърди, че той самият страда от хипертония и
има значителни разходи както за лекарствени продукти, така и такива свързани с
бита и домакинството. Освен това често купувал храна и дрехи за детето, като за
новата учебна година закупил спортни екипи, маратонки и др. на стойност 220
лева. Според ответника нуждите на детето не се били променили съществено, тъй
като в условията на дистанционно обучение разходите в учебния процес намалели.
Моли съда да уважи иска до размер на издръжката от 160 лева, като до пълния
претендиран размер от 210 лева да го отхвърли като неоснователен.
От събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори и се
установява от представеното удостоверение за раждане, че Ц.Д.Г. и Н.И.И. са родители на малолетното
дете И.Н.И..
Безспорно е също
така и се установява от представения в препис протокол № 593/16.07.2019 г. по
гр. дело № 555/2019 г. на К. р. с., че страните са сключили съдебна спогодба
бащата да заплаща чрез майката месечна издръжка на детето си в размер на 140
лева, считано от 15.04.2019 г., до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска.
По делото е
представена служебна бележка с № УР – 08 – 258/08.07.2020 г., от която е видно,
че за учебната 2019/2020 г. И.Н.И. е записан като редовен ученик в ** * клас на
ОУ „**********“ – гр. К..
Представено е
удостоверение изх. №004162/10.07.2020 г. издадено от „В.“ ЕАД – гр. С., в което
е отразено, че за периода м. януари 2020 г. – м. юни 2020 г. ищцата Ц.Д.Г. е
получила брутно трудово възнаграждение в размер на общо 4848.20 лева или по 808.03 лева.
От представеното
удостоверение изх. №005310/02.09.2020 г.
се установява, че ответникът Н.И.И. също е служител на „В.“ ЕАД – гр.
С., като за периода м. февруари 2020 г. – м. юли 2020 г. е получил брутно
трудово възнаграждение само за месец февруари – 284.62 лева. За останалите
месеци трудово възнаграждение на ответника не е изплащано. Това е видно и от
представеното извлечение от банковата сметка на ответника в „П“ АД за периода
01.01.2020 г. – 01.09.2020 г.
Представена е
Епикриза - КОТ от УМБАЛ “С. Г” ЕАД, от която е
видно, че в резултат на трудова злополука, на 15.01.2020 г. ответникът е
постъпил в лечебното заведение, а на 20.01.2020 г. е изписан с окончателна
диагноза „с. на г. к. на л. к., з.“.
С отговора на
исковата молба ответникът представя 2 бр. експертни решения и 8 бр. болнични
листове, издадени от от УМБАЛ “С.. Г.” ЕАД, от които се установява,
че от датата на злополуката ответникът е временно неработоспособен, като това
негово състояние е потвърдено и при последния му преглед от 13.08.2020 г.
От изготвения по
делото социален доклад на ДСП К. се установява, че непосредствените грижи за
детето И.Н.И. се полагат от майката Ц.Г.. Двамата живеят в апартамент в гр. К.,
където на малолетния са осигурени подходящи социално – битови условия за
неговото отглеждане и възпитание. След фактическата раздяла между родителите,
ответникът се е установил при родителите си в с. К., като е споделил пред социалните
работници, че поради създавани пречки от майката, е видял сина си само веднъж
за последните 7 месеца – през м. септември, когато му е купил нови дрехи и
маратонки за училище. Заявил е, че при
трудова злополука е счупил ръката си, което наложило сложна оперативна
намеса. До този момент плащал издръжка на детето си, но след травмата доходите
му значително намалели и изпитвал големи финансови трудности. Детето е
споделило, че баща му му дава по 10 лева, но не всеки път, когато се виждат.
Доходите на майката от „В.“ ЕАД са 760 лева месечно.
От свидетелските
показания на П. Т. Ш. се установява, че е колежка и близка приятелка на ищцата. Познавала и
ответника и знаела, че двамата са живели на съпружески начала, като понастоящем
са разделени. За роденото от съвместното им съжителство дете се грижела
майката, която споделяла, че освен присъдената от съда издръжка, бащата не се
интересувал и не помагал финансово в отглеждането му. Единствено преди няколко
месеца му купил обувки, а когато го взел при себе си му купил анцунг и нещо за
ядене. Свидетелката знаела, че ответникът имал здравословни проблеми с ръката,
но не ѝ било известно дали това му пречи да работи. Ищцата изпитвала
големи трудности да набавя средства за издръжката на сина си и се налагало
често да търси пари назаем от нея и от други приятелки. Освен това изплащала и
кредит, месечната вноска по който била 100 лева. Детето често боледувало –
настивало, но не се налагало да постъпва в болница.
От свидетелските
показания на И. Г. Т. се установява, че познава страните по делото, като
ответникът му бил приятел от детството. С ищцата се намирал в нормални
отношения – поздравявали се, като се видят. Ответникът бил сериозен човек и
редовно плащал на детето си определената от съда издръжка от 140 лева. Дори
понякога давал и по 150 лева, като свидетелят също много кратно присъствал,
когато бащата извършвал банковите преводи. Майката обаче ограничавала
контактите на ответника със сина му – не му го давала, за да осъществява режима
на лични отношения и не му вдигала телефона. В редките случаи, когато
ответникът се виждал с детето си, винаги му купувал по нещо. За последно му
купил дрехи и обувки за първия учебен ден за около 300 лева. Неведнъж, когато
детето се разболявало, майката звъняла да иска пари и ответникът откликвал.
Свидетелят оставал с впечатлението, че ответникът трябвало да си плаща, за да
види детето си. През м. януари 2020 г. той си счупил ръката по време на работа,
като лечението му струвало около 2000 лева – свидетелят лично бил видял
касовите бележки за извършените медицински интервенции и закупените лекарства.
След счупването ответникът не работел и нямал постоянни доходи.
Съдът, изграждайки
вътрешното си убеждение прави следните изводи от правна страна:
Според чл.143, ал.2
от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си,
като размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и от
възможностите на родителя – чл. 142, ал.1 от СК. На основание чл. 150 от СК,
при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена
или прекратена. Изискванията на чл. 142 от СК, следва да се прилагат както,
когато се иска за първи път издръжка, така и когато по реда на чл. 150 от СК се
иска увеличение. В производството по чл. 150 от СК от значение е единствено
дали след влизане в сила на съдебното
решение, с което е определена първоначалната издръжка, е настъпила някаква
промяна в обстоятелствата по чл.142, ал. 1 от СК. Съгласно разпоредбата на чл.
150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка или добавката
към нея може да бъде изменена, като опора в тази насока, при преценка на съда
са разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 от СК.
Страни в случая са
бащата Н.И.И. малолетния му син И.Н.И., действащ чрез своята майка и законен
представител Ц.Д.Г.. По делото е безспорно, че родителските права са
предоставени на майката и че към момента на завеждане на делото бащата е бил
осъден да заплаща издръжка на детето в размер на 140 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, минималния размер на издръжка за едно дете
е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата, която от
01.01.2020 г. е в размер на 610.00 лева, т. е. понастоящем законовият минимум е
152.50 лева.
От определяне на
предходния размер на издръжката до датата на подаване на исковата молба е
изминала една година, през който период от време не се установи да са нараснали
разходите за отглеждането и възпитанието на детето. Според настоящия съдебен
състав единственото променено обстоятелство, водещо до извод за необходимост от
увеличение на издръжката, е нарастването на МРЗ, вследствие на което
присъдената по гр. дело 555/2019 г. по описа на РС К. издръжка от 140 лева се
явява под законовия минимум от 152.50 лева. Изложените в исковата молба
твърдения за нараснали нужди на детето в сравнение с тези, при които е
определен размер на издръжката от 140 лева, останаха недоказани по делото. Не
се подкрепиха с доказателства и твърденията, че детето боледува често и се
нуждае от скъпи лекарства. Показанията на св. П. Т. единствено сочат за случаи,
при които детето е настивало, но съдът приема тези заболявания за обичайни и
характерни за дете на тази възраст.
В същото време
събраните по делото писмени доказателства и свидетелските показания на И. Т.
установиха по категоричен начин, че от м. март 2020 г. досега, ответникът не е
получавал трудово възнаграждение и финансовото му положение значително се е
влошило. Същият е претърпял трудова злополука, при която е счупил ръката си,
като това е довело до невъзможност да работи и съответно – да реализира доходи
от трудово възнаграждение. Лечението до момента му е струвало около 2000 лева,
а от свидетелските показания стана ясно, че на ответника предстои и нова
медицинска интервенция, за която ще са му необходими допълнителни средства. Не
се събраха доказателства за притежавано от ответника имущество, от което същият
да получава доходи, за да се издържа. Установи се, че единствения източник на
средства за съществуването му са обезщетенията за трудовата злополука, чийто
размер безспорно е под размера на получаваното преди това трудово
възнаграждение. Тоест от събраните в процеса доказателства се доказа, че
ответникът не разполага със средства, позволяващи му да осигури издръжка за
малолетното си дете в претендирания размер от 210 лева. Както вече се посочи, размерът на издръжката по чл.143,
ал.2 СК е функция от потребностите на самото дете и възможностите на родителите
му, но не може да бъде по-малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал.
2 от СК, т. е една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към
датата на влизане в сила на настоящият съдебен акт ще е в размер на 162.50 лв.
– Постановление № 331 от 26 ноември 2020 г. на МС. Именно в този размер искът
следва да бъде уважен и определената със
съдебна спогодба, отразена в протокол № 593/16.07.2019 г. по гр. дело №
555/2019 г. на К. р. с. издръжка за детето, следва да се увеличи от 140.00 лв.
на 162.50 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба –
31.07.2020 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена
вноска, като до пълния претендиран размер от 210 лева искът следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Ищцата е
претендирала разноски по делото и съдът на осн. чл.78, ал.1 от ГПК следва да
ѝ присъди такива, съразмерно с уважената част от иска, а именно – в
размер на 96.43 лева за възнаграждение на един адвокат. Ответникът също е
претендирал разноски по делото и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК такива следва да се
присъдят съразмерно с отхвърлената част от иска – 203.57 лева.
При така
установеното, ищцата следва да заплати на ответника разноски по компенсация,
равняващи се на сумата от 107.14 лева.
На основание чл.78,
ал.6 във връзка с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК ответникът следва да заплати на съда
държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер на 32.40 лева.
Съгласно чл. 242,
ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато
присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно
предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Водим от горното,
съдът:
Р Е
Ш И
ИЗМЕНЯ на основание
чл. 150 от СК размера на дължимата от Н.И.И.,
ЕГН: **********,*** месечна издръжка, определена със съдебна спогодба по гр.
дело № 555/2019 г. по описа на К. р. с., в полза на малолетното дете И.Н.И.,
ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и
законен представител Ц.Д.Г., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, като
я УВЕЛИЧАВА от 140.00 лв. (сто и четиридесет лева) на 162.50 лв. (сто шестдесет
и два лева и петдесет стотинки) месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба – 31.07.2020 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава за всяка
просрочена вноска, като до пълния претендиран размер от 210 лева месечно
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Ц.Д.Г., ЕГН:
********** в качеството ѝ на майка и законен
представител на малолетното дете И.Н.И., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, да заплати на Н.И.И., ЕГН: **********,***, направените по делото разноски по компенсация
в размер на 107.14 лв. (сто и седем лева и четиринадесет стотинки).
ОСЪЖДА Н.И.И., ЕГН: **********,***, да заплати по сметка на РС К., в полза на
държавата по бюджета на съдебната власт, сумата от 32.40 лв. (тридесет и два
лева и четиридесет стотинки), представляваща държавна такса върху увеличения
размер на присъдената издръжка.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред О. с. – П. в двуседмичен срок от 21.12.2020 г.
Ц.Ч.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: