№ 3574
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20241110200172 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Наказателното производство е образувано по жалба на Й. С. Б. против Наказателно
постановление № 23-4332-005009/28.03.2023г. на Началник сектор при отдел „Пътна
полиция” - СДВР, с което на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 1от НК е
наложено административно наказание „ Глоба“ в размер на 20,00 лева и на основание чл.
175, ал.1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 3, б.“в“ от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100,00 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 месец.
Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, като
твърди, че описаната в него фактическа обстановка не отговаря на обективната
действителност и не е извършила вмененото нарушение. Прави искане за отмяна на
атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна редовно призована, не се явява, не се представлява. По делото е
постъпило писмено становище от упълномощен процесуален представител с изложени
доводи по същество. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съгласно мотивната част на атакуваното наказателно постановление на 14.12.2022г., около
14:40 часа, в гр. София, на бул. Прага, като водач на л.а марка ХХХХХ с рег. № ХХХХ,
движейки се с посока на движение от бул. П.Славейков към бул. Ген Скобелев,
непосредствено преди кръстовището с бул. Ген Скобелев, поради недостатъчен контрол над
управляваното МПС реализира ПТП с движещия се отпред л.а Ш.О. с рег. №
ХХХХХХХХХХ, нанасяйки материални щети на задна лява част, след което напуска ПТП
без да уведоми службата за контрол, както и не изпълнява указанията .
Участник в ПТП бил св. К. А. Д., който уведомил органите на МВР и останал на място до
пристигането им.
Местопроизшествието било посетено от св. Д.З. и П. Ч. – мл. автоконтрольори при ОПП-
СДВР, които снели сведения и декларация от Д., извършили оглед на увреденото МПС и
съставили протокол за ПТП.
Материалите по преписката за издирване на напусналия водач били разпределени за работа
на св. С. Д..
На 14.03.2023г. жалбоподателката Б. собственоръчно попълнила декларация, че тя е
управлявала процесното МПС, но не е участвала в ПТП.
Св. Д. намерил, че с поведението си Б. е извършила нарушение на разпоредбите на чл. 20,
ал.1 от ЗДвП и чл. 123, ал.1, т. 3 от ЗДвП, като на същата дата съставил против нея АУАН №
201303, препис от който бил връчен на датата на съставянето му.
В законоустановени срок по чл. 44 от ЗАНН постъпили писмени възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Така описаната фактическа обстановка съдът намира за установена въз основа на събраните
по делото гласни и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, като не
са налице противоречиви доказателствени източници.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е частично ОСНОВАТЕЛНА.
2
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност. Това се доказва от приложената по
административно наказателната преписка Заповеди.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния
преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН "Актът за установяване на административното нарушение се
съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при
извършване или установяване на нарушението", като в този случай законът не поставя
изискване за брой свидетели, които да присъстват при съставяне на акта. Съгласно чл. 40, ал.
3 от ЗАНН "при липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването
на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя
в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него". В
настоящия случая АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел - А.С.. /установи
се, че вписаният като свидетел К. Д. не е присъствала при съставяне на АУАН/, в нарушение
на изискването на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Посоченото нарушение обаче не представлява
самостоятелно основание за отмяна на НП, издадено въз основа на този акт, тъй като същото
не накърнява правото на защита на лицето, срещу което е съставен АУАН. Установи се, че
АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, който е могъл да възприеме действията
на актосъставителя, на свидетеля, дали АУАН е съставен на датата, на която това е посочено
и т. н. Нещо повече, самият ЗАНН в разпоредбата на чл. 43, ал. 1 посочва, че АУАН се
подписва от актосъставителя и поне един от свидетелите, посочени в него тоест не е
опорочен АУАН, подписан само от един свидетел. Ето защо съдът намира, че макар
3
формално да не е спазено изискването на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, то това нарушение не е
съществено и по никакъв начин не е довело до ограничаване правото на защита на
наказаното лице, поради което и не представлява основание за отмяна на НП /в този смисъл
е и решение № 777/09.02.2023 г. по КНАХД № 10699/2022 г. по описа на АССГ, ХХV
касационен състав, Решение № 5023 от 24.07.2023 г. по КНАХД. № 4573/2023 г. по описа на
АССГ, XXVIII касационен състав Решение № 5015 от 24.07.2023 г. по КНАХД № 4574/2023
г. по описа на АССГ, ХХVIII касационен състав/. Установената нередност в акта е от
категорията на посочените в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, според която наказателно постановление
се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, и не е
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
По отношение нарушението на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП:
Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват. По делото беше безспорно установено, че на
процесната дата, час и място жалбоподателката Й. Б. е управлявала лек автомобил марка
ХХХХХ с рег. № ХХХХ, в гр. София, по бул. Прага и преди кръстовището с бул. Ген.
Скобелев не упражнила достатъчен контрол върху автомобила и ударила спрелия на
светофара л.а Ш.О., с рег. № ХХХХХХХХХХ, в който се намирал свидетелят К. Д..
Обстоятелството, че удареният автомобил е бил в покой води до единствения възможен
извод, че в момента на удара жалбоподателят не е контролирал управлявания от него
автомобил и това обстоятелство е довело и до реализирането на ПТП.
Съдът счита, че нарушението е извършено виновно, при форма на вина непредпазливост
(небрежност), тъй като жалбоподателят не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
С оглед обстоятелството, че липсата на контрол върху управлявания от жалбоподателя
автомобил е довела до реализиране на ПТП, при което са причинени имуществени щети на
другия автомобил съдът намира, че процесното нарушение не може да бъде квалифицирано
като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
За нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП не е предвидено специално
наказание, поради което е правилно АНО е приложил санкционната норма на чл. 185 от
ЗДвП, според която за нарушение на ЗДвП, за което не е предвидено друго наказание се
налага глоба в размер на 20 лева. Глобата е определена от законодателя в абсолютен размер,
поради което въпрос за нейното изменение не може да се поставя. С оглед изложеното съдът
намира, че наказателното постановление в тази му част е правилно и законосъобразно и като
4
такова следва да се потвърди.
По отношение нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "в" от ЗДвП:
Съобразно описанието в обстоятелствената част на НП и касаещо нарушението под номер 2
в НП на жалбоподателя е вменено, че след реализиране на ПТП "след ПТП напуска мястото
без да уведоми службата на контрол на МВР по територия“ , което нарушение е
квалифицирано като такова по чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "в". АНО се е задоволил да формулира
нарушението от фактическа страна изключително пестеливо, която формулировка според
настоящия състав не е в достатъчна степен пълна и ясна, което накърнява правото на защита
на санкционираното лице и е пречка за пълното разбиране на фактическите рамки на
вмененото му нарушение. Крайната лаконичност на описаното нарушение от своя страна
препятства съда да провери волята на АНО и прави невъзможно упражняване на съдебен
контрол за законност и правилност на издаденото НП в тази му част, доколкото в съдебната
фаза на производството следва да бъде установено съответствието на твърденията,
обективирани в НП с обективната действителност и доказателствената съвкупност, както и
тяхното съответствие с дадената правна квалификация. Описаното от фактическа страна в
НП поради своята лаконичност всъщност не би могло еднозначно да се подведе под която и
да от хипотезите на чл. 123, ал. 1 от ЗДвП, тъй като от израза "напуска мястото" не става
ясно дали жалбоподателят изобщо не е спрял, или е спрял, установил е причинените щети и
след което в нарушение на задължението му по т. 2 б. "б" не е останал да изчака
пристигането на контролните органи. На следващо място задължението за уведомяване на
органите на МВР е предвидено в т. 2 б. "а" на чл. 123 от ЗДвП, а така също и в т. 3, б. "а" и
"б", но това задължение е обусловено от изпълнение на други задължения, ясни и точни
твърдения за които в НП не са изложени. Посочената лаконичност на описанието на
нарушението от фактическа страна и несъответствието му с дадената правна квалификация
представляват съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя, поради което обжалваното НП следва да бъде
отменено в тази му част.
На следващо място следва да се отбележи, че безспорно е установено от фактическа страна,
че след реализиране на ПТП, в което жалбоподателят Б. е станала участник същата не е
спряла, за да установи какви са последиците, каквото задължение предписва нормата на чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Неизпълнението на това свое законово задължение жалбоподателят е
извършил умишлено, тъй като същата е съзнавала, че е станал участник в ПТП.
Невъзможно е обаче съдът да упражни правомощията си по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН и да
измени наказателното постановление, като приложи закон за същото наказуемо нарушение,
тъй като в самото наказателно постановление не са описани установените от съда факти, а
именно, че жалбоподателят като участник в ПТП не е спрял, за да установи последиците,
тоест тези факти не са му били предявени и той не се е защитавал по тях. На практика
5
приложението на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се обуславя всъщност от съществено изменение
на обстоятелствата на нарушението – установяване на нови факти, което поставя
нарушителя в условията на процесуална изненада да бъде прието, че същият е извършил
нарушение, което изобщо не му е било вменено и по което не се е защитавал. С оглед
изложеното съдът намира, че в тази част наказателното постановление е издадено при
допуснато съществено нарушение на процесуалния закон и следва да се отмени.
При този изход на делото претенцията на въззиваемата страна за присъждане на разноски се
явява неоснователна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 2 от ЗАНН, чл. 63, ал.
2, т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН и чл. 63д от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление 23-4332-005009/28.03.2023г. на Началник сектор при
отдел „Пътна полиция” - СДВР, В ЧАСТТА, С КОЕТО НА основание чл. 175, ал.1, т. 5 от
ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 3, б.“в“ от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 100,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 1 месец.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление В ОСТАНАЛАТА МУ част, с която на
основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6