№ 569
гр. Варна, 22.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. КараН.
при участието на секретаря Радостина Ив. И.а
като разгледа докладваното от Пламен Д. КараН. Административно
наказателно дело № 20213110204803 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. ИВ. Н., против Наказателно
постановление № 21-0819-003833/ 04.10.2021 год., издадено от Началник
група към ОД МВР - Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на М. ИВ. Н.,
ЕГН **********, е наложена „глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лв. за
нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата се навеждат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП- оспорва се приетата за установена фактическа
обстановка и се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Претендира за отмяна на НП и присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. С
писмено становище моли за потвърждаване на НП. В условията на
1
евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски
хонорар. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа
обстановка: на 21.08.2021 г. г. около 10:30 часа, в гр. Варна, на бул. „Цар
Обединител“, в посока „Метро“ жалбоподателя управлявал собствения си лек
автомобил „Тойота Карина“ с рег. № РР 52-23 ВА, като до кръстовище с
ул.“Коево“ поради неспазване на достатъчно разстояние /дистанция/ от
движещият се пред него лек автомобил „Канг Йонг – Актион“, с рег.№ В 47-
27 КТ, не може да избегне удара и го блъска. ПТП с материални щети..
Съдът намира, че извършването на съставомерно деяние, с
фактическите белези очертани в АУАН и НП остана недоказано по делото.
Съгласно задължителните указания дадени с ППВС 10/1973 и ППВС
2/1978 АУАН губят презумптивната си доказателствена сила при оспорване
на фактическата обстановка от страните, като обстоятелствата отразени в тях
подлежат на установяване с всички доказателствени средства.
В конкретния случай фактическата обстановка в АУАН е изрично
оспорена както с жалбата, така и в съдебно заседание, поради което и АУАН
няма презумптивна доказателствена стойност. Същественото при
производството от административно наказателен характер е да се установи
спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за установяване на
2
извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли
императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на
нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването;
компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е
извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното
постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за
съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът
следи служебно и когато се установи, че в хода на административно
наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло,
като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по
същество.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при
цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав на Районен съд Плевен намира,
че атакуваното наказателно постановление е съставено при особено
съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за
съставяне на АУАН и съответно този акт не може да се ползва с установената
в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП доказателствена сила.
Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства
и от свидетелските показания на свидетелите: Л.М., К.К., А.Г., Д. Г. не се
установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено
от жалбоподателя нарушения.
Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа
обстановка на извършеното ПТП. От свидетелските показания на
актосъставителя М. и св. К. се установява, че АУАН е съставен от
неочевидци, а вписания като свидетел по акта К.К. е полицейски служител и
също не е очевидец. Относно св.А.Г. и Д. Г. съдът не кредитира показанията
им тъй като счита същите за предубедени.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, акта за установяване
на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на
свидетели, присъствали при извършването или констатирането на
нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци /които обаче не са
участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в присъствието на други
двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал. 3 от
ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при
съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото
нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал. 4 от
ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните
адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да
подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40,
ал. 3 от ЗАНН. Тъй като в случая актосъставителя не е очевидец на
нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама
свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта.
Посочения в акта свидетел е К.К., който не е очевидец, което води до липса на
свидетели при съставянето на АУАН, а липсата на свидетели се явява
съществено нарушение на административно наказателната процедура и е
основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.
Съдът стигна до извода, че не се доказа от обективна и субективна
страна, жалбодателя да е извършил нарушението по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
Така описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и по-конкретно
обстоятелствата, въз основа на които се основава то, не отговарят на
обективната действителност. АУАН е съставен от лица, които не са очевидци
на извършеното нарушение. Действително по делото се установи, че е
настъпило ПТП, че са нанесени щети, не се доказа безспорно обаче нито
механизмът на сблъсъка, нито че жалбоподателя е извършител нарушение по
чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
Нещо повече, липсата на фактическа установеност, че водачът е
нарушил правилата за дистанция, води до извод, че неправилно е приложен и
материалния закон, доколкото като нарушена е вменена нормата на чл. 23,
ал. 1 ЗДвП.
Изрично следва да се почертае, че за съда не съществува възможност
за първи път на съдебна фаза въз основа на ново установените факти от
4
актосъставителя сам да издири и да накаже дееца по различна правна
квалификация, по която не му е надлежно повдигнато административно
обвинение. Това е така, доколкото съгласно задължителната тълкувателна
практика на стария върховен съд и на ВКС, всяко установяване за първи път
на етап съдебно следствие на съставомерен факт, който до този момент не е
предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по своята правна същност
представлява съществено изменение на обстоятелствената част на
повдигнатото обвинение.
Така изрично Тълкувателно решение № 57 от 4. XII. 1984 г. по н.
д. № 13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 13. XII. 1977 г. по
н. д. № 60/77 г., ОСНК на ВС.
В същото време съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 287
НПК отговорността на дееца може да се ангажира в условията на съществено
изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно
изменение на обвинението по смисъла на този член.
Според трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението е
недопустимо пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото
производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова, т
о института на изменение на обвинението не може да намери приложение при
оспорване на наказателни постановления пред съда, тоест съдът не може за
първи път да установи нови съставомерни фактически положения и да
реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом те не са предявени
до този момент на нарушителя по надлежния процесуален ред.
Така изрично Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г.
на Върховен касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. №
1299/2014 г. на Върховен касационен съд .
Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в
положение да разбере кои са както съставомерните фактически положения, за
които се наказва, така и надлежната правна квалификация едва от акта на
въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено,
което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Следва да се отбележи, че посочената като санкционна норма - чл.
5
179, ал. 2, пр2 от ЗДП предвижда, че се наказва с глоба във фиксиран размер
от 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление, онзи който поради
движение с несъобразена скорост, не спазване на дистанция или нарушение
по ал. 1, причини ПТП /чл. 179, ал. 2/. В случая са налице множество
хипотези, но доколкото е извършено препращане към ал. 1, т. 5 следва да се
приеме, че релевантната хипотеза е нарушение по ал. 1.
В разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДП е предвидено наказание
глоба в размер на 150 лева за този, който не спазва предписанието на пътните
знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за
предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това
е създадена непосредствена опасност за движението.
Тук отново разпоредбата предвижда множество различни хипотези,
но наказващият орган не е уточнил коя е приложима в случая.
Не на последно място следва да бъде посочено още, че в АУАН и НП
липсват описани елементи от фактическия състав на вмененото на
жалбоподателят нарушение, които представляват и част от предвидените от
закона задължителни реквизити. Доколкото М.Н. е санкциониран за това, че
поради неспазване на правилата е предизвикал ПТП с материални щети, в
акта и наказателното постановление е следвало щетите да бъдат
конкретизирани, както и лицето, на което са причинени, заедно с неговите
индивидуализиращи белези. Щетите са част от фактическия състав на
нарушението и без същите да бъдат конкретизирани, не може да бъде
направен извод, че е настъпило пътнотранспортно произшествие по смисъла
на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП.
Още повече, че с непосочването на тези факти са нарушени
императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и т. 9 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 9 от
ЗАНН. За да може наказателното постановление, като правораздавателен акт,
с който се ангажира административно-наказателната отговорност на едно
лице, да предизвика тези последици, същият следва да отговаря на
формалните изисквания на закона, гарантиращи и правото на защита на
наказаното лице.
6
Предвид наличието на основания за отмяна на НП, искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление №
21-0819-003833/04.10.2021 год., издадено от Началник група към ОД МВР -
Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на М. ИВ. Н., ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 /двеста/
лева на основание чл.179, ал.2, пр.2 от Закона за движението по пътищата
за нарушаване на чл.23, ал.1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на
глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7