ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
665
гр. Русе, 22.02.2024 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в открито
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
СЪДИЯ: Ивайло Й.
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 777 по описа за 2023 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.103,
ал.3 вр. чл.202, т.1 от АПК.
Образувано е по жалба на П.Н.Й. ***,
чрез процесуалния му представител, против мълчаливия отказ на директора на ОД
на МВР – Русе да се произнесе по искането му за възобновяване на производството
по издаване и отмяна на заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ПАМ) № 22-1085-000588/11.10.2022 г., издадена от началник група в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, последван от изричен отказ да бъде
възобновено производството по издаване на същия административен акт,
обективиран в решение № 1085-9723/12.12.2023 г. на началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Русе.
С определение от съдебно заседание от 06.02.2024 г. на
страните е обявено, че предвид последвалия изричен отказ, по аналогия на закона
– чл.46, ал.2, изр.първо от ЗНА, предмет на оспорване, на основание чл.58, ал.3
от АПК и съгласно т.8 от Постановление № 4 от 22.IX.1976 г. по гр. д. № 3/76
г., Пленум на ВС, е именно посоченото решение № 1085-9723/12.12.2023 г.
Жалбоподателят поддържа, че този акт е издаден от некомпетентен
орган, поради което е нищожен. Възразява, че непосредствено по-горестоящия административен
орган, който е компетентен да се произнесе по неговото искане за възобновяване
на производството по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ не следва да се определя
механично според служебната йерархия в структурите на МВР, а трябва да бъде определен
съобразно възложените му от закона функции по осъществяване на административен
контрол върху актове от разглежданата категория, респ. по исканията за възобновяване
на производствата по тяхното издаване. Поради това счита, че компетентният
орган, който е следвало да разгледа искането, е не началникът на сектор „Пътна
полиция“, респ. друго длъжностно лице, което изпълнява правомощията му, а
директорът на ОД на МВР – Русе, който орган е бил и сезиран с искането.
В условията на евентуалност, ако съдът счете, че
оспореният акт е валиден, развива подробни съображения за неговата
унищожаемост. Поддържа, че от заключението на назначената токсикохимична
експертиза по воденото срещу него досъдебно производство № 5825/2022 г. по
описа на Районна прокуратура – Русе се установява, че във взетата от него кръвна
проба на датата на проверката – 10.10.2022 г. няма наличие на наркотично
вещество. Това обстоятелство мотивирало наблюдаващия прокурор с постановление
от 25.10.2022 г., на
основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на
извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, да прекрати наказателното
производство. Твърди, че заключението на назначената по досъдебното
производство токсикохимична експертиза в ЦЕКИ към НИК на МВР съставлява ново
писмено доказателство, а удостоверената чрез нея липса на наркотично вещество в
кръвната проба е ново обстоятелство по смисъла на чл.99, т.2 от АПК от
съществено значение за издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, което при
решаване на въпроса от административния орган не е могло да му бъде известно в
качеството на страна в административното производство. Моли съда да постанови
определение, с което да бъде отменен отказът да се допусне исканото
възобновяване на производството по издаване на посочената заповед, а преписката
да се изпрати на компетентния орган за произнасяне по искането. Претендира
присъждането на направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на ОД на МВР - Русе,
чрез процесуалния си представител, оспорва същата като неоснователна. Твърди,
че щом издателят на влязлата в сила заповед за прилагане на ПАМ, възобновяване
на производството по чието издаване се иска, е началникът на група „Организация
на движението, пътен контрол и превантивна дейност“, то компетентният непосредствено
горестоящ спрямо него орган е не директорът на ОД на МВР – Русе, а началникът
на сектор „Пътна полиция“. Последният, от своя страна, бил подчинен на началник
отдел „Охранителна полиция“, който на свой ред е подчинен на директора на ОД на
МВР – Русе. Поддържа, че поради това искането за възобновяване на
административното производство било изпратено по компетентност и е разгледано от
компетентния орган - от началника на сектор „Пътна полиция“. Счита, че
възобновяване не следва да се допуска и поради това, че е изтекъл едногодишният
срок по чл.102, ал.2 от АПК, считано от възникване на основанието за
възобновяване. Сочи, че в случая възникването на основанието (липсата на
установени наркотични вещества в кръвта на жалбоподателя) предхожда издаването
на заповедта за прилагане на ПАМ, поради което началният срок, от който тече
срокът, в който производството може да бъде възобновено, е влизането в сила на административния
акт. Твърди, че същият бил влязъл в сила на 26.10.2022 г., поради което
крайният срок, до който е било допустимо да се възобнови производството, бил
изтекъл на 26.10.2023 г., а искането е направено след това – на 15.11.2023 г.
Възразява, че не е налице и материалноправното основание по чл.99, т.2 от АПК
за възобновяване на административното производство, тъй като заключението на токсикохимичната
експертиза по досъдебното производство, чрез която е установена липсата на
наркотични вещества в кръвта на жалбоподателя, е условие единствено за отпадане
занапред на действието на влязлата в сила заповед за прилагане на ПАМ по
чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, която мярка е наложена под прекратително условие –
до решаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от 18 месеца.
Подчертава, че от представената справка за нарушител/водач по отношение на
жалбоподателя е видно, че статусът на процесната заповед за прилагане на ПАМ е
променен на „отпадане на основание“, а този на издаденото СУМПС на
жалбоподателя в БДС на „валиден“. Моли съда да постанови определение, с което
да отхвърли жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Според чл.103, ал.3 от АПК отказът да се допусне
възобновяване може да се оспорва по реда на глава десета, раздел IV.
Следователно жалбата срещу този отказ следва да е депозирана в срока по чл.197
от АПК, който е 14-дневен от съобщаването му. Съдът споделя изложените от
жалбоподателя подробни съображения, според които при непроизнасяне от страна на
непосредствено горестоящия административен орган по искане за допускане на
възобновяване на административното производство по аналогия на закона е
приложима фикцията по чл.58, ал.1 от АПК като се формира мълчалив отказ, който
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност (в този смисъл вж. и определение
№ 2162 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1718/2013 г., 5-членен с-в). Както
се приема и в т.8 от Постановление № 4 от 22.IX.1976 г. по гр. д. № 3/76 г.,
Пленум на ВС, ако е подадена жалба срещу мълчаливия отказ, то тя следва да се
приеме и да ѝ се даде ход като жалба срещу направения по-късно изричен
отказ. При това обаче нейната срочност, а оттам и допустимост, следва да бъде
преценявана спрямо датата на формирането на оспорения мълчалив отказ.
Искането си жалбоподателят е адресирал до директора на
ОД на МВР – Русе чрез системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ), чрез
която то било изпратено като електронен документ, подписан с квалифициран
електронен подпис от процесуалния представител на жалбоподателя – адв.В.В. от
РАК. Искането е подадено чрез ССЕВ на 15.11.2023 г. в 17:24 ч. и е връчено на
адресата на 16.11.2023 г. в 09:02 ч. като е регистрирано с рег.№ УРИ
336-000-9727/16.11.2022 г. по описа на ОД на МВР – Русе (вж. извлечение от ССЕВ
на л.16 от преписката). Според чл.103, ал.2 от АПК административният орган
разглежда искането за възобновяване по реда на глава шеста, т.е. по реда за
оспорване на административните актове по административен ред. Съгласно чл.97,
ал.1 от АПК, в относимите части на разпоредбата, в двуседмичен срок от
получаване на преписката, когато е едноличен, компетентният да разгледа жалбата
или протеста орган се произнася с мотивирано решение. Разпоредбата на чл.97,
ал.1, изр.трето от АПК задължава този орган незабавно да уведоми жалбоподателя
за датата на получаване на преписката. Когато обаче сезираният орган прецени,
че не е компетентен да разгледа искането, а то следва да бъде разгледано от
друг административен орган, той е длъжен да му изпрати незабавно преписката,
както и да уведоми лицата, по чиято инициатива е започнало производството – чл.31,
ал.2 от АПК. Подаденото в срок, но до некомпетентен орган искане има
правозапазващо действие относно срока за сезиране на компетентния орган –
чл.31, ал.3 от АПК. Самата преписка по издаване на административния акт,
производството по който се иска да бъде възобновено, се намира именно при
компетентния да разгледа това искане орган – в сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Русе. Следователно, при преценката за срочността на жалбата следва да се
приеме, че 14-дневният срок по чл.97, ал.1 от АПК за произнасяне на
компетентния орган тече от деня, следващ нейното получаване, т.е. от 17.11.2023
г. и, както правилно сочи жалбоподателят, изтича на 30.11.2023 г. От следващия
ден – от 01.12.2023 г. е започнал да тече срокът по чл.197 вр. чл.103, ал.3 от АПК за обжалване на твърдения мълчалив отказ, който изтича на 14.12.2023 г.
Жалбата е подадена до съда преди неговото изтичане – на 13.12.2023 г. като
електронен документ, подписан с КЕП и изпратен на електронната поща на съда.
Поради това следва да се приеме, че жалбата е подадена в
срок, от процесуално легитимирана страна, за която оспореният акт се явява
неблагоприятен, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество, тя се явява основателна.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за нищожност
на оспореното решение поради това, че същото било издадено от некомпетентен
орган.
В съдебната практика е безспорно положението, че административният
акт, издаден от некомпетентен по степен орган, е нищожен (в този смисъл вж. т.1
от Тълкувателно решение № 2 от 14.V.1991 г. по гр. д. № 2/91 г., ОСГК). Както
се отбелязва в мотивите към същото, в теорията и съдебната практика не буди
съмнение хипотезата, че такъв би бил акта и когато един административен орган
изземе въпрос от компетентността на по-горестоящия.
Компетентен според чл.99 от АПК да се произнесе по
искането за възобновяване на един индивидуален административен акт, който не е
бил оспорен пред съда и който принципно подлежи на оспорване по административен
ред, е „непосредствено по-горестоящия
административен орган“.
Няма спор, че заповедта за прилагане на ПАМ по чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП не е била оспорена пред съд, както и че нейното оспорване по
административен ред не е изключено от закона. В тази връзка чл.172, ал.5,
изр.първо от ЗДвП указва, че обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по
реда на АПК, т.е. препращането е и към изборността на реда за оспорване на акта
(по съдебен или по административен ред), предвидена в чл.148 от АПК.
Спорът се концентрира по въпроса кой орган се явява
непосредствено по – горестоящ по отношение на издателя на заповедта за
прилагане на ПАМ, а именно спрямо началника на група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Русе.
Действително в някои съдебни актове на други състави на
Административен съд – Русе (вж. напр. определение № 808 от 9.08.2023 г. на АдмС
- Русе по адм. д. № 411/2023 г. и др.), при сходна фактическа обстановка, се
приема, че компетентен да се произнесе по искането за възобновяване е директорът
на ОД на МВР – Русе. В разгледания в посоченото определение случай обаче самият
акт, производството по който се иска да бъде възобновено, е бил издаден от
началника на Районно управление - Сливо поле при ОД на МВР-Русе. Съдът намира,
че при решаване на поставения въпрос следва да се изхожда кой е органът, който
е непосредствено по-горестоящ спрямо издателя на акта, по
отношение на който се издаване се иска възобновяване. Неговият отговор следва
да се търси съобразно йерархичната организация на съответната структура на МВР в
съответствие с устройствените му закони – ЗМВР и ПУДМВР. Разпоредбата на чл.9,
ал.1 от ПУДМВР предвижда, че в областните дирекции на МВР може да се създават
отдели, сектори, районни управления (РУ), участъци и други звена от по-нисък
ранг в зависимост от задачите и дейността им. Според изричния текст на чл.26,
ал.1 от ПУДМВР районното управление в областната дирекция на МВР се ръководи от
началник, който е пряко подчинен на директора на областната дирекция. Такава пряка подчиненост на директора на
областната дирекция обаче не е предвидена спрямо началниците на групи и
началниците на сектори. Поради това по отношение на тях не може да се приеме,
че непосредствено по-горестоящ спрямо тях административен орган е директорът на
областната дирекция. Видно от раздел III от типовата длъжностна характеристика
на длъжността началник на група „Организация на движението, пътен контрол и
превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“
при ОД на МВР, служителят, заемащ тази длъжност, се ръководи, контролира и
оценява от началника на сектор „Пътна полиция“. От представената структурна
схема на ОД на МВР – Русе също става ясно, че това звено - група „Организация
на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ е структурна част от сектор
„Пътна полиция“, който пък е включен в състава на отдел „Охранителна полиция“.
Обратният извод не може да бъде обоснован и по арг. от
чл.172, ал.1 от ЗДвП, според който текст принудителните административни мерки
по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Правомощия
да прилагат принудителни административни мерки в предвидените в закона случаи директорите
на областните дирекции на МВР имат и по силата на чл.18, ал.1, т.15 от ПУДМВР.
На съда е служебно известно, че с т.1 от заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 165
от ЗДвП и чл. 33, т. 9 от ЗМВР, са определени основните структури на МВР, които
да осъществяват контрол по ЗДвП, включително областните дирекции на МВР, в
рамките на обслужваната територия. Такава
служба за контрол по чл.165 от ЗДвП е и ОД на МВР – Русе, като нейният
ръководител, в лицето на директора на областната дирекция, може, в съответствие
с чл.172, ал.1 от ЗДвП, да делегира правомощията си по прилагане на ПАМ като
процесната на подчинени длъжностни лица от състава на дирекцията. Липсва обаче
нормативна база за предложеното от жалбоподателя тълкуване на закона, според
което исканията за възобновяване на административните актове, издадени при
упражняване на така делегираните правомощия, следва във всички случаи да се
разглеждат от органа, който ги е делегирал, т.е. от директора на областната
дирекция. Както се каза, компетентен да разгледа тези искания е непосредствено по-горестоящия
административен орган, който орган може да бъде различен предвид различната йерархична
подчиненост на издателя на акта, по отношение на който се иска възобновяването.
Решение № 1085-9723/12.12.2023 г. на началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе е издадено от старши инспектор Николай
Желев, който със заповед № 336з-4820/08.12.2023 г. на директора на ОД на МВР –
Русе (на л.40 от делото) бил оправомощен да замества титуляра на длъжността в
периода на ползване на платен годишен отпуск от последния – за времето от
11.12.2023 г. до 13.12.2023 г. Както е изяснено в мотивите към т.1 от Тълкувателно
решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., заместването се
извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна
невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от
непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична
писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго,
подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията
на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. В
случая посочените изисквания са спазени. Следователно оспореното решение се
явява издадено от компетентен по степен орган при условията на заместване на
титуляра на длъжността, за което е издаден и надлежен акт.
Съдът не констатира при неговото издаване да са
допуснати съществени процесуални нарушения. Както беше посочено по-горе,
първоначално с искането за възобновяване бил сезиран директорът на ОД на МВР –
Русе, който, по изложените съображения, в случая не е компетентен да се
произнесе по него. Поради това в съответствие с чл.31, ал.2 от АПК подаденото
на 15.11.2023 г. чрез ССЕВ искане, регистрирано с рег.№ УРИ
336000-9727/16.11.2023 г. по описа на ОД на МВР – Русе, било препратено с писмо рег.№ 1085р-9054/23.11.2023
г. за произнасяне на компетентния орган – на началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Русе. С препращането на искането за възобновяване на
компетентния орган директорът на ОД на МВР – Русе се е десезирал с посоченото
искане, поради което мълчалив отказ от негова страна по същото не може да бъде
формиран, за да бъде счетен той за нищожен – арг. от противното на чл.173, ал.4
от АПК.
Не е изтекъл и срокът по чл.102, ал.2 от АПК, какъвто
допълнителен довод процесуалният представител на ответника по жалбата изтъква
едва в хода на съдебното производство и какъвто липсва в мотивите на оспореното
решение. Действително визираният в тази разпоредба едногодишен срок, на който
се позовава ответникът по жалбата, е преклузивен, като с неговото изтичане се
погасява не възможността да бъде направено искане за възобновяване, а
правомощието на органа да възобнови производството и да отмени административния
акт. С изтичане на посочения срок отпада темпоралната компетентност на органа,
при което той вече не разполага с правомощие да отмени или измени влезлия в
сила акт. Постановеният от административния орган акт, с който, след изтичане
на времевата му компетентност по чл.102 от АПК, е отменил административния акт,
по отношение на който се иска възобновяване, би бил нищожен.
В разглежданата хипотеза на чл.99, т.2 от АПК обаче
основанието за възобновяване на административното производство е откриването на новите обстоятелства или
новите писмени доказателства от съществено значение за издаване на акта, които
при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат
известни на страната. Следователно откриването на нови обстоятелства или нови
писмени доказателства, като основание за възобновяване, винаги възниква след
издаването на акта, поради което едногодишният срок по чл.102, ал.2, изр.второ
от АПК по отношение на него се явява неприложим, в който смисъл е и
константната съдебна практика.
Оспореното решение за отказ да се допусне възобновяване
на административното производство обаче е постановено в противоречие с
материалния закон, поради което следва да бъде отменено.
Спорно е дали липсата на наркотични вещества във взетата
от жалбоподателя кръвна проба, която липса е установена чрез заключението на
вещите лица от Центъра
за експертни криминалистични изследвания при НИК на МВР, обективирано в
протокол за токсикохимическа експертиза № 23/ТХК-179 от 23.06.2023 г., се явява
ново обстоятелство, а самото заключение по експертизата – ново писмено
доказателство по смисъла на чл.99, т.2 от АПК, или това обстоятелство,
доколкото е станало причина воденото срещу жалбоподателя досъдебно производство
№ 5825/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Русе да бъде прекратено с
постановление от 25.10.2022 г., на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1,
т.1 от НПК, поради липса на извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, представлява
основание за преустановяване занапред на действието на ПАМ по чл.171, т.1,
б.“б“ от ЗДвП, приложена под прекратително условие – „…до решаване на въпроса за отговорността“.
В тази връзка самият административен орган, в лицето на
началника на сектор „Пътна полиция“ в мотивите на своето решение е посочил
следното: „Новите писмени доказателства
като основание за възобновяване може да са новооткрити или новосъздадени, но те
трябва да се отнасят до факти, които са съществували към момента на издаването
на административния акт, и за страната да е било обективно невъзможно да се
снабди с тях, въпреки че е положила дължимата грижа. Непълнотата на фактическия
или доказателствения материал не трябва да се дължи на небрежно поведение на
страната по отношение на собствения й интерес“.
Въз основа на тази съответна на закона теоретична
постановка органът е формирал неправилни правни изводи.
Според чл.171, ал.1, т.“б“, in fine от
ЗДвП при наличие на изследване от кръвна
проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
Редът по чл.174, ал.4 от ЗДвП е този по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, която, съгласно § 2 от ПЗР на същата, е издадена
именно на основание чл.174, ал.4 от ЗДвП. В този смисъл е и чл.23, ал.1 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г., който предвижда, че при химико-токсикологичното
лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от
изследването на кръвната проба. При липса на проба урина изследването се
извършва само с пробата кръв.
Очевидно е, че водещо значение от гледна точка на
основанието за прилагане на ПАМ по чл.171, ал.1, т.“б“ от ЗДвП има резултата от
изследването на кръвната проба, а не на урината. В случая от посочения протокол
за токсикохимическа експертиза № 23/ТХК-179 от 23.06.2023 г. на ЦЕКИ към НИК
при МВР се установява, че в представената за изследване кръвна проба, взета от
жалбоподателя, не е установено наличие на
упойващи лекарствени средства и наркотични вещества. Посочено е, че в
предоставената за изследване проба урина, взета от жалбоподателя, е установено
наличието на метаболит на тетрахидроканабинола. Видно от показанията на полицейските
служители - свидетелите Иво Антонов и
Преслав Василев, разпитани по досъдебното производство, пред тях жалбоподателят
заявил, че малко преди да бъде спрян за проверка си е „дръпнал“ един, два пъти
от цигара с марихуана. Посочените обстоятелства, сочещи на употреба на
наркотични вещества преди управлението на МПС на 10.10.2022 г., обаче са
ирелевантни щом не са довели до изискуемия от закона физиологичен резултат –
тяхното наличие в кръвта на водача.
Както беше посочено, новите факти и обстоятелства по
смисъла на чл.99, т.2 от АПК са тези, които са съществували към момента на
постановяване на административния акт, но страната не е знаела за тях или дори
и да е знаела, то по обективни причини не е била в състояние да се снабди с
доказателства за установяването им. В случая няма спор, че предмет на експертно
изследване е била кръвна проба, взета по надлежния ред от жалбоподателя, които
действия били удостоверени с протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози от 10.10.2022 г., носещ стикер на „Пътна полиция“ серия А064954, №
115584.2, в който протокол жалбоподателят също признал употребата на канабис на
същата дата – 10.10.2022 г., около 11:45 ч. Следователно наркотични вещества в
кръвта на жалбоподателя не е имало и към момента на постановяване на
административния акт, но тази липса не е била известна нито на самия
жалбоподател, нито на административния орган. Последният основал своя акт на
резултата на установената с тест употреба на наркотични вещества, удостоверена
в протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози с рег.№ 1085р-6274/11.10.2022 г. и резултата от тест № 191 от
10.10.2022 г. с техническо средство Drager DrugTest 5000, отчел положителен резултат за канабис
25 (THC 25). Щом
липсата на наркотични вещества в кръвта на жалбоподателя е била обективно
налице при извършената му на 10.10.2022 г.проверка, но не е могла да бъде
известна на жалбоподателя и същият не ги могъл да се снабди с писмени
доказателства за установяването й поради наложителността от извършване на
експертно изследване на кръвната проба по съответния ред в рамките на
образуваното досъдебно производство, то безспорно посоченото обстоятелство и
доказателството, чрез което то се установява - протокол за токсикохимическа
експертиза № 23/ТХК-179 от 23.06.2023 г. на ЦЕКИ към НИК при МВР, попадат в
обхвата на чл.99, т.2 от АПК и представляват основание за възобновяване на
наказателното производство.
На следващо място, мярката по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП
действително се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за
отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца. Въпросът за
наказателната, респ. административнонаказателната отговорност на последния
обаче е комплексен и зависи от кумулативното наличие на всички обективни и
субективни елементи от състава на съответното престъпление или нарушение, респ.
отсъствието на законови пречки (процесуалноправни или материалноправни) за
нейната реализация. Дали тези обстоятелства ще съставляват основание за
възобновяване по чл.99, т.2 от АПК на производството по издаване на влязлата в
сила заповед за прилагане на ПАМ или ще са основание само за отпадане занапред
на нейното действие е въпрос, който, както беше посочено, зависи от това дали съответното
обстоятелство, което има значение за отговорността на водача, е съществувало
към момента на постановяване на административния акт или пък то е настъпило
впоследствие (напр. изтекла давност за преследване, последващ по-благоприятен
закон, водещ до декриминализиране на деянието, обявено за престъпление или
административно нарушение, изпадане на дееца след неговото извършване в
продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта и др.под.).
В първия случай ще е налице основание по чл.99, т.2 от АПК за възобновяване на
административното производство, а във втория – такива за отпадане занапред на
административния акт.
В светлината на изложеното следва да се приеме, че установеното
ново обстоятелство, а именно липсата на наркотични вещества в кръвта на
жалбоподателя към датата на проверката на 10.10.2022 г., за установяването на
което обстоятелство към този момент страната в административното производство
обективно е била в невъзможност да представи доказателства, безспорно
представлява основание за възобновяване на административното производство по
издаване на заповедта за прилагане на ПАМ № 22-1085-000588/11.10.2022 г.,
издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе. Като
е приел обратното и е отказал да допусне възобновяване на производството по
нейното издаване компетентният горестоящ орган – началникът на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Русе е постановил един неправилен акт, който следва да
бъде отменен като преписката следва да му бъде изпратена за възобновяване на
производството и отмяната на посочения административен акт в предвидения в
закона двуседмичен срок.
Така мотивиран и на основание чл.200,
ал.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ по жалба на П.Н.Й., с ЕГН **********,
решение № 1085р-9723/12.12.2023 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Русе, с което, на основание чл.103, ал.2 и чл.97, ал.1 от АПК, е
отказано да се допусне възобновяване на производството по издаване на заповед №
22-1085-000588/11.10.2022 г. за прилагане на принудителна административна мярка
по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, издадена от началник група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Русе, инициирано с искане УРИ-336000-9727/16.11.2023 г. по описа на
ОД на МВР – Русе, препратено по компетентност с писмо рег.№
1085р-9054/23.11.2023 г.
ИЗПРАЩА
преписката на
началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе за възобновяване на
производството по издаване на влезлия в сила индивидуален административен акт -
заповед № 22-1085-000588/11.10.2022 г. за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, издадена от началник група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, по подаденото искане УРИ-336000-9727/16.11.2023
г. по описа на ОД на МВР – Русе.
Определението
може да се обжалва от страните, участващи в административното производство, с частна
жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: