Р Е Ш
Е Н И Е
№ 185/29.03.2018 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в публично съдебно
заседание на двадесет и седми март през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: Соня Камарашка
при секретаря А.А.,
с участието на прокурор Галя А. при Окръжна прокуратура гр.Монтана, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 125 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК във връзка с чл.118, ал.3 от Кодекс за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на „А*** А*** ” ЕООД гр.Монтана с ЕИК *
със седалище и адрес на управление гр.Монтана, ул.”Т*** ”№* , подадена от управителя
В.И.А. *** против Решение №2153-11-13 от 17.03.2017г. на Директора на ТП на НОИ
Монтана, с което е отхвърлено искането за обявяване на нищожност на Разпореждане
№7 от 27.05.2014г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Монтана, с което настъпилата
с А*** К*** Я*** с ЕГН * на 26.03.2014год. злополука е приета за трудова по
смисъла на чл. 55 ал.2 от КСО
В жалбата се поддържа, че административният акт постановен
от Директора на ТП на НОИ Монтана е незаконосъобразен, тъй като е потвърдено
Разпореждане №7 от 27.05.2014г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Монтана което
е нищожно, както и протокол №9 от 27.05.2014год. за резултатите от извършеното
разследване на злополуката. Излагат се доводи за грубо нарушение на материалния
и процесуалния закон от административния орган, тъй като издаденото
разпореждане за приемане на злополуката за трудова не е било връчено на
управителя, а на пълномощник на дружеството, с оттеглено упълномощаване. В
съдебно заседание оспорващият, чрез процесуалния си представител адвокат Д.С. ***
поддържа жалбата, моли да бъде отменен оспорения административен акт при доводи,
изложени в писмена защита по делото при разглеждането му пред друг съдебен
състав. Претендира разноски и представя списък.
Ответникът по оспорването Директора на ТП на НОИ Монтана,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. оспорва жалбата, като развива
доводи, че оспорения административен акт е законосъобразен и следва да бъде
потвърден, като моли за присъждане на разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованите страни Р.Б.Я., А.А.Я.
и К.А.Я., чрез процесуалният си представител адвокат А.К. ***, са депозирали
писмено становище в което оспорват изцяло основателността на жалбата и считат
че решението на административния орган е правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Монтана, конституиран като страна в производството на основание
чл.16 от АПК, в подробно мотивирано писмено заключение и по съществото на
делото, развива доводи за неоснователност на жалбата и потвърждаване на
обжалвания административен акт.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в
предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
С Решение №2153-11-13 от 17.03.2017г. на Директора на ТП на
НОИ Монтана, е отхвърлено искането за обявяване на нищожност на влязло в сила
Разпореждане №7 от 27.05.2014г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Монтана. Органа
е приел, че основанията са оспорване на административен акт са изброени в
нормата на чл. 146 от АПК. Като с подадена декларация вх.№1083 от
10.05.2014год. за трудова злополука по реда на чл.57, ал.1 от КСО от „А*** А***
” ЕООД е декларирана настъпила на 26.03.2014год. злополука с А*** К*** Я*** –
работник в търговското дружество. Същата е подадена от упълномощено лице В*** Д***
В*** , съгласно представено нотариално заверено търговско пълномощно от
19.10.2012год. с упълномощител В.И.А. -
собственик на капитала и управител на търговското дружество. На
основание чл.58, ал.1 от КСО е извършено разследване на настъпилата злополука
със смърт, за което е съставен протокол №9 от 27.05.2014год. Въз основа на
извършена цялостна проверка и направени констатации е издадено Разпореждане №7
от 27.05.2014г. от старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Монтана, с
което декларираната злополука е приета за трудова. Преценено е, че
разпореждането е издадено от компетентен за това орган в рамките на
предоставените му правомощия по предвидените в КСО и Наредбата за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки ред и форма. Прието
е, че разпореждането отговаря на изискванията на чл.59 от АПК, за форма и
съдържание, като съдържа предвидените реквизити, мотивирано е и са изложени
фактическите и правните основания за издаването му, поради което издаденото
разпореждане не е нищожно, при тези мотиви искането на А*** А*** ” ЕООД
гр.Монтана с ЕИК * , за обявяване на нищожността на разпореждането е
отхвърлено.
Не е спорно, че жалбоподателя е осигурител по смисъла на чл.
5 ал.1 от КСО на пострадалия А*** К*** Я*** от гр.М***, поради това за него е налице
правен интерес и активна легитимация да оспори Решението издадено на основание
чл. 117 ал.3 от КСО.
От представената административна преписка по делото се
установява, че със заповед №54 от 13.05.2014 г. Директора на ТП на НОИ –
Монтана на осн. чл. 58 ал.1 от КСО е наредил да се
извърши разследване на декларирана с декларация за трудова злополука № 1 от
10.05.2014год. от осигурителя, за злополука станала в 16,50часа на
26.03.2014год. с А*** К*** Я*** с ЕГН * ***, работещ по трудово правоотношение
с осигурителя. На осн. чл. 8 ал.1 от НУРРОТЗ са
определени членовете на комисията, която ще извърши разследването, с посочване
на длъжностите които заемат. Извършеното разследване е обективирано в протокол
№9 от 27.05.2014год. Заинтересованите лица са запознати с протокола, като са
удостоверили това с подписите си. На 27.05.2014 г. е издадено разпореждане № 7 от
длъжностното лице ст. Инспектор по осигуряването към ТП на НОИ - Монтана
определено по приложената Заповед №169 от 04.10.2012год. на Директора на РУ”СО”
гр.Монтана да издава разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за
трудова. На осн. чл. 60 ал.1 от КСО, декларираната
злополука с вх. № 1083 от 10.05.2014год. на ТП на НОИ от осигурителя „А*** А***
” ЕООД гр.М***, чрез пълномощника му В*** Д*** В*** , упълномощен от управителя В.И.А.
по приложеното безсрочно търговско пълномощно с нотариална заверка с вх.* .
№12136 от 19.10.2012год. на нотариус Р*** П*** с район на действие РС –
Монтана, станалата с А*** К*** Я*** на 26.03.2014год. е приета за трудова
злополука по чл. 55 ал.2 от КСО. Отразено е, че злополуката е станала при
придвижването на работника към дома му след работно време и по обичаен за него
маршрут. При падане от метален мост, на който е счупен парапета, работникът си
ударил главата, като това довело до счупване на черепа и мозъчен хематом и до
смъртта му на 03.04.2014год. Злополуката не е свързана с нарушаване на
правилата за безопасност при работа. Отразено е, че разпореждането може да се
обжалва пред директора на ТП - Монтана. Разпореждането е връчено срещу подпис
на търговския пълномощник с обратна разписка на 30.05.2014 г.
По административната преписка е приложен констативен
протокол с вх.№14-05/10.05.2014год. на ТП – Монтана, за извършена проверка по
осигуряването за трудова злополука и професионално заболяване в „А*** А*** ”
ЕООД гр.М*** с ЕИК * , на осн. Чл.110, ал.1 от КСО и Заповед №117/28.04.2014год. на
ръководителя на ТП на НОИ – гр.Монтана, във връзка с представен от работодателя
болничен лист с причина „трудова злополука” и неподаване на декларация за
трудова злополука на лицето А*** К*** Я*** . Видно от констативния протокол
търговския пълномощник на „А*** А*** ” ЕООД е представил документите на
търговското дружество и трудовото досие на работника, извършил е разследване в
предприятието – „А*** А*** ” ЕООД относно обстоятелствата за злополуката, за
което е изготвен протокол от 09.05.2014год. и е прието, че се касае за трудова
злополука по чл.55, ал.2 от КСО при придвижване на работника към дома му, след
работно време.
От приложеното Заповед №2 от 10.02.2014год. издадена на
основание чл.14, ал.2 от НУРРОТЗ от управителя на „А*** А*** ” ЕООД е видно, че
В*** Д*** В*** е определен да поддържа регистъра на трудовите злополуки и да
съхранява декларациите за трудови злополуки.
По отношение на „А*** А*** ” ЕООД е съставен и АУАН №9 от
27.05.2014год. от контролен орган в ТП на НОИ – Монтана за установено нарушение
разпоредбите на чл.3, ал.1 от НУРРОТЗ, действала към момента на нарушението,
които е връчен на пълномощника на търговското дружество В*** Д*** В*** .
Въз основа на така установените факти, съдът намира, че жалбата
е процесуално допустима, доколкото е насочена срещу акт, подлежащ на пряк
съдебен контрол за законосъобразност; подадена е от субект - адресат на акта,
като съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК административните актове
могат да бъдат оспорени с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, с оглед наведените
съображения за нищожност на оспорения административен акт.
При осъществяване на контрола
за законосъобразност върху административните актове, съдът извършва преценка дали са спазени всички
установени в чл. 146 от АПК условия за
действителност на административните актове: дали актът е издаден от компетентен
административен орган; в установената от закона писмена форма; при спазване на
материалноправните и административнопроизводствените правила и в съответствие
със закона.
Съгласно правната теория нищожния акт никога не произвежда очакваното
действие, за да има нужда то да се преустановява. Самото обявяване на нищожност
няма конститутивно значение, защото нищо не се променя, не се преустановява, а
само констатира пълната незаконосъобразност на нищожния акт. Нищожността на
административния акт може да бъде обявена по почин на органа издал самия акт,
било по искане на заинтересован правен субект, непосредствено по-горестоящ
административен орган в производство по оспорване на административни актове или
от съда.
Нищожния административен акт не поражда правни последици, но създава
нежелана и опасна привидност, че целените от този акт последици са действително
възникнали. Възможните прояви на нищожност могат да бъдат различни. При
нищожните актове е налице толкова тежко, основно нарушение на изискванията за
законност, поради което актът, въпреки, че притежава някои външни белези на
административен акт, въобще не поражда правни последици.
Разгледани на плоскостта на чл. 146 от АПК едно от основанията за обявяване на
административен акт за нищожен е липсата на компетентност. Нарушението на
компетентността и в трите и вида – по материя, по място, по степен – водят
винаги до нищожност на издадения от некомпетентен орган административен акт. Други
основания може да са неспазване на установената форма, но само тогава когато
порокът във формата е толкова съществен, че практически се равнява на липса на
форма, а от тук и на липса на волеизявление, нищожност има и при нарушаване на
административно производствените правила, при което въобще липсва
административно правен субект на акта или липсва волеизявление, нищожност е
налице и когато акта е лишен от нормативна основа въобще, не е издаден нито въз
основа на закон, нито въз основа на нормативен акт или такъв, който е основан
на друг нищожен акт. Нищожен е и акт, който съдържа предписание, което е
престъпление или е невъзможно за изпълнение.
В случая оспореното решение е издадено от орган, разполагащ с материална
компетентност. С разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО се регламентира, че ръководителят на териториалното
поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в
едномесечен срок от получаването им. Неоснователно в
жалбата се поддържа, че оспореният административен акт е нищожен. Това е така,
тъй като Разпореждане №7/27.05.2014г. на Старши инспектор по осигуряването при
ТП на НОИ Монтана, по отношение на което е заявено искане за прогласяването му
за нищожно е влязъл в сила административен акт, които не страда от пороци,
които да налагат прогласяването му за нищожно. В случая Разпореждане
№7/27.05.2014г. е издадено от С*** В*** -Старши инспектор по осигуряването при
ТП на НОИ Монтана, която видно от приетата на л.61 по делото Заповед
№169/04.10.2012г. на Директора на РУСО-Монтана е овластена да издава
административни актове на основание чл.60, ал.1 КСО, тоест налице е
компетентност на органа постановил административния акт.
Разпореждане №7/27.05.2014г. на Старши инспектор по
осигуряването при ТП на НОИ Монтана, е издадено в предвидената от закона
писмена форма, като са налице фактическите и правните основания за
издаването му, а именно чл. 55, ал. 2 от КСО във връзка с чл. 117,
ал. 2 от същия кодекс, което води до извода за спазване и на това императивно
изискване на закона. Разпореждането е
издадено във връзка с установена трудова злополука, след като за същата е
подадена Декларация за трудова злополука № 1 от 10.05.2014год. изхождаща от
надлежно упълномощено лице, което към момента на подаването и е било
представител на дружеството по силата на Търговско пълномощно на л.53 по
делото, на работодателя на пострадалото лице. Съобразно разпоредбата на чл. 58, ал.1 КСО е било извършено
разследване на злополуката преди издаване на разпореждането, с което същата се
определя като трудова такава, като е
спазена процедурата предвидена в разпоредбите на чл. 7- 13 от Наредбата за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /НУРРОТЗ/ относно извършване на разследването и установяване
на злополуката като трудова. Злополуката е била декларирана съгласно чл. 57, ал.1 КСО и чл. 3, ал.1 от НУРРОТЗ със закъснение /за което е реализирана съответната
администратинто – наказателна отговорност/ от упълномощен представител на работодателя и осигурител
„А*** А*** ” ЕООД гр.Монтана с ЕИК * , с декларация Вх.№ № 1083 от 10.05.2014год. на ТП на НОИ. Решението съдържа
мотиви и всички необходими реквизити. Спазена е процедурата, предвидена в КСО и
нормативните актове по прилагането му. Спазено е изискването относно начините
на деклариране на злополуката, в случая от упълномощен представител на осигурителя.
Административния акт е издаден при спазване на
административнопроизводствените правила, като установяването на релевантните
факти и обстоятелства е обективирано в Протокол №9/27.05.2014г. (л.44-46 по
делото) на комисия, която е установила резултатите от разследването на
трудовата злополука, като член на комисията е бил и представителя на
работодателя, тоест не е налице съществен порок свързан с неспазване на
административнопроизводствените правила, които да е лишил оспорващия от правото
му на защита или да е опорочил производството съществено. Тук следва да се посочи разпоредбата на чл.58,
ал.6 от КСО, която придава
задължителна доказателствена сила на констатациите, изложени в протокола за
разследване на злополуката. Посочените в същия факти и констатации по никакъв
начин не бяха оборени от жалбоподателя. Не без значение е и обстоятелството, че
надлежно упълномощен представител на работодателя е подал декларация за трудова
злополука в която е посочил че се касае за такава по чл. 55, ал.2 КСО. Следователно същия сам е приел че е налице трудова злополука. В
противен случай не би следвало да подава декларация. Всички действия на В*** Д***
В*** , които е представител на работодателя във воденото административно
производство, са изцяло в обема на правомощията му по силата на Търговско
пълномощно, което е прието на л.53 по делото.
Видно от съдържанието на
представеното по делото пълномощно, в него не е уговорена насрещна престация,
според условието на чл. 26, ал.1 ТЗ, която да придаде на пълномощното характер на договор по смисъла
на чл. 27 ТЗ
поради което В*** Д*** В*** , упълномощен от управителя В.И.А. по приложеното
безсрочно търговско пълномощно с нотариална заверка с вх.* . №12136 от
19.10.2012год. на нотариус Р*** П*** с район на действие РС – Монтана е
действал като пълномощник по общото гражданско законодателство - чл. 36 и сл. ЗЗД. От вида на представеното пълномощно съдът приема, че същото
предоставя права на упълномощеното лице като на търговски пълномощник по см.на чл. 26 ТЗ.
Пълномощникът се смята упълномощен да извършва всички действия, свързани с
обикновената дейност на търговеца, както и тези изрично упоменати в самото
пълномощно. Подписване на декларацията за трудова злополука е в правомощията на
търговския пълномощник, като действие, извършено от лице с представителна
власт. Пропуск е, че пълномощникът не е отбелязъл в декларацията, че подписва в
качеството му на пълномощник за управител - търговски пълномощник, както го
задължава чл. 26, ал.4 ТЗ и пълномощното, но този пропуск не прави оспорения
административен акт нищожен. Настоящият съдебен състав не споделя твърдението
на жалбоподателят, че даденото търговско пълномощно е било оттеглено на
02.01.2014год., тъй като видно от приложените доказателства по
административната преписка, В*** Д*** В*** в качеството си на търговски
пълномощник е представил пред ТП на НОИ всички документи свързани с дейността
на търговското дружество в това число и досието на работника, организирал е
разследването в търговското дружество относно обстоятелствата за злополуката,
като надлежно е подписал протокола от разследване на причините за допуснатата
трудова злополука, подписал е и връчения АУАН в качеството си на пълномощник,
както и протокола за резултатите от извършеното разследване на злополуката,
което води на извода, че същия е действал като лице с представителна власт и до
него не е достигнало волеизявлението на упълномощителят за оттегляне на
упълномощаването, както и че приложената покана за оттегляне на пълномощното с
нотариална заверка от страна на В.И.А. е изготвено впоследствие.
Съгласно чл.28 от ТЗ, във
вр. чл. 41 от ЗЗД
пълномощното се прекратява и с оттеглянето му, което трябва да се разгласи
така, че пълномощника и третите лица да са узнали или да са могли да узнаят за
него, освен ако прекратяването е подлежало на вписване и то е било извършено.
Гражданското и търговско упълномощаване не подлежи на вписване в търговския
регистър, но пълномощните съгласно чл. 9а, т.2
от Наредба № 32/29.01.1997 год. за служебните архиви на нотариусите
и нотариалните кантори, задължава нотариуса да въведе и изпрати незабавно в
информационната система на Нотариалната камера извлечение от нотариално
удостоверените документи, с които се оттеглят пълномощни. Посоченото извлечение
съдържа освен данните за упълномощителя и упълномощения, номера и датата на
пълномощното, името и номера на нотариуса, извършил удостоверяването на
оттегленото пълномощно. Тази информационна система има публичен характер, като
всеки нотариус и всеки заинтересован могат да направят справка относно
обстоятелството дали дадено пълномощно не е оттеглено. Сочените доводи, че
упълномощаването е прекратено са неоснователни, тъй като законът не изисква
специална форма за оттегляне на пълномощното, то може да бъде оттеглено и
мълчаливо, на на осн. Чл.42, ал.2 от ЗЗД, това оттегляне обаче не може да бъде
противопоставено на трети добросъвестни лица. В случая е било достатъчно
длъжностните лица от ТП на НОИ – Монтана да проверят в търговския регистър, че В.И.А.
е управител на „А*** А*** ” ЕООД гр.Монтана с ЕИК * със седалище и адрес на
управление гр.Монтана, ул.”Т*** ”№* , за да счетат, че упълномощаването е
редовно, след като пълномощното е безсрочно и не е въведено в информационната
система на Нотариалната камера. Трето лице не е длъжно да знае, че от 01.01.2014год.
е оттеглено упълномощаването.
При проверка законосъобразността на оспореният
административен акт на основанията по чл. 146 АПК, съдът констатира, че оспореното решение, както и потвърденото с него разпореждане
на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО, са
издадени от компетентни органи, в
законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила при разследване на злополуки, съгласно материално правните разпоредби и
в съответствие с целта на закона.
Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира,
че оспореното Решение №2153-11-13 от 17.03.2017г. на Директора на ТП на НОИ
Монтана, с което е отхвърлено искането за обявяване на нищожност на
Разпореждане №7 от 27.05.2014г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Монтана, с
което настъпилата с А*** К*** Я*** с ЕГН * на 26.03.2014год. злополука е приета
за трудова по смисъла на чл. 55 ал.2 от КСО е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.
От страна на пълномощника на ответника е направено искане за
присъждане на направените по делата разноски представляващи юрисконсултско
възнаграждение. Съдът намира същото за основателно. На основание чл. 78, ал.8
от ГПК размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37, ал.1
от Закона за правната помощ, препращащ към чл. 24 от
Наредба за заплащане на правната помощ, според който по административни
дела възнаграждението за една инстанция е от 100.00 до 200.00 лв. Настоящото
дело не е с фактическата и правна сложност, поради което жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ – Монтана, сумата от общо 300.00лева, а
именно по 100.00лева за първоинстанционните дела – Адм. дело №153/2017год. и
№125/2018год. по описа на АС – Монтана и 100.00лева поискани разноски в писмено
становище пред ВАС, тъй като съгл. чл.226, ал.3 от АПК, при новото разглеждане
на делото съдът се произнася и по поисканите разноски за водене на делото пред
ВАС.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172,
ал.2, предложение последно от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „А*** А*** ” ЕООД
гр.Монтана с ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.Монтана, ул.”Т*** ”№* ,
подадена от управителя В.И.А. *** против Решение №2153-11-13 от 17.03.2017г. на
Директора на ТП на НОИ Монтана, с което е отхвърлено искането за обявяване на
нищожност на Разпореждане №7 от 27.05.2014г. на длъжностно лице при ТП на НОИ
Монтана, с което настъпилата с А*** К*** Я*** с ЕГН * на 26.03.2014год.
злополука е приета за трудова по смисъла на чл. 55 ал.2 от КСО
ОСЪЖДА „А*** А*** ” ЕООД гр.М*** с ЕИК * със седалище и адрес на
управление гр.М***, ул.”Т*** ”№* представлявано от управителя В.И.А. ***, сумата
от общо 300.00 лева /триста лева/, разноски по делата, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, както и 5.00лева /пет/ лева държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист в полза на Административен съд
гр.Монтана.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба и
протест чрез Административен съд - Монтана пред Върховен административен съд в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК препис от решението
да се изпрати на страните.
Административен
съдия: