Р Е Ш Е Н И Е № 260566
гр.Пловдив, 17.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, Х-ти състав, в публично заседание на трети декември две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева,
като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 1651/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, гр.София, чрез
юрисконсулт М.С. срещу решение № 1399/14.04.2020г. по гр.д. № 2381/2019г. на РС
Пловдив, с което е отхвърлен предявения от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК ********* против М.Е.М., ЕГН ********** иск за признаване за установена в
отношенията между страните дължимостта на сумата от 1197,89 лева – главница по
договор за потребителски кредит № CREX – 13782586 от 30.08.2016 г., сключен с
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени с приложение
№ 1 от 27.07.2017 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 27.07.2017 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно със
законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 02.10.2018г.
до окончателното погасяване, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 8769/04.10.2018 г. по ч.гр.д. № 15593/2018
г. по описа на ПРС, II гр. състав.
Решението се обжалва като неправилно, тъй като
съдът неправилно е прилагал нормите на Закона за потребителския кредит относно
задължителните атрибути на договора за потребителски кредит. Сочи се практика
на различни съдилища в обратната насока. Сочат се и решения на Съда на
Европейския съюз по преюдициални запитвания, които подкрепят жалбата. Иска се
отмяна на решението и уважаване на иска. Претендират се разноските по делото.
Подаден е отговор на въззивната жалба от въззиваемия М., чрез особения представител адв. Е.И.,
с който се иска потвърждаване на обжалваното решение.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав,
след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при
дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната
жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни,
внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена
процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма,
съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно
при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
По делото пред РС Пловдив е
доказано, че между М.М. и кредитора „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит №
CREX–13782586 от 30.08.2016г. в размер на 1 710,72 лева за покупка на
стоки или услуги. Съобразно предвидените параметри и условия – е уговорен
фиксиран лихвен процент от 28,07 %; ГПР – 31,98 %, при 9 месечни вноски от по
216,31 лева. Налице е погасителен план, в който са посочени падежи за плащане
/без разбивка на отделните елементи/ и размер на оставащата главница. По договор
за цесия от 27.07.2017 г. и приложение № 1 от същата дата към него се
установява, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД е сключен договор за цесия, по силата на който ищецът е
придобил вземанията по договора за кредит.
Основателно е възражението
на жалбоподателя, че съдът неправилно е приложил чл.11 т.10 от ЗПК като е
приел, че в процесния договор никъде
не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на ГПР.
Прието е, че не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както
компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното
оскъпяване на заема. РС Пловдив приема,
че изрично и изчерпателно следва да бъдат посочени
всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на
ГПР.
Неправилно е виждането на РС
Пловдив, че чл.11 т.10 от ЗПК изисква в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, включвани в ГПР и математическият алгоритъм за
изчисляване на ГПР. Първо чл.11 т.10 от ЗПК изисква да се посочат не всички
разходи част от ГПР, а допусканията използвани при изчисляване на ГПР. Думата
допускания тук се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл
на разходи част от ГПР. Тези допускания или предвиждания, са изчерпателно
изброени както в чл.19 от Директива 2008/48 на Европейския
Парламент и на Съвета относно
договорите за потребителски кредити,
така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК и по точно в точка 3 от приложение №1
към чл.19 ал.2 от ЗПК. Тези допускания се делят на две групи. Първата група са базови
допускания /чл.19 т.3 и т.4 от Директива 2008/48 и т.3 букви „а“ и „б“ приложение
№1/ и допълнителни допускания / чл.19 т.5 от Директива 2008/48 и т.3 букви -
в,г,д,е,ж,з,и,к,л,м/. Първата група допускания биха имали значение за всеки вид
потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят усложнени видове
кредити, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с неоределен
срок, чиято легална дефиниця е дадена в буква „ж“ на приложение №1 към чл.19
ал.2 от ЗПК. Горепосочените кредити обикновено се отпускат с банкови карти,
като не е ясно кога ще е началния период на усвояване на кредита, дали ще се
усвои пълния размер на кредита или част от него и т.н. Ето защо, за да може да
се изчисли и посочи един точен процент на ГПР при сключване на договора, се
налага да се правят допускания за бъдещето, за да се изчисли ГПР като една-единствена ставка с точност поне един знак след десетичната запетая
/т.2 б.“г“ от Приложение №1 към ЗПК/, което е детайлно разяснено в решение на СЕС С-290/19г. В казуса е приложимо
първото базово допускане по буква „а“ на приложение №1, а именно да се допусне,
че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен и страните ще
изпълняват точно задълженията си. Това допускане е предвидено в процесния
договор, а именно в точка втора, изречение последно на лист 6 от
първоинстанционото дело. Второто базово допускане касае уговорени променливи
лихвени проценти, а в казуса лихвения процент е фиксиран и подобни допускания
са неприложими. Допълнителните допускания също не са приложими в казуса, защото
касаят хипотези на усложнени потребителски кредити, какъвто настоящия не е.
Второ чл.11 т.10 от ЗПК не изисква
да се посочи в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР.
Това е така, защото в рамките на Европейския съюз, в това число и в България
има нормативно предвидени две математически формули за изчислението на ГПР /т.1
и т.2 от Приложение №1 към ЗПК/, които
единствено може да се прилагат за изчислението на ГПР. Страните нито могат да
прилагат друга математическа формула за изчислението на ГПР, нито са длъжни да
възпроизвеждат в договорите си горните две формули.
Основателно е възражението
на жалбоподателя, че съдът неправилно е приложил чл.11 т.11 от ЗПК като е приел,
че в погасителния план трябва да има
разбивка, като се посочи всяка вноска от какви пера е съставена. Отделно от
това, за да бъде изпълнено изискването договорът за кредит да е ясен и
разбираем за потребителя, е необходимо да има разпределение на съответната
погасителна вноска между различните дължими суми, както и последователността, в
която същите ще се погасяват. Видно от чл.10 б.“з“ и „и“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и
на Съвета относно
договорите за потребителски кредити
договорът за кредит следва да посочва кратко и ясно размера,
броя и периодичността на дължимите погасителни вноски и когато е уместно, реда
на разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването и правото на потребителя
да получи при поискване и безвъзмездно и по всяко време през целия срок на
действие на договора за кредит извлечение под формата на погасителен план. Като планът съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. По повод на тълкуването на тази правна норма действие има Решение на съда
на ЕС С-42/2015г. от 09.11.2016г. по преюдициално запитване, отправено на
основание член 267 ДФЕС от Okresný súd Dunajská
Streda (Районен съд, Дунайска Стреда, Словакия). Според това решение член 10, параграф 2, букви з и и от
Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че в срочния договор за
кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не
трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната
вноска е предназначена за погасяването на тази главница. Тези разпоредби,
тълкувани във връзка с член 22, параграф 1 от тази директива, не
допускат държавата членка да предвижда такова изискване в националната си
правна уредба. Тоест и тук нарушение на ЗПК няма, а изводите на РС Пловдив са в
противоречие с практиката на съда на ЕС, която е задължителна за съда по силата
на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Поради което договорът за
кредит не е недействителен и задълженията на длъжника са валидни и същия ги
дължи на своя кредитор. Обжалваното решение като неправилно следва да се
отмени. Видно от приетата ССЕ към датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК дължимата главница по договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № CREX–13782586 от 30.08.2016г. е 1 197,89 лева.
Ето защо предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК за главницата е
основателен и следва да се уважи изцяло ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението- 02.10.2018 г., до окончателното
изплащане на задължението. Доколкото производството по делото относно договорната
и мораторната лихви в размер на 99,97 лв. и 189,65 лева е прекратено, а
заповедта по чл.410 от ГПК е обезсилена в тази част, то направените в
заповедното производство разноски в общ размер на 79,75 лева. се дължат
частично само по отношение на уважената част от иска, която е в размер на 80,53
% или се дължат разноски в размер на 64,22 лева.
Предвид изхода на делото право на разноски се
поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената,
респективно отхвърлената част от предявената претенция. В полза на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Разноски за
първата инстанция са 120,25 лв. държавна такса /л.41/, 313,85 лв. депозит за
особен представител в първата инстанция /л.74 и л.76/, 200 лева за експертиза
/л.114/ и 150 лв. за юрисконсултски хонорар в първата инстанция по чл.78 ал.8 и
чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Общо за тази
инстанция 784,10 лева. За въззивната инстанция разноските са 25 лева за
държавна такса /л.11/, 200 лв. депозит за особен представител в тази инстанция /л.33/
и 100 лева за юрисконсултски хонорар във въззивното производство по чл.78 ал.8
и чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ или общо 325 лева за
тази инстанция.
Мотивиран
така съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 1399/14.04.2020г. по гр.д. № 2381/2019г.
на РС Пловдив, , като вместо това:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Е.М., ЕГН ********** *** дължи на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Д-р. Петър Дертлиев №25, ет.2
офис 4 сумата от 1197,89 лева – главница по договор за потребителски кредит №
CREX – 13782586 от 30.08.2016 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени с приложение №1 от 27.07.2017г. към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г. на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно със законната лихва, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 02.10.2018г. до окончателното
погасяване, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 8769/04.10.2018 г. по ч.гр.д. № 15593/2018 г. по
описа на ПРС, II гр. състав.
ОСЪЖДА М.Е.М., ЕГН **********
*** да плати на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. Д-р. Петър Дертлиев №25, ет.2 офис 4 сумата от 784,10 лева за разноски за първата инстанция и сумата от 325 лева за разноски пред въззивния съд и 64,22
лева за разноски в заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.