№ 5630
гр. София, 15.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20221100505931 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба с вх. № 5370/12.04.2022 г. (по
описа на ЧСИ А.Б., рег.№ 850 на КЧСИ), подадена от длъжника ИВ. К. П.,
срещу отказ на ЧСИ А.Б., рег.№ 850 на КЧСИ, обективиран в съобщение изх.
№ 08357/06.04.2022г., да прекрати изпълнително дело № 20188500400255, на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Жалбоподателят намира процесния отказ за неправилен и необоснован.
Счита, че съдебният изпълнител неправилно е приел, че не е настъпила
перемпция и на това основание е отказал да прекрати изпълнителното дело.
Излага подробни съображение досежно неправилността на атакувания отказ.
Взискателят не е взел становище по частната жалба..
В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебният изпълнител заявява, че
жалбата е процесуално допустимо, но е неоснователна.
След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на
жалбоподателя и мотивите на частния съдебен изпълнител, настоящият
състав намира следното:
Изпълнително дело № 20188500400255/2018 г. по описа на ЧСИ А.Б., с
рег. № 850 в КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба от
29.03.2018 г. на „БНППариба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК
****, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 09.09.2015 г. по гр.д.
1
№16105 /2015 г. на СРС, ІІ ГО, 113 състав, за сумата в размер на 748.87 лева –
незаплатено възнаграждение по договор за потребителски заем от 09.10.2012
г., ведно със законната лихва за забава върху за периода от 25.03.2015 г. до
заплащане на вземането, договорна лихва в размер на 6.33 лева за периода
20.09.2013 г. до 11.03.2025 г. и 325 лева разноски по делото.
С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят
„БНППариба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България е възложил на
съдебния изпълнител извършване на всички действия по изпълнителното
дело съгласно чл. 18 ЗЧСИ.
В хода на производството по изпълнително дело №
20188500400255/2018 г. по описа на ЧСИ А.Б., с рег. № 850 в КЧСИ, с район
на действие СГС, вземането на взискателя „БНППариба Пърсънъл Файненс
С.А.“, клон България, ЕИК ****, е прехвърлено на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК *********, с договор за цесия от 14.09.2018 г., което е
съобщено на длъжника.
Новоконституирания взискател "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД , с молба от 18.01.2019 г. е поискал налагане на запор на
последната открита банкова сметка на длъжника, като със същата молба на
свой ред е възложил извършването на всички изпълнителни действия на
съдебния изпълнител (на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ),
Извършени са действия с цел проучване на имущественото състояние
на длъжника, в това число и справка за налични трудови правоотношения на
длъжника, като не е спорно, че на 15.01.2020 г. съдебният изпълнител е
изпратил запорно съобщение до работодателя на длъжника за налагане на
запор върху трудовото му възнаграждение.
С молба от 23.03.2022 г. длъжникът е поискал на основание чл.433, ал.1,
т.8 ГПК да бъде прекратено изпълнителното производство.
На 24.03.2022 г. взискателят е информирал съдебния изпълнител, че
длъжникът е заплатил директно към него цялото вземане в общ размер от
1 688.60 лева, като е посочил конкретните дати, на които е получил
плащания и техния размер, поради което и на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК
е поискал прекратяване на изпълнителното дело, след събиране на дължимите
такси, и вдигане на наложенте запори, възбрани и други обезпечителни
мерки.
2
Със съобщение изх.№ 08357/06.04.2022 г. А.Б., с рег. № 850 в КЧСИ, с
район на действие СГС, е уведомил длъжника за отказа си на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК да прекрати изпълнителното производство, а като
мотив за това е посочил, че перемция не е настъпила, тъй като в периода на
действие на извънредното положение в страната по Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение до 13.07.2020 г. не са
налагани запори на банкови сметки на физически лица, както и върху трудови
възнаграждения и пенсии.
Съобщение с изх.№ 08357/06.04.2022 г. е връчено на длъжника на
електронен адрес, постъпил в посочената електронна среда на 06.04.2022 г., за
което е налице потвърждение от сътрудник на адв.Константин Стойчев –
пълномощника на длъжника.
При така възприетата фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимиран
правен субект срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на
обжалване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество същата
е неоснователна.
Основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК е изтичането на период от две години, в които взискателят по
изпълнителното дело не е поискал извършването на изпълнителни действия и
това му бездействие законодателят приравнява по последици на десезирането
на съдебния изпълнител поради житейски обоснованото предположение, че
взискателят е загубил интерес от продължаването на процеса. Прекратяването
на изпълнителното производство поради „перемпция“ настъпва по силата на
закона – ex lege, а съдебният изпълнител, след като установи осъществяването
на съответните правнорелевантни факти чрез своя акт – постановление -
прогласява прекратяването на изпълнителното дело, тоест актът на съдебния
изпълнител има декларативен, а не конститутивен ефект.
Според настоящият съдебен състав разпоредбата на чл. 3, т. 1 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците е приложима в настоящия случай. В този смисъл възраженията
на жалбоподателя са неоснователни.
3
Съобразно тази разпоредба за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат процесуалните и давностните
срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение
на сроковете по производствата и делата съгласно приложението.
Безспорно е прието в практиката и доктрината, че двугодишният срок
по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е преклузивен, но и процесуален срок. В случая
се касае за процесуален срок за извършване на изпълнителни действия по
висящо изпълнително производство, поради което течението на този срок е
спряло на основание горецитираната разпоредба. В случая не се касае за
преклузивен срок за предявяване на иск, в който случай, срокът би спрял да
тече само за времето от 13.03.2020 г. до 16.04.2020 г., с оглед изменението на
закона от 09.04.2020 г., по силата на което е отпаднало спирането на
течението на други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на
които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за
частноправни субекти. Т.е. нормата на чл. 3, т. 1 от Закона е приложима по
отношение на процесуалния преклузивен срок за извършване на
изпълнителни действия и е неприложима по отношение на преклузивните
срокове за предявяване на иск.
В процесния случай, последното поискано от новоконституирания
взискател изпълнително действие е с молба от 18.01.2019 г. - налагане на
запор на последната открита банкова сметка на длъжника и е възложил
извършването на всички изпълнителни действия на съдебния изпълнител (на
основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), а последното изпълнително действие е
налагане на запор върху вземането за трудово възнаграждение на И.П., със
запорно съобщение изх.№ 01309/15.01.2020 г., получено от „Е. -2008“ ЕООД
на 17.01.2020 г.
Изпълнителното действие - запор върху вземането за трудово
възнаграждение на И.П., е осъществено на 17.01.2020 г., защото меродавна е
не изходящата дата на изпратеното от съдебния изпълнител запорно
съобщение, а датата, на която последното е получено от третото задължено
лице. От тази дата е започнал да тече двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК и той е текъл до 12.03.2020 г., през който период са изтекли 1 месеца
и 24 дни. След което и в периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. срока е
спрял да тече на основание чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по
4
време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание
от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. Отново е започнал да
тече от 22.05.2020 г., на основание § 13 от ПЗР, съобразно която рзапоредба
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в "Държавен вестник".
От 22.05.2020 г. е започнал да тече остатъка, като към 23.03.2022 г.
(датата на депозиране на молбата на длъжника за прекратяване на делото) са
изтекли още 1 година и 10 месеца, или общо 1 година 11 месеца и 24 дни ,
респ. към 23.03.2022 г. не е изтекъл предвидения в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
срок.
Предвид гореизложеното производството по процесното изпълнително
дело към 23.03.2022 г. (когато длъжникът е подал молба с искане за
прекратяване на производството) не е прекратено по силата на закона, поради
което и жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 5370/12.04.2022 г. на ИВ. К.
П., ЕГН ********** - длъжник по изпълнително дело №
20188500400255/2018 г. по описа на ЧСИ А.Б., с рег. № 850 в КЧСИ, с район
на действие СГС, срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното производство, обективиран в съобщение изх.№
08357/06.04.2022г., поради настъпила перемция към 23.03.2022 г., като
неоснователна
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6