№ 178
гр. Перник, 08.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осми август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
и прокурора Кр. В. Тр.
Сложи за разглеждане докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Въззивно
частно наказателно дело № 20221700600240 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Обвиняемият ИЛ. СТ. БЛ., редовно уведомен, се явява лично и заедно с адв.Т..
За Окръжна прокуратура се явява прокурор К.Т..
На основание чл.274 НПК съдът разясни на страните правото им на отводи и
възражения срещу състава на съда, прокурора и секретаря.
Не се направиха такива.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв.Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва.
Сне самоличността на обвиняемия както следва:
ИЛ. СТ. БЛ. – роден на 21.05.1989 г. в гр.С., с постоянен адрес гр.С., ж.к.“Люлин
– 3“, бл.348, ет.14, ап.66, с настоящ адрес гр.Перник, кв.“М.“, ул.“Мл.Ст.“, бл.6, вх.“Д“,
ет.3, ап.98, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно
образование, работи като готвач в ресторант „Кастело Ди Сан Марино” в кв.“Бояна“ на
гр. София, получава около 2000 лв. месечно възнаграждение, с ЕГН:**********.
Самоличността се сне по лична карта № *********, издадена на 20.11.2019 г. от
1
МВР София.
Адв.Т.: Представям и моля да приемете платежно нареждане, от което е видно,
че подзащитният ми е заплатил глобата по присъда от 2018 г. на СРС с дата 18.12.2018
г.
Прокурорът: Запознат съм, относимо е, да се приложи.
Съдът намира, че следва да бъде приобщено представеното в днешното с.з.
доказателство по делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и прилага платежно нареждане с дата 18.12.2018 г. на „Инвест банк”
АД, от което е видно, че сумата от 300 лв. е заплатена на посочената дата.
Прокурорът: Няма да соча други доказателства.
Адв.Т.: Няма да соча други доказателства.
С оглед липсата на нови доказателствени искания съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства.
ДАВА ход на делото по същество.
Прокурорът: Моля да уважите така депозирания протест на РП Перник, с който
се иска да бъде отменена наложената от първоинстанционния съд мярка за
неотклонение парична гаранция и постановите "Задържане под стража".
Съображенията ни за това са следните: на първо място Б. е привлечен към наказателна
отговорност за извършено престъпление по чл.343б, ал.4, вр.ал.3, вр.чл.28 ал.1 НК, за
което се предвижда наказание "Лишаване от свобода". На следващо място, считам, че е
налице и обоснованото предположение за авторство на извършеното деяние. Този
извод се прави от събраните гласни и писмени доказателства по делото. На трето
място, не считам, че има опасност от укриване на обвиняемия, но съществува реална
такава от извършване на престъпление при определяне на по-лека мярка за
неотклонение и затова правя извод от съдебното му минало и от квалифициращия
признак – повторността на извършеното деяние, за което е привлечен към наказателна
отговорност. Като алтернатива, ако не определите мярка за неотклонение "Задържане
под стража", то адекватно би се оказала и мярката "Домашен арест".
Адв.Т.: Моля да не уважавате частния протест на прокуратурата, а да потвърдите
определението на РС - Перник, постановено на 01.08.2022 г. по отношение на
подзащитния ми Б., обвиняем по досъдебно производство № 402/2021 г. по описа на
Второ РУ Перник. Действително формално същият е привлечен към наказателна
отговорност за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода и пак формално няма
как да не се съглася, че то е в условията на повторност, предвид предишно негово
2
осъждане по дело на СРС от 2018 г. Доколкото обаче, представяйки днес пред Вас
платежно нареждане, от което е видно, че глобата, представляваща съпътстващото по-
леко наказание по това дело на СРС е изплатена още през м.12.2018 г. и наред с
данните от свидетелството за съдимост, видно от които е, че изпитателният срок, за
който е отложено наказанието в 2018 г. е изтекъл преди извършване на деянието, за
което е привлечен като обвиняем по настоящото производство, то моля да приемете, че
подзащитния ми към 21.12.2021 г. е бил реабилитиран по право. Предвид и
предположената от прокуратурата опасност, че откакто е проявил през м.12.2021 г.
активна престъпна деятелност, затова би могло да се предположи, че във всеки
следващ месец отново би проявил такава, то това хипотетично предположение се
опровергава категорично от обстоятелството, че вече почти осем месеца от тогава
подзащитният ми не е извършвал противообществени прояви в общия смисъл на
думата. Налице е справка от унифицираната информационна система на
прокуратурата, от която е видно, че спрямо него не се водят неприключени
наказателни производства, липсват и данни за каквито и да било укорими прояви, тъй
като не е извършвал подобни. Нещо повече, деянието, за което е привлечен е
формално. В конкретния случай не са били пряко застрашени обществени отношения,
свързани с живота и здравето на други граждани. Не бива сянката на сродни по състав,
но различни по характеристиката си деяния да се разпростира върху конкретния
случай. Правилно РС е съобразил, че степента на обществена опасност на личността на
поздащитния ми е занижена, дори в сравнителен аспект и не само с активното си
коректно процесуално поведение той е оказал пълно съдействие на разследването по
отношение на установяване на релевантни обстоятелства. Наред с изложеното няма
данни да е издирван, а това е така защото не се е укривал, постоянно трайно е свързан с
адреса по настоящото му местоживеене, полага грижи за майка си, която е в недобро
здравословно състояние и с оглед на обстоятелството, че негативните последици от
една мярка за неотклонение, а именно най-тежката каквато е задържането под стража
не следва и не може да се разпростира върху правни сфери на лица, извън личността на
обвиняемия, то моля от негово и свое име да приемете, че протестът срещу
определението на РС Перник е необоснован. Нещо повече, конкретното производство
се явява класически пример за това защо законодателят е предвидил възможност от
четирите установени по закон мерки да не бъде налагана каквато и да било, предвид
възможността, която практически се наблюдава в това производство, безпрепятствено
процесът да бъде обслужен дори и когато не е взета мярка за неотклонение по
отношение на един обвиняем. Почти осем месеца от извършване на деянието, без по
какъвто и да било начин обвиняемият да възпрепятства или да бави процеса, същият
върви съвсем нормално, практически без да е било необходимо по отношение на него
на един по-ранен етап да е взета каквато и да било мярка за неотклонение. От тази
гледна точка моля да приемете, че решението на РС Перник кореспондира и с целите
3
на чл.57 от НПК и да потвърдите същото.
Обвиняемият: Поддържам казаното от моя защитник. Съжалявам за случилото
се. Не съм допускал, че някакви остатъци може да са останали в организма ми при
случилото се. Нямам извършени ПТП откакто шофирам.
Съдът дава последна дума на обвиняемия.
Обвиняемият: Моля съдът да вземе правилното решение.
Съдът се оттегли на съвещание.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, след което за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.
С протоколно определение от 01.08.2022 г. по ЧНД № 1185/2022 г. по описа на
РС- Перник е оставено без уважение искането на Районна прокуратура - Перник за
вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража" спрямо обвиняемия ИЛ. СТ.
БЛ. –
роден на 21.05.1989 г. в гр.София, с постоянен адрес гр.София, ж.к.“Люлин – 3“,
бл.348, ет.14, ап.66, с настоящ адрес гр.Перник, кв.“М.“, ул.“Мл.Ст.“, бл.6, вх.“Д“, ет.3,
ап.98, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование,
работи като готвач в ресторант „Кастело Ди Сан Марино” в кв.“Бояна“ на гр. София,
получава около 2000 лв. месечно възнаграждение, с ЕГН:********** във връзка с
воденото досъдебно производство №402/2021г. по описа на 02 РУ на МВР-Перник,
пр.пр.№3504/2021 г. по описа на РП-Перник, и е взета спрямо ИЛ. СТ. БЛ. - обвиняем
по досъдебно производство №402/2021 г. по описа на 02 РУ на МВР-Перник мярка за
неотклонение парична гаранция в размер на 700 /седемстотин/ лева, като е определен
десетдневен срок за представянето й по сметка на Районен съд - Перник.
Против така постановеното определение е депозиран частен протест от
прокурор от РП - Перник, с който се предлага да бъде отменено постановеното
протоколно определение от 01.08.2022 г. по ЧНД № 1185/2022 г. по описа на РС -
Перник като неправилно и се иска да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“ по отношение на обвиняемия Б.. В частния протест и в съдебно заседание се
акцентира върху това, че съдът неправилно е приел, че не е налице реална опасност
обвиняемият да извърши престъпление, тъй като спрямо него е налице презумпцията
по чл.63, ал.2, т.1 от НПК, доколкото същият е привлечен за престъпление, извършено
повторно. В частния протест се сочи също, че първоинстанционният съд не е изложил
мотиви защо намира, че мярката за неотклонение „домашен арест“ не е подходяща за
процесния случай, както и че не е определена начална дата, от което тече срокът за
внасяне на гаранцията, определена от съда.
Представителят на ОП-Перник поддържа така депозирания протест, като
изразява становище, че спрямо обвиняемия следва да бъде взета най-тежката мярка за
неотклонение „задържане под стража” по изложените в частния протест съображения.
Защитникът на обвиняемия счита частния протест за неоснователен и заявява,
че същият следва да бъде оставен без уважение, като моли постановеното определение
4
да бъде потвърдено.
Обвиняемият поддържа становището на своя защитник, в последната си дума
моли съда да вземе правилно решение.
Въззивният съд, след като взе предвид становищата на страните, обсъди
представените по делото доказателствата, прецени и приложимото право, за да се
произнесе взе предвид следното:
С постановление от 25.07.2022 г. ИЛ. СТ. БЛ. е бил привлечен в качеството си
на обвиняем, като му е било предявено обвинение за престъпление по чл.343б, ал.4,
във вр. с ал.3, във вр. с чл.28, ал.1 от НК за това, че на 21.12.2021г. в гр. Перник, по ул.
„Мл.Ст.“ управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Сеат“, модел
„Леон“ с рег. №СВ8521СХ след употреба на наркотично вещество –
тетрахидроканабинол, като деянието е извършено повторно – извършил
престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление – по чл.343б, ал.3 от НК с определение от 28.11.2018 г., с което е
одобрено споразумение за решаване на делото, по НОХД№11827/2018 г. по описа на
Софийския районен съд, наказателно отделение, 97 състав, влязло в сила на 28.11.2018
г.
С протестираното определение първоинстанционният съд е обсъдил подробно
събраните до този момент в хода на досъдебното производството доказателства и е
намерил, че е налице обосновано предположение, че ИЛ. СТ. БЛ. е осъществил
процесното престъпление, но че не е налице реална опасност обвиняемия да се укрие
или извърши друго престъпление, тъй като същият има постоянен адрес, трайна
уседналост и трудова ангажираност, както и се грижи за свой възходящ и с оглед
справката от Унифицираната информационна система на прокуратурата на Р.България
след евентуално извършеното от него деяние, за което му било повдигнато обвинение,
няма данни за констатирани противоправни прояви, поради което оставил без
уважение искането за взимане на най-тежката мярка за процесуална принуда
„Задържане под стража“, като с оглед на безупречното му процесуално поведение и
липсата на актуални данни за висока обществена опасност на обвиняемия, е приел, че
най-подходящата мярка за неотклонение спрямо дееца е „парична гаранция“ в размер
на 700,00 лева.
Производството, пренесено пред въззивната инстанция, се концентрира върху
наличието (или липсата) на всички условия, обуславящи законността на мярката, които
са били предмет на разглеждане и пред първата инстанция.
На първо място следва да се установи дали са налице всички кумулативни
предпоставки на чл. 63, ал. 1 от НПК, а именно за предявеното обвинение против
обвиняемия да се предвижда наказание лишаване от свобода или друго по-тежко
наказание, данните по делото да сочат, че съществува реална опасност обвиняемия да
се укрие или да извърши престъпление и от доказателствата да може да се направи
обосновано подозрение, че обвиняемият е извършил престъпление.
Следва да се посочи, че и към настоящия момент не е оборен направеният от
първоинстанционния съд извод относно наличието на обосновано подозрение
обвиняемият Б. да е евентуално съпричастен към деянието, за което му е повдигнато
обвинение, което с оглед правната квалификация на деянието не е „тежко
престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК“, тъй като материалният закон
предвижда за това деяние наказание лишаване от свобода от една до пет години и
глоба.
Най-общият първоначален преглед на доказателствения материал във връзка с
извършването на процесуално-следствените действия в хода на досъдебното
5
производство до настоящия момент, позволява на настоящия състав да направи едно
разумно предположение за възможността обвиняемият Б. да е извършител на
вмененото му деяние. Законосъобразни са изводите на проверяваната съдебна
инстанция, че от събраната в досъдебната фаза доказателствена съвкупност би могло да
се изведе в достатъчна степен обосновано предположение, че с поведението си
обвиняемият е извършител на повдигнатото спрямо него обвинение. Доказателства в
насока съпричастност на обвиняемия, както правилно е посочил и първият съд, се
съдържат в показанията на свидетелите Радослав Петров Тутулов, Евелина
Валентинова Петрова-Георгиева, Денис Пламенов Георгиев и Сашо Василев Кирилов,
както и в събраните по делото писмени доказателства. Тази най-обща преценка на
доказателствения материал съответства на степента на доказване на предположението
за авторството на деянието за целите на настоящото производство по чл. 64, ал. 7 от
НПК, без да опровергава презумпцията по чл. 16 от НПК. Вътрешното убеждение на
съда за доказване на обвинението по несъмнен начин се формира в друго съдебно
производство, различно от това по осъществявания съдебен контрол върху
задържането под стража на обвиняем.
Същевременно, наличието на реална опасност от извършване на престъпление
не може да бъде абстрактно и следва да почива на обективни данни, свързани с
конкретни обстоятелства и във всички случаи трябва да е налице сериозна и
обоснована опасност от извършване на друго престъпление.
Първоинстанционният съд е изложил задълбочени мотиви защо приема, че в
конкретния случай степента на обществена опасност на обвиняемия не е толкова
висока, че да обуслови извод за наличието на реален риск от извършване на
престъпление от негова страна. Настоящият състав на въззивния съд възприема изцяло
мотивите на Районен съд – Перник, поради което не се налага да ги преповтаря. Следва
да се подчертае, че не би могло да се приеме тезата на прокурора, че след като е
засилил престъпната си деятелност през месец декември 2021 г., обвиняемият би могъл
да реши да предприеме подобни стъпки във всеки друг следващ месец, след като
веднъж вече е взел такива решения, именно защото от месец декември 2021 г. до
настоящия момент, т.е. за период от повече от 7 месеца, няма данни обвиняемият да е
предприел каквито и да било противоправни или престъпни действия.
Съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека
ограничаването на правото на свобода трябва да бъде пропорционално на
законноустановената цел и да не създава ограничения, по-големи от действително
необходимите. Именно за осигуряване на пропорционалност на ограничаването на
правата законът въвежда като основание за индивидуализация на подходящата мярка
различната степен на убедителност и интензивност на предпоставките по чл. 56, ал.1,
във вр. с чл. 57 НПК. Те обуславят преценката на съда при определяне на съответната
на тях мярка за неотклонение, а не дали престъплението, за което е привлечен
обвиняемият е „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 ДР на НК. Мярката за неотклонение
„задържане под стража“ ограничава в най-голяма степен правата на обвиняемия и
същата следва да се налага в изключителни случаи, като дори разпоредбата на чл. 63,
ал.2 НПК не е отстъпление от този принцип.
В конкретния случай, както правилно е отчел и първоинстанционният съд,
обвиняемият Б., макар и обвинението по делото да е повдигнато спрямо него в
условията на повторност, във връзка с обстоятелствата, че той има постоянно
местоживеене и трайна уседналост, като е трудово ангажиран и реализира трудови
доходи, грижейки се същевременно и за своята майка, с оглед на обстоятелствата и, че
в течение на продължилото повече от седем месеца досъдебно производство
процесуалното му поведение е било безукорно, оказал е съдействие на контролните
6
органи и при извършване на проверката, като се е подложил на тестване с
техническото средство, а след това е дал и кръвна проба за химическо изследване, а
освен това е изпълнил своевременно и задължението си за заплащане на наложената
му глоба за деянието по НОХД№11827/2018 г. по описа на СРС, не би могло да се
приеме, че е личност с висока степен на обществена опасност.
По отношение на определения размер на гаранцията, макар в действителност в
производството пред районния съд да не е изследван въпросът за имущественото
положение на обвиняемия съгласно чл.61 ал.2 от НПК, този недостатък е преодолян
във въззивното производство, с оглед дадените данни от обвиняемия, при което съдът
намира, че определения размер на гаранцията /700.00 лева/ няма да доведе до
създаване на обвиняемия на по-големи затруднения за набавянето й от действително
необходимите, същевременно е достатъчен за да действа като възпиращ фактор спрямо
поведението на обвиняемия.
Действително в мотивите си районният съд е пропуснал да обсъди дали
мярката за неотклонение „домашен арест“ е подходяща в конкретния случай.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че такава мярка не би била подходяща за
обвиняемия в настоящия случай именно във връзка с обсъдените по-горе
обстоятелства по отношение на мярката за неотклонение задържане под стража.
Обвиняемият е имал правомерно поведение от образуването на досъдебното
производство до настоящия момент и ограничаването на свободата му на
придвижване, както и лишаването му от възможността да се грижи и да издържа своя
нуждаещ се родител, пряко произтичащи от вземането на мярка за неотклонение
„домашен арест“, не биха преследвали легитимна цел и поради това не биха били
подходящи в настоящия случай.
Съдът намира, че не е налице по делото и опасност обвиняемия да се укрие.
Съществуването на риск от укриване също не може да е абстрактно. То трябва да
почива на обективни основания, свързани както с процесуалното поведение на
обвиняемия, така и с данни за извънпроцесуална негова активност, ориентирана към
укриването му. Във всички случаи трябва да е налице сериозна и обоснована опасност,
а привличането към наказателна отговорност за престъпление, за което е предвидено
наказание лишаване от свобода, само по себе си не е достатъчно да определи реалност
на риска от укриване. Няма съмнение в самоличността на обвиняемия Б.. Същият е с
установени по делото постоянен и настоящ адрес, трайна уседналост и трудова
ангажираност, поради което съдът намира, че не е налице опасност обвиняемият да се
укрие.
С оглед на изложеното настоящата въззивна инстанция намира, че
определената мярка за процесуална принуда „парична гаранция” и в частност
определения размер на същата, са справедливи и са съобразени с целите на мерките по
чл.57 от НПК, поради което и определението на РС - Перник следва да бъде
потвърдено.
Районният съд е пропуснал да определи от кога започва да тече срока по чл.
61, ал.4 от НПК, поради което въззивният съд следва да отстрани и този пропуск, като с
оглед спазването на целта на законовата разпоредба следва началната дата на
определения десетдневен срок да се тълкува в полза на обвиняемия и предвид
осигуряването на реална възможност за внасяне на определения размер на гаранцията
да се определи за начална дата на десетдневния срок датата на проведеното днес
открито съдебно заседание, т.е. срокът за внасяне на гаранцията следва да се брои от
деня на днешното съдебно заседание, а именно - от 08.08.2022 г.
Водим от изложеното, съдът
7
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава протоколно определение, постановено на 01.08.2022 г. по ЧНД №
1185/2022 г. по описа на Районен съд - Перник, с което спрямо обвиняемия по ДП
402/2021 по описа на 02 РУ на МВР-Перник ИЛ. СТ. БЛ. е взета мярка за неотклонение
„парична гаранция“ в размер на 700 /седемстотин/ лева.
Указва на страните, че срокът за представяне на „паричната гаранция“ по
сметка на Районен съд - Перник започва да тече от днес - 08.08.2022 г., като в случай,
че гаранцията не бъде внесена в този срок прокурорът може да направи искане по чл.
62, ал.2 или по чл. 64, ал.1 от НПК.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Заседанието завърши в 12.00 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8