Решение по дело №1076/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1314
Дата: 21 октомври 2022 г.
Съдия: Мария Симеонова Ганева
Дело: 20227050701076
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………./21.10.2022г. , гр. Варна       

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд – Варна, ХХХІІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева

при секретаря Теодора Чавдарова , като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1076 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството е по чл. 8, ал. 3 във вр. с чл. 17 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти/ ЗННП/  и чл. 145 от АПК.

Образувано е по жалба от „Юнайтед ойлс България“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, *****, подадена от управителите на дружеството  М.М.  К. и  С.А.  С.,  срещу разпореждане № Р-12-237/28.04.2022 г. на заместник-председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ („ДРВВЗ“) – София, с което на дружеството е определено ниво на запаси за извънредни ситуации за периода 01.07.2022 – 30.06.2023 г. от 32 815 тона котелни горива . 

Релевира се материална незаконосъобразност на атакуваното решение с довод, че оспорващото дружество  не осъществява дейност по продажба и съхранение на  котелни горива , а на смазочни масла . Съхранението на подобно количество котелни горива е извън  обичайната дейност и възможности на търговеца.

Отправя се искане към съда за отмяна на постановеното разпореждане .

В депозирани по делото писмени бележки  жалбоподателят поддържа своята  жалба , като твърди ,че след като  неговата търговска дейност има за предмет внос на смазочни масла , не може да му бъде вменено задължение за  създаване на запаси от котелни горива . Претендира се присъждане на разноски- платена държ. такса от 50 лв.

Ответникът в производството- заместник-директорът на Държавна агенция „ДРВВЗ“ в писмен отговор на жалба изразява позиция за нейната неоснователност / л. 23-29 от делото/. В съдебно заседание  неговият  представител по пълномощие твърди законосъобразност на оспореното разпореждане , като  претендира присъждане на юриск. възнаграждение.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: 

Заместник-председателят на ДА „ ДРВВЗ“ по служебен почин е образувал производство по чл. 17 от ЗЗНН. На този адм. орган председателят на  Държавна агенция „ДРВВЗ“ е делегирал правомощие по  определяне индивидуални нива на запаси  на задължените лица видно от приложена към преписката заповед  № РД-10-150/29.05.2017 г.  / л. 4-5/.

           Ответникът е получил сведение от  председателя на НСИ за потреблението на нефтопродукти за предходната календарна година, списък на  производителите на нефтопродукти в страната, данни за нетния внос  на енергийни продукти  по приложение А, глава 3.4  от Регламент 1099/2008 г / л. 6-37/.

          В изготвена справка -декларация от жалбоподателя по чл. 4, ал.2 от ЗЗНН  се обективират данни за извършени ВОП  през 2021г. на  182 390 тона смазочни масла  / л. 27-31/.

           На 29.03.2022г. е извършена извънпланова проверка по документи  на  оспорващото дружество , приключила с констатация , че жалбоподателят за  календарната 2021г. е реализирал ВОП на  182 390 т.  смазочни масла, вкл.  базови масла  / л. 39-40/. Препис от констативния протокол е връчен на  дружеството .

         Приобщена към преписката докладна справка на  гл. директор на ГД „ ДРВВЗЗ“  сочи за изготвен проект  на заповед за вписване в регистъра  на задължените лица за периода  01.07.2022г. – 30.06.2023г.  , в който  фигурира  и оспорващото дружество, както и проект на  общо разпореждане  за създаване на нива на запаси  за извънредни ситуации за същия период / л. 65-71/ .

          На 21.04.2022г.  председателят на ДА „ ДРВВЗ“ е утвърдил проектите на регистър  и на общо разпореждане за периода  01.07.2022 г. – 30.06.2023 г. ,като  в цитираното общо разпореждане има данни за определени нива на запаси за „ Юнайтед ойлс България“  ООД от  32 815 тона котелни горива.  / 81-92/. 

        На 28.04.2022г.  ответникът по правния спор на основание чл. 7, ал.1 т. 8 , чл. 8 , ал.2 , т.3,  и ал. 5, чл. 12 и чл. 23  от ЗЗНН е издал разпореждане, с което е  определил на „ Юнайтед  ойлс България“  ООД  за периода 01.07.2022г. – 30.06.2023 г.  нива на записи за извънредни  ситуации   от 32 815 тона котелни горива.

        Разпореждането е връчено на адресата на 03.05.2022г. , който на 11.05.2022 г. е падал жалба срещу това разпореждане до Административен съд -Варна.

         Според неоспореното от страните заключение на назначена СХЕ се установи, че котелните  горива /предмет на обжалваното разпореждане / представляват    мазут с  високо  и с ниско съдържание на сяра  / л. 55-62 от делото/ . 

        За предходен период / 01.07.2021 г. – 30.06.2022г. / спрямо  жалбоподателя е било издадено разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации -  24 478 тона котелни горива , което разпореждане е било отменено  с решение на Варненския административен съд по адм. дело № 114282021г., но това решение е отменено  с решение № 5959/ 16.06.2020г. на ВАС , който решавайки спора по същество е отхвърлил жалбата на „ Юнайтед ойлс България“ ООД срещу разпореждането  .

         Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи : 

          По допустимостта на жалбата съдът се е произнесъл с нарочно определение / л. 19 от делото/. При изследване на нейната основателност съдът съобрази, че предмет на съдебна проверка за законосъобразност е разпореждане за създаване на  индивидуални нива на запаси  за извънредни ситуации от „ Юнайтед ойлс България“ ООД. Това разпореждане изхожда от заместник-председателя на ДА „ ДРВВЗ“ .

 

Съгласно чл. 8, ал.1,  т.  3 от ЗЗНН председателят на агенцията  определя индивидуалните нива на запасите на Държавното предприятие "Държавна петролна компания" и на задължените лица за всеки период на съхраняване, а новелата на ал.5 на същата  разпоредба гласи ,че председателят на агенцията може да делегира правомощията си по ал. 2, т. 3, 5, 8 - 10 и 15 на заместник-председателя на агенцията.

Според предписанието на чл. 12 , ал.1 от същия нормативен акт запасите за извънредни ситуации, които се създават и поддържат от задължените лица и от Държавното предприятие "Държавна петролна компания", се определят от председателя на агенцията ежегодно до 30 април с разпореждания за общите и индивидуалните нива на запасите по чл. 8, ал. 2, т. 2 и 3.

Предвид законово учредената делегация и съществуването на издадена  заповед № РД-1-150/29.05.2017 г. от председателя на ДА „ ДРВВЗ“ по  овластяване на неговия заместник с правомощие  по определяне индивидуални нива на запаси  на задължените лица  съдът приема, че атакуваното разпореждане изхожда от компетентен адм. орган.

              Оспореното по съдебен ред разпореждане е обективирано в изискуемата  писмена форма . Същото съдържа  обстоятелствена част , в която се обективира не само фактическото основание за издаване на акта, но и подробно позоваване на относима правна уредба. В разпоредителната част на акта в достатъчна степен на пълнота и яснота  има индивидуализация на предмета и по субекта на вмененото правно задължение .  В обобщение съдът счита ,че са спазени изискваният за форма на адм. акт.

              Подателят на жалбата  не твърди допуснати съществени нарушения  на административнопроизводствените правила, а при служебната съдебна  проверка не се констатира съществуване на подобен порок на досъдебната фаза на процеса. Адм. орган е пристъпил към издаване на процесното разпореждане едва след като е изяснил относимите за казуса факти и обстоятелства .

               При анализа за съответствие на  оспореното разпореждане с правилата на материалния закон съдът съобрази липсата на спор между страните , че „Юнайтед ойлс България“  ООД е осъществил ВОП  на смазочни масла 2021г. и поради тази причина дружеството е задължено лице  според легалното определение на това понятие, дадено в §1, т. 11 от ПРЗ на ЗЗНН, понеже е икономически оператор , осъществяващ икономическа  дейност с енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 на територията на друга държава – членка на Европейския съюз и по-специално на смазочни материали по смисъла на т. 3.4.20 от цитираното приложение.

             По изложените съображения съдът счита ,че правилно адм. орган е  определил жалбоподателя като адресат на задължението по създаване на индивидуални нива на запаси за извънредни ситуации.

              Подателят на жалбата не оспорва определените му индивидуални  нива на запаси като количества, а възразява  срещу вида на запасите . Според дружеството след като неговата търговска дейност има за предмет смазочни масла, то следва задължението за  създаване на запаси  да има идентичен предмет, а не котелни горива . Това оплакване е лишено от нормативна опора.

          Първо, изрично в чл.12, ал. 11 от ЗЗНН е разписано ,че на всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, както и неговите клонове, което през предходната календарна година е внасяло и/или доставяло от вътрешнообщностни пристигания на територията на страната смазочни масла (в т.ч. базови масла), битум, парафинови восъци, нефтен кокс, катран/гудрон и сяра, се определят нива на запаси за извънредни ситуации под формата на котелни горива.

          Второ, според чл. 21, ал.1 от ЗЗНН запаси за извънредни ситуации може да се поддържат под формата на нефт и/или нефтопродукти по чл. 2, ал. 1, а именно автомобилни бензини; газьоли, реактивни горива от керосинов тип и гориво за дизелови двигатели; котелни горива; газ пропан-бутан.

           Трето, ЗЗНН  транспонира правилата на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009 г. за налагане на задължение на държавите членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти  / арг.  §2 от ЗЗНН/. Съгласно правилото на чл.2 ,б„ й“ от Директивата „запаси за извънредни ситуации" означава запасите от нефт и нефтопродукти, които всяка държава-членка е длъжна да поддържа съгласно член 3 . „Запаси от нефт" означава запасите от енергийните продукти, изброени в глава 3.4 от приложение А към Регламент (ЕО) № 1099/2008 г. / арг. чл.2 б. „ и“ от същата директива. /.

          Според  неоспореното от страните заключение на СХЕ котелните горива са мазут с ниско и високо съдържание на сяра , а това представлява тежък мазут по смисъла на т. 3.4.18 от приложение А към Регламент (ЕО) № 1099/2008г.

 По повод оплакването , че търговското дружество не разполага с възможност за съхраняване на 32 815  тона котелни горива  , включително складова база, следва да се посочи, че с обжалвания акт е разпоредено създаване на  запаси, а не съхранение на запаси и това за различни понятия предвид регламентацията на §1 т. 19 и 20 от ПРЗ на ЗЗНН.

 На следващо място  ,според чл. 30, ал.1 от посочения нормативен акт запасите  по чл. 2 не следва да се съхраняват в собствени бази, а в складове, регистрирани по реда на чл. 38, или в складове, управлявани от Държавното предприятие "Държавна петролна компания", както и в съдови вместимости на други държави – членки на Европейския съюз . В кореспонденция с това нормативно предписание за възможните начини по съхраняване на запаси за извънредни ситуации в чл. 17, ал.3 от същия закон е разписано ,че създаването на нивата се удостоверява :

 1. на територията на страната - със складови записи, издадени от съхранители, притежаващи складове, регистрирани по чл. 38 - за запасите на задължените лица и Държавното предприятие "Държавна петролна компания", а за икономически оператори и централни структури за управление на запасите на други държави - членки на Европейския съюз, и с договор за съхраняване;

 2. на територията на друга държава - членка на Европейския съюз - с документите по чл. 18, ал. 5;

 3. в петролни бази, управлявани от Държавното предприятие "Държавна петролна компания" - с приемателен акт за запасите на Държавното предприятие "Държавна петролна компания", за запасите на задължени лица – със складов запис, а за запасите на други държави - членки на Европейския съюз, с приемателен акт и с договор за съхраняване.

 Определеният срок за създаване на запасите за извънредни ситуации в процесното разпореждане - 01.07.2022г. , кореспондира с предписанието на чл.17, ал.1 от ЗЗНН.

          В обобщение съдът приема, че атакуваното разпореждане представлява законосъобразен индивидуален адм. акт и поради тази причина  подадената срещу него жалба следва да остави без уважение. 

           При този изход на правния спор следва да се удовлетвори допустимото искане на ответника за присъждане на юриск.  възнаграждение , което  следва да бъде в размер от 180 лв. предвид регламентацията на чл. 24 от НЗПП във вр. с чл. 143, ал.3 от АПК  .

           След като съдът отхвърли жалбата , в тежест на нейния подател е възстановяване на сумата 745.50 лв. , представляваща платено от бюджета на  възнаграждение за вещо лице по назначена от съдебния орган СХЕ .

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 172 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Юнайтед ойлс България“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, *****, срещу разпореждане № Р-12-237/28.04.2022 г. на заместник-председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ , с което на дружеството е определено ниво на запаси за извънредни ситуации за периода 01.07.2022 – 30.06.2023 г. от 32 815 тона котелни горива . 

ОСЪЖДА „Юнайтед ойлс България“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, *****, да заплати в полза на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ – София  сумата от 180 лв., представляваща дължимо юриск. възнаграждение .

           ОСЪЖДА „Юнайтед ойлс България“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, *****да заплати в полза на Административен съд гр. Варна сумата от 745.50 лв. , представляваща платено от бюджета на посочения съд възнаграждение на вещо лице за изготвено заключение по назначена съдебно-химическа експертиза.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                  Съдия: