Р Е
Ш Е Н
И Е № 260153
13.07.2021г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия, в публично заседание, проведено на първи юни , през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
Председател:Ваня
Богоева Членове:Евгения Стамова Веселина Джонева
При участието на секретаря В. Б.,
след като разгледа, докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№122/2021г. по описа
на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
С решение от 08.02.2021г. по гр.д.№2285/2019г. по
описа на Районен съд – Дупница е
признато за установено, че К.Ж.Ч., ЕГН **********,***,
дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4 - 1099,78 лева обща сума по договора, ведно със
законната лихва от 03.06.2019г.,К.Ж.Ч., ЕГН **********,*** е осъден да заплати
на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, 450 лева деловодни разноски.
В срока за обжалване на решението
е подадена въззивна жалба с вх.№262137/22.02.2021г.,от адв.С. –К. особен
представител на Ч. срещу посоченото решение. В жалбата се твърди неправилност
на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон.Оспорен е
извода на съда за надлежно уведомяване на длъжника за извършена цесия респ.
валидността на уведомяването извършено чрез особен представител.Сочи, че
съобщение за извършената цесия е отправено от „Изи Асет Мениджмънт“ АД , а не
„Агенция за събиране на държавни вземания“ ЕАД, получено е не от ответника, а
от член на неговото домакинство.Същевременно подател на пратката е „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД т.е доказателства за съобщаване на цесията от
цедента“Изи Асет Мениджмънт“ липсват, поради което същата няма действие спрямо
длъжника и той не е длъжен да получава и отговаря на каквито и да е пратки от
подател, който не познава и не му е известен.Жалбоподателят излага разбирането
си относно предназначението на акта на
съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД с оглед последствията от ненадлежно
изпълнение на задължението на длъжника, в полза на лице, което не е носител на
вземането, като правнорелевантно е само съобщението до длъжника, извършено от
цедента, но не и съобщението, извършено от цесионера.Позовава се на съдебна
практика – Тълкувателно решение №1 от 11.1954г. на ОСГК на ВС, решение №123 от
24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/09г., ІІ т.о, ТК, І г.о. и решение №150 от
26.03.2009г. на ВКС по гр.д.№147/2008г.Като поддържа, че не е получил по надлежния ред уведомление за
цесията от стария кредитор, намира, че прехвърлянето няма действие по отношение
на длъжника.Счита, че уведомлението за цесията е материалноправно изявление,
което има ефект само ако бъде доведено до знанието на длъжника, за което в
случая не са ангажирани доказателства.Настоява, че след като не се е стигнало до
фактическо връчване на книжата не може да се приеме, че длъжникът е уведомен
надлежно за цесията.Като порок на решението се сочи факта, че не са обсъдени
възражения за нищожност на клаузи от договор за паричен заем №**** сключен ****.
– респ. клаузите относно таксата за разходи( изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.)
в размер на 45.00 лева, като противоречаща на добрите нрави и в нарушение на
чл.10а от ЗПК.Твърди, че клаузата за ГПР в размер на 47,35% и клаузата за
възнаградителна лихва в размер на 40% противоречат на добрите нрави и са
прекомерни по размер.Възнаградителната лихва според жалбоподателя е цена за
предоставеното ползване на заетата сума.При нееквивателентност между
предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на
добросъвестност при участие в облигационните отношения, независимо от
спецификата на сделката, като заемна сделка по ЗЗД или кредитна услуга,
предоставена от търговец на потребител.Намира за относими към преценка на
действителността на уговорката за възнаградителна лихва, нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, която посочва, че годишният процент на разходите не може да бъде по –
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
и валута, определена с постановление на МС на Република България.Към датата на
сключване на потребителския кредит, размерът на законната лихва е бил 10%, а
договорената между страните 40%.Годишният процента на разходите, включващ договорената
възнаградителна лихва, таксата за разходи( изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, лични посещения и пр.)
в размер на 45.00 лева и неустойката в размер на 424.08 лева, надхвърля пет
пъти размера на законната лихва, поради което договорната клауза за заплащане
на възнаградителна лихва се явява нищожна поради противоречие с императивна
норма, действаща към датата на сключване на договора за потребителски кредит,
като при това договорния размер на възнаградителната лихва не следва да се
изследва от договорените такси, тъй като само така би се установило дали всички
в съвкупност надхвърлят пет пъти размера на законната лихва и да се достигне до
заобикаляне на императивни норми на ЗПК.Доколкото нищожните уговорки не
произвеждат никакво действие, счита, че възнаградителна лихва не е уговорена
между страните и такова задължение не е възникнало за ответника.Въззивникът
намира сключената сделка за нищожна и поради противоречие с добрите нрави,
съгласно чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД.Счита, че е налице нееквивалентност на
престациите, така, че практически може да се счете, че липсва
престация.Изложени са съображения за това, че добрите нрави са неписани
общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат
от тях и са критерии за оценка на сделките.Посочено е решение №1444 от
04.11.1999г. по гр.д.№753/99г. на пето Г.О на ВКС в което е разгледана нееквивалентността
на престациите като конкретен пример за нарушение на добрите нрави, водещо до
нищожност на сделката по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД.В този смисъл сочи решение
№615 от 15.10.2010г. на ВКС по гр.д.№1208/2009г. на ІІІ г.о на ВКС, решение
№119 от 22.03.2011г. по гр.д.№485 по описа за 2010г. на І г.о на ВКС, решение
№452 от 25.06.2010г. по гр.д.№4277 по описа за 2008г. на І г.о на ВКС, според
които свободата на договаряне е ограничена от законовите разпоредби и добрите
нрави, като последното се свърза именно с еквивалентността на насрещните
престации, като в случай, че тази
нееквивалентност е сведена до липса на престация, е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави( решение №24 от 09.02.2016г. на ВКС по
гр.д.№2419/2015г., ІІІ г.о, ГК).Касае се за договор при който има икономически
по слаба страна и предвидено плащане на сума, надхвърляща двойно максимално
допустимата сума за възнаграждение на кредитора( възнаградителната лихва,
каквато е определена в чл.19, ал.4 ЗПК), поради това счита клаузите към
договора за кредит за нищожни.Оспорва съществуване на вземане за
възнаградителна лихва и с оглед съдържанието на договора и останалите
доказателства по делото.При тълкуване на договора за цесия не се установява за
цесионера да възниква право да продължи да начислява дължимата на първоначалния
кредитор лихва за забава.В съответствие с правилото по чл.99, ал.2 ЗЗД според
него в договора е посочено, че вземането се прехвърля с всички изтекли до този
момент лихви, още повече, че не настъпва промяна относно страните по заемното
правоотношение.Тъй като новият кредитор не става страна по материалното правоотношение,
липсва основание за начисляване на лихви, за периода, след датата на договора
за цесия.Поради това счита, че лихва за забава в размер на законната лихва за
претендирания период, в размер на 50.76 лева, както и законна лихва за забава
върху главницата не се дължи.В подкрепа на становището си сочи т.4а от ТР №4 от
18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ВКС, според която когато са налице основания
за издаване на заповед за изпълнение, то заявителят може да претендира законна
лихва само върху вземането за периода след подаване на заявлението до издаване
на заповед за изпълнение, но не и преди това.Жалбоподателят сочи, че не му е
била предоставена възможност за отговор в 1 – месечен срок на исковата молба,
но въпреки това на 18.12.2020г. той е подал отговор.Искането е решението да
бъде отменено, като се отхвърлят, като неоснователни и недоказани предявените
от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу К.Ж.Ч. искове.
Препис от жалбата е връчен на ищеца в
първоинстанционното производство – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.София, Столична община,
район“Люлин“,бул.“Петър Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4
представлявано от изп.д-р Д. Б., чрез юрисконсулт П. Б..В отговора е мотивирано
становище за неоснователност на жалбата.Ответникът по жалбата – ищец в
първоинстанционното производство, счита, че в първоинстационното производство е
развил подробно доводи, съобразно съдебната практика относно уведомяването на
длъжника за цесия, които основателно са мотивирали съда да приеме за доказани
тези твърдения.Неформалният характер, относителността и изменчивостта на
добрите нрави според нога правят много трудно определянето на точна граница на приложното им поле.Счита, че
за нищожни поради противоречие с добрите нрави следва да бъдат прогласявани
само тези сделки, които по своето съдържание, цели и начин на извършване, явно
или грубо нарушават правилата на добрите нрави.Степента на морална укоримост на
поведението на участниците в сделката, следва да бъде толкова висока, доколкото
очевидно са нарушени добрите нрави.Възраженията относно размера на фиксирания
годишен лихвен процент в размер на 40%, както и на годишния процент на
разходите, който е в размер на 47,36% намира за неоснователни.Като
възнаграждение, което длъжникът на пари или вещи следва да заплати на
собственика им, като граждански плод, според ответника по жалбата размерът им
се определя от размера на дадения в заем капитал( парична сума в случая) и времето
на ползването му.Волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава най-
високия размер, допустим от закона според чл.10, ал.2 ЗЗД, какъвто в момента не
е регламентира.Като критерий за определянето й намира за приложима законната
лихва, за да не се накърняват добрите нрави, счита, че именно страните налагат
максималния размер до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е
недействително.Като норми на поведение, които се установяват в обществото ,
които по – голямата част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и
се съобразяват с тях, намира, че когато се използват икономически слаби
участници в оборота, недостиг на материални средства за облагодателстване на
друг е налице именно противоречие с добрите нрави.Договорените, размер на
възнаградителна лихва и годишен процент на разходите, според ответника по
жалбата не са в нарушение на фиксирания в чл.19, ал.4 ЗПК, поради което липсва
противоречие както със закона така и с добрите нрави.Като възнаграждение по
договора за предоставени в заем средства, според него договорната лихва се
дължи именно в размера, в който е уговорена.Кредитор е небанкова финансова
институция по смисъла на ЗКИ, върху която се упражнява постоянен надзор,
тяхната дейност не може да бъде финансирана от друго място, освен от лихвоносни
заемни средства, поради което лихвите са в пъти по – високи от предлаганите от
банките.Тъй като се касае за възнаграждение, за ползване на капитал, който е
следвало да бъде върнат за кратък срок, без обезпечения, то размерът на ГРП не
противоречи на добрите нрави, тъй като е съобразен с разходите, които прави
заемодателя и с риска, който носи, както и с добросъвестно очакваната от
сделката печалба при отчитане на факта, че се касае за необезпечено вземане с
единствен длъжник.По нататък в отговора кредитодателят като има предвид,
че общите разходи по кредита, настоящи
или бъдещи( лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид) съгласно чл.19 ЗПК, счита, че законодателят е целял да
постигне справедлив баланс между интереса на потребители на „бързи небанкови
кредити“, изолирани от банковите услуги, поради ниска кредитоспособност или
ниска информираност и на професионалните заемодатели, опериращи на същия този
рисков пазар, понасящи загуби от неплатежоспособност, на висок брой свои
клиенти, като до тази законодателна намеса, предоставянето на тази услуга на
потребителите не е било регулирано с императивен лимит на възнаграждението на
кредитора, но поради злоупотреба с договорната свобода, несъвместима с
обществения морал, като несъвместими с добрите нрави следва да се считат сделки
на търговци, договарящи с потребителите годишен процент на разходите,
съществено надвишаващи възприетия по –късно горен праг на петкратен размер на
законната лихва.Счита, че за де избегне неоснователното обогатяване на
финансовите институции, предоставящи потребителски кредити чрез определяне на
висок лихвен процент, законодателят е предвидил същият да е компонента, която
се включва при формирането на ГПК и съответно е определил максимален размер на
последния.Счита, че преценката за противоречие със закона следва да се прави на
плоскостта дали сборът на договорната лихва, ведно с другите разходи не
надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР, а не дали надвишава
трикратния размер на законната лихва, а посочената съдебна практика касае
периода преди 23.07.2014г., когато размерът е бил обусловен от изискването за
спазване на добрите нрави, като след въвеждане на разпоредбата на ГПР да не
надвишава петкратния размер на законната лихва,
размерът на договорната лихва не може да бъде обвързван с този на
законната такава.Намира, че задължението за контрол на неравноправни клаузи в
потребителските договори, произтичащо от разпоредбата на чл.24 от ЗПК, във вр.
с чл.143 и чл.148 ЗЗП, с оглед прилагането на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993г., с оглед на чл.4,
пар.2 изключва от обхвата на проверката онези договорни клаузи, които изразяват
основния предмет на договора, респ. съответствието цена и възнаграждение, от
една страна, и доставените стоки или предоставените услуги, от друга, при
условие, че тази клаузи са изразени на ясен и разбираем език.В този смисъл сочи
съображение деветнадесето от преамбюла на директивата, според който преценката
за неравноправния характер не се извършва въз основа на клаузи, които описват
общия предмет на договора, нито пък на съотношението качество/ цена на
предоставените стоки или услуги.Същата регламентация е дадена и с разпоредбата
на чл.145, ал.2 от ЗЗП, според която преценяването на неравноправна клауза в
договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието
между цената или възнаграждението от една страна и стоката и услугата от друга,
при условие,че тази клаузи на договора са ясни и разбираеми.Счита, че
съответствието на размера на възнаградителната лихва с предоставената в заем
сума не се включва в обхвата на служебната проверка за неравноправност.Според
ответника по жалбата, приемането на условията на договора е недвусмислено
изразено чрез акта на доброволното му подписване, в противен случай при
несъгласие е следвало да се откаже от сключването му.С факта на подписване на
договора ответникът заявява, че е съгласен с неговото съдържание, както като
цяло, така и като съвкупност от отделните му разпореди, от което следва, че във
всеки един случай, когато длъжникът отказва да изпълни договорните си
задължения под предтекст, че клаузите,
които го уреждат не са индивидуално уговорени с него, означава, че се създава неравнопоставеност
за кредитора, изразяващи се в това, че той не може да получи изпълнение и при
всеки необоснован отказ на длъжника да плати.Счита, че не е налице нарушаване
разпоредбите на Закона за защита на потребителите, уреждащи правото на всеки да
договаря при равнопоставени с потенциалния кредитор условия.Приемането на
условията по договора за заем е недвусмислено изразено чрез акта на
доброволното му подписване – до който не би трябвало да се стигне при
несъгласие.Като се позовава на факта, че до сключване на договора се е стигнало
след отправяне от страна на ответника на подписано от него, доброволно и
напълно осъзнато писмено предложение, съдържащо основните параметри на
задължението, което следва да възникне за него след подписване на договора,
като ответникът е декларирал, че е бил запознат със Стандартния европейски
формуляр, съдържащ индивидуалните условия, на бъдещия договор за заем , счита,
че договорените такси за разходи са конкретно договорени, като размер и като
разноски, което законът позволява, касае се за извършване на действия по
уведомяване на длъжника за просрочване на падежиралите му вноски, за провеждане
на разговори за доброволно уреждане на отношенията, изпращане на напомнителни
писма и писма, които формират разходи за кредитора, а доводите в жалбата за
нищожност на тази клауза за неоснователни.Счита, че не са касае за неустойка,
защото обезщетяват част от сумите, изразходвани от кредитора за извършване на
допълнителни услуги.Тези такси са били договорени доброволно и напълно осъзнати
от страните по него, такава е била волята на ответника, обективирана в
подписания от него договора, а съгласно чл.20а от ЗЗД, договорът има силата на
закон за тези които са го сключили.Не е налице противоречие с добрите нрави.По
аргумент от чл.9 ал.1 ЗПК, който е цитиран и чл.10, ал.2 ЗПК потребителят е длъжен да
извършва всякакви плащания на лихви, такси, комисионни или други разходи, които
са включени в условията на договора за потребителски кредит.Съгласно чл.4 от
подписания договор за заем, заемодателят е бил длъжен в 3 – дневен срок, да
представи на заемодателя обезпечение, като са предвидени две форми
поръчителство или банкова гаранция, като
за това задължение, заемодателят е бил уведомен, с подписването на договора.Ако
е считал, че не е възможно да предостави някое от исканите обезпечения, то е
следвало да откаже сключване на договора в този му вид, сключването на договора
е доброволен акт, иницииран съзнателно с ясната идея, че ще следва да заплати
по – висока цена за ползването му, предвид бързината и облекчените условия, при
които се предоставя заемната сума, в сравнение с получаването му от друг вид
финансови институции - например
Банки.Този вид кредит се характеризират с бързина, каквито са
потенциалните кредиторови цели, поради което се кандидатства именно за такъв
вид кредит от такава институция.Именно краткият срок в който е трябвало да бъде
предоставен на клиента, е мотивирало ответникът да потърси такъв вид кредит,
което пък е свързано със заплащане на по висока цена.Намира, че клаузата за
неустойка не е нищожна, тъй като не противоречи на общоприетите принципи за
справедливост, както и не излиза извън пределите на обезпечителното
производство.Касае се за високо рисков кредит , при който заемодателят не е
обезпечил вземането си по никакъв начин.Неустойката е уговорена като твърда
сума, която се разпределя на броя на месечните вноски и се дължи заедно с тях,
като ответникът е бил запознат с това условия при подписване на договора и се е
съгласил с него.В тази връзка моли да бъде съобразено изложеното в т.3 от
Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГК на ВКС на РБ, съгласно което нищожна
поради противоречие с добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката
за нищожност се прави за всеки конкретен случая, към момента на сключване на
договора, с оглед на следните критерии:размер на задължението, наличието на
други обезпечения,съотношението на размера на уговорената неустойка и
очакваните вреди от неизпълнението и други с оглед фактите и обстоятелствата по
случая.Бил е предоставен финансов ресурс, без да се прави детайлно проучване на
имущественото му състояние, и кредитът не е обезпечен,поради което се повишава
риска от настъпване на неблагоприятни имуществени последици в патримониума на
доставчика на финансови услуги.Предвид конкретиката на случая, счита, че договорената неустойка не надхвърля присъщите
й функции и оттук следва, че не влиза в противоречие с принципа на
добросъвестността, справедливостта и предотвратяване на несправедливото
облагодетелстване.Задължението за плащане на неустойка се свързва с
неизпълнение на задължението за която и да е от двете форми на обезпечение –
поръчителство и банкова гаранция, доказателства за учредено поръчителство или
банкова гаранция по делото не са представени.Счита, че неустойката с оглед
функцията й съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД да обезпечава изпълнение на задължението и
да служи, като обезщетение за вредите от
неизпълнението без да е нужно те да се доказват е дължима.Размерът, намален
поради прекомерност, не трябва да бъде редуциран до размера на вредите, поради
това, че при приравняване на неустойката до размера на доказаните вреди би се
игнорирала наказателната й функция.Поради липса на общовалиден критерий за
прекомерност, счита, че при прилагането на чл.92, ал.2 ЗЗД съдът трябва да
преценява какво е превишението на неустойката спрямо вредата,
съотношението й с цената на договора,
абсолютният размер, дали кредиторът е могъл да избегне вредите като положи
грижата на добър стопанин( чл.83, ал.2 ЗЗД), както и да съобрази обичайната
практика за уговаряне на неустойка за договори от същия вид.Искането в отговора
е въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение, да
бъде потвърдено, като правилно, законосъобразно и обосновано.Ответникът
претендира да му бъдат присъдени сторените разноски за особен представител и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Окръжният съд в настоящия си
съдебен състав, след като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на
чл.235 ГПК прие за установено следното:
На ***. в гр.София между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД,ЕИК 1****със седалище гр.София 1324, ж.к.“Люлин“7,
бул.“Джавахарлал Неру“ №28,“Силвър център“, ет.2, офис 40-46 чрез Б. С. А.,
като заемодател и К.Ж.Ч., ЕГН **********, л.к.№**** е сключен договор за
паричен заем №****, въз основа на стандартен европейски формуляр, предоставен
предварително на заемателя и посочващ индивидуалните условия по бъдещия паричен
заем.Съгласно постигнатата в чл.2 уговорка – заемодателят предава в собственост
на заемателя сумата от 600.00 лева, наричана заетата сума, а заемателят се
задължава да върне същата на заемодателя.В чл.2 т.2 от договора е посочен
размер на месечната погасителна вноска в лева 111.99, в чл.2.3 – срок на заема
– 6, в чл.2 т.4 – брой вноски – 6, а в чл.2 т.5 датите на плащане на всяка от погасителните
вноски, последователно:23.04.2018г., 23.05.2018г., 22.06.2018г., 22.07.2018г.,
21.08.2018г., 20.09.2018г.В чл.2 т.6 е посочен фиксиран годишен лихвен процент
по заема – 40%, в чл.6.1 лихвен процент
на ден, приложим при отказ от договора – 0.11%,
а в чл.6 т.7 обща сума, дължима от заемателя, като се вземат предвид
допусканията посочени в т.8 – 671.94 лева.Годишният процент на разходите е
определен на 47.36% в т.8, като е посочено, че при изчисление на ГПР са взети
предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посоченият в него
срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно
няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихва за забава и неустойки за
неизпълнение на някое от задълженията по договора.В т.9 са посочени условия
за усвояване на цялата сума по заема – веднага след сключване на договора.В
чл.3 е удостоверено съгласие между страните, за това, че подписването на
договора е декларация за получаване изцяло
и в брой на заемната сума.В чл.4, ал.2 от договора се съдържа уговорка,
при неизпълнение на задължения за предоставяне в срок от 3 дни, считано от
датата на сключване на договора на едно от следните обезпечения – две физически
лица поръчители с изисквания за доход на лицата или банкова гаранция с бенефициер
заемодателя, за заплащане на неустойка в размер на 424.08 лева, платима заедно
с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските, посочен
в чл.2 т.2 се добавя сума в размер на 70.68 лева.Съгласно чл.5 от договора
заемателят може да погасява задълженията си по начините, описани в
индивидуалния му погасителен план, като е дадено изрично съгласие заемодетеля
да събира вземанията си чрез посещения на посочените адреси.Съгласно чл.7
във всеки момент заемателят има право да получи от заемодателя безвъзмездно,
извлечение под формата на погасителен план за извършените и предстоящи
плащания, с цялата изискуема информация, съгласно чл.11, ал.1 т.12 от ЗПК.Предвидено
е, че за получаване на погасителен план заемателят подава писмена молба.Страните
са се съгласили, че заемателят може да погаси договора предсрочно , при
което се намаляват разходите по заема, като това намаляване се отнася до
лихвите и разходите за останалата част от срока на договора.Уговорена е
процедурата, по която това трябва да стане.В договора се съдържа разяснения за
правото на отказ от договора, начина по който може да бъде упражнено и сумите,
които следва да плати.В чл.8 е договорено плащане на законната лихва
върху забавената сума при забава в плащането на погасителните вноски.В чл.10
е уговорено право на заемодателя да прехвърли вземанията на трето лице, включително
да заложи вземането в полза на трето лице, съгласно ЗОсЗ.В договора се съдържат
и други уговорки, които не са относими към предмета на спора, тъй като не са
свързани с изпълнение / неизпълнение на задълженията и последиците от това.Погасителен
план извън посоченото по – горе съдържание на договора в делото не е
приложен.Представен е формуляр- предложение за сключване на договор за паричен
заем, информационна брошура.
Между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
„Агенция за събиране на вземания“ ООД на 16.11.2010г. е подписан договор за
прехвърляне на станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания,
произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с
физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, като е посочено, че
тези вземания, подлежат на индивидуализиране в Приложение №1, неразделна част
от договора, което следва да бъде съставяно и, като електронен документ.Изрично
е предвидено, че за целите на този рамков договор всяко поредно Приложение №1
ще има силата и значението на допълнително споразумение към него, изменящо се
съответно.В чл.2.2 е предвидено, че Приложението, както и всяко следващо
приложение, с идентичен номер, но с нова дата, касаещо индивидуализирането на
прехвърлени вземания, има минимум следното съдържание – кредит, имена на
длъжника, съотв. поръчителя, ЕГН на длъжника, съотв.поръчителя, дата на
договора за потребителски кредит, отпусната главница, общ размер на
задълженията във връзка с потребителски кредит, остатък от дължимата сума,
който е засечен към деня на съставяне на електронния документ, лихва за забава
и начислени разходи за събиране на вземанията, съгласно изрична разпоредба в
договора за потребителски кредит.Съгласно чл.2.3 общият размер на вземанията,
подлежащи на прехвърляне от Продавача на купувача, при определените в този
договор условия се посочва в Приложение №1. По нататък в договора се съдържат
уговорки относно заплащане на цена за прехвърлените вземания , уговорени
са обстоятелства, при настъпването на
които вземанията се изключват от изкупуване, уговорен е моментът на потвърждаване
на приемането на съответното Приложение №1 в електронна информационна система
на купувача, за надлежна дата на валидно прехвърляне на вземанията, срок от 15
дни в рамките на който след сключване на договора продавачът следва да предаде
на купувача намиращите у него документи и други ,относими към изпълнение на
договора за цесия, както и право на препродажба.
В делото се съдържа потвърждение
за извършена цесия от „Изи Асет Мендижмънт“ относно договорът от 16.11.2010г.,
за вземания посочени в Приложение №1,
като част от договора за кредит.Потвърждението е регистрирано с
№Д-18-00347-1/01.11.2018г.На л.15- 17 е подредено Приложение
№1/01.11.2018г.,под №271 от което фигурират имената на ответника, посочена е
дата на договора за кредит 21.03.2018г., отпусната главница 600 лева, дължимо
по кредита 1096.02 лева, остатък на дължимата сума, към датата на засичане
1067.55 лева, с включена лихва 18.53 лева.Приложението е подписано от
представители на „Изи Асет Мениджмънт“ и Агенция за събиране на вземания, и е
подпечатано с печата на двете дружества.
По делото е представено
пълномощно, изготвено на 09.09.2015г., по силата на което К. К. М., като
изпълнителен директор на „Изи Асет Мендижмънт“ АД, регистрирано в ТР при АВ с
ЕИК *** упълномощава „Агенция за събиране на вземания“ АД, ЕИК *** да уведоми
от името на „Изи Асет Мендижмънт“АД, всички длъжници ( кредитополучателия,
солидарни длъжници, поръчители и всички трети задължени лица) по всички
вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит,
които дружеството е прехвърлило ,съгласно рамков договор за продажба и прехвърляне,
сключена на 16.10.2010г.Тези права са предоставени във връзка с изпълнение на
посочения, сключен договор за цесия.
На л.19-20 от делото се намира
уведомително писмо до К.Ж.Ч. от „Изи Асет Мениджчмънт“ АД – съдържащо
информация за сключения договор за цесия, уведомяване, че на основание този
договор кредитор на вземането е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като към
02.11.2018г. задължението възлиза на 1067.55 лева, както и покана за плащане в
5 – дневен срок от получаване на поканата, посочена е Банкова сметка ***, че
при погасяване на дълга, ще бъде предоставено удостоверение за липса на
задължения, което да послужи при следващи кандидатствания за кредит.Разяснено е
какви действия, кредиторът ще предприеме при неплащане, водещо до увеличаване
на разходите, като са посочени допълнителни разходи във връзка със съдебно
предявяване на вземането.Документът е подписан от Н. С. – ИД на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД.Като препоръчана пратка до Ч. са били адресирани документи от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, В графата за получател на пратката са посочени имена
Й. Я. Ч., посочено е качество на получателя „баба“, има и подпис.Според
твърденията в исковата молба, сумата, която е погасена до момента е 92.00 лева,
с която са погасени както следва: неустойка за изпълнение 70.68 лева, договорна
лихва -20.00 лева, главница 1.32 лева.
По заявление, подадено от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес гр.София, бул.“Д-р Петър
Дертлиев“№25 срещу К.Ж.Ч., ЕГН ********** е поискано издаване на заповед за
изпълнение на сумите, както следва: 598.68 лева – главница, 51.94 лева –
договорна лихва, за периода от 23.04.2018г. до 20.09.2018г-, 45.00 лева – такси
разходи, 353.40 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, за
периода от 23.04.2018г. до 20.09.2018г., законна лихва, от подаване на
заявлението в районния съд до окончателното изплащане на
задължението.Обезщетение за забава 50.76 лева, за периода от 24.04.2018г. до
датата на подаване на заявлението в съда.Обстоятелствата с които се обосновава
възникването и съществуването на вземанията както и техният размер са идентични
на посочените в исковата молба.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо Изготвено е от надлежен
орган, функциониращ в надлежен състав, в
писмена форма, подписано е и волята на съда е разбираема. (Решение №
1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на
IV г. о. на ВКС.).Постановено
е решение - при наличие на
изискванията, при които делото може да се реши по същество - по надлежно
предявени искове, чрез отговарящи на изискванията по чл.127 и чл.128 ГПК искова
молба, при отсъствие на процесуални пречки за правото на иск и в съответствие с
търсената с исковата молба защита –
решението е допустимо.
Съдът е приел, че искът за
присъждане на дължими суми по отпуснат кредит е основателен с оглед на
представените договор за паричен заем №***/****. ведно с Предложение за
сключване на договор за паричен заем, Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания( цесия) от 16.11.2010г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД,
потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 ЗЗД, извлечение от
Приложение №1 от 01.11.2018г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.11.2010г., пълномощнро от управителя на „Изи Асет Мениджмънт“
АД,уведомително писмо от „Изи Асет Мендижмънт“ АД чрез „Агенция за събиране на
вземания“ АД за извършване на цесия.
Съдът е уважил заявената
претенция в пълен размер – уважил е претендираните на основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.9 и сл ЗПК,
чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.240, ал.2 и чл. 9 и сл. ЗПК и чл.422, ал.1 ГПК
вр. с чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.9 и сл ЗПК претенции за признаване дължимостта на
предоставена невърната главница по договор за кредит в размер на 598,68 лева,
51.94 лв- договорна лихва за периода от 23.04.2018г. до 20.09.2018г., 353.40
лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
23.04.2018г. до 20.09.2018г.45.00 лева – такса разходи и 50.76 лева –
обезщетение за забава за периода от 24.04.2018г. до датата на подаване на
заявлението в съда.
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК,
при проверка на правилността на първоинстанционното решение, въззивният
съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение
не е въведено като основание за обжалване.
Доколкото вземанията се основават на договор за потребителски
кредит, то по делото следва да е представен
договорът за кредит, който следва бъде съобразен с установените със ЗПК
императивни изисквания - относно съдържание на договора и забрани относно
възможността за прехвърляне на вземанията, без съгласието на длъжника, относно
възможността за начисляване на допълнителни такси и други суми по такъв договор
– чл.9 и сл. от ЗПК.Съгласно чл.8 ал.1 и ал.2 от ЗЗД - договорът е съглашение
между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна
връзка между тях, като лицата се ползуват от правата си, за да задоволяват
своите интереси. Съгласно чл.9 от ЗПК Договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне, страни по договора за потребителски кредит са
потребителят и кредиторът ,потребител е всяко физическо лице, което при
сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски
кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.Дължимостта на
сумите в исковата молба се основава на договор за кредит, който е договор за
потребителски кредит – с оглед страните и предмета на договора.В чл.22 от ЗПК е
посочено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.
1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК,договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора, с шрифт не по малко от 12, като всичките му части следва да се
изписани с един и същ шрифт.Съгласно чл.11, ал.1 т.1, т.2 и 3 4 и 5 , 6 и т. 7
– 12 -договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:
датата и мястото на сключването му; вида на предоставения кредит; името,
единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния
и настоящия адрес на потребителя; името/наименованието, правноорганизационната
форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора; данните по т.
3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица - когато
в договорите участва кредитен посредник; срока на договора за кредит; общия
размер на кредита и условията за усвояването му; стоката или услугата и нейната
цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или
услуга или при свързани договори за кредит; лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти;методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл. 33а; годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин; условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването; информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи
при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете
и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи;
когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат
да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит.Договорът за кредит трябва да съдържа и разяснения относно наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението
на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал.
4 и 6, както и за
размера на лихвения процент на ден.Представеният договор отговаря на изискванията
произтичащите от разпоредбата на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.
1, т. 7 - 9. В договора
се съдържа индивидуализация относно страните, срока на договора за кредит в
месеци – 6 месеца, общия размер на
кредита и условията за усвояването му – предоставена в заем сума от 600 лева,
която заемателят са задължава да върне на месечни вноски с размер на месечната
вноска 111.99 лева, срок на заема в месеци – 6 месеца, брой вноски – 6, дати на
плащане на всяка погасителна вноска -
23.04.208г., 23.05.2018г., 22.06.2018г.,
22.07.2018г., 21.08.2018г., 20.09.2018г. – т.6 и т..7.В съответствие с изискването по чл.11,
ал.1 т.9 е посочен лихвеният процент по
кредита – посочен е фиксиран годишен
лихвен процент -40% - в тези случаи не е необходимо да се посочват условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; не
се изисква посочване на индекс или референтен лихвен процент, както и
процедурите и условията за промяна на
лихвения процент – лихвеният процент е непроменлив, посочен е общият размера на
дължимата сума по договора – 671.94 лева а в съответствие с чл.11 ,ал.1 т.10
годишният процент на разходите и взетите предвид допускания при определянето
му, като става ясно, че извън тази сума са уговорените плащания на неустойка и
обезщетение.В договора се съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски - договорът
отговаря на изискването по чл.11, ал.1 т.11 от договора.С оглед съдържанието на
чл.7 следва, че е изпълнено изискването на чл.11, ал.1 т.12 от договора, с
оглед съдържанието на чл.10 изпълнение на изискването по чл.26, ал.1 ЗПК при
което кредиторът може да прехвърли вземанията си по договора.Договорът отговаря
на изискването по чл.11 ал. т.20 от ЗПК.
В частта предвиждаща заплащане на
неустойка в размер на 424.08 лева за неизпълнение на задължение за представяне
на обезпечение за неизпълнение на задълженията на потребителя в 3 дневен срок от сключване на договора е
нарушена забраната по чл.19, ал.4.Нормата е нищожна и поради противоречие с
добрите нрави.Като се има предвид
засилената защита, която е възложена със ЗЗП и ЗПК за потребители на финансови
услуги, посочената клауза, съдържаща уговорка за плащане на неустойка
съставлява типичен пример на договаряне
във вреда на потребителя, в нарушение на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя – съгласно чл.143, ал.1 ЗЗП.Такива клаузи са неравноправни, действито
им се зключва на основание разпоредбата на чл.14, ал.1 ЗЗП.Предмет на договора
е предоставяне в заем на сума, която потребителят се задължава да върне, както
и да заплати възнаградителна
лихва.Обещанието за гарантиране с поръчител или банкова гаранция не е
част от основния предмет на договора.Договорът за поръчителство е договор между
поръчителя и кредитора – за такъв договор не се изисква съгласието на
длъжника, банковата гаранция, съгласно
чл.442 ТЗ изисква писмен ангажимент от банка.Така уговорената неустойка не е
свързана с гарантиране изпълнение задълженията на потребителя по договора –
излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция, клаузата е нищожна, а претендираната въз основа на тази клауза сума
недължима.При този вид договаряне липсва яснота за конкретен размер на вредите
от неизпълнението, което неустойката ще обезщети.Освен като неравноправна –
порок за който съдът следи служебно, клаузата за неустойка е нищожна предвид
изложеното и поради противоречие с добрите нрави.Съгласно Тълкувателно решение
№ 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK добрите нрави
са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът
следи служебно.Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава
всеки признат от закона интерес.Условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави
за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно
изброени критерии:- естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;- дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.;- вид на уговорената неустойка (компенсаторна или
мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за
незначителна негова част;- съотношението между размера на уговорената неустойка
и очакваните от неизпълнение на задължението вреди; Неустойката следва да се
приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая е
уговорено заплащане на сума, която не е свързано с изпълнение на основните задължения на потребителя по договора, за неосигуряване на обезпечения и без да са
ясни предварително вредите от това неизпълнение и в този смисъл обезпечителна и
обезщетителна функция на неустойката.
Останалите
доводи за незаконосъобразност на обжалваното също допустими, доколкото в
първоинстанционното производство не е предоставена възможност на ответника да
подаде писмен отговор на исковата молба съдът намира за неоснователни.
По делото са
представени рамков договор договор за цесия, приложение потвърждение,пълномощно
в полза на цесионер за съобщаване на цесията на длъжниците и обратна разписка от които се установява,
наличието на валиден договор по силата на който на ищеца са прехвърлени
вземанията на кредитора по договора за кредит в полза на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – справка в ТР
показва, че се касае за един и същ правен субект с настъпила междувременно
промяна в правната форма с ЕИК ***.Съгласно
чл.99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допускат това.Прехвърленото вземане
преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното.Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и
да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.Прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор.
Представен е
договор, който и с оглед на
представеното Приложение №1 удостоверяват постигнато съгласие за прехвърляне на
посочените вземания в полза на
ищеца.Няма спор, че за да породи действие спрямо длъжника цесията следва
да му е съобщена.Според установената съдебна практика, налице е валидно
съобщаване на цесията, тогава когато съобщението е връчено, като приложение към исковата молба, от цесионера при условие,
че цесионера изрично е упълномощен от цедента с такова право.В случая съобщение
за цесията е приложено към исковата молба, цесионерът е упълномощен от цедента да съобщи на длъжника за прехвърлянето. С
получаване на уведомлението от особения представител е осъществено надлежно
връчване.По този въпрос в Окръжен съд – Кюстендил, както и други съдилища в
страна е възприето разбирането, че връчване на уведомление за цесията, чрез
особен представил е надлежно, като се
има предвид, че според Решение № 198/18.01.19 г. по т.д. № 193/18 г. на Първо
т. о. на ВК – връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако
е направено чрез особения представител. Отчетен е и факта, че ако същото
материалноправно изявление е отправено чрез нотариална покана, то би се считало
за връчено при ненамиране на адресата.Доколкото с жалбата не се оспорва, че на
член от домакинството на длъжника е било връчено уведомление за извършената
цесия, за което е представена обратна разписка, то доводите за ненадлежно
връчване са неоснователни и на това основание. Според ОБЩИ ПРАВИЛА за условията
за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети ДВ бр.45/2010г., регламентиращи
начина на осъществяване на пощенски услуги съгласно чл.6, ал.4 от ЗПУ - връчването
чрез пълнолетен член от домакинството – факт, който не се оспорва е именно
надлежно връчване според чл.5, ал.2 от Правилата. В обобщение възраженията на
особения представител в жалбата, свързани с липсата на надлежно уведомяване на
ответника за извършената цесия, въззивният съд намира за неоснователни. Следва
да се приеме, че цесията има действие за длъжника и доколкото същия не твърди
да е извършил плащане на прехвърлените вземания на предишния кредитор и/или на
цесионера оспорването от жалбоподателя е неоснователно и на това
осонавние.Предмет на договора за цесия са главното вземане и принадлежности,
следователно доколкото е предвидено плащане на възнаградителна лихва със
сключване на договора се прехвърля не само натрупаната до момента
възнаградителна лихва но и дължимата за период след цесията.
Неоснователни са доводите за
нищожност на договора за потребителски кредит поради противоречие със закона и
добрите нрави, в частта относно предвиденото заплащане на възнаградителна лихва.Възможността
за предоставяне в заем на средства на лица, извън осъществяването от тях
занятие и търговска дейност, както от дружества, различни от Банки е изрично
призната в ЗПК и ЗКИ. С оглед съдържанието на чл.9 и сл. от ЗПК , следва, че
законът допуска – следователно няма как да е в противоречие с добрите нрави,
предоставянето на средствата да става срещу заплащане на възнаградителна лихва,
като за адресатите на заемните средства, ползващи се със специална закрила
съгласно ЗЗП поставя ограничение, размерът на разходите по договора за кредит в
това число и възнаградителна лихва да не надхвърля 5 – кратния размер на
законната лихва. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК - годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.19,
ал.4 ЗПК -годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, а
според ал.3 при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се
включват разходите:1. които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит;2. различни от покупната
цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или
предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез
кредит3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на
плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други
разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не
е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в
договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя. Към момента на
сключване на договора за кредит е
действащо ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 426 на МС от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения - годишния размер на законната
лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата
година плюс 10 процентни пункта.Справка в сайта на БНБ показва, че основния
лихвен процент към датата на сключване на договора е 0 т.е размерът на
възнаградителната лихва и останалите разходи по кредита, не следва да надхвърля
50% от стойността на кредита.Фиксирана възнаградителна лихва в размер на 40% очевидно
не надхвърля този размер.Плащането на обезщетение
за забава в размер на законната лихва е предвидено изрично, като последица от
неизпълнение на задължението по такъв договор –за това плащане, ограничението
по чл.19, ал.4 ЗПК не важи.
Разноски
в размер на 45.00 лева не са дължими ,
но не поради ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК, а поради забраната съгласно
чл.10а от ЗПК съгласно която, кредиторът не може да изисква заплащане на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действия
по изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания за събиране на просрочени вземания, при забава с повече от
30 календарни дни несъмнено са свързани с управление на кредита.Обсъждането на
твърденията за недължимост на сумите поради нищожност на посочените клаузи
поради противоречие с добрите нрави е ненужно.
В
исковата молба се твърди, че длъжникът е извършил плащания по договора, които
са отнесени неустойка, договорна лихва и
главница.Тъй като ответникът не е направил възражения за прихващане, нито
пък е оспорил начина по който платените суми са отнесени към съществуващите
задължения от гледна точка на указания в чл.63 от ЗЗД ред, съдът ще потвърди
решението в частта в която е призната дължимост на главница, възнаградителна
лихва и обезщетение за забава, чийто размери не са оспорени и ще го отмени в
частта, относно уважения иск за признаване за установена дължимостта на
неустойка и такси.Доказателства за плащане на посочените суми – чието плащане е
договорено и произтича от разпоредбите на чл.33 ЗПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД не са
представени.Поради липса на доказателства за плащане, следва че длъжникът е в
забава първоначално по отношение на отделните дължими погасителни вноски, а
след изтичане на срока за връщане на сумата на
дължимата главница и възнаградителна лихва.Претендираните суми за
главница и договорна лихва са в по – малък размер от договорения, размерът на
претендираното обезщетение за забава не
е оспорен.
При
този изход на спора следва да се отмени първоинстанционното решение в частта
относно присъдените разноски, както следва: за сума в размер на над 47.83 лева
за заповедното производство, за сума над 239.15 лева за първоинстанционното
производство( припадаща се част от заплатена държавна такси и признато от първоинстанционния юрисконсултско
възнаграждение, като съдът отчита и факта, че в пъровинстанционното
производство до приключване на устните състезания не е била заявена претенция
за заплащане на внесената, като възнаграждение за особен представител сума от
300 лева респ. в частта относно признатото юрисконсултско възнаграждение в
размер на 350 лева искане за изменение на решението от страните не е заявено).На
въззиваемото дружество следва да бъдат заплатени изчислени по компенсация
разноски за въззивното производство в размер на 259.56 лева- съответна на
уважения размер на претенцията, част от претендирани разноски – 307.00 лева
заплатено възнаграждение за особен представител и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, като на основание чл.37, ал.1 ЗПП вр. с чл.78, ал.8 ГПК съдът уважава претенцията за заплащане
на юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 100 лева.
Ответникът
е представляван от особен представител, разноски не са направени и такива не му
се следват.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260065/08.02.2021г. постановено по
гр.д.№2285/2019г. по описа на ДнРС в обжалваната част, в която по предявените
от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, 1099 искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.9 и
сл.ЗПК и чл.422,ал.1 ГПК вр. с чл.240,
ал.2 ЗЗД и чл.9 и сл. ЗПК както и по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД вр.
с чл.33, ал.1 ЗПК е признато за установено, че К.Ж.Ч., ЕГН **********,*** дължи
на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25 част от сумата 1099,78
лева – обща сума по договора, ПРЕДСТАВЛЯВАЩА дължими суми по договор за паричен заем №***/****. сключен
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД , като заемодател и Ч., като заемополучател,
прехвърлени на „Агенция за събиране на
вземания“ ООД с рамков договор за цесия
от 01.11.2018г. и Приложение №1 към същия ; 51.94 лева – договорена
възнаградителна лихва, начислена за периода от 23.04.2018г. до 20.09.2018г. и
50.76 лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 24.04.2018г. до
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение –
03.06.2019г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане, и относно присъдените
деловодни разноски за сумата до 47.83 -съответна част от сторените в
заповедното производство разноски и до 239.15 лева, съответна част от сторените
в първоинстанционното исково производство разноски, за които суми и разноски за
заповедното производство в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1215/2019г.
по описа на КнРС.
ОТМЕНЯВА решение №260065/08.02.2021г. постановено по
гр.д.№2285/2019г. по описа на ДнРС в обжалваната част, в която по предявените
от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, 1099 искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.9 и
сл.ЗПК и чл.422,ал.1 ГПК вр. с чл.240,
ал.2 ЗЗД и чл.9 и сл. ЗПК както и по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД вр.
с чл.33, ал.1 ЗПК е признато за установено, че К.Ж.Ч., ЕГН **********,*** дължи
на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25 част от сумата 1099,78
лева – обща сума по договора, ПРЕДСТАВЛЯВАЩА дължими суми по договор за паричен заем №***/***. сключен
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД , като заемодател и Ч., като заемополучател,
прехвърлени на „Агенция за събиране на
вземания“ ООД с рамков договор за цесия
от 01.11.2018г. и Приложение №1 към същия ; 353.40 лева – неустойка за неизпълнение
на договорно задължение, за периода от 23.04.2018г. до 20.09.2018г. и 45.00
лева – такса разходи, за които суми в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1215/2019г. по описа на КнОС, както и в частта относно
присъдените деловодни разноски за сумата над сбора от дължимите разноски за
заповедното и исковото производство – 239.15 лева и 47.83 лева или за сума над 287.33 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от„Агенция за събиране на вземания" ЕАД ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №
25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, 1099
срещу К.Ж.Ч., ЕГН **********,*** искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.92 ЗЗД и чл.9 и сл.ЗПК и
чл.422,ал.1 ГПК вр. с чл.9 и
сл.ЗПК за признаване за установено, че К.Ж.Ч.,
ЕГН **********,*** дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25
част от сумата 1099,78 лева – обща сума по договора, ПРЕДСТАВЛЯВАЩА дължими
суми по договор за паричен заем №3***/***.
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД , като заемодател и Ч., като
заемополучател, прехвърлени на „Агенция
за събиране на вземания“ ООД с рамков
договор за цесия от 01.11.2018г. и Приложение №1 към същия ; 353.40 лева –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, за периода от 23.04.2018г.
до 20.09.2018г. относно представяне на
едно от две обезпечения – две физически лица или банкова гаранция с бенефициер
– заемодателя и 45.00 лева – такса
разходи, за които суми в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№1215/2019г. по описа на КнРС.
ОСЪЖДА
К.Ж.Ч., ЕГН **********,***
да заплати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, 1099 разноски за въззивното производство възлизащи
на 259.56 лева.
Решението
на основание чл.280, ал.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: