№ 19318
гр. София, 27.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20211110153084 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба (уточнена с молба от 09.01.2024 г.
– на лист 115 от делото) на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД срещу С. Г. Г., с
която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на
ответника, че последният дължи 360,50 лева (след оттегляне – 331,60 лева) –
главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение – 29.03.2021 г., до окончателното плащане;
76,10 лева – лихва за забава за периода от 15.03.2018 г. до 12.03.2021 г. (без
периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. съгласно ЗМДВИП) – вземания по
договор за кредит № *********/23.07.2015 г., сключен между ответника и
„Провидент файненшъл България“ ООД, вземанията по който са прехвърлени
от последното дружество на ищеца с договор за цесия от 28.07.2016 г. – част
от вземанията по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело
№ 17630/2021 г. на Софийския районен съд, 28. състав.
С молбата от 09.01.2024 г. исковата претенция е оттеглена за разликата
над 331,60 лева до 360,50 лева от вземането за главница.
В исковата молба се твърди, че между ответника и „Провидент
файненшъл България“ ООД бил сключен договор за потребителски кредит №
*********/23.07.2015 г., по силата на който на ответника били изплатени 400
лева, а същият се задължил да ги върне на 60 равни седмични вноски, заедно с
лихви и такси. Парите били предадени на ответника на датата на сключване на
договора. Твърди се, че вземането било прехвърлено на ищеца на 28.07.2016 г.,
като той не могъл да уведоми ответника, защото не бил намерен на адреса си,
и се иска уведомяването да стане с връчване на исковата молба, тъй като
ищецът бил пълномощник на първоначалния кредитор. Поради това,
1
доколкото е подадено възражение срещу заповедта за изпълнение, се иска
признаване за установено, че ответникът дължи посочените по-горе суми –
част от тези, за които е издадена заповед.
В законоустановения срок не е подаден отговор от ответника – С. Г. Г.. В
заповедното производство същият е заявил, че не са спазени условията за
прехвърляне на вземането.
В съдебното заседание страните не изпращат представител. Ищецът е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение, което съдът е
оставил без уважение поради липса на предпоставки поради необходимост от
преценка при изпълнение на служебните си задължения да следи за
неравноправни клаузи.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 5 – 6 от делото неоспорен от страните
Договор да потребителски кредит от 23.07.2015 г. „Провидент файненшъл
България“ ООД е отпуснало на ответника кредит в размер на 400 лева, които
последният се задължил да върне за 60 седмици на равни вноски (общ разход
– 498,89 лева) при лихвен процент от 31,82 % годишно, като в договорът е
посочен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48 %. За отпускане
на кредита се събира и такса от 20 лева за „оценка на досие“. В договора е
записано, че ответникът е заявила, че иска да получи и услугата „Кредит у
дома“, срещу което ще заплати 313,19 лева, като това задължение се разсрочва
с вноските по кредита и те стават в размер на 13,54 лева, а последното
плащане е за 13,22 лева, или общо ще се платят 812,08 лева.В чл. 22 от
договора е посочено, че първоначалният кредитодател има право да прехвърля
правата си по договора за кредит на трети лица.
В договора е предвидено, че услугата „Кредит у дома“ покрива две
услуги – изплащане на кредита в дома на ответника, за което той плаща 30 %
от таксата от 313,19 лева, или 93,96 лева, а останалата част се дължи за това,
че седмичните вноски ще се събират от дома му от служител на
кредитодателя.
В договора няма клаузи относно начина на уведомяване или размяна на
кореспонденция между страните.
Съгласно представено на лист 18 от делото Удостоверение от
предходния кредитор – „Провидент файненшъл България“ ООД, вземането на
последния към ответника по процесния договор е прехвърлено на ищеца на
28.07.2016 г. съгласно договор, чийто неоспорен текст е на лист 8 – 17 от
делото.
Съгласно представено лист 19 от делото неоспорено пълномощно
представител на предходния кредитор – „Провидент файненшъл България“
ООД, е упълномощил ищеца да извършва уведомяване за извършеното
прехвърляне на вземания пред кредитополучателите, сред които и ответника.
На лист 21 – 22 от делото е представено писмо от ищеца до ответника,
2
върнато като неполучено на 02.11.2016 г. Не са удостоверени посещения на
адреса на ответника или оставяне на каквито и да било уведомления там.
С определението от 31.12.2023 г. за насрочване на делото в открито
заседание (на лист 73 от делото) е отделено за безспорно, че сумата по
договора за кредит е изплатена на ответника.
Съгласно заключението на счетоводната експертиза по делото, прието в
откритото заседание на 03.07.2024 г. (на лист 163 от делото), а в писмен вид –
на лист 154 – 160 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изчисление, е установено, че
ответникът е платил за връщане на кредита 105 лева, които са отнесени както
следва – 42,04 лева за погасяване на главница; 18,56 лева – за договорна лихва;
2,64 лева – за такса за оценка на досие, и 41,76 лева – за цена на услугата
„кредит у дома“.
Съгласно заключението на техническата експертиза по делото, прието в
откритото заседание на 03.07.2024 г. (на лист 162 от делото), а в писмен вид –
на лист 151 от делото, което съдът кредитира като логично, последователно и
посочващо методите си на изчисление, договорът за кредит е изписан с кегел
на шрифта 12 пункта, като части от него имат намалена разредка.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79,
ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПКр и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл.
99, ал. 4 ЗЗД.
При преценка на действителността на договора, настоящият съдебен
състав е длъжен да направи първо проверка на клаузите относно годишния
процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с
въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е
основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно
свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към
ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за
потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло
определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от
хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на
Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C-
42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване
на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално
съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в
българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя
(т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия
разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява
сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи
финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото
3
решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което
потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до
изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на
формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и
т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и
цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за
кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможността на потребителите да вземат информирано решение относно
различните оферти за кредитиране на пазара. Следователно е без значение
дали потребителят се съгласил с договора и изчисленията, щом те не са
правилни и са използвани от кредитодателя, за да го подведат при вземане на
решение. Поради това в т. 55 от решението по дело C-714/22 Профи кредит
България изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора
задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със
съответните последици, които националното право предвижда, които могат да
бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго,
освен това, което потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита
според понятието по-горе).
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива,
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова,
което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.
Приложени към съдържанието на кредита по делото, горепосочените
принципи имат следното изражение:
В случая към договора за кредит е сключен допълнителен такъв за
предоставянето му у дома, като една част от цената е за изплащане на кредита
в дома на ответника. Това само по себе си представлява пазарно условие по
договора – сумата по него се отпуска на удобно за ответника място, ако се
спази търговската практика да се поиска тази услуга. Това означава, че
разходите за отпускане на кредита в дома на ответника със сигурност са
условие за отпускане на кредита при договорените параметри, т.е. таксата
поне за тази услуга съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява търговско условие,
при което кредитът се предоставя с тази лихва и при тези разходи, или е част
от разходите по кредита.
Същата такса за всички допълнителни услуги е в размер на 313,19 лева.
В случая обаче съдът приема, че като част от търговските условия за
отпускане на кредита следва да се включи 30 % от сумата от 313,19 лева, или
93,96 лева. Такива изчисления вещото лице не е правило, но за съда е
достатъчно да установи, че ако сумата от 93,96 лева се прибави към разходите
по кредита, описани в договора, от 98,89 лева, ГПР би нараснал над 49,88 %,
доколкото всяко отклонение от формулата води до подвеждане на потребителя
4
и нищожност на договора според цитираното по-горе.
Ако ГПР е 48 %, това означава, че разходите по кредита за 1 година биха
били максимално 48 % от 400 лева, или 192 лева. Тъй като кредитът е
отпуснат за 14 месеца (60 седмици, една година има 52 седмици, един месец –
четири и половина), т.е. за 1,16 години, то разходите по него при запазване на
ГПР могат да са максимум 1,16 от 192 лева, или 222,72 лева. Съгласно текста
на договора, оскъпяването от лихви по договора е 98,89 лева. Ако към тази
сума прибавим 30 % от цената на пакета „у дома“, или 93,96 лева, се получава
разход от 192,85 лева, който означава, че ГПР би бил близък до размера от 48
% само ако кредитът се връщаше наведнъж в края на периода на отпускането
си (т.нар. „облигационен падеж“). При връщане на кредита на равни вноски
(„анюитетни вноски“) ГПР от 48 % дава разходи приблизително равни на
описаните в договора 98,89 лева за срока си, което съдът установи по реда на
чл. 162 ГПК с помощта на калкулатор на ГПР в интернет. Следователно
посоченият в договора за кредит ГПР е в пъти по-малък от действителния, ако
в разходите по кредита се включи цената на услугата „отпускане у дома“,
която е съществено търговско условие за отпускането му във вида, в който е
ползван от ответника.
Следователно ГПР е посочен неправилно в договора за кредит и целият
договор е нищожен поради противоречие със закона – липса на реквизит
съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр.
При това положение неоснователни са всички искови претенции освен
тази за главница от 331,60 лева. Претенцията за законна лихва за забава, както
за времето от падежа на задълженията до датата на образуване на делото, така
и след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед следва да се
отхвърли, тъй като при нищожен договор забавата настъпва от поканата за
длъжника, и ако такава се присъди няма да последват санкционните
последици от нищожността на кредита – вж. в този смисъл е и практиката на
Върховния касационен съд – Решение № 129/30.07.2024 г. по търг. дело №
630/2023 г., I ТО.
От сумата от 331,60 лева, която е предмет на иска, следва да се
приспаднат платените от ответника 105 лева, като искът се уважи за 226,60
лева.
По възражението на ответника от заповедното производство за това, че
не му е съобщено прехвърлянето на вземането, то е било основателно към
момента на представяне на възражението. Ищецът твърди, че бил уведомил
ответника за извършеното прехвърляне на вземането на 02.11.2016 г. с
неоткриването на ответника от пощенската служба. Такъв начин на връчване
обаче има правен ефект за съобщаване на волеизявления съгласно практиката
на Върховния касационен съд (ВКС) – Решение № 180/23.11.2016 г. по
търговско дело № 2400/2015 г., I ТО, само ако е изрично уговорено в договора
за кредит. В настоящия случай такива уговорки липсват, поради което за
прехвърлянето на вземането ответникът следва да се смята уведомен едва с
получаване на препис от исковата молба на 22.06.2022 г. (след образуване на
делото) – вж. разписка на лист 59 от делото. Следователно до този момент
5
ответникът е можел правомерно да откаже плащане на ищеца, тъй като не е
бил уведомен, че това е новият му кредитор. В хода на процеса обаче е
настъпило правоприемство по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, което съдът на основание чл.
235, ал. 3 ГПК следва да отчете и да уважи иска.
Делото следва да се прекрати на основание чл. 232 ГПК по оттеглената
част от иска за разликата над 331,60 лева до предявените първоначално
360,50 лева за главница.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищецът
пропорционално на уважената част от исковете (226,60 лева от общо предявен
размер от 436,60 лева, или 51,90 %) на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, а
ответницата не е направила искане за присъждане на разноски и не следва да
се присъждат.
Ищецът е доказал разноски в размер на 450 лева – депозити за вещи
лица; 25 лева – държавна такса (платено е повече, но неправилното плащане в
повече не може да служи за вменяване на отговорност на ответника), и 150
лева – юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, или общо 625
лева, поради което следва да му се присъдят пропорционално 324,38 лева
разноски в исковото производство.
На ищеца не следва да се присъждат разноски в заповедното
производство, тъй като към момента на образуването му вземането още не е
било прехвърлено с ефект спрямо ответника, за което той правомерно е
възразил, т.е. не е бил дал повод за водене на заповедно дело срещу себе си и
правомерно е отказал плащане.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232, ал. 1 ГПК производството по
гражданско дело № 53084 по описа за 2021 г. на Софийския районен съд, 28.
състав, В ЧАСТТА, с която е предявен от „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД,
с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул. „Хенрик Ибсен“, № 15,
ет. 6, иск за признаване за установено по отношение на С. Г. Г., с ЕГН:
**********, и адрес: С., ж.к. „Х. Д.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, че последният
дължи на дружеството разликата над 331,60 лева (триста тридесет и един
лева и 60 стотинки) до пълния предявен размер от 360,50 лева (триста и
шестдесет лева и 50 стотинки) – вземане за главница по договор за кредит №
*********/23.07.2015 г., сключен между ответника и „Провидент файненшъл
България“ ООД, вземанията по който са прехвърлени от последното
дружество на ищеца с договор за цесия от 28.07.2016 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК от „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД иск с правна квалификация чл. 79, ал.
1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПКр и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 99,
ал. 4 ЗЗД, по отношение на С. Г. Г., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „Х.
6
Д.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, че последният дължи на „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул.
„Хенрик Ибсен“, № 15, ет. 6, сумата от 226,60 лева (двеста двадесет и шест
лева и 60 стотинки) – главница, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за
установяване на задължения в размер на разликата над 226,60 лева до
коригирания размер на претенцията след оттегляне от 331,60 лева (триста
тридесет и един лева и 60 стотинки); 76,10 лева (седемдесет и шест лева и 10
стотинки) – лихва за забава за периода от 15.03.2018 г. до 12.03.2020 г. и от
15.07.2020 г. до 12.03.2021 г – вземания по договор за кредит №
*********/23.07.2015 г., сключен между ответника и „Провидент файненшъл
България“ ООД, вземанията по който са прехвърлени от последното
дружество на ищеца с договор за цесия от 28.07.2016 г. – част от вземанията по
заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 17630/2021 г.
на Софийския районен съд, 28. състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Г. Г., с ЕГН: **********, и
адрес: С., ж.к. „Х. Д.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, да плати на „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул.
„Хенрик Ибсен“, № 15, ет. 6, сумата от 324,38 лева (триста двадесет и четири
лева и 38 стотинки) – разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7