Решение по дело №130/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.9б от ЗМДТ, във вр. с чл.107, ал.4, във вр. с чл.156 от ДОПК.

Образувано е по жалба, подадена от „Мар-Крафт“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], район „Подуяне“, [улица], [адрес], представлявано от управителя М. М. К., против Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МДТ-027/07.11.2023г., издаден от главен експерт, определен като орган по приходите при Община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Несебър, с който на „Мар-Крафт“ ЕООД са определени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в размер на 535,14 лева и законна лихва в размер 13,36 лева за недвижими имоти, находящи се в [населено място], община Несебър, декларирани с декларация вх.№ДК14012029/29.12.2022г. по реда на чл.14 от ЗМДТ.

Жалбоподателят иска отмяна на акта, като намира същия за издаден при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че в АУЗД неправилно било прието ДНИ да се начислява като за имот за нежилищни нужди, при положение, че съгласно данните в нотариалния акт и подадената декларация по чл.14 ЗМДТ се касае за жилище по смисъла на §5, т.30 от ДР на ЗУТ, находящо се в жилищна сграда и използвано за жилищни нужди. Въпреки това приходният орган определил размера на данъка на база отчетната стойност на имота, а не въз основа на данъчната му оценка. По този начин било допуснато нарушение на нормата на чл.21, ал.1 от ЗМДТ, чийто смисъл е основата за определяне на ДНИ на жилищните имоти да бъде данъчната оценка съгласно Приложение №2 от ЗМДТ, независимо от това дали имотите са собственост на предприятие или не. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. М., поддържа жалбата на посочените в нея основания. С постъпило по делото писмено становище от 14.05.2024г. излага допълнителни аргументи по съществото на спора (л.107-109). Претендира присъждане на разноски по списък (л.110) и прави възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, вр. чл.144 от АПК.

Ответникът - началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Несебър, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В., намира оспорването за неоснователно и недоказано. Счита, че жалбоподателят сам е декларирал в декларацията по чл.14 от ЗМДТ собствения си имот като жилищен, но с отчетна стойност, което е послужило за облагането му в тази насока. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни аргументи излага в писмени бележки (л.113).

І. П. Д.:

Жалбата е подадена от лице с доказан правен интерес от оспорване - адресат на акта.

Спазен е и срокът за обжалване. АУЗД подлежи на задължително административно обжалване. Жалбата срещу АУЗД до началника на отдел МДТ е изпратена на 24.11.2023г. по пощата и е постъпила в О. Н. на 24.11.2023г. (л.15, гръб). В съответствие с чл.146 от ДОПК, издателят на акта е следвало до окомплектова преписката в срок до 01.12.2023г. вкл. Решаващият орган в административното производство е следвало до се произнесе до 30.01.2024г., по аргумент от чл.155, ал.1, във връзка с чл.146 от ДОПК, но не го е сторил.

Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е подадена на 04.01.2024г. (л.17) - извън срока по чл.156, ал.5 от ДОПК, според която норма жалбата до съда може да се подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне. Макар към момента на подаване на жалбата срокът за произнасяне на началника на отдел МДТ да не е изтекъл, по делото е налице признание от процесуалния представител на ответника, че в законоустановения срок няма произнасяне по административен ред (л.71).

Според чл.156, ал.4 от ДОПК, непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл.155, ал.1 се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част. В случая е реализирана именно посочената хипотеза - началник отдел МДТ при О. Н. не се е произнесъл по депозираната жалба.

Поради изложеното съдът намира подадената жалба за допустима.

ІI. ФАКТИТЕ:

Според нотариален акт за прехвърляне на недвижим [имот номер], том V, рег.№6281, дело 938 от 05.08.2021г. (л.49-50) дружеството-жалбоподател е собственик на самостоятелен обект в сграда с [идентификатор], с административен адрес [населено място], [улица], [адрес], представляващ апартамент №5 с обща застроена площ 97,59 кв.м., ведно с 98,00/7327 кв.м. в идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с [идентификатор] с адрес на имота [населено място], Кедър, целият с площ 7 326 кв.м.

Гореописаните имоти са били декларирани от „Мар-Крафт“ ЕООД с декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№12029/29.12.2022г. като „земя и сграда“, с начин на придобиване – „покупка“ съгласно посочения нотариален акт за собственост (л.37-46).

В част II от декларацията сградата била отбелязана като „жилищна“ – „жилищен блок“, като в полето за описание на обектите в сградата е посочено – „апартамент №5“ с РЗП 97,59 кв.м., без отбелязване същият да се ползва за стопанска цел. Отчетната стойност на апартамента е била декларирана в размер на 296 320 лева.

По отношение на земята било посочено, че нейната площ е 7 327 кв.м., от които 98,00 [жк], в т.ч. и застроена площ от 410 кв.м., от които 97,59 [жк], че имотът не се ползва за стопанска цел. Отчетната стойност на земята е била определена в размер на 980 лева.

В отдел МДТ при О. Н. за имотите била открита партида № 1213984230001.

С Акт за установяване на задължения по декларация №МДТ-027/07.11.2023г. (л.19-24), издаден от И. З. на длъжност главен експерт, определен като орган по приходите при О. Н., въз основа на декларация вх.№ДК14012029/29.12.2022г., за периода 01.01.2023г. - 31.12.2023г. на „Мар-Крафт“ ЕООД били установени задължения за данък върху недвижимите имоти и лихва за забава, изчислена към 07.11.2023 г., в общ размер на 548,50 лева, от които данък върху недвижимите имоти за 2023г. в размер 535,14 лв. и лихва за забава върху тази главница в размер 13,36 лв.

От мотивите на издадения АУЗД се установява механизмът, по който са определени таксите, като всяка такса е посочена на отделен ред, както следва:

• За земята с площ 98,00 кв.м., в т.ч. застроена площ от 97,59 [жк], декларирана от дружеството, е в размер на 980 лева, а данъчната оценка, изчислена по Приложение №2 от ЗМДТ - 247,00 лева;
• За обект – апартамент в жилищна сграда – в жилищен блок, отчетна стойност в размер на 296 320 лева, а данъчната оценка – 46 220,90 лева.

Н. основание чл.21, ал.1 от ЗМДТ било прието, че по отношение на дружеството основа за изчисляване на ДНИ е отчетната стойност, която е сумата от отчетните стойности на отделните декларирани обекти, т.е. 980 лева + 296 320 лева = 297 320 лева.

За определяне размера на данъка била приложена ставка от 1,8 промила, която изчислена върху отчетната стойност на имотите дава определената в АУЗД главница в размер на 535,14 лв. (297 320 лева х 1,8 промила = 535,14 лева).

В АУЗД било посочено, че няма данни за освобождаване на дружеството от заплащане на задълженията за ДНИ, нито има данни от информационния масив в отдел МТД при О. Н. да е подавана данъчна декларация по чл.27 от ЗМДТ за предявяване на право на освобождаване от данък или за ползване на данъчни облекчения.

Тъй като изискуемите задължения не били заплатени в срок, с оспорения АУЗД били определени и лихви за просрочие на основание чл.4, ал.2 от ЗМДТ и Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни вземания (ЗЛВДТДПДТВ).

Актът бил връчен на управителя на дружеството на 15.11.2023г., съгласно представеното известие за доставяне (л.25).

С жалба вх.№ МДТ-4087/24.11.2023г., подадена до началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Бургас (л.26), „Мар-Крафт“ ЕООД, действащо чрез законния си представител, е оспорило по административен ред установените задължения с твърдение, че АУЗД противоречи на материалния закон. Оплакванията били идентични с тези в жалбата предмет на настоящото производство.

Началникът на отдел „Местни данъци и такси“ при О. Н. не е отговорил на жалбата, затова жалбоподателят на 04.01.2024г. подал жалба до съда с твърдение, че обжалваният АУЗД е мълчаливо потвърден от началника на отдел МДТ. Този факт е изрично признат от процесуалния представител на ответника в съпроводително писмо от 13.03.2024г. (л.71).

В хода на съдебното производство ответникът представя извадка от кадастрално-административната информационна система на АГКК относно предназначението на сградата и процесния обект, който се намира в нея (л.80-81). Според извадката имотът, за който е определен ДНИ, е жилище, представляващо апартамент, с площ 97,59 кв.м и [идентификатор], а сградата, в която се намира процесният обект е многофамилна жилищна сграда.

Представени са и извадки за извършени плащания чрез Изипей (EasyPay) на данък недвижими имоти, заплащан от предходния собственик на имота (л.82-86).

В хода на съдебното производство е допусната и приета без възражения съдебно-икономическа експертиза (л.103-105).

Според заключението на вещото лице, предназначението на самостоятелния обект, описан в [нотариален акт]/05.08.2021г., е жилище, апартамент. Същият е деклариран в Община Несебър с декларация по чл.14 от ЗМДТ (вх.№12029/29.12.2020г.) с предназначение на имота като жилище, с отчетна стойност в размер на 296 320 лева.

Вещото лице констатира, че имотът е заприходен на 05.08.2021г. в счетоводството на „Мар-Крафт“ ЕООД като дълготраен актив в счетоводна сметка 203 „Сгради“, аналитична сметка „Апартамент 5 – Св. Влас“, с отчетна стойност в размер на 296 320 лева. Н. дълготрайния актив се начислява годишна амортизация в размер на 4% като за активи I-^ва категория – масивни сгради съгласно чл.55 от ЗКПО.

По данни от счетоводството на жалбоподателя за имота няма осчетоводени приходни или разходни документи, показващи ползването му като нежилищен имот през процесния период.

ІІI. ПРАВОТО:

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган.

Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгласно ал.4, служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината.

Тези изисквания в случая са спазени – актът е издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Несебър, оправомощен за това със заповед №394/26.04.2012г. на кмета на Община Несебър (л.55). Според представения трудов договор № 163/23.10.2008г. (л.87) издателят на акта е бил назначен на длъжност „старши експерт отдел МДТ“ на 27.10.2008г., а от 02.04.2018г. съгласно допълнително споразумение №340/02.04.2018г. към трудовия договор (л.88) бил преназначен на длъжността „главен експерт МДТ“.

Потвърждаващото акта решение е издадено от началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Несебър, който притежава материалноправна компетентност по см. на чл.4, ал.5 от ЗМДТ.

АУЗД е издаден при спазване на установената от закона писмена форма по чл.120, ал.1 от ДОПК, вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ.

При издаването на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Оспореният акт е издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК, според който органът по приходите служебно издава акт за установяване на задълженията по декларация, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.

В случая са налице предпоставките за служебно издаване на акт, доколкото не е налице спор по делото, че дружеството не е платило задълженията си за ДНИ за 2023г. за притежаваните от него недвижими имоти на територията на Община Несебър.

Спазена е и разпоредбата на чл.156, ал.2 от ДОПК, приложима на основание чл.144 от ДОПК, относно обжалването на АУЗД по административен ред, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването на акта по съдебен ред.

По приложението на материалния закон:

Според чл.19, ал.1 от ЗМДТ данъкът върху недвижимите имоти се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл.10, ал.1 от ЗМДТ към 1 януари на годината, за която се дължи.

Нормата на чл. 21, ал.1 от ЗМДТ сочи, че данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно Приложение №2, а за жилищните имоти – данъчната им оценка съгласно Приложение № 2. Аналогична е и разпоредбата на чл.17 от Наредба № 14 за определяне размера на местните данъци, приета от Общински съвет – Несебър.

В оспорения АУЗД като основа за определяне на данъка е възприета отчетната стойност на декларирания имот. С подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ жалбоподателят в качеството си на данъчно задължено лице е декларирал такава в общ размер на 297 300 лева, от която 980 лева за земята и 296 320 лева за самостоятелния обект.

Спорен по делото е въпросът какъв е имотът - жилищен или нежилищен, и като следствие - каква да е данъчната основа, върху която се начислява ДНИ - отчетната стойност или данъчната оценка.

Тезата на ответника, че имотът с оглед предназначението му е следвало да бъде определен като „нежилищен“ и в зависимост от това да се приложи ставката за ДНИ върху отчетната стойност на имота, не може да бъде споделена.

Предвид нормата на чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове следва да се имат предвид легалните дефиниции за „жилище“, посочени в §5, т.29 и т.30 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, на които притежаваният от дружеството имот отговаря.

Според §5, т.30 от ДР на ЗУТ „жилище“ е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди, а според т.29 на същия параграф „жилищна сграда“ е сграда, предназначена за постоянно обитаване, състояща се от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60% от нейната разгъната застроена площ.

Именно дадените в двете разпоредби дефиниции са релевантни за определяне характера на процесния имот. Същият по функционалното си предназначение е пригоден да бъде използван за жилищни нужди и е изрично деклариран като такъв в декларацията, по която е издаден оспореният АУЗД (л.37-46).

От заключението на експертизата се установява, че предназначението на самостоятелния обект собственост на жалбоподателя е жилище, апартамент, разположен в жилищна сграда – многофамилна. Обектът е заприходен на 05.08.2021г. в счетоводството на дружеството като дълготраен материален актив в счетоводна сметка „Сгради“, аналитична сметка „Апартамент 5 – Св. Влас“. Няма данни същия да е използван за стопански цели.

В образеца на декларацията по чл.14 от ЗМДТ е прието, че в категорията „жилищна“ сграда се декларират къща, вила, лятна кухня, жилищен блок, гараж (самостоятелна сграда), друга второстепенна сграда (обори, хамбари, навеси), а в категорията на нежилищните сгради следва да се декларират, търговските, производствените, селскостопанските и другите нежилищни сгради.

В декларацията изрично е посочено, че имотът се намира в жилищен блок и че няма стопанска цел. По делото не са налице данни за подадена коригираща декларация по отношение предназначението на имота след декларирането му.

При това положение няма съмнение, че процесният имот, собственост на „Мар-Крафт“ ЕООД, е жилище по своето предназначение, построено в жилищна сграда.

В подкрепа на изложеното е и посоченото в нотариалния акт за собственост и в кадастрално-информационната система на АГКК, от които също се установява, че апартаментът има жилищно предназначение.

Ответникът не е събирал никакви доказателства в хода на административното производство, нито е представил такива по делото, че имотът има нежилищна функция.

Следва да се отбележи факта, че в самия АУЗД липсват мотиви, от които да се установят причините, поради които органът е приел за основа отчетната стойност на имота.

След като в чл.21, ал.1 от ЗМДТ не е регламентирано, че данъчната основа за облагане с ДНИ на всички недвижими имоти на предприятията, вкл. жилищните, е по-високата между отчетната им стойност и данъчната им оценка, а вместо това за всички жилищни имоти, независимо от това дали са или не са собственост на предприятия, законодателят е определил, че данъчната основа за облагането им е данъчната им оценка, то не е налице правно основание един жилищен имот по легалното законово определение да бъде третиран като нежилищен. (така в Решение № 7368/17.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1602/2019 г.).

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че не устройственият статут на имота е определящ за данъчното му облагане, а предназначението, с което имотът фактически се ползва. В случая фактическото ползване на имота съвпада с декларирания от собственика начин на ползване – за задоволяване на жилищни нужди, без стопанска цел.

Ответникът не доказва, че обектът се ползва за производствена, търговска, селскостопанска дейност или че служи за офис. Същевременно вещото лице по назначената експертиза констатира, че в счетоводството на жалбоподателя няма осчетоводени разходни или приходни документи, доказващи ползването на имота като нежилищен.

След като процесният имот се ползва според предвиденото си предназначение на жилищен имот, апартамент, в жилищна сграда - многофамилна, то той отговаря на общото понятие „жилище“. Определянето на имота като жилищен не произтича от вида на неговия собственик, респ. дали този собственик има или няма жилищна нужда.

С оглед на определения характер на имотите като жилищни съдът намира за неправилен подхода на административния орган да определи размера на данъка по отчетна стойност.

Данъчната основа за определяне на дължимия ДНИ следва да бъде сумата от 46 467,90 лв., представляваща данъчната оценка по Приложение № 2 (сбор от 247 лева данъчна оценка за земята + 46 220,90 лева данъчна оценка за самостоятелния обект), а не използваната от административния орган отчетна стойност в общ размер на 297 300 лв.

Н. основание чл.160, ал.1 от ДОПК, вр. чл.4, ал.1 от ЗМДТ обжалваният акт следва да бъде изменен, като на жалбоподателя за 2023г. следва да бъдат определени задължения за ДНИ в размер на 83,64 лева, която сума е изчислена съобразно данъчната оценка на имота – 46 467,90 лева, умножена по размера на определената за ДНИ ставка от 1,8 промила съгласно чл.18, ал.1 от Наредба № 14 за определяне размера на местните данъци, приета от Общински съвет – Несебър (46 467,90 х 0,0018 = 83,6422 лева).

Задълженията не са заплатени в законоустановения срок, поради което са дължими ведно със съответната лихва за забава в размер на 2,08 лева, изчислена до датата на издаване на акта, съобразно нормата на чл.175, ал.1 от ДОПК, вр. чл.4, ал.2 от ЗМДТ.

При този изход на спора, съобразно представения списък на разноските (л.110) и съразмерно с уважената част на жалбата, на жалбоподателя следва да се присъдят своевременно поисканите и доказани разноски в размер на 696,07 лева.

Разноски са дължими и в полза на ответника, като на основание чл.161, ал.1, пр. последно от ДОПК във вр. с чл.7, ал.2, т.1, във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да му се присъди своевременно поисканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 69,57 лева, изчислено съразмерно с отхвърлената част на жалбата.

Предвид изложеното, А. съд гр.Бургас, ІV състав,

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МДТ-027/07.11.2023г., издаден от И. З., на длъжност главен експерт, определен като орган по приходите при О. Н., мълчаливо потвърден от началника на отдел „Местни данъци и такси“ при О. Н., с който на „Мар-Крафт“ ЕООД са определени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в размер на 535,14 лева и законна лихва в размер 13,36 лева за недвижими имоти, находящи се в [населено място], община Несебър, декларирани с декларация вх.№ДК14012029/29.12.2022г. по реда на чл.14 от ЗМДТ, като вместо тях ОПРЕДЕЛЯ задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в размер на 83,64 лева и законна лихва в размер 2,08 лева.

ОСЪЖДА Община Несебър да заплати на „Мар-Крафт“ ЕООД, с ЕИК *********, сума в размер на 696,07 лева (шестстотин деветдесет и шест лева и седем стотинки).

ОСЪЖДА „Мар-Крафт“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на Община Несебър сума в размер на 69,57 лева (шестдесет и девет лева и петдесет и седем стотинки).

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.