№ 18
гр. Сливен , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Яница С. Събева Ченалова
Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20212200600142 по описа за 2021
година
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на подс. К. Й. К. чрез служебния
защитник адв. Н.П. – АК Сливен срещу присъда № 260001 от 17.02.2021 г.,
постановена по НЧХД № 229/2020 г. по описа на РС – Нова Загора.
С атакувания съдебен акт подсъдимият К. Й. К. е признат за виновен в
това, че на 06.02.2019 година е разгласил за ЯНК. АЛ. ЯН. позорно
обстоятелство, че при и по повод на работата си като младши районен
инспектор в РУ Нова Загора, пие по време на работа, като деянието е
извършено в с. ******** и което е станало достояние на неговите
ръководители – престъпление по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т. 3 във вр. чл. 147 от
НК и на основание чл.78а от НК подсъдимият е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на
1000 лв. Подсъдимият е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение
за набеждаване в престъпление, че управлява автомобил в пияно състояние.
Със същия съдебен акт подсъдимият К. Й. К. е осъден да заплати на
частния тъжител ЯНК. АЛ. ЯН. сумата от 2000 лв. – обезщетение за
причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 06.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като
искът над уважената част до пълния му размер от 5000 лв. е отхвърлен като
1
неоснователен и недоказан.
Подсъдимият К. е осъден да заплати на тъжителя сумата от 600 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Подсъдимият К. е осъден да заплати държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск в размер на 80.00 лв. по сметка на съдебната власт.
Във въззивната жалба е изразено несъгласие със съдебния акт, като се
твърди неправилно приложение на материалния закон. Според предложената
теза правомерното упражняване на права изключва обществена опасност и
противоправност на деянието. Иска се отмяна на присъдата, постановяване на
нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан по обвинението, както и
отхвърляне изцяло на предявения граждански иск, поради липса на причинна
връзка с действието на подсъдимия.
В срока по чл.322 от НПК е постъпил отговор от частния тъжител ЯНК.
АЛ. ЯН. чрез неговия повереник адв. Г.С. – АК Сливен, с който се оспорва
въззивната жалба. Настоява се правилно приложение на материалния закон с
оспорената присъда, тъй като подсъдимият злоупотребил с право, тъй като
искал да навреди на тъжителя. Правилна е намерена присъдата и в
гражданско-осъдителната й част. Иска се оставяне на въззивната жалба без
уважение и потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
Пред настоящата инстанция частният тъжител ЯНК. АЛ. ЯН. се явява
лично и с упълномощения повереник адв. Г.С. от АК – Сливен.
Подсъдимият К. Й. К. се явява лично и със служебно назначения
защитник – адв. Н.П. – АК Сливен. Защитникът представя допълнително
писмено изложение към въззивната жалба.
В ход по същество защитникът адв. П. поддържа изцяло въззивната
жалба срещу първоинстанционната присъда и допълнителното писмено
изложение. Според изразената теза, подсъдимият не е извършил
престъпление, поради което следва да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение. Като недостатъци на съдебния акт се сочат непосочено в
мотивите към атакуваната присъда позорно обстоятелство, както и къде и как
е било разгласено същото. Иска се отмяна на присъдата, постановяване на
нова, с която подс. К. да бъде оправдан, а гражданският иск отхвърлен, тъй
като нямало причинна връзка между присъдата и гражданския иск.
Подсъдимият се присъединява към становището за защитника си.
Повереникът на частния тъжител оспорва въззивната жалба и моли за
оставянето й без уважение. Настоява за наличие на типичен случай на
злоупотреба с право. Счита, че са разпространени клеветнически
обстоятелства с изявлението „пиян и пие по време на работа“. Умисълът
намира за доказан чрез показанията на свидетел, установяващ намерението на
2
подсъдимия да навреди на тъжителя – полицейски служител. Излага
съображения за причинна връзка между присъдата и уважения граждански
иск. С доводи за процесуалната изрядност, материална законосъобразност и
справедливост, пледира за потвърждаване на атакувания съдебен акт и в
наказателната, и в гражданската му част. Претендира за разноските пред
настоящата инстанция.
Частният тъжител се съгласява със становището на своя повереник.
Упражнявайки право на лична защита подсъдимият се присъединява
към становището на защитника си. В последната си дума моли да бъде
оправдан, тъй като подал сигнал за употреба на алкохол на тел.112.
Въззивната инстанция, след като се запозна с изложеното във
въззивната жалба, възражението срещу нея и допълнителното писмено
изложение на защитника на подсъдимия, като взе предвид наведените
съображения и изявленията на страните, направени в с.з., като прецени
наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна
проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.313 и
чл.314 от НПК, намери следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена от страна с правен интерес от
оспорване на първоинстанционния съдебен акт. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по тъжба
от ЯНК. АЛ. ЯН. срещу подсъдимия К. Й. К. с обвинение за престъпление по
чл.148 ал.2 вр. ал. 1 т.3 вр. чл.147 от НК. С тъжбата е предявен и граждански
иск от тъжителя против подсъдимия за заплащане на обезщетение за
причинените от деянието неимуществени вреди в размер на 5000 лева, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането до изплащане на
обезщетението. След преценка, че гражданският иск е своевременно предявен
и се намира във връзка с предмета на делото, районният съд го е приел за
съвместно разглеждане в наказателния процес.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивната
инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:
Подс. К. Й. К. е български гражданин, женен, неосъждан, работи в
свинекомплекс в с. *****, обл. Стара Загора, живее в с. ********.
Тъжителят ЯНК. АЛ. ЯН. работи като младши полицейски инспектор в
РУ на МВР – Нова Загора. Живее в с. ******, общ. Нова Загора.
На 06.02.2019 г. подс. К. Й. К. се обадил на свид. Ж.С.Г. – бивш кмет на
с. ***, а към инкриминираната дата работеща в охранителна фирма. Подс. К.
и свид. Ж.Г. се познавали и подсъдимият попитал свидетелката как може да
навреди на полицай. Обяснил, че е ходил в кметството на с. ***, но не му
3
обърнали внимание относно жалба, която искал подаде срещу лице на име А.
за някаква каруца. Кварталният полицай го насочил към прокуратурата, но
подсъдимият останал недоволен и затова искал да навреди на полицая. Свид.
Г. попитала подсъдимия за кой полицай става въпрос и подсъдимият назовал
името на тъжителя Я.Я., който към този момент бил районен инспектор на с.
***. Свидетелката предупредила подсъдимия да не предприема нищо относно
полицая, а за каруцата, ако е необходимо да се обади на тел.112. Свидетелката
отново попитала подсъдимия защо иска да навреди на тъжителя, а подс. К.
заявил: „Така, да му направя мръсно.“ С това разговорът между двамата
приключил.
В 14:50 ч. на същия ден 06.02.2019 г. подс. К. подал сигнал на тел.112 за
„пиян полицай“ в с. ********, пояснявайки: „С личния си автомобил
продължава да пие в кметството на с. ***, Новозагорска община, кварталния,
казва се Янко.“ В по-късен час подсъдимият подал още един сигнал на тел.112
за други лица, които употребяват алкохол в кметството.
След получаване на първия сигнал на тел.112, сигналът бил предаден на
ОДЧ-РУ на МВР – Нова Загора, уведомени били началник РУ на МВР – Нова
Загора и началник Охранителна полиция при ОД на МВР – Сливен. В 15:44 ч.
по разпореждане на Началника на РУ на МВР – Нова Загора била събрана
комисия с председател началника на РУ на МВР – Нова Загора и членове: гл.
инспектор К.А. – началник сектор „Охранителна полиция“, ст. инспектор И.Г.
– началник група „Охрана на обществения ред“ и ст. инспектор Ч. Е. –
началник група „Пътен контрол“. Комисията извършила проверка за алкохол
с техническо средство Дрегер Алкотест на служителя Я.Я., който незабавно
след получаване на сигнала бил извикан да се яви в полицейското управление
в гр. Нова Загора. Пробата не отчела алкохол в издишания от тъжителя Я.
въздух. Резултатът от пробата е приложен по делото, а за извършените
действия е съставен протокол. За случая били изготвени докладни записки,
бил уведомен Директор ОД на МВР – Сливен, проведена била
кореспонденция с Началника на национална система 112, проверка по сигнал
на същата институция, приключила с докладна записка от 04.04.2019 г.
След случая тъжителят не се чувствал добре, изпитвал притеснения,
имал здравословни проблеми. Извършените проверки станали достояние и на
други негови колеги, от които търпял подмятания относно вярно ли е
съществуването на подадения сигнал. Случаят служил за присмех и шеги
между колегите му, което му се отразило негативно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Същата по сходен
начин е възприета и от първоинстанционния съд и се установява по безспорен
начин от доказателствената съвкупност.
Въззивният съд следва да посочи, че мотивите към проверяваната
4
присъда се опират на всички налични доказателствени източници, от които са
изведени горните факти. Възприемането на конкретни доказателства и
дадения кредит на доверие се извличат, както от изложената фактическа
обстановка, която съдът е приел, така също и от правните изводи. Въпреки че
страните не спорят по фактите и доказателствата, настоящият състав следва
да отбележи еднопосочността на гласните и писмените доказателства, тяхната
взаимовръзка и допълване. Свидетелските показания на разпитаните
свидетели Ч. Е., И.Г. и Ж.Г. изцяло кореспондират помежду си и са
интерпретирани коректно от първостепенния съд. Първите двама свидетели
са колеги на тъжителя, съобщаващи данни за проведената проверка и
последиците върху тъжителя в служебен, здравословен и емоционален план.
Описват тъжителя като дългогодишен служител в РУ на МВР, който съвестно
изпълнява служебните си задължения, не допуска нарушения, чийто
авторитет е повлиян негативно от процесния случай. Свид. Г. в дадените
непосредствено пред съда и прочетените по реда на чл.281 от НПК показания,
дадени пред друг съдебен състав, еднозначно установява желанието на
подсъдимия да навреди на полицая Я.Я. и конкретика за събитията в
инкриминирания ден. Кореспондиращи с гласните доказателствени
източници са и писмените такива – приобщените писмени материали от
проверката в РУ на МВР – Нова Загора по повод подадения сигнал,
изготвените докладни записки и протоколи, резултат от проба за алкохол и
др. По делото е приложен като веществено доказателство диск със записи на
двата сигнала, подадени от подсъдимия К. на 06.02.2019 г. на тел.112. В с.з. на
17.02.2021 г. в присъствието на страните съдът е възпроизвел записите от
тел.112 и тяхното съдържание е удостоверено в съдебния протокол.
Подсъдимият е отказал съдействие за изготвяне на експертиза на записите, но
е потвърдил провеждането на разговор с тел.112 и че именно изслушаният
запис е този разговор. С изключение на тези данни, подсъдимият е отказал да
дава други обяснения по обвинението.
С оглед горните съображения, въззивният съд не констатира
съществени нарушения при обсъждането на събраните доказателства и
тяхната оценка от първата съдебна инстанция. Настоящата инстанция при
собствена и самостоятелна оценка на доказателствения материал също
установи, че събраните и приобщени в хода на съдебното следствие
доказателства са относими към предмета на делото и в своята съвкупност
допринасят значително за изясняване обстоятелствата, твърдени в тъжбата и
определящи предмета на делото. Същите следва да се ценят в цялост, предвид
тяхната обективност, последователност, единност и липсата на каквито и да е
противоречия. Поотделно и в тяхната съвкупност те са интерпретирани
правилно, в съответствие с изискванията на закона, при спазване правилата на
формалната логика. От същите се установяват по безспорен начин
обстоятелствата приети във фактическата обстановка. Делото е попълнено с
относими доказателствени материали, като въз основа на същите РС – Нова
Загора е изградил фактическа обстановка и правни изводи, съответни на
5
разпоредбите на процесуалния закон.
Правилни са изводите на РС – Нова Загора за доказаност на
осъществено от подсъдимия К. Й. К. от обективна и субективна страна
престъпление по чл. 148, ал.2, вр. ал. 1, т.3 вр. чл.147, ал.1 от НК, тъй като на
06.02.2019 г. е разгласил за тъжителя ЯНК. АЛ. ЯН. позорно обстоятелство,
че при и по повод на работата му като младши районен инспектор в РУ Нова
Загора пие по време на работа и което е станало достояние на неговите
ръководители, като деянието е извършено в с. ********.
Защитата оспорва извършването на деянието, както от обективна, така и
от субективна страна. От обективна страна се настоява, че не е налице
разгласяване, а от субективна, че е реализирано конституционно право на
сигнал/жалба. Съображенията са неоснователни.
Настоящият състав се присъединява към извода на районния съд, че
несъмнено, с оглед наличната доказателствена съвкупност, от обективна
страна е установено разгласяването от подсъдимия на позорно обстоятелство
за тъжителя, че при и по време на работа като младши полицейски инспектор
в РУ на МВР – Нова Загора пие по време на работа. Възпроизведеният в
съдебно заседание пред първоинстанционния съд запис от тел.112 съдържа
съобщение за „пиян полицай“, който „продължава да пие в Кметството на с.
***, Новозагорска община, кварталния, казва се Янко“. В хода на цялото
производство подсъдимият не е отричал, че е подал процесния сигнал. В
съдебно заседание пред НЗРС подсъдимият е потвърдил подаването на
съобщението с посоченото по-горе съдържание. Макар РС – Нова Загора да
не е посочил подробно, в мотивите е налице яснота в достатъчна степен, от
която да се заключи, че разгласеното позорно обстоятелство е употребата на
алкохол от тъжителя по време на работа като младши полицейски инспектор
в РУ на МВР – Нова Загора, докато се намира в кметството на с. ***.
Използваната от подсъдимия квалификация за тъжителя - „кварталния“,
очевидно визира качеството на Я.Я. като полицейски инспектор, обслужващ
територията на с. ********. Точно така информацията е възприета от
служителя на тел.112 и е насочена към дежурната част на РУ на МВР – Нова
Загора, където е започнала проверка по случая, след уведомяване на
началниците на тъжителя в РУ на МВР – Нова Загора и в ОД на МВР –
Сливен. С оглед горните фактически обстоятелства, които са установени по
делото несъмнено и не се оспорват от страните, е налице разгласяване на
позорно обстоятелство. Съобщаването на тел.112 за поведение, което е в
нарушение на правила и норми, несъмнено води до препращане на сигнала до
компетентните органи /в случая колеги и ръководители на тъжителя/ за
последващи действия. В резултат на действията на подсъдимия, съобщената
от него информация е била предадена на структурите на МВР, като е станала
достояние на служители, началници, вкл. и директор ОД МВР – Сливен.
Тоест узнаването за съобщените от подсъдимия обстоятелства от всички
6
редови служители в РУ на МВР – Нова Загора и служители на ръководни
постове в ОД на МВР – Сливен е именно в резултат на подадения от
подсъдимия сигнал на тел.112.
Налице е позорно обстоятелство, което подсъдимият е разгласил по
гореописания начин. В подадения сигнал подсъдимият е съобщил за „пиян
полицай“, който „продължава да пие“, докато се намира в територията, която
обслужва в служебно качество.
Съдебната практика е последователна, че за да е осъществен
престъпният състав на клеветата от обективна страна е нужно да е разгласено
/да е посочено точно и ясно/ обстоятелство, което е позорно за другиго.
Обстоятелството следва да е неистинско /да не съществува в обективната
действителност/ и позорящо, т.е. да е от такова естество, че да накърнява
репутацията и доброто име на дадено лице, да е неприемливо от гледна точка
на общовъзприетите морални норми и да предизвиква еднозначна негативна
оценка в обществото. От обективна страна е необходимо лицето,
разгласяващо невярната информация да претендира, че лично е възприело
тези обстоятелства като факт. Логиката на закона се свежда до това всеки да
носи отговорност за собствените си деяния. Обстоятелствата трябва да бъдат
обективно твърдени, съобщени.
В конкретния случай всички горепосочени елементи са налице –
съобщението на тел.112 съдържа точно и ясно посочване на твърдяното
обстоятелство - че тъжителят е пиян полицай, който пие по време на работа,
съобщено е като възприето лично от подсъдимия и е от естество да създаде
негативен облик за тъжителя у неговите колеги и ръководители, които е
следвало да извършат съответната проверка. В хода на последната
категорично е установена неистинността на съобщеното обстоятелство –
пробата за алкохол на тъжителя е била отрицателна. В горния смисъл
настоящият съдебен състав намира за изпълнено от обективна страна
престъплението, за което е повдигнато обвинение – по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.3
вр. чл.147 ал.1 от НК. Налице е квалифициращото обстоятелство по чл.148
ал.1 т.3 от НК, тъй като клеветата е осъществена по отношение на
длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му.
Доказана е и субективната страна на деянието. Същата е проявена във
формата на пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал тяхното настъпване. Съдът съобрази необходимостта от
субективна страна в съзнанието на дееца да са формирани представи относно
неистинността на разгласеното позорящо обстоятелство, тъй като умисълът за
клевета се изключва, когато съществува основана на обективни факти
увереност в истинността на твърдените обстоятелства. В конкретния случай
преди да се обади на тел.112, подсъдимият е разговарял със свид. Г.,
признавайки пред нея намерението си на навреди на тъжителя. Тези
7
показания, съчетани с отрицателната проба за употреба на алкохол от
тъжителя, сочат еднозначно за субективна увереност у подсъдимия, че
обаждайки се на тел.112 той е съобщил неистински обстоятелства с позорящ
характер, съзнавайки тяхната неистинност.
Неоснователни са и доводите на защитата за несъставомерност на
деянието, тъй като подсъдимият осъществил свое конституционно право на
жалба и сигнал. Несъмнено Конституцията на Република България гарантира
правото на жалби и сигнали. Когато едно лице констатира нередност и
сигнализира компетентни институции, тези действия са правомерни, когато
са в името на законен обществен интерес – за предприемане на действия за
отстраняване на нарушението и гарантиране спазването на нарушени права. В
конкретния случай изнесената в сигнала информация е изначално невярна и
съобщена с цел да се навреди на лицето, за което се отнася. Тя не е от
характер да предизвика предотвратяването или отстраняването на някаква
нередност, тъй като такава не съществува и това е известно на подателя на
сигнала. Конституционният съд е посочил, че трябва да се прави разлика
между информация, важна за политически и обществени дискусии и по други
въпроси от обществен интерес и информацията, равнозначна на любопитство
към обособената интимна сфера на човека за навлизането, в която трябва да
съществува преграда, съобразена с морала и манталитета на разумно
мислещите хора. Европейският съд по правата на човека е посочил, че
свободата на словото е една от основите на демократичното общество и се
отнася и за информация и идеи, които обиждат, шокират или смущават.
Свободата на изразяване, така както е закрепена в чл.10 от ЕКПЧ, е
подчинена на редица изключения, които обаче следва да се тълкуват
конкретно и необходимостта от всяко ограничение трябва да бъде убедително
установено. Както беше посочено по-горе, несъмнено е правото на
гражданите да сигнализират компетентните органи и да изискват адекватни
действия от тях за отстраняване на нарушения, които реално са допуснати и
съществуват в обективната действителност. В настоящия случай не е налице
такава хипотеза, а е изпълнен съставът на престъплението клевета, тъй като
съобщената информация е била подадена единствено с цел да се навреди на
тъжителя, а не да се постигнат целите за преустановяване или
предотвратяване на конкретни правонарушения. Криминализацията на
клеветата е предвидена като една от юридическите гаранции, осигуряващи
закрилата на достойнството на личността срещу подаване на сигнал, в
случаите когато за изнесените факти е съзнавано, че са неистински и
позорящи.
С оглед всички гореизложени съображения, настоящият въззивен
състав намира изводите на контролираната инстанция за правилни като краен
резултат, макар изложени от първостепенния съд лаконично. Деянието, за
което подсъдимият е признат за виновен е доказано по несъмнен начин и от
обективна, и от субективна страна.
8
Районният съд е приел за недоказано по безспорен и категоричен начин
обвинението подсъдимият да е приписал на тъжителя престъпление, поради
което го е оправдал по тази част от обвинението. В оправдателната й част
присъдата не е обжалвана и е влязла в законна сила.
Присъдата не подлежи на корекция и в частта относно наложеното на
подсъдимия наказание. Констатацията на наличието на предпоставките на
чл.78а от НК законосъобразно е довела до приложението на този институт.
Подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Наказанието е
определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и
индивидуализирано в минимален размер.
Не се констатира неправилност на присъдата и в частта относно
произнасянето по предявения граждански иск. Неоснователно е възражението
на защитника за липса на връзка между деянието на подсъдимия и
настъпилите вреди. Налице е виновно противоправно поведение от страна на
подсъдимия и претърпени вреди от тъжителя, както и пряка и непосредствена
причинна връзка между тях, което е основание за ангажиране на деликтната
му отговорност. Поведението е противоправно, тъй като е насочено срещу
доброто име, честта и достойнството и оценката на колегите и
ръководителите на тъжителя за неговата личност. Поради това искът за
неимуществени вреди на тъжителя е доказан по основание, но размерът на
дължимото обезщетение зависи от конкретно установените обстоятелства.
Правилно РС – Нова Загора е приел предявеният размер на иска за завишен.
Констатирайки установените по категоричен начин влошаване на здравето му,
уронване на престижа, професионалната му чест и достойнство на полицай,
съдът е намерил иска за доказан до размера на 2000 лв. Не се опира на
доказателствата по делото тезата на защитата за недоказаност на
претърпените от тъжителя вреди. Налице са писмени доказателства,
установяващи извършената проверка, резултатите от нея и нейната
продължителност от една страна, а от друга – показанията на свидетелите,
доказващи конкретното негативно отражение на случилото се върху здравето
и авторитета на тъжителя – засягането на честта, достойнството и доброто му
име, предвид дългогодишната му безупречна професионална репутация. В
този смисъл уваженият размер от 2000 лв. се явява съответен на установената
конкретика. Присъденият размер на гражданския иск е справедлив еквивалент
на претърпените негативни преживявания на тъжителя в резултат на
противоправното поведение на подсъдимия. В съответствие със закона върху
присъденото обезщетение съдът е присъдил и законната лихва, считано от
датата на увреждането - 06.02.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
Проверката на присъдата и в гражданската й част не сочи на допуснати
нарушения на закона, поради което въззивният съд я намира за правилна и
справедлива.
9
Съобразно разпоредбата на чл.189 от НПК в тежест на подсъдимия К.
Й. К. са възложени разноските по делото, включително същият е осъден да
заплати държавна такса в размер на 80 лв. върху уважения размер на
граждански иск в полза на бюджета на съдебната власт. Неправилно съдът е
осъдил подсъдимия да заплати сумата от 600 лв. на тъжителя за адвокатско
възнаграждение. Същата сума следва да се заплати от подсъдимия на
повереника адв. Г.С. – АК Сливен. Съображенията за това са следните:
Видно от приложеното по делото пълномощно /л.34 от НЧХД №
95/2019 г. по описа на НЗРС/ повереникът на тъжителя – адв. Г.С. – АК
Сливен е представлявал тъжителя в хода на цялото производство безплатно
на основание чл.5, т.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Тази възможност се основава на разпоредбата
на чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, където е уредено правото на
адвокат да оказва безплатна адвокатска помощ и съдействие на роднини,
близки и други юристи. Съгласно чл.38, ал.2 от ЗА, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право
на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА и осъжда другата
страна да го заплати. Поради това определеният размер от 600 лв. за
процесуално представителство пред първата съдебна инстанция /по НЧХД №
229/2020 г. по описа на НЗРС/ корелира с разпоредбите на чл.13, ал.1, т.1 и
чл.14 от посочената наредба – 400 лв. с оглед наказуемостта на деянието, за
което е повдигнато обвинение и 200 лв. за две допълнителни заседания, в
които е даден ход на делото и същото е приключило с присъда. Сумата обаче
трябва да се присъди в полза на адвоката, предоставил безплатната правна
помощ, а не в полза на тъжителя, тъй като последният реално не е направил
тези разноски. Сумата е възнаграждение за труда на адвоката повереник. В
посочения смисъл присъдата на НЗРС следва да се измени.
По идентичен начин настоящият състав следва да подходи и към
разноските, които се дължат за процесуално представителство на повереника
на тъжителя пред тази инстанция. Съгласно чл.2, ал.4 от Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнагражденията
за процесуално представителство се дължат за всяка инстанция. Такъв извод
следва и от заглавието на раздел IV от цитираната наредба. Съдът следва да
осъди подсъдимия К. Й. К. да заплати на адв. Г.С. – АК Сливен сумата от 400
лв. за процесуално представителство на тъжителя ЯНК. АЛ. ЯН. по
настоящото въззивно наказателно дело на основание чл.13, ал.1, т.1 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Същевременно съдът установи, че подсъдимият не е внесъл дължимата
държавна такса за въззивно обжалване на първоинстанционната присъда, в
размер на 6 лв. и същият следва да бъде осъден да я плати в полза на бюджета
10
на съдебната власт по сметка на СлОС, тъй като с окончателния съдебен акт е
признат за виновен.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че
първоинстанционната присъда следва да се измени само в частта относно
разноските за повереник, които подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати на адв. С. вместо на частния тъжител. В останалата й част като
правилна, обоснована и материално и процесуално законосъобразна
присъдата на РС – Нова Загора следва да се потвърди.
Ръководен от изложените мотиви и на основание чл.334, т.3 от НПК,
Окръжен съд – Сливен
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 260001 от 17.02.2021 г., постановена по НЧХД №
229/2020 г. по описа на РС – Нова Загора, като я ОТМЕНЯ в частта, с която К.
Й. К. е осъден да заплати на тъжителя ЯНК. АЛ. ЯН. сумата от 600 лв. за
адвокатско възнаграждение и вместо това в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К. Й. К., с установена по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ
на адв. Г.С. – АК Сливен сумата от 600 лв. за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на частния тъжител ЯНК. АЛ. ЯН. по НЧХД
№ 229/2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА К. Й. К., с установена по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ
на адв. Г.С. – АК Сливен сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на частния тъжител ЯНК. АЛ. ЯН. по ВНЧХД
№ 142/2021 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.
ОСЪЖДА К. Й. К., с установена по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ
държавна такса в размер на 6 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11