№ 18
гр. Габрово , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в публично заседание на
четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Валентина Генжова
Полина Пенкова
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
в присъствието на прокурора Александър Х. Александров (ОП-Габрово)
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно административно
наказателно дело № 20214200600066 по описа за 2021 година
Въззивното производството е образувано по жалба от адвокат Г.Н. от АК -
Габрово, в качеството му на договорен защитник на обвиняемия Ц. Я. Ц. от гр. Трявна,
против Решение № 2/23.02.2021 г. по АНД № 112/2020 г. по описа на Районен съд –
Трявна.
С обжалваното решение състав на Районен съд – Трявна е признал обвиняемия
Ц. Я. Ц. за ВИНОВЕН в това, че на 06.10.2020 г., около 18.40 часа, в гр. Трявна, на
кръстовище образувано от ул. „К.С.“ и ул. „А.А.П.“, при управление на МПС – лек
автомобил „Субару Легаси“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение (чл. 96 ЗДвП
и чл. 98 ППЗДвП), при което автомобилът самопотеглил, и причинил по
непредпазливост средна телесна повреда на И.Б.Х. от гр. Трявна, ЕГН ****,
изразяваща се в голяма разкъсно-контузна рана по задната повърхност на лявото бедро,
задколянна ямка и горна задна част на лявата подбедрица, със засягане на кожа,
подкожие и мускулна тъкан, с размачкване на част от меките тъкани, кръвонасядане на
дясното коляно, довели до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник
за срок над един месец - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 2, във вр. с чл. 342,
ал. 1 НК, за което и на основание чл.78а ал.1 от НК го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 2000 лв.
1
Със същото решение, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът е осъдил
обвиняемия Ц.Ц. да заплати разноските по делото, от които 443.75 лв. по сметка на ОД
на МВР – Габрово и 439.04 лв. по сметка на Районен съд – Трявна.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради
противоречие с материалния закон и утвърдената съдебна практика. Излага се, че в
постановлението на прокурора, по което е образувано съдебното производство, не е
дадено конкретно, ясно и точно описание на обстоятелствата, при които се твърди, че
са осъществени нарушенията – не е посочена нита една от двете хипотези по чл. 96 от
ЗДвП, а именно: спряло за престой или паркирано е било конкретното МПС. Заявява
се, че от събраните по делото доказателства не може да се даде отговор на въпроса за
причината за самопотеглянето на автомобила. Наред с това се твърди, че не е доказано
по несъмнен начин, че към момента на деянието обвиняемият е имал качеството на
водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДП на ЗДвП. С жалбата се претендира окръжният съд
да постанови решение, с което да отмени решението.
В проведеното съдебно заседание пред тази инстанция обвиняемият Ц.Ц.,
редовно призован, не се явява, за да изрази допълнително становище по жалбата, както
и да упражни правото си на лична защита и на последна дума. Същият се представлява
от адв. Н., който заявява, че изцяло поддържа жалбата. По съществото на делото
защитникът се придържа към съображенията, изложени във въззивната жалба.
Представителят на ОП – Габрово моли изцяло да бъде потвърдено решението
на първоинстанционния съд.
Въззивният съд разгледа подадената жалба с изложените в нея доводи, обсъди
становищата на страните в процеса и извърши цялостна проверка на обжалваното
решение в съответствие с правомощията си по чл. 314 НПК, при което приема за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице и в срока по
чл. 319, ал. 1 от НПК, което обуславя процесуалната ѝ допустимост.
Съдебното производство е образувано по реда на гл. 28 от НПК по внесено от
Районна прокуратура - Габрово в Районен съд – Трявна мотивирано постановление, с
което е направено искане обвиняемият Ц. Я. Ц. от гр. Трявна да бъде освободен от
наказателна отговорност и му се наложи административно наказание по чл. 78а от НК
за извършено от него престъпно деяние по чл. 343, ал. 1, б. „б”, във вр. с чл. 342, ал. 1
от НК. Въззивният съд намира за неоснователно въведеното за първи път пред тази
инстанция оплакване за порок в постановлението. Твърденето, че в прокурорския акт
не било посочено изрично дали превозното средство било спряло за престой или е
било паркирано не държи сметка, че обвинителното постановление следва да се
2
разглежда в цялост и като акт, който инкорпорира в себе си фактическото и правното
обвинение, формулирани в неговите обстоятелствена и заключителна част. В случая е
видно, че при изграждане на фактическото обвинение прокурорът точно и ясно е
посочил времето, мястото и всички останали характеризиращи деянието елементи.
Недвусмислено е упоменато, че в момента на потегляне на автомобила по наклонената
улица водачът му не е бил в него, което е достатъчно, за да позволи на привлеченото
към наказателна отговорност лице, което наред с това е и правоспособен водач на
МПС и поради това изцяло запознат с разпоредбата на чл. 93 от ЗДвП, да разбере
обвинението, включително да направи разграничението дали се касае за спряло за
престой или за паркирано МПС.
Първоинстанционният съд, в съответствие и с правомощията си по чл. 378, ал.
2 от НПК, е извършил цялостен анализ на събраните в наказателното производство
доказателства, включително и непосредствено е събрал такива, като обективно,
всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по делото. Настоящият съдебен
състав установи фактическа обстановка, каквато е описана и в мотивите на
обжалваното решение, както следва:
Обвиняемият Ц. Я. Ц. е правоспособен водач на МПС от 21.04.1988 г. от
категории „А“, „В“ и „М“. Същият е собственик на лек автомобил „Субару Легаци“ с
рег. № ***.
На 06.10.2020 г., през деня, обвиняемият бил на работа. Около 18.00 часа, на
път за вкъщи, паркирал лекия си автомобил „Субару Легаци“ с рег. № *** на ул. „К.С.“
№ 3 в гр. Трявна – пред хранителен магазин, намиращ се близо до дома му. Слязъл от
превозното средство и отишъл да напазарува в магазина. На задната седалка оставил да
лежи домашния му любимец – куче порода „питбул“. Приблизително по същото
време, на ул. „*** в гр. Трявна, явяваща се съседна на ул. „К.С.“ - на тротоар, вляво от
жилищен блок, бил паркиран лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № ***, собственост на
свидетеля Н.С.Р. от гр. Трявна. На детска площадка пред жилищния блок играели
малки деца, придружени от своите родители. Там играело и детето И.Б.Х. (родено на
*** г.), придружено от майка си – свидетелката А.Й.. Около 18.30 часа детето И.,
заедно с още едно дете, се намирали зад лекия автомобил „Пежо 307“. В определен
момент паркираният лек автомобил на обвиняемия „Субару Легаци“ самопотеглил и с
бавна скорост започнал да се движи право надолу по улицата, след което се отклонил в
посока към ул. „К.С.“, след което с предната си лява част ударил задната лява част на
лекия автомобил „Пежо 307“ и спрял движението си. При сблъсъка между двата
автомобила било ударено детето И. Х., което в този момент все още било зад лекия
автомобил на свидетеля Н.Р. и с гръб към идващия лек автомобил на обвиняемия.
Детето започнало да пищи, което насочило вниманието на майка му и всички други
3
около него. Привлечен от създалата се суматоха и шум, обвиняемият видял
местоположението на лекия си автомобил и веднага хукнал към него. Когато стигнал,
първо влязъл в превозното средство, а след като излязъл от него, предложил помощта
си на майката на пострадалото дете. Тя отказала, тъй като междувременно за случилото
се бил уведомен съпругът й – полицейски служител в автопатрулен екип, който бил на
работа в този момент и дошъл на мястото веднага. Пристигнал също и екип на ЦСМП,
филиал Трявна, който откарал детето в МБАЛ „Д-р Теодоси Витанов“ в гр. Трявна. По-
късно детето било пренасочено към МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в гр. Габрово, където
постъпило за лечение вечерта на същия ден. Изписано било на 09.10.2020 г.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвено от
вещото лице д-р Я.К., и дадените от експерта пояснения при разпита му, в резултат на
сблъсъка между двата леки автомобила детето И.Б.Х. е получило следните
увреждания: голяма разкъсно-контузна рана по задната повърхност на лявото бедро,
задколянна ямка и горна задна част на лявата подбедрица, със засягане на кожа,
подкожие и мускулна тъкан, с размачкване на част от меките тъкани, кръвонасядане на
дясното коляно, довели до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник
за срок над един месец. Кракът е обездвижен първоначално с гипсова лонгета,
впоследствие с ортеза. Според вещото лице, по механизъм уврежданията съответстват
да са причинени при притискане на левия крак между две твърди повърхности, с
тангенциална компонента (леко под ъгъл въздействие). Д-р К. пояснява, че трайното
затруднение на движението на левия долен крайник не зависи само от
продължителността на обездвижване на крайника на детето, а и от увреждането на
меките тъкани следствие на удара и периодът на тяхното възстановяване, който е по-
голям от един месец.
От заключенията на основната и на допълнителната автотехнически
експертизи, изготвени от вещото лице Д.Д., както и поясненията при разпита му в
съдебно заседание, движението на лекия автомобил „Субару“ по наклона на ул. „К.С.“
е било ускорително, като скоростта му се изменя от 0 км/ч при потеглянето до 23 км/ч
при удара; изминатото разстояние е 27 метра; наклонът на спускане, измерен при
огледа е 10/100 при мястото, от където е започнало движението и 6/100 при
кръстовището, където е станал удара. Вещото лице заключава, че от техническа гледна
точка начините за обезопасяване против самопотегляне на лек автомобил са няколко,
като е необходимо да се използват поне два от тях в случаи на наклон, а именно: 1.
Включване на предавка – най-правилно 1-ва или задна; 2. Задействане на спирачка за
паркиране /ръчна/; 3. Използване на клин или друго препятствие под колелата; 4.
Завъртане на управляемите колела в безопасна посока и блокиране на волана; 5. Други.
Използването само на един от тези начини води до риск от самозадвижване. Според
вещото лице, автомобилът на подсъдимия е преминал технически преглед и ръчната
4
му спирачка е работела, констатирано и от него при огледа на автомобила, поради
което най-вероятната причина за самопотеглянето му е използването на само един от
посочените по-горе начини - недостатъчно добре включена предавка, която се е
самоизключила и автомобилът е самопотеглил. Пояснява, че от техническа гледна
точка изключването на предавка, особено по наклон, без използване на съединител,
изисква много голямо физическо усилие. Изключването й по наклон с малко усилие
или самоизключване се случва само, ако предавката не е добре фиксирана – включена
е „плитко“, като тогава, дори и без въздействие върху лоста, а само от разклащане на
автомобила може да се самоизключи предавката. Животно би могло да изключи
скоростта, ако тя не е била включена правилно и не е използван друг метод за
установяване на автомобила по наклон. Според обясненията на вещото лице, дори и
автомобилът на обвиняемия да има и втори лост, с бързи и бавни скорости, отново най-
вероятната причина за самопотеглянето му ще е недобре включена предавка, която се е
самоизключила по някаква причина. Допуска за най-вероятно предавката да е била или
първа, или задна – тъй като в тези случаи при самопотегляне автомобилът има плавно
ускоряване, каквито са данните по делото. При самоизключване на останалите
предавки – втора, трета и четвърта, автомобилът би потеглил на тласъци, за каквито
няма данни.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички относими доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други,
без логически грешки при обсъждането им или преиначаване на техния смисъл.
Анализирани са обясненията на обвиняемия Ц. съвкупно с показанията на свидетелите
А.Й., К.И., С.К., Н.Р. и С.П., с писмените доказателства – свидетелство за управление
на МПС на Ц. Я. Ц., свидетелство за регистрация част I и част II на лек автомобил
„Субару Легаци“ с рег.№ ***; удостоверение за техническа изправност на лек
автомобил „Субару Легаци“ с рег.№ ***, с последно извършен технически преглед на
18.03.2020 г.; протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие от 06.10.2020 г. и
албум към него; протокол за оглед на местопроизшествие от 07.10.2020 г. и албум към
него; протокол за ПТП №1311663/07.10.2020 г.; съдебномедицинско удостоверение
№135/2020 г.; заключенията на основната и на допълнителната автотехническа
експертизи и заключението на съдебно-медицинска експертиза.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира за
правилен и законосъобразен правния извод, че обвиняемият Ц.Ц., след като на
06.10.2020 г., около 18.40 часа, в гр. Трявна, на кръстовище образувано от ул. „К.С.“ и
ул. „А.А.П.“, при управление на МПС – лек автомобил „Субару Легаси“ с рег. № ***,
нарушил правилата за движение (чл. 96 ЗДвП и чл. 98 ППЗДвП), при което
5
автомобилът самопотеглил, и причинил по непредпазливост средна телесна повреда на
И.Б.Х. от гр. Трявна, ЕГН ****, изразяваща се в голяма разкъсно-контузна рана по
задната повърхност на лявото бедро, задколянна ямка и горна задна част на лявата
подбедрица, със засягане на кожа, подкожие и мускулна тъкан, с размачкване на част
от меките тъкани, кръвонасядане на дясното коляно, довели до трайно затрудняване на
движението на левия долен крайник за срок над един месец, както от обективна, така и
от субективна страна – при форма на вината небрежност, е извършил престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, за което е признат за виновен.
Изцяло неоснователно е възражението на защитата, че по делото не е доказано
към момента на деянието обвиняемият да е имал качеството на водач по смисъла на §
6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Съдът приема, че доказателствата установяват по несъмнен
начин, че обвиняемият, а не друго лице, е спрял автомобила си пред магазина, след
което го напуснал, за да влезе в търговския обект и през време на отсъствието му
превозното средство потеглило по наклона на улицата. Следователно обвиняемият е
извършвал управлението на посоченото пътно-превозно средство. В тази връзка следва
да се напомни, че съгласно т. 2, б. „а“ от Постановление № 1/17.01.1983 г. по н.д. №
8/82 г. на Пленума на ВС, понятието „управление“, употребено в чл. 342, ал. 1 от НК,
включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното
средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.
На следващо място, задължение на обвиняемия като водач на превозното
средство е спазването на правилата за движение по пътищата, включително при
паркиране на автомобила. В случая Ц. е нарушил разпоредбата на чл. 96 от ЗДвП,
съгласно която водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство е
длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в движение или потегли, както и
нормата на чл. 98 от ППЗДвП, съгласно която водачът на спряно за престой или
паркирано пътно превозно средство може да го напусне, ако е взел мерки то да не
потегли само. Тези нарушения са в пряка причинно-следствена връзка със
съставомерния резултат. Не са налице основания, за да се счита, че е налице случайно
деяние по смисъла на чл. 15 от НК. По делото е изследван въпроса с техническата
изправност на превозното средство и не са установени причини от техническо
естество, довели до самопотеглянето, с които водачът да не е бил длъжен или да не е
могъл да се съобрази. Не се установява върху паркирания автомобил да е упражнено
въздействие от друго лице, за да го приведе в движение. Възможно е скоростният лост
да е освободен при движение на намиращия се без надзор в купето домашен любимец
на обвиняемия, каквито съждение навежда защитата, но това е обстоятелство, което е
следвало да се предвиди от дееца и не изключва виновното му поведение. Напълно
неоснователни са и упреците на защитата към възприетото от районния съд
допълнително заключение на автотехническата експертиза. В него са посочени
6
неизчерпателно дължимите от всеки водач възможни действия с механизмите и
приборите на превозното средство, за да бъде същото обезопасено против
самопотегляне, а по какъв начин ще се действа във всяка ситуация е конкретно
решение, стига същото да е съобразено с правилата по чл. 96 от ЗДвП и по чл. 98 от
ППЗДвП. Очевидно е, че в случая, преди да напусне автомобила си обвиняемият не го
е обезопасил против самопотегляне, като не се установяват обстоятелства, с които
същият да не е бил длъжен или да не е могъл да се съобрази.
Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че като последица от
нарушаването на правилата за движение по пътищата обвиняемият Ц. подсъдимият на
малолетното дете И.Б.Х. телесно увреждане с характер на средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, изразяващо се в голяма разкъсно-контузна рана по
задната повърхност на лявото бедро, задколянна ямка и горна задна част на лявата
подбедрица, със засягане на кожа, подкожие и мускулна тъкан, с размачкване на част
от меките тъкани, кръвонасядане на дясното коляно, довело до трайно затрудняване на
движението на левия долен крайник за срок над един месец.
Правилен и законосъобразен е изводът, че от субективна страна деянието е
извършено по непредпазливост, под формата на небрежност, като обвиняемият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че по отношение на обвиняемия
Ц. са налице предпоставките по чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. За престъплението, за което Ц.
е предадена на съд, се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или
пробация. Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.
От деянието не са нанесени съставомерни вредни последици, които следва да бъдат
възстановени.
Въззивният съд счита, че с така определеното административно наказание
глоба в размер от 2000 лв. в пълнота ще бъдат постигнати целите на личната и на
генералната превеция. Наказанието правилно е индивидуализирано при превес на
смекчаващите обстоятелства, като са отчетени добрите характеристични данни за
дееца, оказаното от него съдействие за изясняване в пълнота на обстоятелствата по
делото и готовността за съдействие на пострадалото дете. Неоснователно е искането на
защитата за облекчаване на отговорността. Правилно районният съд е отчел
конкретиката на обсъжданото деяние, която го отличава с по-висока степен на
обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, като следва да се посочи, че
се касае за ПТП с пострадало дете; резултатът от деянието произтича изцяло от
поведението на обвиняемия като водач на МПС и не са налице данни за
7
съпричиняване; произшествието е настъпило в урбанизирана територия, на улица в
града, при което неконтролируемото движение на необезопасеното от обвиняемия
превозно средство е създавало опасност за живота и здравето на неограничен кръг от
лица.
С решението районният съд, позовавайки се на разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 от
НК, не е наложил наказанието по чл. 343г от НК, предвиждащо лишаване на дееца от
право да управлява МПС.
Правилно и законосъобразно съдът се е произнесъл за разноските, които е
възложил на обвиняемия.
В заключение следва да се направи извод за правилност, мотивираност и
законосъобразност на атакуваното решение, което от своя страна обуславя цялостното
му потвърждаване.
Водим от горното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2 от 23.02.2021 г. по АНД № 112/2020 г. по
описа на Районен съд - Трявна.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8