Присъда по дело №1048/2016 на Районен съд - Сливен

МОТИВИ към ПРИСЪДА №175/28.09.2016г. по НОХД №1048/2016г., изготвени на 30.09.2016г.

         С.. районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимата Н.А.А. за престъпление по чл.234, ал.1 от НК.

         В съдебно заседание подсъдимата призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заяви, че не желае да се събират доказателства за тези факти. Съдът разясни правата й по чл.371 от НПК и я уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от нея самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата след което обяви, че ще ползва самопризнанието й без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание Държавата, представлявана от Министъра на финансите не изпраща представител. Упълномощен повереник е изпратил искова молба, с която предявява граждански иск против подсъдимата за причинените на държавата имуществени вреди. Съдът прецени, че предявения граждански иск няма да затрудни наказателния процес, поради което го прие за съвместно разглеждане и конституира държавата, представлявана от Министъра на финансите в качеството на граждански ищец.

         Представителят на РП- С. поддържа обвинението в съдебно заседание като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага да бъде призната за виновна подс. А. по повдигнатото обвинение и да й се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от девет месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК се отложи за изпитателен срок от три години. Предлага да й се наложи  и наказание „Глоба” в размер на 2000 лева.

         В съдебно заседание, подсъдимата се разкайва и лично и чрез защитника си моли съда да й наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, чието изпълнение да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Моли да й се наложи предвиденото наказание „Глоба” в размер на 1000 лева.

         ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

         От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

         На 19.05.2016г. свидетелите Б. и А. митнически инспектори при Митница- Б. работели по график и около 15 часа влезли на проверка за наличие на акцизни стоки без бандерол в павилион, оформен като търговски обект, намиращ се в двора на ул. „Лъвова чешма” №27 в гр. С.. Двамата служители на Митница- Б. се легитимирали на продавачката в магазина, подс. А. и я попитали дали в обекта се намират акцизни стоки без бандерол. Тя не отговорила и те пристъпили към проверка на помещението и стоките в него. Под етажерка, находяща се под прозорчето, през което се извършвали продажбите в пластмасова касетка и в торба до касетката намерили 190 броя кутии цигари от различни марки, всички без акцизен бандерол. Служителите на Митница- Б. попитали подсъдимата и мъжът, с когото съжителства на съпружески начала, св. Василев дали имат още акцизни стоки без бандерол. Подсъдимата отговорила, че има такива в дома си и ги завела на втория етаж на къщата. Там в спалнята повдигнала матрака на леглото и показала наредени стекове цигари различни марки всички без акцизен бандерол. Двамата служители на митницата преброили намерените кутии с цигари и съставили протокол за извършена проверка №585/19.05.2016г. в присъствието на подсъдимата и на св. В..

         Съставен бил опис на иззетите акцизни стоки към протокола за извършена проверка, според който всички иззети цигари били без акцизен бандерол. Цигарите били закупени от подс. А. същия ден от двама непознати за нея мъже, които отишли до павилиона и предложили да й продадат цигарите на изгодна цена.

         По делото е изготвена съдебно- оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на 1320 броя кутии цигари различни марки възлиза на сумата от 9900 лева. Дължимият акциз към датата на инкриминираното деяние възлиза на сумата от 7260 лева.

         ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

         Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д.Б, Д.А и Х.В, тъй като същите са относими към предмета на делото, последователни са и се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал.

         Съдът дава вяра на писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, тъй като същите са относими към предмета на делото и не бяха оспорени от страните.

         Съдът кредитира и заключението на вещото лице. Същото се подкрепя от събрания доказателствен материал по делото, не бе оспорено от страните, а и съдът няма основания да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експерта.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

         С деянието си подс. А. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.234, ал.1 от НК, затова че на 19.05.2016г. в гр. С, кв. „Ново село” ул. „Лъвова чешма” №27 в частен имот- павилион, обособен като търговски обект и в къща на същия адрес държала акцизни стоки- общо 1320 броя кутии цигари на обща стойност 9900 лева, както следва: 590 броя кутии  цигари от марка „Assos Slims”, всяка с по 20 къса цигари на стойност 4425 лева; 494 броя кутии  цигари от марка „Free”, всяка с по 20 къса цигари на стойност 3705 лева, 162 броя кутии  цигари от марка „JIM”, всяка по 20 къса цигари на стойност 1215 лева и 74 броя кутии цигари марка „Walden”, всяка с по 20 къса цигари на стойност 555 лева, всички без акцизен бандерол, когато такъв се изисква по чл.1, ал.1, вр. чл.2, т.2, вр. чл.4, т.1 и т.7, вр. чл.11, ал.1, т.1 от ЗАДС, вр. чл.28, ал.1 от ЗТТИ като случаят е немаловажен.

         Деянието е извършено от подс. А. с пряк умисъл, тъй като е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици. Тя много добре е знаела, че не следва да държи акцизни стоки без бандерол, но въпреки това го е направила и е държала иззетите количества цигари, общо 1320 броя кутии цигари на обща стойност 9900 лева.

Както бе посочено по- горе съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели Б, А и В. Техните показания са безпротиворечиви, последователни и кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства.

От доказателствата по делото е видно, че подс. А. е извършила точно деянието държане, а именно държала е акцизни стоки без бандерол, цигари 590 броя кутии от марката „Assos slims”, 74 броя кутии от марката „Walden”, 162 броя кутии от марката „JIM” и 494 броя кутии от марката „Free”, всяка съдържаща по 20 къса цигари, всички без бандерол. Бандерол се изисква съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, която гласи: „Тютюневите изделия от местно производство и от внос се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване”. Видно е от доказателствата по делото, че върху иззетите от подс. А. кутии с цигари не е имало поставен такъв бандерол. Самото държане на такива цигари без бандерол законодателят е определил като престъпление и с действията си, а именно да ги държи подс. А. е извършила престъплението по чл.234, ал.1 от НК.

Видно е от разпоредбата на чл.3 от Закона за акцизите и данъчните складове кои са данъчно задължени лица. В ал.2 на посочения чл.3 от този закон е посочено, че това са лица, които в нарушение на този закон са произвели или участвали в производството на акцизни стоки, държат или са участвали в държането на акцизни стоки, разпореждат се или са се разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз или акцизът е бил заплатен частично. От това е видно, че подс. А. дължи акциз за намерените и иззети от нея цигари. Става ясно, че подс. А. е данъчно задължено лице, защото в нарушение на Закона за акцизите и данъчните складове държи акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз. Съдът счита, че дължимия акциз за тези цигари представлява имуществена вреда. Тази имуществена вреда е пряка и непосредствена последица от деянието, извършено от нея. Подс. А., ако се беше снабдила с цигари по надлежния ред, същите щяха да бъдат с бандерол и тогава нямаше да извърши престъплението, за което е обвинена, а освен това щеше да е заплатен акциза и нямаше да има вреда за държавата. Както бе посочено по- горе тя е данъчно задължено лице, съгласно цитираната разпоредба от Закона за акцизите и данъчните складове, поради което дължи акциз за иззетите от нея кутии цигари. С държането на контрабандните цигари подс. А. е ощетила държавата с неплатения за тези цигари акциз. Видно е освен това, че се касае за немаловажен случай, тъй като количеството иззети цигари е доста голямо.

         Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението- ниска правна култура, несъобразяване с разпоредбите на Закона за акцизите и данъчните складове, както и с разпоредбите на Закона за тютюна и тютюневите изделия.

         Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие самопризнанието на подсъдимата, чистото й съдебно минало, искреното й разкаяние, тежкото й материално и финансово положение и съдействието й по време на досъдебното производство за разкриване на обективната истина.

         Съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства.

         При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подс. А. за деянието извършено от нея, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съдът прие като отчете смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, обществената опасност на деянието и на подсъдимата и всички други индивидуализиращи отговорността й обстоятелства, че следва да й наложи наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Най- справедливо е това наказание да бъде в размер на ДЕВЕТ месеца „Лишаване от свобода”, както предлага прокурора. С наказание в този размер съдът намира, че ще се постигнат целите на генералната и специалната превенция. Това наказание съдът счете, че подс. А. не следва да изтърпи ефективно, тъй като са налице условията за прилагане института на условното осъждане, а именно: Тя не е осъждана на „Лишаване от свобода” за престъпление от общ характер. Наказанието, което й се налага е до три години, а именно ДЕВЕТ месеца „Лишаване от свобода” и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето й съдът намира, че не е наложително да го изтърпи. Ето защо на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното й наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДЕВЕТ месеца като счете, че следва да й определи минималния предвиден в закона изпитателен срок, а именно за изпитателен срок от ТРИ  години.

Съдът счете, че следва да наложи на подсъдимата и предвиденото в разпоредбата на чл.234, ал.1 от НК наред с наказанието „Лишаване от свобода” наказание „Глоба”. Намира, че е най- подходящо това наказание да бъде в размера посочен от прокурора, а именно в размер на 2000 лева.

Съдът счете, че не следва да наложи на подсъдимата  предвиденото в разпоредбата на чл.234, ал.1 от НК наказание „Лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност” по т.7 на чл.37 от НК, тъй като подсъдимата не е търговец, а практиката на С. окръжен съд е в тази насока, че като дееца не е търговец не следва да му се налага наказание „Лишаване от право да упражнява търговска дейност, свързана с търговия на акцизни стоки”.

В този вид наказанията съдът счита за справедливи и отговарящи в максимална степен на обществената опасност на деянието и на подсъдимата.

Съдът счете, че следва да бъде уважен предявения граждански иск от ощетеното юридическо лице- Държавата, представлявана от Министъра на финансите, тъй като безспорно се доказа по делото, че същият е предявен своевременно. Доказа се, че на 19.05.2016г. държавата е претърпяла имуществени вреди, че тези вреди са настъпили вследствие противоправното поведение на подсъдимата А.. Доказа се по безспорен начин причинно- следствената връзка между деянието на подсъдимата и вредата, причинена на държавата. Както бе посочено по- горе подсъдимата А. е данъчно задължено лице, съгласно цитираната разпоредба от Закона за акцизите и данъчните складове, поради което дължи акциз за иззетите от нея кутии цигари. Установи се, че подсъдимата с държането на акцизните стоки без бандерол е причинила вреда на държавата на стойност 7260 лева, представляваща дължимия акциз, съгласно изготвената съдебно- оценителна експертиза. От доказателствата по делото е видно, че тази сума не е била заплатена, поради което подсъдимата А. я дължи на гражданския ищец. Предявеният граждански иск е в размер точно на тази сума от 7260 лева. Ето защо съдът счете, че следва да осъди подсъдимата А. да заплати на гражданския ищец Държавата, представлявана от Министъра на финансите сумата от 7260 лева, представляваща обезщетение за претърпени от престъплението имуществени вреди. Върху главницата съдът присъди и претендираната от гражданския ищец законна лихва, считано от датата на увреждането 19.05.2016г. до окончателното изплащане на сумата, тъй като при непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава от момента на деликта, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД.

         С оглед правилата на процеса съдът осъди подс. А. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР- С., направените по време на досъдебното производство разноски в размер на 100 лева, както и сумата от 290,40 лева в полза на съдебната власт по сметка на С. районен съд, представляваща държавна такса върху уважения граждански иск.

         Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: