Р Е
Ш Е
Н И
Е
№ /12.04.2018
гр. Плевен 12.04.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
І-ви гр.с. в публичното заседание на тринадесети март
през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ СПАРТАНСКА
при секретаря Дафинка Борисова и
в присъствието на прокурора Иван Шарков като
разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр.
дело № 817 по описа на
съда за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Иск с правно
осн.чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ .
Постъпила е ИМ от Л.В.В. ,чрез пълномощника му адвокат А.М. от
САК срещу Прокуратурата на РБ.В ИМ се твърди,че на 15.02.2012г.ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП 20-П/2011г. по описа на СО при
СГП ,заедно с негови колеги,всички служители на ОД на МВР Плевен, затова,че на
01.08.2011г.около 01.00 часа в качеството си на длъжностно лице-полицай Е-ІІ
степен в група ООР към 02 РУП към ОД на МВР Плевен,в съучастие и като
съизвършител с колегата му П.С.П.при извършване на рутинна проверка са поискали
дар,който не им се следва и са приели такъв в размер на 100лв. Твърди се, че
след привличането му ищецът е бил отстранен от работа и срещу него е образувано
дисциплинарно производство ,като със заповед №624/24.02.2012г.на директора на
ОД на МВР Плевен на основание установено тежко дисциплинарно нарушение по
чл.227 ал.1т.10 ЗМВР във вр.чл.230 ал.2т.4 от ППЗМВР е бил временно отстранен,а
след това и дисциплинарно уволнен. Посочено е,че ищецът е ангажирал адвокат М.
от САК както по наказателното,така и по административното производство, че е
обжалвал заповедта за наложеното му
дисциплинарно наказание пред Административен съд Плевен пред който е
образувано адм.д. №737/2012г.,че по това дело са проведени няколко заседания и
ПАС е отхвърлил жалбата на ищеца.Твърди се ,че ищецът е обжалвал решението на
Административен съд Плевен пред ВАС,като
ВАС е признал заповедта за неправилна и незаконосъобразна ,че такива решения са
постановени и по отношение на останалите уволнени служители на ОД на МВР
Плевен,след което всички са възстановени на работа.В ИМ се твърди,че във вр.с
образуваното ДП ищецът няколко пъти е бил призоваван за разпит и за коригиране
на обвинението в София,че е имало три
постановления за привличането му като обвиняем,че след две години разследване
,с постановление от 27.01.2014г.прокурорът частично е прекратил наказателното
производство и срещу ищеца е внесен обвинителен акт за извършено престъпление
по чл.301 ал.1,пр.2,алт.2 във вр.чл.20 ал.2,вр.ал.1 НК,въз основа на което пред
ПОС е образувано НОХД №379/2014г.,по което подсъдими са били общо 6 лица,като
обв.акт е внесен едновременно и срещу шестимата в едно наказателно
производство,въпреки,че между деянията не е имало нищо общо.В ИМ е посочено,че
по НОХД №379/2014г.по описа на ПОС са проведени общо 13 съдебни заседания и на
всяко от тях се е явявал упълномощеният от ищеца защитник –адвокат М. от САК,на
когото са заплащани пътни и дневни разходи.Посочено е,че ПОС е постановил
оправдателна присъда,че същата е протестирана от Окръжна прокуратура Плевен
пред ВТАС,че с решение на ВТАС №124/03.05.2017г.по ВНОХД №69/2017г.
оправдателната присъда е потвърдена. Изложени са доводи,че в резултат на
инициираното от Прокуратурата наказателно производство и внесено обвинение ,на
ищеца се е наложило да ангажира защита в
две нак.инстанции и в две административни инстанции,че съдебните производства
са му коствали значителна сума пари за адвокат
и пътувания при повикване от страна на разследващите или при явяването му в съдилищата.Твърди се
,че след дисциплинарното му уволнение
ищецът временно е бил отстранен от длъжност ,а по-късно наказан с
„уволнение“,поради което е останал без работа за периода от 24.02.2012г.до
13.06.2013г.или общо 16 месеца,като размерът на БТВ към м.януари 2012г. е
790,96лв.,че след отмяната на заповедта за налагане на дисциплинарното му
наказание е възстановен на работа и му
е изплатено трудово възнаграждение за 6
месеца,но в продължение на 10 месеца е бил безработен. Твърди се ,че
привличането му като обвиняем и внасянето на обвинителен акт в съда се е
отразило отрицателно на реномето на ищеца сред колегите ,хвърлило е петно на
отношенията му с близки и роднини,че през целия си стаж като полицай се е
старал да изпълнява задълженията си стриктно ,да заслужи уважението на колегите
и преките си началници,а приписаното му престъпление го е принизило до нивото
на престъпниците,на които противодейства.Навеждат се доводи,че на ищеца се е
наложило да обяснява на близки и
роднини,за да ги убеди в невинността си,че баща му не е издържал на
напрежението и през 2013г. е получил мозъчен инсулт,който се е повторил през 2014г.,като според ищеца влошаването на
здравословното състояние на баща му е пряка последица от неправомерното му
привличане като обвиняем от Прокуратурата.Изложени са твърдения,че
емоционалното и здравословното състояние на близките му хора се е отразило на
ищеца,на личностната му самооценка и на положението му в семейството и
обществото,че уволнението му от работа се е отразило на бюджета на семейството
и на ищеца се е наложило да тегли банков кредит в края на 2010г.В ИМ се
твърди,че привличането на ищеца като обвиняем и последвалите във вр.с
обвинението дисциплинарно уволнение и наказателни дела са били унизителна и
мъчителна страница от живота му,която се е отразила на семейството,на
отношенията с приятели,колеги и е внесла неудобства в ежедневието му. В
заключение ищецът моли съда да постанови
решение,с което Прокуратурата на РБ да бъде осъдена да му заплати обезщетение
за неимуществени вреди в размер на
50 000лв.и обезщетение за имуществени вреди общо в размер на
8 000лв.,от които 7 000лв.заплатени адвокатски хонорари,пътни и
дневни в хода на нак. производство и 1000лв.пътни разходи за пет пътувания до София,по 200лв.за всяко
пътуване.Претендира се и законна лихва върху обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди ,считано от 15.02.2012г.-датата на привличане на ищеца като
обвиняем до завеждане на ИМ и лихва за забава върху двете обезщетения от датата
на депозиране на ИМ до окончателното изплащане на сумите. Претендират се и
направените по делото разноски.В съдебното заседание на 13.03.2018г.,на което
бе даден ход по същество ищецът Л.В. поддържа предявените искове и моли съда да
постанови решение, с което претенциите за неимуществени и имуществени вреди
бъдат уважени в пълен размер,като навежда доводи,че воденото срещу него
наказателно дело е попречило на кариерното му развитие.Подробни доводи и
съображения в тази насока са изложени в депозираните писмени бележки от
пълномощника на ищеца –адвокат А.М. от САК.Претендират се и направените по
делото разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника Прокуратурата на
РБ,представлявана от Главния прокурор,чрез прокурор от ОП – Плевен И. Ш..В отговора
предявеният иск се оспорва по основание и размер.Посочено е,че срещу ищеца през 2011г. е образувано ДП
№20-П/2011г. по описа на СО при СГП за престъпления по чл.302 т.2 и т.1 алт.2
вр. чл.310, предл. 1 вр. с ал.1 вр.с чл.20 ал.2 и чл.387ал.1,предл.2,алт.1 от НК,че на 15.02.2012г. В. е бил привлечен в качеството на обвиняем за
гореописаните деяния и му е определена
мярка за неотклонение“Парична гаранция“,а на 27.01.2014г. с
постановление на СГП ,нак.производство е било частично прекратено за престъплението
по чл.387 ал.1,предл.2,алт.1 от НК,че наказателното производство е приключило с
влязла в сила на 14.06.2017г. оправдателна присъда по НОХД №379/2014г.по описа
на ПОС за престъпление по чл.301 ал.1,предл.2 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК.В
отговора е направено възражение,че е налице несъответствие между основание и
петитум,тъй като вземането за обезщетение за търпени вреди от необоснованото
обвинение за престъпление по чл.387 НК възниква от момента на придобиване
стабилност на постановлението на СГП за частично прекратяване на
нак.производство от 27.01.2014г.,а вземането за обезщетение за престъпление по
чл.301 НК от деня на влизане в сила на оправдателната присъда по НОХД №
379/2014г.на ОС Плевен.Изцяло по основание и размер се оспорва претенцията за
неимуществени вреди.Направено е възражение ,че размерът на обезщетението за неимуществени вреди от
50 000лв. е прекалено завишен и не е в съответствие с критерия за
справедливост на чл.52 ЗЗД ,като претенцията на ищеца не съответства на претърпените вреди,на икономическия стандарт на Р.България
и съдебната практика по аналогични случаи,вкл.и тази на ЕСПЧ.В отговора
ответникът се позовава и на дадените разяснения в т.2 от ППВС №4/1968г.
Направено е възражение,че обвинението по чл.387 НК не е за тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл.93 т.7 НК,че обвиняеми/подсъдими по делото са
били и други лица и тяхното процесуално поведение също е имало значение за
продължителността на нак.производство.Направено е възражение,че отстраняването
от длъжност и прекратяването на служебното правоотношение е станало със заповеди на директора на ОД на
МВР Плевен във вр.със започнало срещу ищеца дисциплинарно производство,а не по
искане на органи на Прокуратурата, поради което Прокуратурата на РБ не може да
носи отговорност за търпените неимуществени вреди от акт на орган на МВР.В
отговора е посочено,че ищецът не е ангажирал доказателства за твърдените
негативни последици-стрес, емоционален и волеви срив,теглене на банков кредит
,невъзможност да си намери работа,че тези вреди
са пряк резултат от повдигнатото му обвинение,че няма доказателства и за
твърдените медийни публикации относно нак.производство, респ.няма данни
обвинението да е разпространено от
органи на Прокуратурата. Направено е възражение,че търпените от трети лица
вреди-бащата на ищеца ,не подлежат на обезвреда в това производство,че не е
доказана и причинната връзка между тях и обвинението.Посочва се ,че
Прокуратурата не следва да отговаря за отстраняването от работа на ищеца и последвалото дисциплинарно
уволнение . Оспорва се претенцията за законната лихва.Оспорва се като
неоснователен и иска относно обезщетението за имуществени вреди,поради липса на
доказателства за уговореното и реално
изплатено на адвоката възнаграждение в нак. производство.
В срока по чл.131 ГПК от
Прокуратурата на РБ е постъпил допълнителен отговор ,в който е направено възражение срещу началния момент от който се претендира
законна лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди-15.02.2012г.,датата,когато ищецът е привлечен като обвиняем.Посочено е,че
според съдебната практика законна лихва се дължи от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда,която е 14.06.2017г.В съдебното заседание на 13.03. 2018г.ответникът
Прокуратурата на РБ чрез прокурор от ОП Плевен И. Ш. поддържа изцяло депозирания
отговор на ИМ като излага съображения,че отстраняването на ищеца от длъжност и
прекратяването на служебното му правоотношение е станало със заповед на
директора на ОД на МВР Плевен във вр.със започнало дисциплинарно производство и
наложено дисциплинарно наказание “уволнение“ ,че при
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, ОД на МВР е действал в условията на оперативна
самостоятелност,а не в условията на обвързана компетентност,поради което
Прокуратурата не следва да носи отговорност за претърпените неимуществени вреди
от уволнението на ищеца,произтичащи от
акт на орган на МВР.
Окръжният съд като прецени становищата на страните и събраните по делото
доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,приема за установено следното :
Предмет на разглеждане
в настоящото производство са предявени
искове от Л.В. В. срещу Прокуратурата
на РБ по чл. 2 , ал.1 т.3 от ЗОДОВ.Претендира се обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 50 000лв., на
основание обвинение срещу ищеца в извършване на престъпление за което
същият е признат за невиновен и оправдан
с присъда на Плевенски Окръжен съд от 16.11.2016г.по НОХД
№379/2014г.,потвърдена с решение №124 от 03.05.2017г. на ВТАС по ВНОХД
№69/2017г.,влязла в сила на 14.06.2017г.На същото основание чл.2,ал.1т.3 от ЗОДОВ се претендира и обезщетение за имуществени вреди в размер на 8 000лв.,от която сумата 7 000лв.представлява заплатени разходи
за адв.възнаграждение в наказателното производство и сумата 1 000лв.пътни
разходи за пет пътувания до гр.София. Върху всяко от обезщетенията за
неимуществени и имуществени вреди се претендира
законна лихва, считано от 15.02.2012г.-датата на привличане на ищеца
като обвиняем до завеждане на ИМ и законна лихва върху сумите от датата на
завеждане на ИМ-01.11.2017г.до окончателното им изплащане.Така предявените
искове са допустими. Искът за неимуществени вреди с оглед цената е родово подсъден на ПОС като първа
инстанция,като съгласно чл.104 ал.6 ГПК двата иска следва
да се разгледат от ПОС по реда на същото производство.
С изготвения от съда проекто-доклад,съгласно определение №9/15.01. 2018г.,
приет за окончателен в съд.заседание на 13.02.2018г.,по който страните не са
направили възражения,съдът прие,че искането за прилагане на НОХД №379/2014г.по
описа на ПОС е основателно ,но
не може да бъде изпълнено.В доклада е прието,че на съда служебно е известно обстоятелството,че и останалите пет колеги на ищеца,на които са
повдигнати обвинения и са оправдани с влязлата в сила присъда по НОХД
№379/2014г.по описа на ПОС са предявили идентични искове с правно основание
чл.2,ал.1т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на РБ , като пред ПОС са образувани още пет граждански
дела,които са висящи,като НОХД №379/2014г.по
описа на ПОС,ведно с ДП вече е приложено
към гр.д. №697/2017г.по описа на
ПОС,поради което е безпредметно неговото изискване.На това основание с изготвения
доклад съдът разпореди да се преснимат
част от материалите, съдържащи се към НОХД №379/2014г.по описа на ПОС и ДП/л.42-98/,
бе направена разпечатка от деловодната програма/л.34-41/, а по искане на
ответника бяха преснимани и преписи от протоколите за проведените съд. заседания
по НОХД №379/2014г.по описа на ПОС/л.129-168/.
Безспорно
от представения заверен препис от постановление от 15.02.2012 г. на следовател
в СО при СГП гр. София по ДП 20-П/2011 г.,/л.43-47/
се установява, че със същото ищецът Л.В.В. е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 302 т. 2
и т.1 алт.2 вр. чл. 301 ал. 3 пр. 1 вр. ал.1 пр.1 вр. чл.
20 ал. 2 от НК и за престъпление по чл. 387 ал. 1 пр.2 алт.1 от НК, както и че
по отношение на същия е взета мярка за неотклонение „парична гаранция в размер
на 2 000 лв.“,вносима в 15 –дневен срок.На
същата дата 15.02.2012г.ищецът В. е разпитан като обвиняем. Установява се, че пред следователя ищецът се е явил лично с адвокат А.М. от САК с пълномощно от същата дата, находящо се на л.42 от делото.
Няма
спор,че с последващо постановление от 07.03.2013 г. на следовател в СО при СГП
гр. София по ДП 20-П/2011 г./л.50-54/,ищецът Л. В. е привлечен като обвиняем за престъпление
по чл. 302 т.2 и т.1 алт. 2 вр. чл. 301 ал. 3 пр. 1 вр. ал. 1 пр. 1 вр. чл. 20
ал. 2 от НК, както и за престъпление по чл. 387 ал. 1 пр. 2 алт.1 от НК, като е
отразено,че спрямо обвиняемия В. е взета мярка за неотклонение „парична
гаранция в размер на 2 000 лв.“. Установява се, че пред следователя ищецът се е
явил лично и с адвокат А.М. от САК. Разследването е предявено на обвиняемия Л.В.
и на неговия пълномощник адвокат М. от САК с протокол за предявяване на
разследване от 17.4.2013г./л.57-59/.
На съда служебно е известно,че с постановление
от 27.01.2014 г. на прокурор при СГП гр. София по ДП 20-П/2011г.е прекратено
частично наказателното производство поради неосъществен престъпен състав, в
това число срещу ищеца за престъпление по чл. 387 от НК и престъпление по чл.
301 ал. 3 пр. 1 от НК и са отменени мерките за неотклонение на обвиняемите, в
това число по отношение на ищеца,като разследването срещу ищеца Л.В. е
продължило за престъпление по чл. 301 ал. 1 пр. 2 ал. 2 вр. чл. 20 ал. 2 вр.
ал. 1 от НК. В този смисъл е изложеното в ИМ на ищеца и в писмения отговор на
ответника.
Впоследствие срещу ищеца и още пет негови колеги
полицаи ,служители в ОД на МВР Плевен е внесен обвинителен акт от СГП/л.63-78/.Ищецът
Л.В. е обвинен в престъпление по чл.301 ал.1,пр.2,алт.2 вр.чл.20 ал.2 НК, затова,че
на 01.08.2011г. около 01.00 часа в гр.Плевен ,в близост до изхода с кръговото
движение за гр.Ловеч и гр.София,в качеството си на длъжностно лице-държавен
служител,старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ при сектор
„Охранителна полиция“ към Второ РУП Плевен на ОД на МВР Плевен, категория Е-ІІ
степен ,осъществяващ административно-контролна дейност ,в съучастие като
извършител с полицая П.С.П.,по време на пътна полицейска проверка на свидетеля
С. Д.,приел от Д. дар ,който не му се следва-100 български лева,за да не
извърши действие по служба –да не състави акт за установяване на административно
нарушение по чл.180 ал.1т.1 и чл.175 ал.1т.4 ЗДвП,допуснато от свидетеля Д.Въз основа на така внесения обвинителен акт пред ПОС е образувано НОХД № 379/2014г.
Установява се от изготвената служебна разпечатка от
деловодната програма относно движението на НОХД № 379/2014 г. по описа на ОС – Плевен /л.34-41/, както и от преписите от протоколите
от откритите съдебни заседания по делото /л.129-168/,че по делото са насрочени 12
открити съдебни заседания, съответно на 09.07.2014 г.,24.09.2014 г., 23.10.2014
г.,14.01.2015 г.,11.03.2015г., 15.04.2015 г., 11.06.2015г., 24.09.2015г., 25.11.2015г.,27.01.2016
г.,21.09.2016г. и 16.11.2016 г., в които подсъдимият Л.В. надлежно се явявал и е бил представляван от
адвокат А.М. от САК.
Безспорно е,че с присъда № 56/16.11.2016 г. по НОХД
№379/2014г.по описа на ПОС, ищецът Л.В.В. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление
по чл. 301 ал. 1 пр. 2 алт.2 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.С решение на ВТАС
№ 124/03.05.2017 г. по ВНОХД № 69/2017 г. по описа на същия съд присъдата на ПОС по НОХД № 379/2014 г. по описа на съда е изцяло
потвърдена.Оправдателната присъда е влязла в сила на 14.06.2017г.,видно от представения заверен препис /л.79/,което
обстоятелство бе прието за безспорно и в съдебното заседание на 13.02.2018г.
Безспорно е също така,че към момента на
привличането му като обвиняем –м.февруари 2012г.,ищецът Л.В. е заемал
длъжността старши полицай, категория Е-ІІ,в група „Охрана на обществения ред“на
сектор „Охранителна полиция“ към второ РУП Плевен при ОД на МВР Плевен,с ранг
на държавен служител.От представеното с ИМ удостоверение от 21.06.2017 г.,изд. от ОД на
МВР – Плевен/л.8/,се установява,че със заповед № 624/24.02.2012 г.на директора на ОД на МВР-Плевен ищецът е бил временно
отстранен от длъжност, считано от 24.02.2012 г. до 08.08.2012 г., когато
служебното му правоотношение в МВР е прекратено ,поради налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ със заповед №2321/27.07.2012 г. на директора на ОД на МВР – Плевен.В удостоверението е посочено,че с решение № 7144/27.05.2013г.на ВАС на РБ заповедта за
наложено дисциплинарно наказание “уволнение“ е отменена,поради което със заповед № 1905/13.06.2013 г. на директора на ОД на МВР-Плевен ищецът е възстановен на държавна служба в МВР, считано от 14.06.2013г.Няма спор,че към днешна дата ищецът Л. В. продължава да работи в системата на МВР на
горепосочената длъжност.
От представеното с ИМ удостоверение
,изд.от ОД на МВР Плевен /л.7/на 04.07.2017г.е видно,че брутното възнаграждение
на ищеца Л. В. за м.януари 2012г.е било
в размер на 790,96лв.
Безспорно
от приложеното АД № 736/2012 г. по описа
на Административен съд Плевен се установява,че ищецът е обжалвал горепосочената
заповед № 2321/ 27.07.2012г.на директора на ОД на МВР, Плевен ,с която му е
наложено дисциплинарно наказание“уволнение“,въз основа на което е образувано
адм.дело. С решение на Административен
съд Плевен №589 от 10.10.2012г.по цитираното адм.д.№736/2012г.жалбата на Л.В.
срещу заповедта за дисциплинарното му уволнение и прекратяване на служебното
правоотношение на държавен служител в МВР е отхвърлена като неоснователна.С
решение на ВАС №7144 от 27.05.2013г.по адм.д. № 14069/2012 г. е отменено
решението на Административен съд Плевен ,ВАС се е произнесъл по същество ,като
е отменена заповед №2321/27.07.2012г. на директора на ОД на МВР Плевен ,с която
на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“и е прекратено служебното му правоотношение .В самата
заповед № 2321/27.07.2012 г. на
директора на ОД на МВР -Плевен е посочено , че едно от нарушенията, за които на ищеца е наложено
най-тежкото дисциплинарно наказание е поради това,че същият е привлечен като обвиняем за извършено престъпление в
качеството на полицейски орган,поискал и приел дар,който не му се следва,за да
не извърши действие по служба.Като
основание за налагане на дисциплинарното наказание на ищеца, в заповедта е
посочено,че привличането на ищеца като
обвиняем и налагането на мярка за неотклонение за умишлени престъпления от общ
характер е станало достояние на други служители на МВР, на органите на
съдебната власт, както и на граждани чрез средствата за масово осведомяване,
като по този начин е създадено негативно отношение сред обществеността по
отношение на полицейския служител в частност и към институцията на МВР като цяло.В
самото административно дело са приложени
заверени от ОД на МВР Плевен
разпечатки от електронни публикации в ***, ***, ***, *** и др./л.115-124 от
адм.д./,в които служители на МВР са дали изявления,че 22 – ма полицейски
служители на КАТ, които са рекетирали пътуващи и на които са повдигнати
обвинения за това, са отстранени от
работа и ще бъдат уволнени.
Спорни
в настоящото производство са въпросите налице ли са предпоставките на чл.2
ал.1т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата за вреди от действия
на правозащитни органи- Прокуратурата на РБ , дължи ли се на ищеца обезщетение
за причинени неимуществени и имуществени вреди и в какъв размер.
За изясняване на спорните въпроси по делото
бяха събрани и гласни доказателства.
От показанията на свидетеля А.Б.В. се
установява,че е колега и приятел на
ищеца Л.В.,като двамата се познават от деца, израснали са заедно,спортували са
заедно,били са в казармата и в момента
работят във ІІ-ро РУ към РДВР Плевен,Охранителна полиция.Свидетелят посочва,че
през 2012г. заедно с ищеца са били привлечени като обвиняеми и са обвинени за
корупция,като и двамата са отстранени от длъжност,след което са били уволнени и
са останали без работа около година и половина,през което време никой не е
желаел да ги вземе на работа,в т.ч.и ищеца.Свидетелят твърди,че след повдигане
на обвиненията както той,така и ищецът са били изолирани от приятелите и от колегите си,че никой не им
е вярвал ,че са имали финансови проблеми.От показанията на свидетеля А. В. се
установява също така,че преди повдигане на обвинението,Л. е спортувал ,играл е футбол,а впоследствие е
станал по-затворен,спрял е да тренира и около 2-3 месеца не е излизал никъде ,че
е взел заем от порядъка на 200лв.,тъй като
баща му е бил пенсионер,а майка му безработна и са разчитали само на
една пенсия.Свидетелят посочва,че след уволнението му ,ищецът е имал финансови
затруднения,взимал е пари на заем от приятели и близки на родителите му за адвокати,за защитата си,за заема си,че е
взел заем и за гаранцията от 2 000лв.,за да може да я внесе. Свидетелят посочва,че
към момента на повдигане на обвиненията той е бил в сектор „Пътна полиция“,а Л.
в сектор „Охрана на обществения ред“,че и след възстановяването му на работа
ищецът не е бил приет много добре от колегите и началниците си,като е споделял
пред него,че е под постоянно наблюдение и контрол от преките си ръководители
дали си изпълнява съвестно задълженията ,че е променено отношението към
него,като вече не се ползвал с предишното доверие. Свидетелят установява,че той
и ищецът са пътували до София около 5-6 пъти ,но с различни автомобили ,тъй
като са викани от СГП по различно време за повдигане на обвинението,за запознаване с материалите, за разпити,като Л.
е заплащал възнаграждението на адвоката
си от София по банков път,а според свидетеля сумите са осигурявани чрез заеми
от приятели.
Съдът
намира,че показанията на свидетеля,който не е заинтересован от изхода на
спора следва да се кредитират с доверие
като обективни,доколкото кореспондират с представените по делото и неоспорени
от страните писмени доказателства.От
друга страна показанията на свидетеля,който е близък приятел и колега на ищеца
и също е бил обвиняем по НОХД №379/2014г.по описа на ПОС , се основават на непосредствените му впечатления за състоянието на ищеца и начина
по който му се е отразило воденото срещу него наказателно производство,а и не
бяха опровергани от останалите събрани по делото доказателства.
При
съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, Окръжният съд
приема,че са налице предпоставките на чл.2 ал.1т.3 от ЗОДОВ и исковете са
доказани по основание.
Съгласно чл.2 ал.1 от ЗОДОВ
Държавата отговаря за вреди ,причинени на граждани от органите на
дознанието,следствието,прокуратурата и съда в посочените в закона хипотези,като
в т.3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано,какъвто е и конкретният случай.Тази отговорност на правозащитните органи е
обективна и възниква при наличие на изчерпателно посочените в закона основания.Предпоставка
за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ е обективният факт, че ищецът Л.В.В.
е уличен в извършване на престъпление по чл.
301 ал. 1 пр. 2 алт.2 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК,привлечен
е като обвиняем за това престъпление,а впоследствие с влязла в сила на 14.06.2017г.присъда на ПОС по НОХД
№379/2014г.е признат невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за
горепосоченото престъпление.При наличие на тази хипотеза законодателят
квалифицира обвинението като незаконно, независимо от обстоятелството, че
отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със
закона и правомощията на разследващия орган.Действията или бездействията на
държавните органи по смисъла на чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ са презумптивно правилни, поради което, за
разлика от деликта, вината не се предполага.
ОТНОСНО
иска по чл.2 ал.1т.3 от ЗОДОВ за сумата 50 000лв.,
претендирано обезщетение за неимуществени вреди
При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства ,съдът приема,че ищецът е претърпял неимуществени вреди , в
резултат на незаконното обвинение,за което е оправдан с влязла в сила присъда. Наказателното
производство срещу ищеца е продължило общо 5 години и няколко месеца в
досъдебната и съдебната фаза от 15.02.2012г. ,когато същият е привлечен като
обвиняем до 14.06.2017г.,когато е влязла в сила оправдателната присъда. За този
период ищецът е преживял
негативни емоции, свързани с притеснения и стрес от начина по който ще приключи
наказателното производство.От показанията
на разпитания свидетел А. В., които съдът кредитира и представените писмени
доказателства относно медийно отразяване на обвиненията, приложени към адм.д.№736/2012г.,
съдът приема, че до м. 02. 2012 г. ищецът се е ползвал с
добро име след близките и колегите си, а след започване на наказателното
производство, обстоятелствата свързани със същото са станали известни както на
близките и колегите му, така и на обществеността в гр. Плевен и
повод за коментари.Обвиненията срещу 22-ма полицаи,между които и ищеца са получили широка медийна
разгласа и са станали достояние
,както на обществеността в
гр.Плевен ,така и на неограничен кръг
лица,доколкото публикациите в интернет са не само от местни,но и от национални медии. Действително в публикуваните в интернет сайтове имената на
полицаите,на които са повдигнати обвинения за вземане на подкуп не са
посочени,но поради,факта,че същият е полицай и в това си качество като длъжностно лице е привлечен като обвиняем,
отстранен е от длъжност ,безспорно се налага извода,че не малък брой хора са
разбрали за кого става въпрос.Със сигурност може да се направи извода,че
повдигнатото обвинение е станало достояние на колегите на ищеца ,работещи в ОД на МВР Плевен.В резултат на
незаконното обвинение ищецът е станал по-затворен,изолирал се е от близки и
приятели,спрял е да спортува,имал е и финансови затруднения ,наложило
се е да взима заеми от близки и приятели ,за да заплати гаранцията в размер на
2 000лв,както и хонорара на своя адвокат от София във вр.с осъществената
защита по наказателното дело,неминуемо е изпитвал притеснения за начина по който ще приключи наказателното
производство. Последица от незаконното обвинение е и
отстраняването на ищеца от работа за период от година и четири месеца,съответно
същият временно е бил отстранен от длъжност от 24.02.2012г.до
08.08.2012г.,впоследствие считано от 08.08.2012г.му е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение с МВР,а след
постановеното от ВАС решение №7144/27. 05. 2013г. е възстановен на държавна
служба ,считано от 14.06.2013г. Основателни са изложените в писмения отговор на
ответника доводи,че Прокуратурата не
може да носи отговорност за претърпените
неимуществени вреди от наложеното на ищеца дисциплинарно наказание
уволнение,доколкото същото е наложено по преценка на работодателя ОД на МВР
Плевен при условията на оперативна самостоятелност,а не на обвързана компетентност.Действително
отстраняването на ищеца от работа, поради наложеното му дисциплинарно
наказание“уволнение“ не е извършено по реда на чл.69 от НПК –по искане на
Прокуратурата във вр.с повдигнатото обвинение,но макар и да не е налице пряка
причинна връзка между обвинението,за
което ищецът е оправдан и оставането му без работа ,съдът приема,че има косвена
такава,доколкото повдигнатото обвинение е дало повод на
работодателя ОД на МВР временно да отстрани ищеца от работа, а впоследствие и
да му наложи дисциплинарно наказание „
уволнение“,именно,поради това,че е уронено доброто име на институцията
МВР.Оставането на ищеца без работа за период от година и четири месеца също е
причинило негативни изживявания и стрес,както и финансови затруднения. Ищецът е
претърпял неимуществени вреди , изразяващи се и в накърняване на честта и
достойнството му , в уронване на доброто му име в обществото и сред колегите му полицаи. Тези негативни последици върху
личността на ищеца,според съда са пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение. Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на дължимото обезщетение се определя от съда
по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие , като следва да се
преценят всички конкретни обстоятелства- продължителността на
воденото наказателно производство, личността на увредения,
положението му в обществото и притежаваният от него авторитет, начина му на
живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, работата му,
настъпилите промени в отношенията в семейството, в начина му на живот като
цяло, върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа и
достойнството на увредения, негативното отражение в резултат на воденото
наказателно производство върху душевното му и здравословно състояние, естеството на причинените на ищеца неудобства, стандарта на живот в страната по време на воденото наказателно производство
и др.. В този смисъл е ППВС № 5/ 1964 г., както и трайната практика на ВКС, а
именно: решение № 16/ 02.02.2011 г. по гр.д. № 396/ 2010 г., ІІІ г.о., решение
№ 3/ 13.02.2012 г. по гр.д. № 637/ 2011 г., ІІІ г.о., решение № 55 / 11.03.2013
г. по гр.д. N 1107 /2012 г., ІV г.о., решение № 480/
23.04.2013 г. по гр.д. № 85/ 2012 г., IV
г. о. и др.
При определяне размера на обезщетението съдът
съобрази периода,в който е приключило наказателното производство-5 години и
няколко месеца. Съдът приема, че както воденото досъдебно производство,
така и съдебното производство са продължили в рамките на предвидените в НПК
разумни процесуални срокове, с оглед фактическата и правна сложност на спора.Следва
да се отбележи ,че по-голямата продължителност на съдебното производство,е и поради
факта,че нак.дело е отлагано за
изпълнение на съдебна поръчка, свързана с призоваването на румънски гражданин
като свидетел по делото.Съдът съобрази характера и вида на обвинението-на ищеца е повдигнато
обвинение за тежко умишлено престъпление по чл.302 т.1 НК
за вземане на подкуп и то в качеството
му на длъжностно лице-полицай, което само по себе си е основание за сериозен стрес у всеки човек.Съдът съобрази и това,че досъдебното
производство е образувано по описа на СГП, делото е водено в гр. София, което
допълнително е затруднило ищеца да се явява и да организира защитата си пред
разследващите органи в период от около две години. При определяне размера на
обезщетението съдът съобрази ,че обвинението в извършване на престъпление касае професионалната реализация на ищеца.Налице и трайна практика на ВКС, съгласно
която от значение за определяне на размера на обезщетението е факта на
незаконно обвинение за умишлено престъпление в област, която е професионалната
реализация на обвиняемия. В решение №
267/ 26.06.2014 г. по гр.д.№ 820/ 2012 г., ІV
г.о., ВКС приема, че ако обвинението е за умишлено престъпление в област, която
е професионалната реализация на обвиняемия (подсъдимия) се преценява как се е
отразило то върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен
план, авторитета и служебната му репутация. При определени професии (полицаи,
военни, магистрати, митнически служители и пр.), очакванията и изискванията на
обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са изключително завишени
и неоснователното обвинение срещу лица, упражняващи подобни професии, има
по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера. Според ВКС това
важи в още по - голяма степен за случаите, когато обвинението е за извършване
на умишлено престъпление от сферата на професионалната реализация на
неоснователно обвиненото лице.В тези случаи според ВКС е справедливо да се
присъди обезщетение в по-голям размер.
При преценка на всички горепосочени обстоятелства съдът приема ,че с оглед
критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД обезщетение
в размер на 10 000лв. е достатъчно да
компенсира претърпените от ищеца неимуществени вреди.До този размер искът с
правно осн.чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ се явява основателен, доказан и следва
да бъде уважен.Недоказани са твърденията на ищеца в ИМ ,че в резултат на
необоснованото му и неправомерно привличане като обвиняем се е влошило
здравословното състояние на баща му,който през 2013г. е получил мозъчен
инсулт,повторил се и през 2014г.На първо място не са ангажирани
доказателства,обуславящи извода за пряка причинна връзка между повдигнатото на
ищеца обвинение и влошеното здравословно състояние на баща му Вачко В. ,който
през 2013г.и през 2014г.двукратно е получил исхемичен мозъчен инсулт и е бил на
лечение в неврологична клиника към „***“ЕАД гр.Плевен за посочените периоди
,съгласно представените две епикризи.На второ място ищецът не може да предявява
чужди права и по реда на ЗОДОВ да
претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неговия баща. За
разликата до 50 000лв.искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен,
доколкото не са доказани неимуществени вреди с такъв интензитет и размер и
претендираното обезщетение е прекомерно завишено.
Върху
сумата от 10 000лв. се дължи и законна лихва ,считано от датата на влизане
в сила на оправдателната присъда-14.06.2017г.до окончателното й изплащане.Съгласно
дадените разяснения в т.4 от ТР на ОСГК на ВКС
№3/22. 04. 2004г.по тълк.д.№3/2004г.
отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила
на оправдателната присъда за извършено
престъпление.От този
момент Прокуратурата като държавен орган
е в забава и дължи лихва върху присъденото обезщетение. Неоснователно е
искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди,считано от 15.02.2012г.-датата,когато ищецът е привлечен като
обвиняем.Претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за периода от 15.02.2012г.до 14.06.2017г.е неоснователна и
следва да се отхвърли.
ОТНОСНО иска по чл.2 ал.1т.3 от ЗОДОВ за сумата 8 000лв., претендирано
обезщетение за имуществени вреди
От служебно изготвения по делото заверен препис от договор за правна помощ от 15.02.2012г./л.42/ се
установява,че по ДП
№20-П/2011 по описа на СО при СГП ищецът Л.В. е представляван от адвокат А.М. от САК,като по това
пълномощно не е посочен размер на договорения адв. хонорар,съответно няма данни
за заплатено на пълномощника адв. възнаграждение. От представените с ИМ два
броя преводни нареждания/л.9-10/, които на са оспорени от ответника, се
установява,че ищецът е заплатил на адвокат А.М. по банков път на
27.03.2015г.сумата 5 000лв.-адвокатски хонорар и пътни разходи за защита
по НОХД 379/2014г. и на 06.04.2017г. сумата от 2 000лв.адвокатски хонорар
и пътни разходи по ВНОХД №69/2017г. Направените
разноски от ищеца за адвокатско възнаграждение общо в размер на 7 000лв.за защита по наказателното производство в съдебната му фаза, пред ПОС и ВТАС съставляват имуществени вреди и са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение, поради което следва
да бъдат присъдени изцяло.В НПК липсва
процесуална възможност лицето,което
е оправдано по повдигнатите му обвинения да упражни претенцията си за разноски в наказателния процес. Категорична е съдебната
практика,че претенцията за
разноски, изразяващи се в заплатен от подсъдимия адвокатски хонорар за
осъществяване на защитата му в наказателното производство,приключило с
оправдателна присъда, представляват за него имуществена вреда и вземането за това обезщетение
срещу държавата се реализира по реда на ЗОДОВ.Искът за сумата 7 000лв. е
основателен,доказан и следва да се уважи,ведно със законна лихва върху
нея,считано от 14.06.2017г.до окончателното й изплащане.По изложените по-горе
съображения,претенцията за присъждане на лихва върху обезщетението за
имуществени вреди за периода от 15.02.2012г.до 14.06.2017г.е неоснователна и
следва да се отхвърли.
Ищецът претендира и сумата 1 000лв.,обезщетение
за имуществени вреди, представляваща пътни разходи за 5 пътувания до София,по
200лв.за всяко. Безспорно от събраните по делото гласни и писмени доказателства
се установява, че във връзка с повдигнатото обвинение и образуваното ДП , което
е по описа на СО при СГП,ищецът действително е пътувал 5-6 пъти до София за
извършване на различни процесуално-следствени действия- привличането му като
обвиняем , проведени разпити, предявяване на разследването т.н..Недоказани по размер са претендираните
пътни разходи в размер на 1000лв.,съответно по 200лв.за 5 пътувания. В тази
насока не са ангажирани доказателства
как ищецът е пътувал до София,дали с личен автомобил,с автобус или със ж.п.
транспорт.Не са представени никакви доказателства за стойността на направените
от последния пътни разходи за тези пътувания като касов бон за закупено гориво
или автобусни/ ж.п.билети.В този смисъл
съдът приема,че претенцията за заплащане на сумата 1000лв.,представляваща стойността
на направени пътни разходи за 5 пътувания до София е недоказана по размер и в
тази част искът по чл.2 ал.1,т.3 от ЗОДОВ относно обезщетението за имуществени
вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на процеса и на осн.чл.10 ал.3 ЗОДОВ във
вр. с чл.78 ал.1 ГПК, Прокуратурата на РБ следва да заплати на ищеца внесената ДТ в
размер на 20лв.и разноски за адвокат,съобразно уважената част от исковете в
размер на 880лв. или общо деловодни разноски в размер на 900 лв.
Водим
от горното,Окръжният съд
|
|
Р е ш и:
ОСЪЖДА на основание чл.2 ал.1 ,т.3 от ЗОДОВ
Прокуратурата на Република България,гр.***,бул.“***“№2 ДА ЗАПЛАТИ
на Л.В.В.,ЕГН ********** ***, със съдебен адрес за призоваване: адвокат А.М. ***,кантора 322 сумата
от 10 000 лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,в
резултат на обвинение
срещу ищеца в извършване на престъпление по чл. 301 ал. 1 пр. 2 алт.2 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което е оправдан с влязла в
сила на 14.06.2017г.присъда на ПОС по НОХД №379/2014г., ведно със законна лихва
върху сумата,считано от 14.06.2017г.до окончателното й изплащане,като за
разликата до 50 000лв.и относно претенцията за присъждане на законна лихва
върху главницата за периода от 15.02.2012г.до 14.06.2017г. ОТХВЪРЛЯ предявения
иск КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.2 ал.1 ,т.3 от ЗОДОВ
Прокуратурата на Република България,гр.***,бул.“***“№2 ДА ЗАПЛАТИ
на Л.В.В.,ЕГН ********** ***, със съдебен адрес за призоваване: адвокат А.М. ***, кантора 322 сумата 7 000лв.,представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди-заплатено адвокатско възнаграждение за защита по НОХД № 379/2014 г.по описа на
ПОС и ВНОХД №69/2017г.по описа на ВТАС , в резултат на обвинение срещу ищеца в извършване на
престъпление по чл. 301 ал. 1 пр. 2 алт.2
вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила на
14.06.2017г.присъда на ПОС по НОХД №379/2014г.,ведно със законна лихва
върху сумата,считано от 14.06.2017г.до окончателното й изплащане,като за разликата до
8 000лв.,съответно за сумата 1 000лв.,претендирана като направени
пътни разходи и относно претенцията за присъждане на законна лихва върху
главницата за периода от 15.02.2012г.до 14.06.2017г. ОТХВЪРЛЯ предявения иск
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ във вр.чл.78 ал.1 ГПК Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на Л.В.В.,ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес за призоваване: адвокат
А.М. ***, кантора 322 деловодни разноски в размер
на 900 лв., съобразно уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновски
Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: