Р Е Ш Е Н И Е
№1
гр. Добрич, 08.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Добрич, в публично заседание на седемнадесети
декември, две хиляди и деветнадесета година, ІІІ състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря, Стойка
Колева, разгледа докладваното от председателя административно дело № 682 по
описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от АПК, във вр с чл.
1, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на Н.Н.И. ***, подадена
чрез адв. И.Д. ***, срещу Областна дирекция на МВР-Добрич за сумата от 300 лева
- обезщетение за причинените му имуществени вреди от направени от ищеца
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по нахд № 1010/2017 г. по описа
на Районен съд - Добрич, с решението, по което е отменено в обжалваната му част
Наказателно постановление № 16-0851-002356 от 16.12.2016 г., издадено от началника
на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Добрич.
І. Становища на страните
В исковата молба се твърди, че ищецът е ангажирал
адвокат по нахд № 1010/2017 г. по описа на Районен съд - Добрич, който да го
представлява и защитава в производството по частично оспореното Наказателно
постановление № 16-0851-002356 от 16.12.2016 г., издадено от началника на
Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Добрич. За защитата си ищецът направил
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Районният съд в гр.Добрич постановил Решение
№ 469/04.12.2017 г., с което отменил
наказателното постановление в оспорената му от ищеца част, а в
неоспорената му част го потвърдил. Решението не било оспорено и влязло в сила
на 21.12.2017 г. Районният съд не присъдил в полза на ищеца направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно резултата от оспорването на
наказателното постановление. Ищецът счита, че съгласно чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, има право да претендира извършените
от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение от 300 лева като
имуществени вреди, причинени му от издаденото незаконосъобразно наказателно
постановление. С
оглед на това ищецът претендира ответникът да му заплати обезщетение от 300 лв.
пред районния съд. Претендира се заплащане и на разноските по настоящото дело за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Ответникът, Областна дирекция на МВР-Добрич, редовно
призован, представлява се от главен юрисконсулт М.Ж., който оспорва изцяло
исковата молба.
Окръжна прокуратура
Добрич, конституирана като страна по делото на основание чл. 10, ал. 1
от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, Димитър Димитров, дава заключение,
че спорът следва да се съобрази с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по
т.д. № 2/2016г. на ОС на ВАС за наличие
на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, визиран в чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ. Прокурорът счита, че исковата претенция в претендирания
размер, следва да се уважи.
ІІ. От фактическа страна:
Срещу Н.Н.И. *** и издадено Наказателно постановление
№ 16-0851-002356 от 16.12.2016 г. от началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР-Добрич. С наказателното постановление на ищеца за извършени две нарушения
на Закона за движение по пътищата са наложени наказания, описани в два пункта,
както следва: В пункт първи, за нарушаване на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на осн. чл.179,
ал.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева. В пункт втори, за
нарушаване на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от същия закон – „глоба“ в
размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца.
Видно от материалите по нахд № 1010/2017 г. по описа
на РС-Добрич ищецът е оспорил наказателното постановление с жалба до районния
съд частично – по отношение на нарушението, описано в пункт втори, за което са
му наложени административните наказания „глоба“
от 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца.
Делото е приключило с Решение № 469/04.12.2017 г., с
което съдът е отменил наказателното постановление в оспорената му част по пункт
втори и е потвърдил същото в неоспорената му част. Решението не е било
обжалвано от страните и е влязло в сила на 21.12.2017 г., както е отбелязано
върху същото.
Видно от писмените
доказателства, съдържащи се в кориците на приложеното нахд № 1010/2017 г. по
описа на Добричкия районен съд, Н.Н.И. е сключил с адвокат Делян Иванов
Димитров, вписан в Адвокатска колегия - Добрич, Договор за правна защита и
съдействие от 02.10.2017 г., с който го е упълномощил да го представлява по
образуваното нахд № 1010/2017 г. при уговорено възнаграждение 300 лева. С
разписка, представена на л.33 от делото, е удостоверено, че на 02.10.2017 г.
уговореното възнаграждение е платено на адв. Димитров в брой.
От материалите по делото се установява, че упълномощения
адвокат с е явил да представлява ищеца в първото съдебно заседание, проведено
на 03.10.2017 г., правил е искания по доказателствата и е участвал при разпита
на свидетелите. Упълномощеният адвокат се явил и на второто, последно по делото
заседание, проведено на 07.11.2017 г., в което е изложил пледоария по
съществото на спора, съобразно сключения с ищеца договор за правна защита и
съдействие.
ІІІ. По допустимостта на иска:
При извършената проверка за допустимост на предявения
иск, настоящият съдебен състав счита, че са налице положителните процесуални
предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по
предявената претенция, с която е сезиран. Пасивната процесуална легитимация е
правилно определена, съобразно правилото на чл.205 от АПК. Искът е предявен
срещу Областна дирекция - Добрич на Министерство на вътрешните работи, която е юридическото
лице, съгласно чл.37, ал.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Отговорността се носи от това юридическо лице,
тъй като в ОД на МВР Добрич организационно и бюджетно е включен административно-наказващият
орган, началникът на Сектор „Пътна полиция“, издал частично незаконосъобразното
наказателно постановление, от което ищецът твърди, че е понесъл вреди. (Определение
№ 9375 от 10.07.2009 г. по адм. д. № 7482/2009 г. на ВАС на РБ, ІІІ-то отд.).
Ето защо, настоящият съдебен приема, че предявеният
иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в
производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с
оглед твърдяното от ищцата място на увреждане, делото е подсъдно на Административен
съд - Добрич.
ІV. По основателността на иска.
Предявеният иск срещу Областна дирекция на МВР –Добрич
за присъждане на обезщетение в размер на 300 лева, представляващо платено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство при оспорване на Наказателно
постановление № 16-0851-002356 от 16.12.2016 г. на началника на Сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР-Добрич, е основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Следователно, отговорността на държавата възниква при
наличието на няколко предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата при или по повод
изпълнение на административна дейност; реално претърпяна вреда /имуществена
и/или неимуществена/ и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
1.Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или на длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна
дейност.
В случая не е спорно, че е налице наказателно
постановление, издадено от началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР-Добрич, с което ищецът е наказан за нарушаване на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“
от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5
от същия закон с наказанията „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 2 месеца. В тази част наказателното постановление
е било обжалвано, и съответно отменено от районния съд като незаконосъобразно.
Ето защо, съдът намира за доказана първата група от
визираните по-горе предпоставки – отменен като незаконосъобразен административен
акт, респ. наказателно постановление. Без значение за настоящия спор са
причините и правното основание мотивирало съда да отмени като незаконосъобразно
наказателното постановление. Затова мотивите на влязлото в сила съдебното
решение не са предмет на настоящото производство. В производството по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ е относимо обстоятелството, че съдебното решение е влязло в сила.
Независимо, че съдът недопустимо се е произнесъл по законосъобразността на НП и
в неоспореното му част, това обстоятелство не касае настоящото производство.
2. Реално претърпяна вреда.
По отношение на заявените имуществени вреди,
представляващи част от платеното от ищеца адвокатско възнаграждение за
осъществената правна защита, съдействие и процесуално представителство, съобразно
резултатът от оспорването на НП, съдът намира, че е доказано по делото
извършеното плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за правна
защита и съдействие по нахд № 1010/2017 г. по описа на Районен съд - Добрич. Налице
е приложен, надлежно попълнен и подписан от ищеца, като клиент, договор за
правна защита и съдействие с надлежно попълнено и подписано пълномощно към
него, за частичното оспорване на Наказателно постановление № 16-0851-002356 от
16.12.2016 г., което упълномощаване е било основание за осъществяване на
процесуално представителство и защита в съдебното производство пред Районен съд
- Добрич. Разписката, с която е оформено плащането, е валиден документ, който
удостоверява извършеното между страните действие по заплащане на уговорено, в
договора за правна защита и съдействие, възнаграждение. Към момента не
съществува законово изискване адвокатските възнаграждения в процесния размер да
се изплащат по банкова сметка, ***, че
разписката не доказва реално извършено плащане, е неоснователно. С приложената
по нахд 1010/2017 г. разписка самият адвокат чрез подписа си е удостоверил
получаване на сума от 300 лева в брой от своя клиент (ищеца), което е
достатъчно за доказване на обстоятелството, че ищецът е извършил разход в
посочения размер.
Затова съдът приема, че е налице реално плащане, в
брой, на възнаграждение за един адвокат, осъществил процесуално
представителство и защита по нахд № 1010/2017 г. по описа на Районен съд –Добрич.
В производството пред районния съд при разглеждане на
жалби срещу наказателни постановления по реда на ЗАНН, при субсидиарно
прилагане на НПК, когато наказателното постановление е отменено, вкл. и когато
е отменена една част от него, към момента на постановяване на решението по нахд
№ 1010/2017 г. не се присъждат разноски в полза на жалбоподателя, както когато
подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство, не се присъждат
разноски срещу държавата. Липсата на процесуален ред за присъждане на разноски към
този момент в производствата по оспорване на наказателните постановления по
реда на ЗАНН е изрично заявено и в Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015
г. на ВАС и ОС на ГК и ТК на ВКС : "законодателят не предвижда ред за
присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, а доколкото искът по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките
на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени
разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия
ред."
Дори да има искане за присъждане на направени за
защитата по делото разноски, съдилищата до извършените изменения в ЗАНН са се съобразявали с Тълкувателно решение №
2/03.06.2009 г. на ОС на ВАС на РБ, според което разноски по делата по ЗАНН не
се присъждат.
В теорията и съдебната практика се приема, че
отговорността за разноски е изградена върху разбирането за неоснователно
предизвикания правен спор и е своеобразна санкция за страната, която е станала
причина за това. Единственият правен способ за защита на правата на гражданите
и на юридическите лица, на които са причинени щети в резултат на
незаконосъобразни наказателни постановления, вкл. и частично незаконосъобразни
такива, е този по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди. Заплатените разноски за адвокат от спечелилата отмяната на
незаконосъобразно наказателно постановление страна следва да се възстановят от
държавата под формата на обезщетение за имуществени вреди на основание чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като е несправедливо тази страна да понесе направените не
по нейна вина разноски за адвокатска защита пред съд по повод обжалване на един
незаконосъобразен акт на държавен орган. В процесния случай се иска и се дължи пълно
възстановяване на платените разноски за адвокат, в резултат от отмяната на частично
оспореното наказателното постановление.
3. Причинна връзка.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице.
Настоящият състав на съда намира, че извършените,
според договора за правна защита и съдействие, разноски за платено адвокатско
възнаграждение по нахд № 1010/2017 г. по описа на Районен съд - Добрич, в
претендирания им размер от 300 лв., се намират в пряка и непосредствена
причинна връзка с частичната отмяна на наказателното постановление.
Съгласно чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата,
адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Възнаграждението
за адвокатската защита е императивно дължимо, на основание чл. 36 от Закона за
адвокатурата, като същото следва да се уговори именно с договор. След като
ищецът има право на адвокатска защита при оспорването на издадено срещу него
наказателно постановление и същевременно дължи възнаграждение за нея, чийто
размер следва да уговори точно в договор, както и след като е платил дължимото
уговорено възнаграждение, то той е разходвал средствата именно за да се защити
по надлежния ред против незаконосъобразното наказателно постановление, като
същевременно е изпълнил и задълженията си по Закона за адвокатурата. В този
смисъл, самото наказателното постановление е необходимо условие за съществуване
на договора за правна защита и съдействие по дело, в което се оспорва
наказателно постановление и без което условие защита е невъзможна, най-малкото
защото би била с липсващ предмет.
4.Относно размера на обезщетението за вреди
При предявен иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се
дължи обезщетение за заплатеното адвокатско възнаграждение, но само до разумния
и обичайния размер и съобразно действително и реално оказаната правна защита и
съдействие от ангажирания адвокат, по конкретното административно-наказателно
дело. Съдът намира, че в случая тези критерии са изпълнени. Уговореното
възнаграждение от 300 лв. е в минималния размер за правна защита и процесуално
представителство по дела от административно-наказателен характер, регламентиран
в чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
От данните по нахд № 1010/2017 г. по описа на РС Добрич
е видно, че ангажираният и упълномощен адвокат е осъществил активно процесуално
съдействие и представителство на жалбоподателя. Претенцията за заплащане на
обезщетение в размер на 300 лв. е съобразена с резултата от оспорването на
наказателното постановление, което е изцяло отменено в оспорената му част, и
следва да се присъди в искания размер.
Направените разходи за адвокат се квалифицират от съда като имуществени вреди, настъпили от незаконосъобразен акт, издаден при упражняване на административна дейност, доколкото ако в отменената си част наказателно постановление не бе издадено, вредите нямаше да настъпят. Така, по изложените съображения, съдът счита, че са доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди, в размер на 300 лева.
V. Разноски.
Ищецът претендира и присъждане на направените в
настоящото производство разноски от 300 лева по представен списък за заплатено адвокатско
възнаграждение, договор за правна защита и разписка за извършено плащане в
брой, л.17-19 от делото и 10 лева- платена държавна такса чрез ПОС-терминал (
квитанция на л.9 от делото).
Съдът намира за доказано, както упълномощаването по
настоящото дело, така и заплащането на адвокатското възнаграждение. Искането за
присъждане на разноски е основателно с оглед чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 310 лева – разноски за
държавна такса и за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.
203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1, чл. 4 от ЗОДОВ, Административен
съд –Добрич, ІІІ състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ДОБРИЧ да заплати на
Н.Н.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 300 (триста) лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди –изплатено адвокатско възнаграждение
за осъществена правна защита, съдействие и процесуално представителство по нахд
№ 1010/2017 г. по описа на Районен съд - Добрич, в което е отменено частично
оспореното Наказателно постановление № 16-0851-002356 от 16.12.2016 г.,
издадено от началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Добрич.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ДОБРИЧ да заплати на
Н.Н.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 310 (шестдесет) лева, представляваща направени
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Препис от решението, на основание чл. 138, ал. 1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване, чрез
Административен съд - Добрич, пред Върховния административен съд на РБ, в 14-
/четиринадесет/ дневен срок, от съобщаването или връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: