РЕШЕНИЕ
№ 1399
гр. Бургас, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Д П. С.ов
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Д П. С.ов Гражданско дело № 20212120109016
по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № 562/13.03.2023 г., постановено по гр. д.
№9016/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас, е допуснато извършване на
съдебна делба между съделителите С. Д. Ж. ЕГН **********, с адрес: град
Бургас, ** и Г. Д. Ж. ЕГН **********, с адрес: град Бургас, ** на следните
недвижими имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор 07079.829.145 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД- 18-
9/30.01.2009 год. на Изпълнителния директор на АГКК, Последно изменение
на КККР, засягащо поземления имот е от 16.07.2021г., с адрес на имота
съгласно Скица на ПИ № 15-1009378-14.09.2021 год. на СГКК- гр. Бургас:
гр.Бургас, ***, с площ от 632 кв.м., трайно предназначение на територията
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м.), с
номер по предходен план: 145, квартал 17, парцел X при съседи:
07079.829.146, 07079.829.147, 07079.829.344, 07079.829.144, 07079.829.141,
07079.829.338., както и 2. Недвижим имот представляващ сграда с
идентификатор 07079.829.145.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18- 9/30.01.2009 год. на Изпълнителния
директор на АГКК, Последно изменение на КККР, засягащо сградата от
16.07.2021г., с адрес на сградата, съгласно Скица на сграда № 15-1009386-
14.09.2021 год. на СГКК-гр. Бургас: гр.Бургас, ***, с площ от 58 кв.м.,
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.829.145, брой
етажи 2, предназначение - жилищна сграда – еднофамилна, при квоти както
1
следва: ¾ идеални части за Г. Д. Ж. и ¼ идеална част за С. Д. Ж..
В преклузивните срокове, а именно до края на първото съдебно
заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на
процесния имот, ответникът Г. Д. Ж. е формулирал възлагателна претенция по
чл.349, ал.2 ГПК досежно процесния недвижим имот. Претенцията е приета с
протоколно определение от 04.09.2023 г., постановено по делото.
С протоколно определение от същата датата са приети за претенциите на
ищеца С. Д. Ж. срещу ответника Г. Д. Ж., както следва: за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползването на припадащата се на ищеца 1/4
ид.част от имота за периода 06.04.2022 г. – 01.04.2023 г. в размер на 150 лева
месечно, или сумата в общ размер на 1800 лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до влизане в сила на решението по
първата фаза на делбата, тоест 01.04.2023 г.
С протоколно определение от 04.09.2023г ., постановено по делото, е
приета за съвместно разглеждане претенцията на ответника Г. Д. Ж. срещу С.
Ж. за извършени от ищеца подобрения за периода 2010 г. – 2016 г., в
процесния недвижим имот, подробно индивидуализирани в молба вх.
№4114/30.01.2024 г. по описа на Районен съд Бургас /л.143/ в общ размер на
2000 лева.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
От допуснатата и приета като компетентно изготвена и неоспорена СТЕ
се установява, че допуснатият до делба поземлен имот с идентификатор
07079.829.145 е неподеляем, а жилищната сграда двуетажна еднофамилна,
изградена в имота, е поделяема. Предложен е вариант на делба, като се
предлага обособяването на два дяла. Вещото лице, след прилагане на
специални знания в областта на оценка на недвижимите имоти, е определило
обща пазарна цена на допуснатия до делба поземлен имот и жилищната
сграда, която се намира в същия, на 135 500 лева.
Прието е становище от Експертния съвет по устройство на територията
при Община Бургас, с което се изразява становище, че УПИ X-145 в кв.17 по
плана на кв. Горно Езерово, Бургас, представляващ ПИ с идентификатор
07079.829.145 по КККР на гр. Бургас, ведно с изградената в имота сграда е
неподеляем, предвид изискванията на чл.201, ал.2 от ЗУТ. Сочи се, че сградата
с идентификатор 07079.829.145.1 по КККР на гр. Бургас е поделяема, като от
нея могат да се обособят два самостоятелни обекта, с общ вход и
съществуващата стълбищна клетка, като за целта било необходимо
изготвянето на одобрен проект по реда на глава осма, раздел II от ЗУТ и
издадено разрешение за строеж за преустройство по реда на чл.203 от ЗУТ, с
цел привеждане на сградата в съответствие с разпоредбите на ЗУТ и Наредба
№7/2003 г. за ПНУОВТУЗ и обособяването на два самостоятелни обекта.
По делото е изготвена и СТЕ със задача да установи стойността на
направените полезни разноски и подобрения в имота. От заключението по
2
същата се установява, че стойността на извършените подобрения към момента
на приключване на съдебното дирене – на 4800 лева.
Съдът кредитира заключенията на вещото лице като обосновано, и
компетентно изготвено. Заключенията по двете експертизи не са оспорени и
от страните в откритите съдебни заседания по тяхното приемане.
По делото е представено удостоверение за сключен граждански брак на
ответника Г. Д. Ж., както и копие от документите за самоличност на последния
и неговата съпруга, от които е видно, че регистрирания им поС.ен адрес е в **
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
По способа за извършване на делбата:
До делба е допуснат поземлен имот с идентификатор 07079.829.145 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД- 18-
9/30.01.2009 год. на Изпълнителния директор на АГКК, Последно изменение
на КККР, засягащо поземления имот е от 16.07.2021г., с адрес на имота
съгласно Скица на ПИ № 15-1009378-14.09.2021 год. на СГКК- гр. Бургас:
гр.Бургас, ***, с площ от 632 кв.м., трайно предназначение на територията
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м.), с
номер по предходен план: 145, квартал 17, парцел X при съседи:
07079.829.146, 07079.829.147, 07079.829.344, 07079.829.144, 07079.829.141,
07079.829.338., който е неподеляем, както и недвижим имот, представляващ
сграда с идентификатор 07079.829.145.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 9/30.01.2009 год. на
Изпълнителния директор на АГКК, Последно изменение на КККР, засягащо
сградата от 16.07.2021г., с адрес на сградата, съгласно Скица на сграда № 15-
1009386-14.09.2021 год. на СГКК-гр. Бургас: гр.Бургас, ***, с площ от 58
кв.м., сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
07079.829.145, брой етажи 2, предназначение - жилищна сграда –
еднофамилна, за която сграда вещото лице дава становище, че е поделяема.
Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните
само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън
предвидените в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на
изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен
протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на
имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето
нажребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а
когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи,
неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК.
Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК
четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.
С цел определяне на способа, от значение е обстоятелството на първо
място дали допуснатите до делба недвижими имоти са поделяеми. По
отношение на първия, същият е неподеляем, което се установява както от
3
приетата по делото експертиза, така и от становището на ЕСУТ на Община
Бургас.
По отношение на сградата, намираща се в имота, съдът намира, че
следва да съобрази на първо място становището на вещото лице, така и на
ЕСУТ към Община Бургас, съгласно които сградата е реално поделяема.
Дадено е предписания да се пристъпи към изготвяне на инвестиционен
проект, който да бъде одобрен по реда на глава осем и чл.203, ал.1 от ЗУТ.
Съгласно трайната задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл.
290 ГПК (в това число Решение № 20 от 6.02.2015г. на ВКС по гр. д. №
4692/2014г., I г. о., ГК, Решение № 311 от 18.12.2012г. на ВКС по гр. д. №
268/2012г., I г. о., ГК и др.) в производството по чл. 341 и сл. ГПК съдът не
може да извърши делбата без да получи окончателно произнасяне от
общинската (районната) администрация дали съответният урегулиран
поземлен имот /съответно сграда/ е поделяем, като процедурата по чл. 201 или
203 от ЗУТ в случай на становище от главния архитект за поделяемост на
имота или сградата следва да приключи с акт на компетентния
административен орган - кмета на съответната община, за изменение на плана
за регулация или с отказ за одобряване на предложеното изменение съответно
с одобрения на инвестиционен проект или с отказ за одобряването му. В тази
връзка за съда съществува задължение във втората фаза на делбата да следи за
последователното извършване на действията, свързани с поделяемостта на
имота, и да дава указания на съделителите за тяхната поредност.
По тези съображения, съдът с протоколно определение от 22.02.2024 г. е
дал указания на страните да изготвят инвестиционен проект, съобразно
изискванията на ЗУТ, предписанията на общинския експертен съвет, дадени с
Протокол на експертния съвет по устройство на територията при Община
Бургас, както и съобразно представеното заключение по приетата съдебно –
техническа експертиза от 17.08.2023 г. Указано е на страните да предствавят
доказателства в срок до следващо съдебно заседание за предприемане на
посочените действия. Страните са предупредени, че в случай на липса на
предприемане на посочените по – горе стъпки, съобразно практиката на ВКС,
съдът ще счита имота за неподеляем и ще реши делото съобразно
представените към момента доказателства.
В последващи съдебни заседания от 01.04.2024 г., 18.04.2024 г.,
30.05.2024 г. отново са дадени подобни указания. Страните са заявили, че не са
предприели каквито и да било действия или стъпки по изработването на
инвестиционен проект и внасянето му за разглеждане в общинска
администрация.
Въпреки множеството указания, дадени от съда, както и многократното
отлагане на делото с цел на страните да се даде възможност за реалното
поделяне на имота, по делото не са постъпили доказателства за извършване на
действия след решението на ЕСУТ към Община Бургас. Видно е, че за период
от почти половин година съделителите не са предприемали действия,
свързани с движението на административната процедура за подялба на имота,
4
вкл. и след многократно даваните указания и предупреждения. Това мотивира
съда да приеме, че въпреки многократните указания и дадените на
съделителите възможности, те не са предприели всички необходими и
зависещи от тях действия за приключване или дори иницииране на
процедурата, като очевидно след определен момент са се дезинтересирали от
това. Същевременно в цитираното вече Решение № 20 от 6.02.2015г. на ВКС
по гр. д. № 4692/2014г., I г. о., ГК е прието, че ако съдът е дал конкретни
указания за необходимостта от извършване на следващото по ред действие от
процеса по одобряване на инвестиционния проект, за съделителите
съществува задължение да представят доказателства, че такива действия са
били извършени, а в противен случай съдът може да приеме наличие на
процесуално бездействие, имащо за последица извод за недоказаност на
възможността за реално поделяне на имота. Настоящият случай е точно такъв,
като съдът е дал конкретни указания на съделителите, а така също и
достатъчно време, за да ги изпълнят. Въпреки това не са представени
доказателства, че указанията са изпълнени, поради което по делото остава
недоказана възможността за реално поделяне на процесната сграда.
По изложените съображения, съдът приема, че и двата допуснати до
делба имота – както поземления, така и намиращата се в него еднофамилна
жилищна сграда, са неподеляеми. Това следва да бъде взето предвид при
определяне на конкретния способ за извършване на делбата.
По – нататък, за да определи способа, чрез който ще бъде извършена
допусната делба на процесните имоти, съдът следва да разгледа и
възлагателната претенция по реда на чл. 349, ал.2 ГПК на ответника Г. Ж.,
наведена в преклузивния срок, уреден в разпоредбата на чл. 349, ал.4 ГПК.
В хипотезиса на правната норма, регламентирана в чл. 349, ал.2 ГПК, са
уредени четири материални предпоставки (три положителни и един
отрицателен юридически факт), при наличието на които възниква
потестативното право на съделителя да иска възлагането на имот, включен в
делбената маса, без да се изнася на публична продан, като заплати на
останалите съделители парично уравнение, съответстващо на техните квоти в
общата вещ, предмет на делбата – 1) делбената недвижима вещ да има
характер на жилище и да е неподеляема; 2) тя да е служила за жилище на
наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване на
жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл. 40 ЗУТ и § 5, т. 30 ДР
наЗУТ, както и от същия да не могат да се обособят самостоятелни обекти на
правото на собственост при спазване изискванията на чл. 203 ЗУТ; 3)
съделителят-сънаследник да е живял в жилището на наследодателя при
откриване на наследството и 4) той да не притежава друго жилище. В този
смисъл са мотивите по т. 7 от Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по гр.д.
№ 1/2004 г., ОСГК на ВКС.
Установено е по делото, че съделителите са придобили правото на
собственост върху притежаваните от тях процесни имоти чрез наследствено
правоприемство от техните починали родители – П. Г. Ж.а и Д С.ов Ж..
5
Установено е от приетата по делото съдебно – техническа експертиза, както и
от останалите, приети по делото писмени доказателства, че изградената сграда
с идентификатор 07079.829.145.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18- 9/30.01.2009 год. на Изпълнителния
директор на АГКК, Последно изменение на КККР, засягащо сградата от
16.07.2021г., с адрес на сградата, съгласно Скица на сграда № 15-1009386-
14.09.2021 год. на СГКК-гр. Бургас: гр.Бургас, ***, с площ от 58 кв.м.,
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.829.145, брой
етажи 2, предназначение - жилищна сграда – еднофамилна, има характера на
жилище и отговаря на изискванията на чл. 40 ЗУТ и § 5, т. 30 ДР на ЗУТ.
Установено е, че същата е служила за жилище, като видно от твърденията на
ищеца, както и от тези на ответника, се установява, че ответникът е живял в
имота към момента на смъртта на наследодателите. По делото липсва по
същество спор по отношение на тези предпоставки. Както се посочи и
обоснова подборно по – горе, съдът приема също така, че описаната сграда е
неподеляема, предвид невъзможността й да бъде реално поделена, макар и
поради бездействието на страните по делото.
Установено е и, че поземленият имот, върху който е построена сградата,
който също така е допуснат до делба, е неподеляем. Следва да се посочи, че
поземленият имот безспорно няма характера на жилищен. Въпреки това
следва да се съобрази трайната практика на съдилищата, която е в смисъл, че
при възлагане по реда на чл.349, ал.1 или ал.2 от ГПК на сграда, към нея
следва да се възложи и дворното място, върху което е изградена, в случай че
същото е собственост на съделителите. При ликвидиране на съсобствеността
не би могло само жилищната сграда да се постави в дял на един съделител по
реда на чл. 349, ал. 2 ГПК отделно от дворното място, което пък да бъде
изнесено на публична продан /Напр. Решение № 54 от 13.07.2017 г. на ВКС по
гр. д. № 3536/2016 г., II г. о., ГК, Решение № 89 от 12.07.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 3607/2018 г., I г. о., ГК и др./.
По отношение на последната, отрицателна предпоставка, следва да се
отбележи, че общият принцип е, че на доказване подлежат положителните
факти, които ползват страната, като в определени случаи този принцип търпи
отклонения. Практиката на ВКС приема, че ако представена от съделителя
декларация за установяване на отрицателното условие за възлагане по чл. 349,
ал. 2 ГПК бъде оспорена, то негова е тежестта да докаже декларираните
обстоятелства /Така Решение № 143 от 08.02.2017 г. по гр. д. № 1693/2016 г. на
ІІ г. о., Решение № 9 от 12.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1469/2020 г., II г. о.,
ГК/. В случая по делото липсва спор относно тази предпоставка, поради което
съдът приема, че същата е налице.
Поради това обстоятелство настоящата съдебна инстанция приема, че
всички положителни и отрицателни предпоставки, включени във фактическия
състав на чл. 349, ал.2 ГПК, са възникнали по отношение на ответника Г. Ж. и
за него е възникнало потестативното право да иска от съда възлагане на
процесния имот.
6
Въз основа на тези правни доводи настоящата съдебна инстанция счита,
че предявената от съделителят по реда на чл. 349, ал.2 ГПК възлагателна
претенция е основателна, тъй като същият има качеството наследник, живял е
в имота към момента на откриване на наследството и не притежава друго
жилище по смисъла на чл. 40 ЗУТ. Делбата следва да бъде извършена като
допуснатия до делба имот бъде поставен в дял на ответника Г. Ж. на
основание чл. 349, ал.2 ГПК, като съобразно установените в разпоредбата на
чл. 349, ал.5 ГПК срокове същият следва да заплати за уравнение на дела на
ищеца С. Ж. сумата в размер на 33 750 лева, в 6-месечен срок от влизане на
решението в сила, като станесобственик на имота при спазване изискванията
на чл. 349, ал.6 ГПК. В този смисъл следва да бъде постановен условен
диспозитив.
По отношение на претенцията по сметки от ответника Г. Ж. против
ищеца С. Ж.:
Легитимиран да предяви иска е наследник, който лично е до-принесъл за
увеличението на наследството. Той следва да е спомогнал към увеличение на
наследството. То трябва да е ясно изразено и да е налице към момента на
откриване на наследството, като действията следва да са извършени приживе
на наследодателя. Действията, довели до увеличение на наследството, следва
да са без правно основание и наследникът следва да не е възнаграден по друг
начин /чрез завещание, дарение, ползване на имота през определен период
отвреме/ /Така Решение № 481/11.01.2011 г. по гр. д. № 884/2009 г., ВКС, II
г.о., Решение № 248/20.04.2010 г. по гр. д. № 4147/2008 г., ВКС, IIIг.о./.
Съдът намира, че по делото не се установява въпреки разпределената
доказателствена тежест, действията, за които се твърди да са довели до
увеличение на наследството да са извършени от страна на наследника Г. Ж..
По делото липсват каквито и да било доказателства, от които това да се
установява. Не се установява и обстоятелството кога са извършени
посочените действия. Тези извод са вън от това, че от твърденията на страните
се установява, че наследникът е живеел в имота, поради което съдът счита, че
е налице и още една пречка за уважаване на предявената претенция, доколкото
наследникът е бил възнаграден по друг начин, като е допуснат да живее в
наследствения имот.
Следва да се посочи, че на ответната страна са допуснати свидетели в
режим на довеждане с протоколно определение от 04.09.2023 г., като е указано
свидетелите да бъдат водени в следващо съдебно заседание. В следващото
съдебно заседание свидетелите не са доведени, въпреки указанията на съда.
Въпреки това, определението, с което свидетелите са допуснати не е
отменено, като е предоставена възможност на ответната страна да ги води в
следващо съдебно заседание. Свидетелите не са доведени в многобройните,
следващи съдебни заседания, включително и след изслушване и приемане на
съдебно – техническите експертизи, допуснати по делото, тоест за периода от
04.09.2023 г. до 27.06.2024 г. свидетелите не са били доведени в съдебно
заседание. Поради това, съдът е отменил протоколното определение, с което
7
свидетелите са допуснати и съдебното дирене е обявено за приключило. Няма
каквито и да било доказателства, включително и писмени такива, от които да
се направи дори и косвен извод, че твърдените подобрения са извършени от
ответната страна, както и за момента на извършването им.
По изложените съображения, съдът приема, че претенцията на
ответника следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
По отношение на претенцията от ищеца С. Ж. към ответника Г. Ж. с
правно основание чл.31, ал.2 от ЗС:
Съобразно разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС когато общата вещ се
използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
По този иск ищец трябва да докаже: 1) че имотът е съсобствен с ответника, 2)
че е отправил писмена покана, 3) че ответникът ползва имота или ползва
площ, по-голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността и 4)
ползата, която е пропуснал след поканата.
Понятието „лично ползване“ съобразно разпоредбата на чл.31, ал.2 от
ЗС и утвърдената съдебна практика, следва да се разбира като всяко
поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се
събират добиви и граждански плодове, така Тълкувателно Решение №
7/2.11.2012г. по т.д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС.
Както се посочи и по – горе в настоящото, страните по делото са
съсобственици, тоест налице е първата предпоставка. Установява се и, че
ответникът ползва имота лично, като по този начин препятства другия
съделител да ползва имота, поради което е налице и тази предпоставка за
уважаване на искането.
Следващата материална предпоставка за уважаване на това искане е
отправянето на писмена покана за заплащане на обезщетението. Поканата
може да бъде отправена преди завеждане на делото за делба, както и с
исковата молба или в хода на висящото производство, най-късно в първото
заседание от втората фаза на делбата. От деня на писменото поискване текат и
законни лихви върху дължимата сума. В съдебната практика се приема, че за
присъждане на съответното парично обезщетение в случаите на съдебна делба
значение на писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС има исковата
молба заделба, ако съдържа такова волеизявление /Така Решение №
130/15.07.2013 г. по гр. д. № 24/2012 г., ВКС, Iг.о./. Обезщетение по чл.31, ал.2
ЗС може да бъде присъдено в производство по чл.344, ал.2 ГПК като
привременна мярка до приключване на делбата и/или с решението по втората
фаза на делбата. В първия случай обезщетението е само за периода от влизане
в сила на съдебния акт по чл.344, ал.2 ГПК до приключване на делбата. Във
втория случай съдът присъжда обезщетение за предходен период, считано от
отправянето на писмената покана до съдебното предявяване на
претенцията. Съдът следва да вземе отношение по въпросите кога е отправена
писмената покана по чл.31, ал.2 ЗС, кога е заявено в процеса искането за
8
присъждане на обезщетението, за кой период се дължи обезщетение като
привременна мярка и за кой период съдът следва да се произнесе с решението
по втората фаза на делбата. Това произнасяне е задължително за
първоинстанционния съд в случаите, когато той трябва да се произнесе
допълнително във втората фаза на делбата за част от претенцията, която не
може да бъде разгледана в производството по чл.344, ал.2 ГПК поради неговия
ограничен времеви обхват. Недопустимо е по тези въпроси да има
противоречие между съдебните актове, постановени в различните
производства /Така Решение № 48/26.03.2018 г. по гр. д. № 2572/2017 г., ВКС,
Iг.о./.
Видно е, че с исковата молба е отправено искане с правно основание
чл.344 от ГПК за присъждане на обезщетение за лишването от ползването на
съсобствения между страните имот за периода от завеждане на исковата молба
до приключване на производството по делба. Съдът се е произнесъл по така
направеното искане с решението си по първата фаза на делбата, като
присъденото обезщетение обхваща периода от влизане на това решение в сила
до приключване на делото във втората фаза на делбеното производство.
Настоящият състав приема, че с исковата молба е направено
волеизявление, с което е отправено искане за присъждане на обезщетение за
лишаване от ползването на имота, съобразно и изискванията, установени в
съдебната фаза към това волеизявление. Същото е връчено на ответната
страна, поради което е породило своя ефект. В случая е поискано такова
обезщетение, което обаче не било присъдено в рамките на производството по
чл.344, ал.2 от ГПК, поради което съдът следва да зачете това изявление като
покана по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС, след като същото е достигнало и до
ответната страна.
Размерът на претенцията е доказан, като видно от приетата по делото
съдебно – техническа експертиза, пазарния наем за описаните имоти възлиза
на 450 лв., като съобразно идеалните части, притежавани от ищеца, направил
и тази претенция по сметките, на същият се дължи месечно обезщетение в
размер на 112, 50 лв., като това е и размерът, до който претенцията се явява
основателна. Тоест за целия заявен период от момента на подаване на искова
молба - 06.04.2022 г., до момента на влизане в сила на решението по първата
фаза на делбата – 01.04.2023 г., дължимото обезщетение е в размер на 1350 лв.,
като за разликата до пълния предявен размер искът се явява неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 355 ГПК всеки от съделителите следва да заплати
държавна такса в размер на 4% от стойността на неговия дял от делбения
имот, но не по-малко от 50 лева, както следва: Г. Д. Ж. – 4065 лева, и С. Д. Ж.
– 1355 лева. Следва ответника Г. Д. Ж. да бъде осъден да заплати държавна
такса за отхвърлената претенция по сметки за заплащане на увеличената
стойност на имота срещу ищеца С. Д. Ж. в размер на 4 % от стойността на
претенцията в размер на 2000 лева, или сумата в размер на 80 лева. Доколкото
9
се уважава и претенцията по сметки на ищеца С. Д. Ж. за лишаване от
ползването на имота против Г. Ж., същият следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 4 % от уважената част от стойността на
претенцията в размер на 1350 лева, или сумата в размер на 54 лева. Ищецът С.
Д. Ж. следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 4 % от
отхвърлената част от стойността на претенцията в размер на 450 лева, или
сумата в размер на 50 лева.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ по реда на чл. 349, ал.2 ГПК на Г. Д. Ж. ЕГН
**********, с адрес: град Бургас, ** следния недвижим имот, а именно:
Поземлен имот с идентификатор 07079.829.145 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД- 18-9/30.01.2009 год. на
Изпълнителния директор на АГКК, Последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот е от 16.07.2021г., с адрес на имота съгласно Скица на ПИ №
15-1009378-14.09.2021 год. на СГКК- гр. Бургас: гр.Бургас, ***, с площ от 632
кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно
ползване - ниско застрояване (до 10м.), с номер по предходен план: 145,
квартал 17, парцел X при съседи: 07079.829.146, 07079.829.147, 07079.829.344,
07079.829.144, 07079.829.141, 07079.829.338., ВЕДНО с построената в същия
имот сграда, както следва: сграда с идентификатор 07079.829.145.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
9/30.01.2009 год. на Изпълнителния директор на АГКК, Последно изменение
на КККР, засягащо сградата от 16.07.2021г., с адрес на сградата, съгласно
Скица на сграда № 15-1009386-14.09.2021 год. на СГКК-гр. Бургас: гр.Бургас,
***, с площ от 58 кв.м., сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 07079.829.145, брой етажи 2, предназначение - жилищна
сграда – еднофамилна, ПРИ УСЛОВИЕ, че заплати на С. Д. Ж. ЕГН
**********, с адрес: град Бургас, ** за уравнение на неговия дял от 1/4 ид.
част от по-гореописаните недвижими имоти сумата от 33 750 лв. /тридесет и
три хиляди седемстотин и петдесет/ лева, ведно със законната лихва от
влизане в сила на решението, в 6-месечен срок от влизане в сила на
настоящото решение.
ОСЪЖДА на осн. чл.31, ал.2 от ЗС Г. Д. Ж. ЕГН **********, с адрес:
град Бургас, ** ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. Ж. ЕГН **********, с адрес: град
Бургас, ** сумата в размер на 1350 /хиляда триста и петдесет/ лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на припадащата се на
ищеца 1/4 ид. част от имота за периода 06.04.2022 г. – 01.04.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба до влизане в сила на
определението по чл.344, ал.2 от ГПК – 01.04.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата до пълния предявен размер от 1800 /хиляда и
осемстотин/ лева.
10
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.12, ал.2 от ЗН за
осъждане на С. Д. Ж. ЕГН **********, с адрес: град Бургас, ** ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Д. Ж. ЕГН **********, с адрес: град Бургас, ** сумата в
размер на 2000 лв., представляваща 1/4 от сумата, с която се е увеличило
наследството на наследодателя на съделителите, ведно със законната лихва от
04.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК С. Д. Ж. ЕГН **********, с адрес:
град Бургас, ** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Бургас, в полза
бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 1355 лева,
представляваща 4 % върху стойността на дела на съделителя.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Г. Д. Ж. ЕГН **********, с адрес:
град Бургас, ** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Бургас, в полза
бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 4065 лева,
представляваща 4 % върху стойността на дела на съделителя.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК С. Д. Ж. ЕГН **********, с адрес:
град Бургас, ** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Бургас, в полза
бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 50 лева,
представляваща 4 % върху отхвърлената част от иска с правно основание
чл.31, ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Г. Д. Ж. ЕГН **********, с адрес:
град Бургас, ** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Бургас, в полза
бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 80 лева,
представляваща 4 % върху стойността на отхвърления иск с правно основание
чл.12, ал.2 от ЗН.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Г. Д. Ж. ЕГН **********, с адрес:
град Бургас, ** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Бургас, в полза
бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 54 лева,
представляваща 4 % върху уважената част от иска с правно основание чл.31,
ал.2 от ЗС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
11