РЕШЕНИЕ

 

              №

 

                  гр. Троян, 13.08.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Троянски районен съд, пети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ДАНИЕЛА РАДЕВА

съдебен секретар Кремена Раева,

разгледа докладваното от съдията -  Радева

АН Дело № 178 по описа  на ТРС за 2020 год., за да се произнесе - съобрази:

 

          Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление № 20-0359-000246 от 30.04.2020г., издадено от М.И.Б. – Началник Сектор при РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч, на И.Н.К. ***, е наложено административно наказание глоба в размер 50 лева на основание чл. 184, ал. 4,  предл. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 137А, ал. 1 от същия закон. Същото е обжалвано в законоустановения срок от И.Н.К., като с жалбата се моли да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. Аргументи за горното са изложени в жалбата. Жалбоподателят И.Н.К., редовно призован, се явява лично в първото открито съдебно заседание, като поддържа жалбата. В писмени бележки жалбоподателят е изложил подробни аргументи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление. Ангажирал е доказателства. Не е ангажирал адвокатска защита.   

          За ответника по жалбата РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч, редовно призовано, не се явява представител в съдебно заседание. В придружително писмо към  жалбата Началникът на РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч е изразил становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на наказателното постановление. Ангажирани са доказателства.

          От показанията на разпитаните по делото свидетели К.Т.К., Д.М.Б. и В.Д.Д., от приложените към делото писмени доказателства: Заверено копие на Наказателно постановление № 20-0359-000246 от 30.04.2020г.; Заверено копие на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 259 от 24.04.2020г.; Заверено копие на Докладна записка рег. № 359р-8418/30.04.2020г.; Заверено копие на Възражение вх. № 359000-3853/27.04.2020г. от И.Н.К.;  Справка за нарушител/водач на И.Н.К.; Заверено копие на Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и Заверено копие на Удостоверение рег. № 295р-9650/14.08.2018г. на Директора на ОДМВР гр. Ловеч, преценени поотделно и в тяхната взаимна обусловеност съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

          На 24.04.2020г. свидетелите К.Т.К., Д.М.Б. и В.Д.Д., и тримата служители на РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч, били на работа като се намирали в района на бензиностанция „Кампос ойл“ на ул. „Васил Левски“ № 459 в гр. Троян. Свидетелят К. спрял за проверка лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***. Установено било, че както водача на автомобила, така и возещият се на предна дясна седалка пътник – жалбоподателя И.Н.К., са без поставени обезопасителни колани, с каквито е оборудван автомобила. На водачът на автомобила бил съставен АУАН, а на пътника било предложено да му бъде съставен фиш за извършеното нарушение. И.Н.К. възразил срещу съставянето на фиш, поради което на същият бил съставен  Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 259 от 24.04.2020г. с бланков № 951857 от свидетеля К.Т.К. – инспектор пътен контрол при РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч, в присъствието на свидетеля Д.М.Б.. АУАН е съставен срещу И.Н.К. за това, че на същата дата 24.04.2020г., около 15:40 часа, в гр. Троян, ул. „Васил Левски” № 459, като пътник в лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, се вози отпред вдясно, на предната дясна седалка, без да е поставил обезопасителен колан, с който МПС-то е оборудвано. Актосъставителят е отразил, че с горното И.Н.К. е нарушил разпоредбата на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП. АУАН е съставен в присъствие на жалбоподателя И.Н.К., който го е подписал, като е отразил, че има възражения. На същата дата 24.04.2020г. К. е получил екземпляр от акта. В предвиденият от закона тридневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателят И.Н.К. е подал писмено Възражение вх. № 359000-3853/27.04.2020г. срещу акта, в което е поискал анулиране на акта поради множество допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при неговото съставяне.

          Видно от Докладна записка рег. № 359р-8418/30.04.2020г., изготвена от инспектор Николай Николов е извършена проверка по подаденото от жалбоподателя писмено възражение срещу акта, като аргументите по възражението са оставени без уважение.  

          Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № 20-0359-000246 от 30.04.2020г. от М.И.Б. – Началник Сектор при РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч, с което на И.Н.К. е наложено административно наказание глоба в размер 50 лева на основание чл. 184, ал. 4,  предл. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 137А, ал. 1 от същия закон.

          В законоустановеният седмодневен срок жалбоподателят И.Н.К. е подал жалба, с която моли съда да постанови решение, с което да  отмени като неправилно и незаконосъобразно наказателното постановление.

          Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Налице е активна и пасивна легитимация на страните в процеса. Предвид това жалбата е допустима и следва да бъде разгледано по същество.

          Съдът като анализира събраните по делото писмени и гласни  доказателства счита, че подадената жалба от И.Н.К. е неоснователна. Съдът извърши проверка на обжалваното Наказателно постановление и установи, че същото съдържа изискуемите от закона в чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно посочени са имената и длъжността на  лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП, посочени са имената и длъжността на актосъставителя, както и местослуженето на същия, данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото на което е извършено, законовата разпоредба, която е нарушена, вида и размера на наложеното наказание, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. НП е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и визираният в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление. Съдът счита, че същото е издадено от компетентен орган, а именно М.И.Б. – Началник Сектор „Охранителна полиция“ към РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47 от ЗАНН, с оглед приложените като доказателства по делото Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи – т. 2.9 и Удостоверение № 295р-9650/14.08.2018г. на  Директора на ОДМВР гр. Ловеч.

          Съдът счита, че и АУАН също е издаден от компетентно лице – свидетелят К.Т.К. – полицейски инспектор при РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч, който съгласно т. 1.3 от посочената по-горе заповед е оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.  АУАН е съставен в срока по чл. 34, ал. 1, б. „в” от ЗАНН, на мястото, на което е установено нарушението. 

          На следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото Наказателно постановление следва да има съответствие между отразеното в него и в АУАН, въз основа на който се издава. В настоящият случай съдът счита, че това съответствие е налице. Спазена е и процедурата по съставяне на акта. Същият е съставен при условията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, в присъствие на нарушителя и свидетеля, присъствал при извършване и установяване на нарушението. В конкретният случай свидетелят по акта - Д.М.Б. е свидетел – очевидец на нарушението, което се установи както от отразеното в акта, така и от показанията на тримата разпитани пред съда свидетели - К.Т.К., Д.М.Б. и В.Д.Д.. За да е законосъобразен един АУАН следва да има поне един свидетел, с посочени три имена и адрес, който е подписал акта. В този смисъл е и константната съдебна практика. От събраните по делото гласни доказателства се установи, че на мястото на нарушението е бил и свидетелят В.Д.Д., но същият заяви пред съда, че не е възприел всички обстоятелства от извършената проверка, поради което не е и посочен като свидетел на съставения АУАН. В този смисъл съдът намира за неоснователни направените възражения от жалбоподателя в т. 1 и 2 от писмените бележки. Неоснователно е и възражението по т. 3, тъй като право на служителите на полицията е да преценят кой конкретно автомобил ще спрат за проверка.

          Жалбоподателят възразява, че в АУАН са използвани съкращения – „ЗДвП, МПС, рег. №“, които водят до незаконосъобразност на акта, тъй като не става ясно за него какво точно означават тези съкращения. Съдът намира и това възражение за неоснователно, предвид обстоятелството, че на първо място в текстовото описание на нарушението е описано какво точно нарушение е извършил жалбоподателя, с което съдът приема, че е гарантирано неговото право да узнае за какво конкретно нарушение е съставен срещу него акт за установяване на административно нарушение. Освен това използваните съкращения са общоприети такива и съдът не приема, че жалбоподателят не е наясно какво означават. Действително нито в акта, нито в наказателното постановление е отразена посоката на движение на лекия автомобил, в който жалбоподателят се е возил. Това обаче не е съществен порок на акта и наказателното постановление, който да води до незаконосъобразност на същите. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 и в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в АУАН и в наказателното постановление следва да е посочено мястото на извършване на нарушението. В конкретният случай това императивно изискване е спазено, тъй като както в акта, така и в наказателното постановление е отразено, че нарушението е извършено в гр. Троян, ул. „Васил Левски“ № 459.

          Възразява се също, че не става ясно кой е актосъставителя, тъй като в акта е посочено, че същият се съставя от „К. Т.К.“, а в наказателното постановление е отразено, че акта е съставен от „К.Т.К.“. Съдът намира, че липсата на една буква от собственото име на актосъставителя не пречи да се установи кой именно е той и това не представлява нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН. АУАН е изписан четливо, на ръка от актосъставителя на мястото на извършване на проверката и установяване на нарушението и нарушителят е имал възможност да се запознае с неговото съдържание преди да го подпише.

          Съдът счита, че както в АУАН, така и в наказателното постановление е налице посочване на датата, мястото и времето на извършване на нарушението, описано е самото нарушение и е посочена законовата разпоредба, която е нарушена. По този начин са изпълнени изискванията, съответно на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН при съставяне на акта и на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН при издаване на наказателното постановление. Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност на наказателното постановление и да налагат неговата отмяна.

          Освен това преди да издаде наказателното постановление, наказващият орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН като е извършил проверка на акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и е преценил възраженията, които е направил нарушителя по съдържанието на акта, като е извършил проверка на спорните обстоятелства. Резултатът от тази проверка е отразен в приложената по делото Докладна записка рег. № 359р-8418 от 30.04.2020г., изготвена от инспектор Николай Николов.

          Съдът счита, че със събраните по делото писмени и гласни доказателства се доказа, че жалбоподателят И.Н.К. е извършил нарушението по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, за което е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. К. е санкциониран за това, че като пътник в МПС, не изпълнява задължението да използва обезопасителен /предпазен/ колан, с който МПС е оборудвано – нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП. На първо място съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретният случай съдът счита, че АУАН е редовно съставен и има доказателствена сила за отразените в него обстоятелства. По безспорен и категоричен начин се установи, че И.Н.К. се е возил като пътник на предна дясна седалка на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, на посочените в АУАН и НП дата, място и време. Предвид това съдът приема, че жалбоподателят е имал качеството на пътник по смисъла на §6, т. 26 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба „пътник“ е лице, което се намира във или на пътно превозно средство, но не участва в управлението му. В показанията си свидетелите К.Т.К., Д.М.Б. и В.Д.Д. заявиха пред съда, че на 24.04.2020г., около 15:40 часа, са били в гр. Троян, на ул. „Васил Левски“ № 459, в района на бензиностанция „Кампос ойл“, където е спрян лекия автомобил „Мерцедес“ за проверка. Свидетелите К. и Б. заявиха, че както водачът на автомобила – жена, така и пътника – жалбоподателя И.Н.К., са били без поставени обезопасителни колани, с които автомобилът е оборудван. АУАН е съставен на мястото на проверката и е подписан от жалбоподателя. Предвид изложеното съдът счита, че И.Н.К. е осъществил състава на  нарушението по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водачите и пътниците в моторните превозни средства от посочените категории, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В конкретният случай не са налице доказателства за наличието на някои от посочените изключения по ал. 2 на чл. 137А от ЗДвП, което да позволява на жалбоподателя да не използва обезопасителен колан.

          Съдът счита, че извършеното нарушение не е маловажен случай, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяние от този вид. Съдът не счита, че конкретното нарушение, извършено от жалбоподателя, е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид. Преценката за маловажност на извършеното деяние се прави въз основа на конкретните фактически данни, отнасящи се до начина на извършване на нарушението, наличието на вредни последици от деянието, данните за нарушителя, наличието, респ. липсата на други извършени от него нарушения и др. В конкретният случай съставът на нарушението не е резултатен, а формален, не включва в себе си други общественоопасни последици, освен самото неизпълнение на задължението по закон пътникът в МПС да използва обезопасителен колан. По делото не са представени никакви доказателства, че нарушението се отличава съществено по тежест от обикновените нарушения от същия вид. Освен това от приетата като доказателство по делото Справка за нарушител/водач се установява, че дори и да не е системен нарушител на правилата за движение по пътищата, И.Н.К. е санкциониран и преди за извършени от него нарушения по ЗДвП с влезли в законна сила наказателни постановления и фишове.

              С обжалваното Наказателно постановление № 20-0359-000246 от 30.04.2020г. на И.Н.К. е наложено административно наказание глоба в размер 50 лева на основание чл. 184, ал. 4, предл. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 137А, ал. 1 от същия закон. Административното наказание глоба е фиксирано като размер от законодателя в разпоредбата на чл. 184, ал. 4 от ЗДвП и не подлежи на корекция. Съдът счита, че този размер на наказанието е определен правилно от наказващия орган, в съответствие с разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и същото би изпълнило целите на чл. 12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

          С оглед горното съдът счита, че Наказателно постановление № 20-0359-000246 от 30.04.2020г., издадено от М.И.Б. – Началник Сектор при РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч, следва да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и обосновано.

          Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0359-000246 от 30.04.2020г., издадено от М.И.Б. – Началник Сектор при РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч, с което на И.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание глоба в размер 50.00 - петдесет лева на основание чл. 184, ал. 4,  предл. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 137А, ал. 1 от същия закон, като законосъобразно, правилно и обосновано.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Ловеч по реда на глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.                                                                                                                                                                           

                                                                                                                                                                                                                                           Районен съдия: