Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. К., 30.10.2018 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Районен
съд-К., гражданско отделение в публично заседание на 29.10.2018г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при
секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 818 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Гражданско дело № 818/2018 г. по описа
на Районен съд- К. е образувано от „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Р. Г. А. и Т. Я.К., чрез юрисконсулт Н.А.С. срещу И.Г.К., ЕГН
********** *** с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2,
чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД с цена на иска 736,73 лева.
Ищецът, чрез процесуалния си
представител сочи, че подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата била връчена на И.Г.К.
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК..
Сочи, че бил подписан Договор за паричен заем № ****** от ****.2016
г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД като Заемодател и И.Г.К. като Заемател.
По-късно бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от ****.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от
01.10.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ********* и „А.з.к.н.п.з."
ООД, ЕИК *********, по силата, на който вземането било прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з."
ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Сочи, че съгласно сключения договор за
заем, Заемодателят се задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ
размер на 800.00 лева, като изпълнил
задължението си. Сочи, че И.Г.К. се задължила да ползва и върне заемната
сума, съгласно условията на сключения договор.
По договора за паричен заем, И.Г.К.
извършила плащания в общ размер на
761,24 лв и към настоящия момент дължала
главница е в размер на 416,02 лв. Начислената договорна лихва била в размер на
22,29 лв. за периода от 05.04.2016 г. - датата на първата вноска до 04.10.2016
г. - датата на настъпване на падежа на договора. Поради непредставяне на
обезпечение съгласно условията на договора, била начислена неустойка в размер на 246,48 лв. Сочи, че ответникът
трябвало да изплати целия заем на 04.10.2016 г. - последната падежна дата, като
от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички
падежи на тези остатъчни вноски били изтекли, а ответникът по делото
продължавал да не изпълнява задълженията си и поради това дължал обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, в размер на 51,94 лв. от 05.10.2016 г. - датата,
следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на
подаване на заявлението - 30.11.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Моли съда да признае за установено, че „А.з.к.н.п.з."
ООД има следните вземания срещу И.Г.К.: 416,02 лв. главница; 22,29 лв.
договорна лихва за периода 05.04.2016 г. до 04.10.2016 г.; 246,48 лв. неустойка
за неизпълнение на договорно задължение; лихва за забава /мораторна лихва/
върху непогасената главница, в размер на 51,94 лв. от 05.10.2016 г. - датата,
следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на
подаване на заявлението - 30.11.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Моли съда уведомлението за цесията да бъде връчено на
ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.
Претендира за разноски. Посочва банкова
сметка.
***. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от назначения особен представител на ответника. Счита иска за допустим,
но неоснователен.
Сочи, че
цедентът не бил уведомил
длъжницата - ответник в настоящото производство. Ответницата не била уведомена
и в хода на производството, т.к. не участвала в него. Съгласно т.см. т.7 от
Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/
особеният представител не бил нито законов, нито договорен представител и не
можел да приема адресирани до представляваното лице материално-правни изявления
на трети лица, каквото безспорно било уведомяването на длъжника от стария кредитор
по чл.99, ал.З от ЗЗД за сключения договор за продажба и прехвърляни на
вземания /цесия/, а и след като особеният представител не е осъществил контакти
с ответника, то последният като длъжник не можел да се счита за уведомен за
цесията чрез особения представител. Поради това, твърди, че извършената между „Изи Асет Мениджмънт"
АД и „А.з.к.н.п.з." ООД цесия, не е породила действие по отношение на И.Г.К.,
тя не била уведомена надлежно по реда н. чл.99, ал.З от ЗЗД за цесията, поради
което не била длъжник на „А.з.к.н.п.з."
ООД, а на „Изи Асет Мениджмънт" АД. Сочи, че ищецът не се явявал кредитор
на ответника И.К., поради което предявените искове за установяване
съществуването на вземания с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с
чл.79, ал.1, чл.92 и чл.86 от ЗЗД било неоснователни и моли съда да бъдат отхвърлени.
Твърди, че процесният договор с „Изи Асет
Мениджмънт" АД бил нищожен поради това, че
„Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити" и „Общи условия" към договора и погасителен
план, като неразделна част от него, подписани от кредитополучателя, не били предоставени по делото, както
изисквал ЗПК в сила от 23.07.2014 г.
Сочи, че съгласно трайно установената практика на ВКС, кредиторът бил длъжен да уведоми длъжника за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита преди да предприема действия по
принудителното му събиране. По делото нямало данни за такова уведомяване на
длъжника.
Възразява относно претендираните с
исковата молба суми за разходи за събиране на дълга, което противоречало на
императивни разпоредби на чл. 10а от ЗПК, както и на претендираните и законн.
лихва и лихва за забава.
Моли съда да отхвърли исковете на „А.з.к.н.п.з."
ООД срещу И.Г.К. като неоснователни и недоказани.
Сочи, че няма връзка с ответника и не
може да сочи нови доказателства.
От
фактическа страна, съдът приема следното:
Не се спори по делото, а това се
установява и от приложеното към настоящото частно гр. дело № ****/2017 г. по
описа на РС-К., че по отношение на И.Г.К., ЕГН ********** въз основа на заявление от ****.2017 г. от
заявителя „А.з.к.н.п.з.“***, е била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, които са предмет на
настоящото производство, като същата е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК. Съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
вземането си, като в указания срок същият е завел настоящия иск.
Ищецът е представил по делото заверено
копие от Договор за паричен заем № ****** от дата ****.2016 г., сключен между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* гр. С., като заемодател и ответника в настоящото производство – И.Г.К.,
като заемател с постоянен адрес ***. От договора за паричен заем е видно, че
заемодателят е предал на заемателя сумата от 800,00 лева със срок на връщане на
заема 27 седмици, с размер на месечната
вноска 32,93 лева. На основание чл. 4 от
Договора за паричен заем на заемателя е
начислена неустойка за
неизпълнение, която към настоящия момент е в размер на 246,48 лева. Неустойката се дължала като допълнителна сума към всяка
погасителна вноска. Начислена е сумата в размер на 51.94 лева, която
представлява обезщетение за забава от 05.10.2016 г. до датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК.
По
делото е представено заверено
копие от предложение за сключване на договор за паричен заем, подписано от
ответника И.Г.К. с описание на параметрите н.желания заем.
Ищецът „А.з.к.на п.з.“ ООД е представила
заверено копие от Рамков договор за продажба и прехвърляне н.вземанията /цесия/
от дата ****.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, гр. С. като
цедент r А.з.к.на п.з.“ ООД като цесионер. Същият е с предмет
уреждане на отношенията по прехвърляне на вземанията, описани в Приложение №1, представляващо неразделна
част от договора. В позиция № *** от приложението е посочено задължение на И.Г.К.
в размер на 733,00 лева. В първата графа на приложението на същата позиция е
посочен номер на кредит, който съвпада с номера на Договора за паричен заем на
ответника И.К..
Съгласно условията на Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/. „Купувачът ще изпраща за своя сметка писмени уведомления до
длъжниците за сключения договор за цесия, включително ще ги уведомява за
използването на личните им данни... С подписване на настоящия договор,
Продавачът упълномощава Купувача с правата за уведомяване на длъжниците, като
допълнително се задължава да издаде изрично пълномощно с нотариална заверка на
подписа във формата и съдържанието, определени от страните в Приложение № 4“.
По делото няма представено такова
пълномощно.
Представено е нотариално заверено
пълномощно от дата 21.09.2017 г., с
което управителите на ищцовото дружество упълномощават юрисконсулт Н.А.С. да
подава и изпраща уведомления до длъжници на Дружеството във връзка с чл. 99 ЗЗД и вр. чл. 20 ЗЗЛД.
По делото е представено уведомление от „Агенция
за контрол н.просрочените задължения“ ООД, адресирано до ответника И.Г.К., с което й съобщават, че
задължението й, произтичащо от Договор за паричен заем № ****** от ****.2016 г.
е изкупено от „А.з.к.на п.з.“ ООД, като дружеството е новият й кредитор.
В исковата молба ищецът моли
уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с исковата молба.
Въз основа на така установената по
делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е за установяване на
вземане с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК.
За ищеца е налице правен интерес от
установяване съществуването на вземането му, тъй като издадената заповед за
парично задължение срещу ответника не му е връчена.
Искът е допустим, подаден от и
срещу надлежно активно и пасивно легитимирани страни, имащи правен интерес от
образуване и водене на настоящото дело.
Поради допустимостта на иска, съдът следва да разгледа
спора по същество.
В настоящото производство в тежест на ищцовата страна
бе при условията на пълно и главно доказване да установи и докаже
съществуването на оспореното вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК.
По делото не се спори, че ответникът И.Г.К.
е сключила договор за паричен заем № ****** от ****.2016 г. с дружеството „Изи
Асет Мениджмънт“ АД гр. С. за сумата от 800,00 лева със срок н.заема 27 седмици,
при условия, описани в приложения договор з.паричен заем.
По-късно между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „А.за к.н. п.з.“
ООД е подписан Рамков договор з.продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ от
дата ****.2017 г, с който задължението на ответника е прехвърлено н.„А.за к.на п.з.“
ООД под № *** от Приложение № 1/01.10.2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4
от ЗЗД, задължение на цедента е да
съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне за вземането, което уведомяване
има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение
между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят е въвел изискването
именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на вземането. Логично
законодателят е счел, че само това
уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника и ще обезпечи точното
изпълнение на задълженията му – спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на
чл.75, ал.1 от ЗЗД. Правно релевантно за действието на цесията е единствено
съобщението до длъжника, извършено от цеденета /стария кредитор/, но не и
съобщението извършено от цесионера /новия кредитор/.
По делото е приложено уведомление от
цесионера, а не от цедента. Прехвърлянето
има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния
кредитор.
Видно от практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК в Решение |№123
от 24.06.2009г. по т.д.№12/09г. на ІІ т.о. и Решение № 3 от 16.04.2014г. по
т.д.№1711/13г. на І ТО, уведомление изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с получаването на същата,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, прил.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл.99, ал.4 от ЗЗД, какъвто не е настоящият случай.
Дори и съдът да приеме упълномощаването
за изрично, то не е налице надлежно уведомяване на длъжника. Няма доказателства
по делото, той да го е получил.
Ответникът по настоящото дело е представляван от назначен особен представител
по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, без самият ответник да е получил лично копие от
исковата молба и от уведомлението /при условие, че се приеме, че изхожда от
надлежно упълномощена страна/ за извършената цесия, т.е не е спазено
изискването на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД – цесията не е породила действие в
отношенията между новия кредитор и длъжника.
Процесуалното
представителство може да произтича от закона /в случаите на изрично уредено
законно представителство/ или от договор, а представителството чрез особен
представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл.47,
ал.6 от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при
осъществяване на определените за това предпоставки – в т.см. т.6 от
Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/.
Назначеният от съда особен представител не упражнява свои процесуални права, а
тези на страната, която представлява / т.см. т.7 от Тълкувателно решение
№6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че
особеният представител не е нито законов, нито договорен представител и не може
да приема адресирани до представляваното лице /в случая ответника/
материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на
длъжника от стария кредитор по чл.99, ал.3 от ЗЗД за сключения договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ****.2017
г., а и след като особеният
представител не е осъществил контакти с ответника, то последният като длъжник
не може да се счита за уведомен за цесията чрез особения представител.
При тези данни следва, че извършеното с
Договор за цесия от ****.2017 г. прехвърляне на вземания няма действие по
отношение на длъжника – ответник, тъй като з.извършеното прехвърляне не му е
съобщено по предвидения от закон.ред и затова ищецът „А.за к.на п.з.“ ООД няма
качеството на кредитор или правата на ищеца в качеството на цесионер по
договора са непротивопоставими на ответника.
Предвид гореизложеното главният иск по
чл.422, ал.1 от ГПК, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С
оглед изхода на делото, съдът присъжда в тежест на ищеца сумата в размер на 300,00
лева, представляваща възнаграждение за особения представител по делото на
ответника, определено по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. з.минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Същата е изплатена с разходен касов
ордер н.особения представител.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А.за к.на п.з.“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р. Г. А. и Т. Я. К. чрез
пълномощник Н.А.С. - юрисконсулт против И.Г.К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: *** иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с
чл. 415, от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1, и ал. 2, чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД,
чл. 92 ЗЗД с цена на иска: 736,73 лв. за
установяване на вземане за сумата от: 416,02 лв. главница; 22,29 лв. договорна
лихва от 05.04.2016г. до 04.10.2016г.; 246,48 лв. неустойка за неизпълнение на
задължение; 51,94 лв. лихва от 05.10.2016г. до 30.11.2017г.; ведно със законната
лихва от ****.2017 г. по ч.гр.д. № ****/2017 г. на Районен съд-К., като неоснователен и недоказан.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд С..
След влизане в сила на решението, препис от
него да се приложи по ч.гр.д.№ ****/2017 г. по описа на РС-К..
Районен съдия