Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 18
гр. Добрич, 27.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в
състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар
БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа т. д. № 194/2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Търговско
дело № 194/2019г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по искова молба
вх. рег. № 6079/24.09.2019 г. на „***“ ЕООД гр. Казанлък, ул. „***“ № 1, общ.
Казанлък, област Стара Загора, ЕИК ***, с която срещу „***“ ООД гр. Добрич, ул. „***“ № 8, вх. В, ет. 1, ап.
3, ЕИК *** е предявен иск за плащане на сумата от 45 000.00 лв.,
представляваща невърната сума по договор за заем, претендиран на основание чл.
240 ЗЗД.
В
петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяването на иска – 21.09.2019 г.,
както и на сторените по делото разноски.
С
Разпореждане № 1052/25.09.2019 г., Съдът, на основание чл. 367, ал. 1 ГПК, е
разпоредил препис от исковата молба, заедно с приложенията да се изпрати на
ответника, като му указва да подаде писмен отговор в двуседмичен срок,
задължителното съдържание на отговора, правото му да предяви насрещен иск, да
привлече трети лица и да предяви искове срещу тях, както и последиците от
неподаване на писмен отговор в установения срок.
Съобщението
е връчено на ответника на 30.09.2019 г. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 4 ГПК, срокът по чл. 367, ал. 1 ГПК изтича
на 14.10.2019 г.
Ответникът
е подал отговор с вх. рег. № 6946/30.10.2019 г., т. е. след изтичането на
законоустановения срок.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На
20.06.2016 г. между страните по делото е сключен договор за финансова помощ,
съгласно който „***“ ЕООД като заемодател предава в собственост на „***“
ООД като заемател парична сума в размер
на 45 000.00 лв., която заемателят се е задължил да върне в срок до 20.06.2019
г.
Заемателят
е изпълнил задължението си, произтичащо от договора, като е превел по сметката
на заемателя 35 000.00 лв. на датата на подписването на договора за заем, и 10
000.00 лв. на 19.07.2016 г., видно от приложените като доказателства по делото
преводни нареждания за кредитен превод от 20.06.2016 г. и 19.07.2016 г.
Заемателят
не е изпълнил задължението си за връщане на заетата сума.
Заемателят,
в качеството си на ответник е подал отговор на исковата молба с вх. рег. №
6946/30.10.2019 г. - след изтичането на законоустановения срок. Съгласно
разпоредбата на чл. 370 ГПК, възраженията и исканията на страната са
преклудирани и не следва да бъдат взети предвид от Съда.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Контроверсният
въпрос по делото е относно наличието на вземания на заемодателя към заемателите
за заетата сума, лихви и неустойки и разноски,
произтичащи от договора за заем.
По
делото е безспорно установено изпълнението на задължението на заемодателя,
произтичащо от чл. 240, ал. 1 ЗЗД да предаде в собственост на заемателя договорената
сума. Доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
установяват факта на неизпълнение на задълженията на заемателя за връщане на
заетата сума и плащане на дължимите лихви и неустойки. Налице е пълно неизпълнение на главното и на акцесорните
задължения на заемателя.
Исковата
претенция е основателно и следва да се уважи.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на правния спор, на ищеца следва да се
присъдят разноски по делото в размер на 1 800.00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 800.00 лв., с
оглед представения по делото списък по чл. 80 ГПК.
С оглед
изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „***“ ООД гр. Добрич, ул. „***“ № 8, вх. В, ет. 1, ап.
3, ЕИК *** да заплати на „***“ ЕООД гр. Казанлък, ул. „***“ № 1, общ. Казанлък,
област Стара Загора, ЕИК ***, сумата от 45 000.00 лв., представляваща невърната
сума по договор за заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяването на иска – 21.09.2019 г. до окончателното й изплащане,
както и разноски по делото в размер на 1
800.00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 800.00 лв.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
СЪДИЯ: