Р Е Ш Е
Н И Е
Номер Година
19.12.2019 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На двадесет
и пети ноември две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Цветана
Чакърова
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 916
по описа за 2019 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е образувано по
обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.537,
ал.2 от ГПК предявени от Б.И.Б., ЕГН: **********,*** и Р.И.Б., ЕГН:
**********,*** против А.И.Д., ЕГН: **********,***.
Ищците, представлявани от адв.
П.Е. твърдят, че заедно с ответницата – тяхна сестра, били наследници на обшия
им наследодател, баща им И. П. Б., бивш жител ***, починал на 04.10.1982 г.
Всеки от тримата наследил по 1/3 ид. част от процесните недвижими имоти,
находящи се в местността „Н. т.“, в землището на гр. С., а именно – поземлен
имот с идентификатор 68080.174.23 и поземлен имот с идентификатор 68080.174.21.
След справка в службата по
вписванията при Р. с. К. обаче ищците установили, че на 22.12.2015 г.
ответницата без тяхно съгласие се е снабдила с нотариален акт за констатиране
право на собственост върху недвижими имоти, придобит на основание изтекла
придобивна давност № 133, том VII, peг. № 12705, д. № 1332/2015 г. на нотариус
Т. Р., peг. № 517 на НК, с район на действие PC К., вписан в службата по вписванията
при PC К. под акт № 29, том 19, д. 3405/2015 г.
Ищците твърдят, че не било налице
претендираното от сестра им придобивно основание, поради което имали правен
интерес от предявяване на настоящите искове. Молят съда да постанови решение, с
което:
1. Да бъде признато по отношение
на ответницата, че са собственици на 2/3 ид. части (всеки на по 1/3 ид. ч.) от
следните недвижими имоти:
- поземлен имот с идентификатор
68080.174.23 /шестдесет и осем хиляди и осемдесет, точка сто седемдесет и
четири, точка двадесет и три/, находящ се в гр. С., обл. П. по кадастралната
карта и кадастралните регистри одобрени сьс Заповед № РД-18-8Д1.03.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК; няма издадена заповед за изменение в КККР с
адрес на поземления имот: гр. С. п.к. ****, местност „Н. т.“ с площ от 559
/петстотин петдесет и девет/ кв. м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: Нива, стар индентификатор: Няма, номер по
предходен план: 174023, при съседи на имота: 68080.174.24, 68080.174.25,
68080.174.30, 68080.174.26, 68080.174.21,68080.174.22 .
- поземлен имот с идентификатор
68080.174.21 /шестдесет и осем хиляди и осемдесет, точка сто седемдесет и
четири, точка двадесет и едно/, находящ се в гр. С., обл. П. по кадастралната
карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-8Д1 D3.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК; няма издадена заповед за изменение в КККР, с
адрес на поземления имот: гр. С. п. к. ****, местност „Н. т.“ с площ от 1472
/хиляда четиристотин седемдесет и два/ кв. м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: Нива, стар индентификатор:
Няма, номер по предходен план: 174021, при съседи на имота: 68080.174.15,
68080.174.22, 68080.174.23,68080.174.26,68080.174J276, 68080.174.14;
2. Да отмени на основание чл.
537, ал. 2 от ГПК нотариален акт за констатиране право на собственост върху
недвижими имоти № 133, том VII, peг. № 12705, д. № 1332/2015 г. на нотариус Т.
Р., peг. № 517 на НК, с район на действие PC К., вписан в службата по
вписванията при PC К. под акт № 29, том 19, д. 3405/2015 г., до размер на 1/3 /една трета/ идеални части
САМО ЗА ПУНКТ 1 И 2.
Претендират се направените по
делото разноски.
Ответницата, представлявана от
адв. М.И. оспорва исковете. Не отговаряло на истината върдението на ищците, че
се сдобила без тяхно съгласие с нотариален акт за констатиране право на
собственост върху недвижими имоти, придобити на основание изтекла придобивна
давност. Твърди, че още през 1992 г. ищците категорично заявили, че не желаят
да се занимават с възстановяване правото на собственост на земите, които са
били собственост на техния баща и общ наследодател И. П. Б.. Отказът им да се
занимават с административните процедури по възстановяване собствеността върху
земеделски имоти, а за някои от тях – и съдебни производства, било свързано и
със заявеното от тях съгласие пред майка им тези имоти да останат в собственост
на този, който води процедурите по възстановяването им. Нещо повече – през
целия период от възстановяването на процесните земеделски имоти ответницата и
членовете на семейството ѝ не само, че обработвали тези имоти, ползвали
непрекъснато и необезпокоявано, но и с действията си тя манифестирала пред
ищците, че владее процесните имоти като собствени, а тяхното владение било
отблъснато.
Освен, че не били правени никакви
усилия от страна на ищците да участват в административните производства по
възстановяване на процесните имоти, същите не ползвали, обработвали или
извършвали каквито и да било други действия в тези имоти от 1995 г. до момента.
Нещо повече – с действията си потвърдили
заявеното от тях преди възстановяването на собствеността, че не желаят тази
собственост.
Ответницата моли съда да отхвърли
исковете и да ѝ присъди разноските по делото.
От събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното удостоверение за
наследници изх. №896/02.11.2017 г. на Община С. е видно, че ответницата е
сестра на двамата ищци, като тримата са единствени наследници по закон на баща
си И. П.Б., починал на 23.11.1980 г.
Представено е в заверен препис
Решение № №04271/17.11.1995 г. на Поземлена комисия – гр. К., от което се
установява, че по заявление вх. № 9593 от 21.01.1992 г. на наследниците на И.
П. Б. се възстановява правото на собственост в съществуващи (стари) реални
граници на процесните два имота:
- поземлен имот с идентификатор 68080.174.23 /шестдесет и осем хиляди
и осемдесет, точка сто седемдесет и четири, точка двадесет и три/, находящ се в
гр. С., обл. П. по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени сьс
Заповед № РД-18-8Д1.03.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК; няма издадена
заповед за изменение в КККР с адрес на поземления имот: гр. С. п.к. ****,
местност „Н. т.“ с площ от 559 /петстотин петдесет и девет/ кв. м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: Нива, стар
индентификатор: Няма, номер по предходен план: 174023, при съседи на имота:
68080.174.24, 68080.174.25, 68080.174.30, 68080.174.26, 68080.174.21,68080.174.22 .
- поземлен имот с идентификатор 68080.174.21 /шестдесет и осем хиляди
и осемдесет, точка сто седемдесет и четири, точка двадесет и едно/, находящ се
в гр. С., обл. П. по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със
Заповед № РД-18-8Д1 D3.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК; няма издадена
заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр. С. п. к. *****,
местност „Н. т.“ с площ от 1472 /хиляда четиристотин седемдесет и два/ кв. м.,
с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
Нива, стар индентификатор: Няма, номер по предходен план: 174021, при съседи на
имота: 68080.174.15, 68080.174.22, 68080.174.23,68080.174.26,68080.174J276,
68080.174.14.
Приложена е по делото цялата
административна преписка по издаването на Решение № №04271/17.11.1995 г., като
е видно, че същата е образувана по заявление на ответницата А.Д..
С исковата молба е представен в
препис нотариален акт № 133, том VII, peг. № 12705, д. № 1332/2015 г. на
нотариус Т. Р., peг. № 517 на НК, с район на действие PC К., като по делото е
изискано и приложено копие на цялото нотариално дело. Установява се, че
ответницата е придобила на основание изтекла придобивна давност седем недвижими
имота в землището на гр. С., като два от тях са процесните – поземлен имот с
идентификатор 68080.174.23 и поземлен имот с идентификатор 68080.174.2.
Представени са по делото скици и
удостоверения за данъчни оценки на двата имота, като в документите за техен
собственик е посочена А.И.Д..
От показанията на свидетеля М. К.
Б. се установява, че познава двамата ищци и сестра им – ответницата А.Д..
Известно му е, че двамата братя са собственици на две съседни ниви в землището
на гр. С., м. „Н. т.“ – едната с площ около 0.5 дка, а другата около 1,5 дка.
Свидетелят имал работилница в този край и от 1996 г. почти всеки ден минавал
покрай двете ниви. През годините не обръщал внимание кой ги стопанисва и
поддържа. Мястото било трасирано, но не било заградено. Преди около четири
години се поинтересувал дали се нивите се продават, тъй като искал да ги купи
за синовете си. Заварил ищците в имотите да оправят канавките и да полагат
тръби за отвеждане на вода. От проведения с тях разговор разбрал, че нивите са
наследствени и по въпроса за евентуалната им продажба трябвало да раговарят и
със сестра си, която също била собственик. Известно време след това свидетелят
разговарял с Б.Б., който му казал, че нещата се уреждат и подготвят документи
за сделката. В началото на 2019 г. провел нов разговор с Б.Б., от който станало
ясно, че двамата братя не можели да му продадат нивите, тъй като техен
единствен собственик била сестра им. В тези два имота свидетелят виждал само
ищците, които се грижели за тях и беряли орехи от посадените там орехови
дървета.
От показанията на свидетеля В. Д.
Д. се установява, че познава страните по делото. Живее на около 300-400 метра
от процесните два имота и твърди, че повече от 15 години те се стопанисват от
ответницата и нейния син И.. Преди години А. и И. засадили там картофи и
зеленчуци, имало и дръвчета, за които те се грижели. Сега имало три ореха и
всяка година през есента свидетелят помагал на И. да ги брулят. Не бил виждал
никога през тези години братята на А. в тези имоти. Те не били заградени. Имало
наблизо шахта и оттам минавал тръбопровод на с. Х. Д.. Доколкото свидетелят
знаел, двете ниви били собственост на А. и сина ѝ, тъй като само те се
грижели за тях.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
По иска с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК:
Съгласно разпределената от съда
доказателствена тежест по предявения положителен установителен за установяване
правото на собственост, ищците е следвало да докажат фактите, от които
произтича правният им интерес, а доколкото предмет на доказване в производството
е правото на собственост върху имоти, в тяхна тежест е да докажат това право.
Не се спори по делото, че на
двамата ищци и ответницата, като наследници на общия наследодател – баща им И.
П. Б., е възстановено правото на собственост в съществуващи (стари) реални
граници на процесните два имота. Рлевантен за изхода на спора е въпросът, дали
ответницата А.Д. впослествие е придобила тези имоти на оригинерно основание –
давностно владение, упражнявано от нея и семейството ѝ в продължение на
повече от 10 години. За да отпадне легитимиращото действие на издадения
констативен нотариален акт № 133, том VII, peг. № 12705, д. № 1332/2015 г. на
нотариус Т. Р., е необходимо да се докаже, че не са били налице предпоставките
за издаването му. В този смисъл тежестта за доказване се носи от оспорващата
страна – двамата ищци, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. /така
Тълкувателно решение № 11/21.03.2012 год. по тълк.д. № 11/2012 год. на ОСГК на
ВКС/.
Съдът следва да поясни, че само
по себе си упражняването на фактическа власт върху целите два имота от един от
законните наследници не означава, че той след изтичане на придобивната
10-годишна давност ще стане техен собственик. Постоянна и трайна е практиката
на ВС и на ВКС на РБ, че този наследник
владее своята идеална част от имота, а по отношение на идеалните части на
останалите сънаследници упражнява фактическата власт в качеството на държател.
За да се приеме, че един от тях е владял целите имоти само за себе си е
необходимо да бъде установено, че е променил намерението си по отношение на
идеалните части на другите сънаследници. Като елемент от придобивната давност
владението трябва да е явно и несъмнено, т. е. владелецът да манифестира
поведение, което да не оставя никакво съмнение, че той упражнява фактическата
власт за себе си. Същественото обаче при изменение основанието на владението е,
че то следва да достигне до знанието на останалите съсобственици. Този
наследник трябва да покаже открито владението на чуждите части така, че
неговата воля да не остане скрита от сънаследниците. Всяко негово пасивно
поведение или скрита дейност създава съмнение и неопределеност. Липсата на
конкретни факти за изменение основанието на владеене на имота, както и
наличието на доказателства, установяващи, че другите сънаследници не са
разбрали за промененото отношение на владеещия сънаследник да упражнява
фактическата власт само за себе си, безусловно води до извода, че не са налице
предпоставките на уредения от чл.79 ал.1
ЗС фактически състав. Нещо повече, в решение № 239/96 г. на І г.о. на ВС -
Бюлетина бр.10/96 г. стр.13 дори е застъпено становището, че обработването на
земята и плащането на данъците за имота са обикновени действия, които в никакъв
случай не сочат, че претендиращият наследник за пълен собственик на имота е отблъснал
владението на останалите наследници. В решение № 204 от 11.01.2013 г. на ВКС по
гр. д.№ 272/12 г. ІІ г.о., произнесено по реда на чл.290 ГПК, е посочено, че
„установени фактически действия, като прекопаване на двора, подкастряне на
дървета, засаждане и грижи за цветя, ремонт на покрива и други постройки,
поставяне на телена ограда и зазимяване на имота през зимата, представляват
действия на обикновено управление по поддържане на сънаследствен имот, а не са
такива, сочещи на променено отношение на своене от лицата, сънаследници и по
отношение на ид.ч. на останалите“. В този смисъл са налице многобройни решения
на ВКС по реда на чл.290 ГПК, потвърждаващи дългогодишната трайна и постоянна
практика по придобивната давност от наследник /напр. решение № 34 от 04.02.2013
г. на ВКС по гр.д.№ 611/12 г. І г.о., решение № 183 от 01.08.2013 г. на ВКС по
гр.д.№ 847/12 г. на І г.о., решение № 161 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр.д.№
1163/13 г. ІІ г.о. и др./.
Видно от мотивите на Тълкувателно
решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, при спор за
придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да
се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и
от кога. Поначало упражняването на фактическата власт продължава на
основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като
основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта
признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните
идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС.
Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални
части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от
такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. Това е т. нар преобръщане на
владението, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик
владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор
за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните
части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с
намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите
съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва
да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им
и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен
случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани.
В конкретния случай, ответницата
А.Д. ангажира гласни доказателства за извършени действия от нея и сина ѝ
по поддържане на двете ниви и отглеждане на картофи, зеленчуци и орехови
дървета повече от 15 години. Освен това изрично посочва, че тя е била тази,
която е инициирала и провела процедурата пред ПК К. по възстановяване на
имотите. Съдът дава вяра на показанията на св. В. Д. и приема, че описаните
дейности са реализирани, доколкото той самият е участвал в извършването на
някои от тях (помагал е в бруленето на орехи) и е незаинтересован от изхода на
делото. В този смисъл настоящият съдебен състав приема за безспорно, че след
възстановяване на процесните имоти на наследниците на И.П. Б., в продължение на
повече от 10 години грижи за тях са полагани основно от А.Д. и сина ѝ.
Съдът счита обаче, че гласните
доказателства не установиха, ответницата да е демонстрирала с конкретни
действия пред другите наследници и пред обществото, че се счита за единствен
собственик и че отрича /отблъсква/ наследственото им право. Св. Д. описва
действия, представляващи такива на обикновено управление по поддържане на
сънаследствен имот, които не могат да обосноват извод за отричане на правата на
другите двама сънаследници. Извършваните действия по повод ползването на имота,
вкл. и подобренията в него, са обикновени действия, които в никакъв случай не
сочат, че претендиращият за пълен собственик на имота съсобственик, е отблъснал
владението на другите съсобственици. Необезпокояваното ползване на целия имот в
продължение на повече от десет години, както и разходите за подобрения в същия,
не представлява обективиране на това намерение, а упражняване на правата по чл.
31 от Закона за собствеността. За да се
приеме извършването на сочените от ответницата А.Д. действия за поведение,
изразяващо промяна в намерението досежно общия имот, следва те да са извършени
със знанието и при противопоставяне на другите съсобственици. От събраните по
делото доказателства не се установява останалите съсобственици да са знаели за
извършваните действия от страна на ответницата и да са приели, че тя е
единствен собственик на имотите. Напротив, от показанията на св. М. Б. - също непредубеден и незаинтересован от
изхода на спора, се установи, че двамата ищци също са се грижели за имотите
като за свои – полагали са тръби и са „оправяли“ канавките. Макар и показанията
на този свидетел да се ограничават до последните четири години, т. е. след 2015
г., с поведението си двамата ищци са демонстрирали, че не считат имотите за
чужда собственост.
Относно твърдяната от ответницата
незаинтересованост на ищците за поддържането на имота следва да се има предвид,
че собствеността не се губи, ако собственикът в продължение на години не посети
имота си, или не го поддържа и не се грижи за него, или не заплаща дължим за
имота данък. Ищците имат съзнанието, че по силата на наследственото
правоприемство са сънаследници на този имот и не е необходимо да доказват това
постоянно с действия. Правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие
или ако собственикът се откаже от него – чл.99 от ЗС. Ищците не са се отказали
от правото си на собственост, а в настоящото съдебно производство не се
установи по безспорен и категоричен начин, че друг – ответницата А.Д., е
придобила техните части от имота.
Фактическият състав на нормите на
чл.79, ал.1 и ал.2 от ЗС, когато разглеждат хипотезата на съсобственост,
изисква наличието на конкретни факти за изменение основанието на владеене на
имота, както и наличието на доказателства, установяващи, че другият
съсобственик е разбрал за промененото отношение на владеещия съсобственик да
упражнява фактическата власт само за себе си.
В случая липсват конкретни факти
за изменение основанието на владеене на имота и на такива, установяващи, че
другите съсобственици са разбрали за промененото отношение на владеещия
съсобственик да упражнява фактическата власт само за себе си, което безусловно
води до извода, че не са налице предпоставките на уредения от чл.79 ал.1 ЗС фактически състав.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че събраните по делото доказателства изключват напълно хипотезата за
осъществявано давностно владение по смисъла на чл. 68, ал.1 от ЗС, което при
условията на чл. 79, ал.1 от ЗС да доведе до придобиване на изключително право
на собственост в настоящия случай. При тези данни следва да се направи извода,
че имотите – предмет на настоящото производство са общи, съсобствени на
страните в процеса, съобразно разпоредбите на чл. 5-10 от ЗН.
С оглед така изложените
съображения съдът намира, че ищците доказаха по категоричен начин правото си на
собственост върху 2/3 ид. ч. от процесните имоти и искът им следва да се уважи.
Доколкото главният иск по чл.124 ГПК е основателен и доказан, това обуславя основателността и на акцесорния иск
по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт № 133, том VII,
peг. № 12705, д. № 1332/2015 г. на нотариус Т.Р., до размер на 1/3 идеални
части и само за пункт 1 и пункт 2 от него, касаещи двата имота.
Константната практика на
съдилищата приема, че когато охранителният акт засяга правата на трети лица,
породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред
срещу срещу лицата, които се позовават на акт, като при уважаване на иска
издаденият акт се отменя или изменя. Отменянето на нотариалния акт няма
самостоятелно значение, а зависи от изхода на делото по иска, с който е
разрешен спорът за удостоверено с него материално право. В подобна насока е
Тълкувателно решение № 178 от 30.VI.1986 г. по гр. д. № 150/85 г., ОСГК, което
е издадено като такова въз основа на чл.431, ал.2 ГПК /отм./, но не е загубило правната си
стойност и до днес. В тази връзка независимо от факта дали е предявен или не
иск по чл.537, ал.2 от ГПК съдът при уважаване на главния иск и при наличие на
акт, с който се засягат правата на третите лица – ищци в процеса, следва да се
произнесе и по чл.537, ал.2 от ГПК, като отмени акта. Както вече се посочи
доказателствената сила на констативния нотариален акт, удостоверяващ право на
собственост върху недвижим имот важи спрямо всички. Тя не е необорима, а важи
само до доказване на противното. В качеството си на охранителен акт,
нотариалният акт не се ползва със силата на присъдено нещо. Затова всяко трето
лице, на което се противопоставя доказателствената сила на нотариалния акт за
собственост, може да докаже, че титулярът на нотариалния акт не е собственик.
Оборването на нотариалния акт за собственост може да стане инцидентно по повод
на иск за собственост от или срещу трето лице, но може да стане и чрез иск по
чл.537, ал.2 ГПК, целящ да се отмени нотариалния акт, удостоверяващ невярно, че
титулярът на акта е собственик. Трайната съдебна практика на ВКС се придържа
към становището, че искът по чл.537, ал.2 ГПК може да бъде предявен само при
условията на обективно съединяване с иск за собственост и никога самостоятелно,
тъй като в последната хипотеза се приема, че би липсвал правен интерес от
предявяването му.
Следователно, с оглед
доказателствата по делото, касае се за един по същество акцесорен иск, чието
уважаване или отхвърляне в конкретния случай е изцяло обусловено от изхода на
делото по отношение на главния иск. В настоящият случай предявеният
установителен иск, който е главен, обуславящ иск е уважен като основателен,
което логично води до същия правен резултат и по отношение на обусловения от
него акцесорен иск по чл.537, ал.2 ГПК – за отмяна на нотариален акт № 133, том
VII, peг. № 12705, д. № 1332/2015 г. на нотариус Т. Р., с който А.И.Д. е призната
за собственик на процесните недвижими имоти, находящи се в местността „Н. т.“,
в землището на гр. С., а именно – поземлен имот с идентификатор 68080.174.23 и
поземлен имот с идентификатор 68080.174.21 САМО до размер на 1/3 идеални части
Относно разноските по делото:
Ищците са направил искане за
присъждане на сторените разноски, което на осн. чл.78, ал.1 ГПК с оглед изхода
на делото се явява основателно за сумата от 910.00 лева, включваща: 800 лева –
адвокатско възнаграждение, 100.00 лева – заплатена държавна такса, 10.00 лева –
държавни такси за издаване на съдебни удостоверения.
Мотивиран от горното и на
основание чл.124 ал.1 ГПК и чл.537, ал.2 ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
Признава
за установено по
отношение на А.И.Д., ЕГН: **********,***, че Б.И.Б.,
ЕГН: **********,*** и Р.И.Б., ЕГН: **********,*** са собственици на 2/3 ид. части
(всеки на по 1/3 ид. ч.) от следните недвижими имоти:
- поземлен имот с идентификатор
68080.174.23 /шестдесет и осем хиляди и осемдесет, точка сто седемдесет и
четири, точка двадесет и три/, находящ се в гр. С., обл. П. по кадастралната
карта и кадастралните регистри одобрени сьс Заповед № РД-18-8Д1.03.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК; няма издадена заповед за изменение в КККР с
адрес на поземления имот: гр. С. п.к. *****, местност „Н. т.“ с площ от 559
/петстотин петдесет и девет/ кв. м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: Нива, стар индентификатор: Няма, номер по
предходен план: 174023, при съседи на имота: 68080.174.24, 68080.174.25,
68080.174.30, 68080.174.26, 68080.174.21,68080.174.22 .
- поземлен имот с идентификатор
68080.174.21 /шестдесет и осем хиляди и осемдесет, точка сто седемдесет и
четири, точка двадесет и едно/, находящ се в гр. С., обл. П. по кадастралната
карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-8Д1 D3.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК; няма издадена заповед за изменение в КККР, с
адрес на поземления имот: гр. С. п. к. ******, местност „Н. т.“ с площ от 1472
/хиляда четиристотин седемдесет и два/ кв. м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: Нива, стар индентификатор:
Няма, номер по предходен план: 174021, при съседи на имота: 68080.174.15,
68080.174.22, 68080.174.23,68080.174.26,68080.174J276, 68080.174.14.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за
констатиране право на собственост върху недвижими имоти № 133, том VII, peг. №
12705, д. № 1332/2015 г. на нотариус Т. Р., peг. № 517 на НК, с район на
действие PC К., вписан в службата по вписванията при PC К. под акт № 29, том
19, д. 3405/2015 г., до размер на 1/3
/една трета/ идеални части САМО ЗА ПУНКТ 1 И 2., с който А.И.Д., ЕГН: **********,*** е призната за собственк при
извършена от нотариуса обстоятелствена на следните недвижими имоти:
- поземлен имот с идентификатор
68080.174.23 /шестдесет и осем хиляди и осемдесет, точка сто седемдесет и
четири, точка двадесет и три/, находящ се в гр. С., обл. П. по кадастралната
карта и кадастралните регистри одобрени сьс Заповед № РД-18-8Д1.03.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК; няма издадена заповед за изменение в КККР с
адрес на поземления имот: гр. С. п.к. ******, местност „Н. т.“ с площ от 559
/петстотин петдесет и девет/ кв. м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: Нива, стар индентификатор: Няма, номер по
предходен план: 174023, при съседи на имота: 68080.174.24, 68080.174.25,
68080.174.30, 68080.174.26, 68080.174.21,68080.174.22 .
- поземлен имот с идентификатор
68080.174.21 /шестдесет и осем хиляди и осемдесет, точка сто седемдесет и
четири, точка двадесет и едно/, находящ се в гр. С., обл. П. по кадастралната
карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-8Д1 D3.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК; няма издадена заповед за изменение в КККР, с
адрес на поземления имот: гр. С. п. к. ******, местност „Н. т.“ с площ от 1472
/хиляда четиристотин седемдесет и два/ кв. м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: Нива, стар индентификатор:
Няма, номер по предходен план: 174021, при съседи на имота: 68080.174.15,
68080.174.22, 68080.174.23,68080.174.26,68080.174J276, 68080.174.14.
ОСЪЖДА А.И.Д., ЕГН: **********,*** да заплати на Б.И.Б.,
ЕГН: **********,*** и Р.И.Б., ЕГН: **********,*** сумата от 910.00 лв. (деветстотин и десет лева),
представляващи разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред П. о. с. в двуседмичен срок от
връчване на съобщение до страните.
Ц.Ч. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: