№ 134
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110117432 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на С. Н. П. срещу **** ЕАД, с която са
предявени при условията на евентуално съединяване следните искове: главен иск за
прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит № **********/02.11.2018 г.
поради противоречие на закона; евентуален иск за прогласяване нищожност на чл. 7 от
Договор за потребителски кредит № **********/02.11.2018 г. поради противоречие на
закона, включително поради неравноправност, както и кумулативно съединен с главния иск
частичен иск за признаване за установено между страните, че ищцата не дължи на ответника
сумата от 50 лв. – част от претендирани вземания в общ размер на 7 877.68 лв. за лихва и
други разходи по Договор за потребителски кредит № **********/02.11.2018 г. Претендират
се разноските по делото.
Ищцата твърди, че е сключила с ответника Договор за потребителски кредит №
**********/02.11.2018 г., по силата на който й бил предоставен кредит в размер на 7 000 лв.
при уговорени ГЛП в размер на 30.11 % и ГПР в размер на 46.65 %, а тя поела задължението
да върне сума в общ размер на 14 877.68 лв. на 36 равни месечни погасителни вноски, всяка
в размер на 413.27 лв., с краен срок на погасяване 05.11.2021 г. Сочи, че се е присъединила
към предлаганите от банката в качеството й на застрахователен агент застраховки по
застрахователен пакет „Банк Комбо Живот“ за сумата от 831.60 лв. и по застрахователен
пакет „Банк Комбо Безработица“ за сумата от 848.23 лв. Излага, че й е начислена и
еднократна такса за оценка на риска в размер на 1 041.58 лв., дължима от деня на
подписване на договора, финансирана от кредитора и платима заедно с месечните вноски.
Твърди, че е извършвала частични плащания по договора. Релевира възражение за
нищожност на договора за кредит, поради което счита, че дължи единствено чистата
1
стойност на кредита, но не и лихвите и другите разходи по договора. Счита, че договорът е
нищожен поради противоречие на закона, а именно: с чл. 10, ал. 1 ЗПК – противоречие с
изискването договорът да е написан по ясен и разбираем начин; с чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 8 ЗПК,
защото потребителят не е в състояние да възприеме в цялост последиците от множеството
изявления, които е направил в хода на преговорите и които са довели до оскъпяване на
кредита с премията за застрахователната услуга, предлагана от банката в качеството й на
застрахователен агент, която премия е включена като част от главницата по кредита, поради
което подлежи на олихвяване; с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради некоректно посочване на
ГПР в договора, произтичащо от това, че застрахователните премии само формално са
включени в договора като пакет допълнителни услуги, за да се заобиколи изискването на чл.
19, ал. 4 ЗПК, но в действителност представляват общ разход по кредита за потребителя и
подлежат на включване в ГПР, както и поради неяснота дали в ГПР е включена таксата за
оценка на риска. При условията на евентуалност навежда възражение, че клаузата на чл. 7 от
договора е нищожна поради противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, защото всички вноски по
застрахователната програма и таксата за оценка на риска представляват такси за съществени
услуги по усвояване и управление на кредита, които са забранени. Сочи, че клаузата относно
таксата за оценка на риска е нищожна и поради нейната неравноправност, защото таксата е
финансирана от кредитора и на практика представлява втора заемна сума, която обаче не е
реално изплатена на потребителя, а единствено обезпечава интереса на кредитора.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът **** ЕАД е подал отговор на исковата
молба, в който оспорва предявените искове. Не оспорва сключването с ищцата на договора
за кредит, нито извършването от нея на частични плащания по договора. Счита, че
договорът е сключен при спазване на императивните изисквания на ЗПК. Твърди, че
главницата по кредита включва три компонента: 7 000 лв. – финансов заем; 1 679.83 лв. –
цена на допълнителна услуга /застрахователна премия по сключени 2 броя застраховки със
ЗД „*****“/; 1 041.58 лв. – еднократна такса за оценка на риска. Оспорва твърдението, че
застрахователната премия е подлежала на включване в ГПР, във връзка с което оспорва
застраховката да е била необходимо условие за сключване на договора за кредит, като сочи,
че потребителят е имал право на избор, за което свидетелства и обстоятелството, че той е
имал пълната свобода да прекрати застраховката и да получи възстановяване на платената
застрахователна премия, за което не са предвидени каквито и да било последици в договора
за кредит. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
С протоколно определение от 05.12.2024 г. е допуснато увеличение на размера на
отрицателния установителен иск за недължимост на парични суми до пълния размер на
вземанията от 7 877.68 лв.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са при условията на евентуално съединяване помежду си главен иск за
установяване нишожност на договор за кредит и евентуален иск за установяване нищожност
на договорна клауза относно общия размер на кредита.
2
По главния иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните
обстоятелства: сключването между страните по делото на Договор за потребителски кредит
№ **********/02.11.2018 г. и неговото съдържание; твърдяното противоречие на договора за
кредит със закона.
В случая с Определение № 42636/21.10.2024 г. е обявено за безспорно сключването
между страните на Договор за потребителски кредит № **********/02.11.2018 г.
Съдържанието на кредитното правоотношение се установява от представения по делото
Договор за потребителски кредит № **********/02.11.2018 г. По него банката се е
задължила да предостави на ищеца потребителски паричен кредит в общ размер на 9 721.41
лв., включващ следните компоненти: сумата от 7 000 лв. – размер на кредита; сумата от
831.60 лв. по „Банк Комбо Живот“, финансирана от кредитора; сумата от 848.23 лв. по
„Банк Комбо Безработица“, финансирана от кредитора; сумата от 1 041.58 лв. – еднократна
такса за оценка на риска, финансирана от кредитора, а кредитополучателят е поел насрещно
задължение да плати в срок до 05.11.2021 г. сума в общ размер на 14 877.68 лв. В договора е
инкорпориран погасителен план, от който е видно, че задължението следва да бъде платено
на 36 броя месечни анюитетни погасителни вноски, дължими на 5-о число на съответния
месец, всяка в размер на 413.27 лв., като само последната е в размер на 413.23 лв. Страните
са договорили ГЛП в размер на 30.11 % и ГПР в размер на 46.65 %.
Съдът намира, че сключеният между страните договор за кредит попада в обхвата на
чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като
кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП.
Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК.
Възраженията на ищцата, че договорът не отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1
ЗПК да е написан по ясен и разбираем начин и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 8
ЗПК, защото потребителят не е в състояние да възприеме в цялост последиците от
множеството изявления, които е направил в хода на преговорите и които са довели до
оскъпяване на кредита с премията за застрахователната услуга, предлагана от банката в
качеството й на застрахователен агент, която премия е включена като част от главницата и
подлежи на олихвяване, са неоснователни. Договорът в пълнота отговаря на изискванията
на чл. 10, ал. 1 ЗПК, включително в него по ясен и разбираем начин са обективирани
постигнатите между страните уговорки. В съответствие с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 7
ГПК той съдържа общия размер на кредита и условията за усвояването му. Уговорено е в чл.
7, ал. 1 от него, че част от предоставената на ищцата заемна сума е отпусната с конкретно
предназначение – за заплащане на дължими от нея застрахователни премии по застраховки,
свързани с отпуснатия кредит, и за заплащане на еднократна такса за оценка на риска.
Начинът на усвояване на всеки един компонент от заемната сума е виден от чл. 7, ал. 2,
както и от чл. 7, ал. 1 по отношение на еднократната такса за оценка на риска. Уговорено е,
че при потребителски кредит за общо ползване средствата по кредита се превеждат от
кредитора в срок до 3 работни дни, считано от датата на сключване на договора, по сметката
на потребителя, открита в **** ЕАД и посочена в чл. 11.2., като кредитът се счита усвоен от
3
потребителя в деня, в който кредитните средства постъпят по посочената му банкова сметка,
а когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към
някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, при условията на чл. 19,
частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка
/конкретните застраховки/, се превежда от кредитора директно по банковата сметка на
съответния застраховател, респ. по банковата сметка на съответния застрахователен
посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването
на договора. Нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 8 ГПК изобщо не може да се обсъжда, тъй като
разпоредбата касае кредит под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или
свързани договори за кредит, какъвто процесният договор не е, в който смисъл е и чл. 8 от
него.
Във връзка с възражението на ищцата за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК следва
да бъде съобразена дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „общ разход
по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия.
На първо място, следва да се отговори на въпроса дали двете застраховки
представляват в случая условие за отпускане на кредита или са сключени по желание на
кредитополучателя. Съгласно чл. 19 от договора при сключването му потребителят не е
длъжен да сключва застраховка, а по свое желание и по собствено усмотрение може да
сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните
програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това да е
задължително условие за сключването на самия договор. В случая липсват клаузи в договора
или други доказателства, които да обосноват извод, че въпреки уговорката на чл. 19
сключването на застраховките в действителност е било условие за сключването на договора
за кредит. След като застраховките са сключени по избор на кредитополучателя, без
значение е обстоятелството, че те са сключени чрез кредитодателя в качеството му на
застрахователен агент. Ето защо не може да се приеме, че застрахователните премии, за
финансирането на които е отпусната част от главницата, представляват разход по договора за
кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР като индикатор за общото
оскъпяване на договора за кредит. В случая се касае за предоставена услуга по желание на
потребителя, а включването й в размера на отпуснатия кредит е проявление на свободата на
договаряне, установена в чл. 9, ал. 1 ЗЗД. При това положение съдът не приема за
установено, че включването на застрахователните премии в главницата е само формално и
цели заобикаляне на ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
4
Не така стои въпросът с еднократната такса за оценка на риска. В чл. 7, ал. 1 от
договора е посочено, че тя е дължима в деня на подписване на договора за кредит,
финансира се от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски
съгласно погасителния план и предвид заявеното му желание в искането-декларация.
Доколкото в договора не е посочено за каква конкретна услуга се дължи тази такса, съдът
преценява същността й изцяло на база нейното наименование и приема, че тя касае дейност,
свързана с усвояването на кредита, защото дейността по оценка на риска е задължителен
етап от цялостната дейност по отпускане и усвояване на кредита. Следователно тази такса
не попада в обхвата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, защото независимо от посочването, че е
предоставена по искане на потребителя, тя не касае допълнителна услуга, свързана с
договора за потребителски кредит. Ето защо и на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът
изобщо не може да изисква заплащането й. След като обаче, макар и в нарушение на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК, тази такса е включена в договора, то тя при всички случаи независимо от начина
на финансирането й е част от общия разход по кредита и следва да бъде включена при
изчисляването на ГПР като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит
/аргумент от чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК/. По делото не се установява дали таксата е включена
при формирането на ГПР – такъв извод не може да се направи нито от самия договор, в
който не е посочено какви компоненти са взети предвид при изчисляване на ГПР, нито пък
са представени други доказателства в тази насока. Следователно неясен е начинът на
формиране на ГПР, респ. не може да се приеме, че посоченият в договора негов размер
включва всички действителни разходи, защото не е ясно дали той включва еднократната
такса за оценка на риска, водеща до скрито оскъпяване на кредита.
Поради изложеното съдът намира, че е налице противоречие на сключения договор за
потребителски кредит с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поставените от
нея изисквания следва да се приемат за изпълнени, когато е посочен както подробният начин
на формиране на ГПР, така и действителният му размер, за да бъде потребителят
добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в заблуждение. След като в
договора за кредит не е посочен начинът на формиране на ГПР и не е установено в него да
са включени всички подлежащи на включване компоненти, не може да се приеме, че е
спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази част от сделката е особено съществена за
интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на ГПР по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да
служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето /чл. 22 ЗПК/.
Предвид горното съдът намира, че главният иск за установяване нищожност на
договора за потребителски кредит е основателен, респ. евентуалният иск не подлежи на
разглеждане.
5
По отношение на кумулативно съединения отрицателен установителен иск за
недължимост на сумата от 7 877.68 лв. следва да се посочи, че предвид изложените
съображения и съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата
стойност на процесния кредит е размерът на предоставената главница, формиран като сбор
само от чистата стойност на кредита в размер на 7 000 лв. и финансираните от кредитора
застрахователни премии в размер на 1 679.83 лв., т.е. възлиза общо на 8 679.83 лв. В него не
следва да се включва сумата от 1 041.58 лв., доколкото тя нито е реално получена от
потребителя, нито е действително финансирана от кредитора, щом съгласно чл. 10а, ал. 2
ЗПК той изобщо не е имал право да я получи. Следователно недължимите от ищцата суми
по договора представляват разликата между посочената в чл. 10 от него обща дължима сума
в размер на 14 877.68 лв. и главницата от 8 679.83 лв. и възлизат на 6 197.85 лв. Ето защо
отрицателният установителен иск за недължимост на суми за лихви и други разходи по
договора е частично основателен – за сумата от 6 197.85 лв., а за разликата над нея до
пълния предявен размер е неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1
ГПК на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ се дължи възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ на ищцата. Съобразно актуалната съдебна практика
/включително тази на СЕС/ съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските
възнаграждения по НМРАВ, поради което и с оглед липсата на каквато и да е фактическа и
правна сложност на делото и предвид минималните положени от адвоката усилия по делото,
съдът намира, че на същия се дължи възнаграждение в размер на 200 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът дължи на СРС сумата от 843.01 лв. –
държавна такса за уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от С. Н. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. **********, срещу **** ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. **********, че Договор за потребителски кредит № **********/02.11.2018 г.
е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради противоречие на закона.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
предявен от С. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. **********, срещу **** ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. **********, че С. Н. П. не дължи на ****
ЕАД сумата от 6 197.85 лв., представляваща лихва и други разходи по Договор за
потребителски кредит № **********/02.11.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ частично иска – за
разликата над 6 197.85 лв. до пълния предявен размер от 7 877.68 лв.
6
ОСЪЖДА **** ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
**********, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ *********, сумата от 200 лв. –
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на С. Н. П..
ОСЪЖДА **** ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
**********, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК на Софийски районен съд сумата от
843.01 лв. – държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7