РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Кюстендил, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Ц. В. Александрова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20231520101005 по описа за 2023 година
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, ЕИК № *********, със седалище и
адрес на управление: гр.С., район „В.“, пл. „Св. Н." №*, съдебен адрес: гр.С.,
бул.“Ч.в.“ №***, ет.*, чрез адв.В. П., САК, е предявило против Ц. Л. З., ЕГН
**********, постоянен адрес: гр. К., ж.к. „Г.“, №***, ет.*, ап.**, искове да
бъде признато за установено по отношение на ответницата, че същата дължи
на ищцовото дружество сумите, както следва: 431,02 лева /четиристотин
тридесет и един лева и две стотинки/ - главница по Договор № CCIR-512-
00133-2017 за кредитна карта за физически лица, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението в съда - 12.10.2022 г.; 74,96 лева
/седемдесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки/ - дължими лихви,
считано от 16.06.2021 г. до 11.10.2022 г., от които 19,93 лева - договорна
лихва от 16.06.2021 г. до 23.09.2021 г. и 55,17 лева - наказателна лихва за
просрочие от 16.06.2021 г. до 11.10.2022 г. Претендират се разноски по
настоящото и заповедното производство.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответната страна е
депозирала писмен отговор чрез адв. К. Т. от АК - К.. В отговора е изразено
становище за неоснователност и незаконосъобразност на предявените искове.
КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства при усл. на
чл.235, ал.2 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Видно от сключеният на 14.07.2017 год. между страните Договор №
CCIR-512-00133-2017 за кредитна карта за физически лица/л.17/ между
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД като кредитодател и Ц. Л. З. като
кредитополучател, е същите постигнали съгласие кредитодателят да
1
предостави на кредитополучателя кредитен лимит в размер на 500,00 лева със
срок за ползване на разрешения лимит до 30.06.2019 г. и минимална месечна
вноска в размер на 15 лв., при месечен лихвен процент за всеки отделен месец
през срока на действие на този договор в размер на 1,00% (един процент) и
ГПР съгласно чл.2.2 от договора. Съгласно чл.6.1 от договора банката
едностранно, еднократно и автоматично може да продължи правото на
ползване и възобновяването на кредитния лимит за следващ период от 24
месеца, при запазване на останалите условия на договора в случай, че
кредитополучателят изрично не е поискал прекратяването му с изтичане
срока на действие и е изправна страна.Няма доказателства ответникът да се е
възползвал от това си право.Не се спори по изпълнението на задължението на
ищеца на договоните му задължения,а в съдебно заседание ответникът
признава,че е в претендираното неизпълнение на договорните си задължения.
Изготвени до ответницата били Покана за доброволно изпълнение и
уведомление по чл. 60, ал.2 от ЗКИ (л. 11 от делото), връчени от служител в
кантората на ЧСИ Н. Сл., рег. № ***, р-н на действие Окръжен съд – К., чрез
залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК. Като общо дължимо от
ответника салдо към 08.11.2021 г., в поканата е посочена сумата от 457,70 лв.,
включваща 431,02 лв. – главница и 26,68 лв. – начислени лихви. Служител на
ЧСИ посетил адреса на длъжника в гр.К. на 14.03.2022 г., на 02.04.2022 г. и на
18.04.2022 г., но тъй като адресатът не е открит на последната дата е залепено
уведомление. Ответницата не е открита и на адреса в с.Н., където на
26.04.2022 г. също е залепено уведомление, която в указания 14-дневен срок
не се е явила да получи книжата.
В открито съдебно заседание пълномощникът на ответницата признава
предявените искове по основание и размер.
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № 1852/2022 г. на КРС
ищцовото дружество, в качеството му на заявител подало заявление по чл.
417 от ГПК, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ № 870/14.10.2022 г., по силата на
която е било разпоредено длъжникът Ц. Л. З. да заплати на заявителя
“УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД сумата от 431.02 лева – главница по Договор
№ CCIR-512-00133-2017 за кредитна карта за физически лица, сключен на
14.08.2017 г.; 74.96 лева – дължими лихви, съгласно Договора за кредит,
считано от 16.06.2021 г. до 11.10.2022 г., от които 19.93 лв. договорна лихва
от 16.06.2021 г. до 23.09.2021 г. и 55.17 лв. наказателна лихва за просрочие от
16.06.2021 г. до 11.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 12.10.2022 г. до изплащане на вземането, както и сторените по
делото разноски в размер на 25.00 лева държавна такса и 60.00 лева
адвокатско възнаграждение. Заповедта била връчена на длъжника в
хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК чрез ЧСИ Н. Сл. на 19.12.2022 г. Така, на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, заповедният съд е указал на заявителя,
че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок,
като в срока по чл. 415 ГПК той е предявил настоящите положителни
установителни искове.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
2
след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от
правна страна следното:
Правната квалификация на предявените искове е по реда на чл.422 във
вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на основание чл.430 от ТЗ във вр. чл.240, ал.1 и
ал.2 ЗЗД във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Безспорната процесуална предпоставка за допустимостта на
предявените искове - проведено заповедно производство между същите
страни, относно същите суми и основания, след депозирано възражение от
ответника за недължимост на сумите, или при хипотезата на чл.415, ал.2, т.2
ГПК, се установи от изисканото и приложено ч.гр.д.№ 1852/2022 год. по
описа на РС-Кюстендил, съобразно задължителните разяснения в т.10а от ТР
№4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело №4/2013 на ОСГТК на ВКС. Ето защо
предявените искове се възприемат за допустими и е налице и надлежна
процесуална легитимация на ищцовото дружество като заявител от
заповедното производство да води настоящите установителни искове (като
необходима за възникването на правото на иск положителна процесуална
предпоставка).
Сключеният между страните договор за издаване на кредитна карта има
характеристиките на договор за потребителски заем по смисъла на чл.9, ал.1
от ЗПК, тъй като въз основа на тях кредиторът е предоставил или се е
задължил да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Ответникът-кредитополучател е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК,
тъй като е физическо лице, което при сключването на договор за
потребителски кредит е действало извън рамките на своята професионална
или търговска дейност.
Уважаването на претенцията предполага преди всичко установяване на
валидно възникнало между страните облигационно отношение по процесния
договор, по който кредиторът е изправна страна. Досежно установяване
изправността на кредитора по договора, същата се установява и от изричното
изявление от страна на процесуалния представител на ответницата, че
последната действително дължи процесните суми.Това обуславя
основателност на главната претенция в посочения в исковата молба размер –
431,02 лева.
Поради основателност на исковата претенция за главница, като
последицата от горното, следва да се присъди и законна лихва върху
дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417
от ГПК /11.10.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението.
От извлечението от счетоводните книги на ищеца (л.9 от ч.гр.д. №
1852/2022 г. КРС) е видно, начислената лихва в размер на 74,96 лева се
претендира за периода от 16.06.2021 г. до 11.10.2022 г. – датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в съда, от
тази сума 19,93 лева представлява договорна лихва от 16.06.2021 г. до
3
23.09.2021 г., а 55,17 лева – наказателна лихва за просрочие от 16.06.2021 г.
до 11.10.2022 г.
Досежно въпроса за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредитното задължение: От обективна страна са налице основанията за
предсрочна изискуемост на вземането съобразно предвиденото в т.8.12 от
договора, а именно ако кредитополучателят е допуснал необслужване на
дълга 61 дни, включително и след изтичане на срока на неговото
предизвестие за прекратяване, и независимо от поканите на Банката не е
осигурил средства за покриване на дължимите суми, на 62-ия ден
задължението става предсрочно изискуемо. Представени по делото са
доказателства (л. 12-13 от делото) за връчване на изявлението на кредитора в
изложения смисъл от служител при ЧСИ Н. Сл. при усл. на чл.47, ал.5 от
ГПК. Съдът счита, че процедурата по чл.47 ГПК е надлежно спазена като
длъжницата е търсена на постоянния и настоящия й адрес (проверени
служебно от съда – л.50 от делото). И на двата известни адреса е залепено
уведомление: на постоянния адрес гр.К., ж.к.“Г.“, бл.***, ет.*, ап.** на
18.04.2022 г., а на настоящия адрес в с.Н., общ. Н.о, обл. К., ул.“Г. Тр.“ №** –
на 26.04.2022 г. Така твърденията в отговора на исковата молба, че
връчването е нередовно, тъй като „посочения в исковата молба адрес в с.Н. е
измислен от някого“ не могат да бъдат споделени от настоящия съдебен
състав. Във всички случаи, към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, с оглед срока за който е сключен
процесния договор – 30.06.2019 г. съгласно чл.3.2, дори и в хипотезата на
чл.6.1 от същия, вземанията са станали изискуеми. Съдът намира, че
вземането за лихви в общ размер на 74,96 лева, като неоспорено по основание
и размер от ответницата, се дължи в цялост на ищцовото дружество.
Като страна по разглеждания договор за кредит ответникът притежава
качеството „потребител“ по смисъла на пар.13, т.1 от Допълнителните
разпоредби за Закона за защита на потребителите. При извършената проверка
за неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП в процесния договор,
на основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът не констатира такива. Договорът е
сключен в предвидената в чл.10, ал.1 ЗПК форма и съдържа предвидените в
чл.11, ал.1 ЗПК реквизити. Уговореният годишен процент на разходите не
надвишава посочения в чл.19, ал.4 ЗПК размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат на ищеца, който е
представил в срок списък по чл.80 от ГПК, като установените и доказано
извършени от негова страна разноски възлизат на сума от 713,00 лв., от които
300 лв. – депозит по отменената съдебно-счетоводна експертиза са върнати на
ищцовото дружество.
С оглед горното и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът ще осъди
ответницата да заплати на ищеца сумата от 413,00 лева – сторени по
настоящото дело разноски (125,00 лева държавна такса и 288,00 лева
заплатено адвокатско възнаграждение), както и на основание т.12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
4
сторените по ч.гр.д. № 1852/2022 г. КРС разноски, изразяващи се в 25,00 лева
заплатена държавна такса и 60,00 лева – адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. С.,
пл. „Св. Н.“ № *, и Ц. Л. З., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. К., ж.к.
„Г.“, №***, ет.*, ап.**, че последната дължи на ищцовото дружество,
произтичащите от Договор № CCIR-512-00133-2017 за кредитна карта за
физически лица, суми, както следва: 431,02 лева /четиристотин тридесет и
един лева и две стотинки/ - главница, ведно със законната лихва от 11.10.2022
г. до окончателното изплащане на задължението; 74,96 лева /седемдесет и
четири лева и деветдесет и шест стотинки/ - дължими лихви, считано от
16.06.2021 г. до 11.10.2022 г.
ОСЪЖДА Ц. Л. З., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. К., ж.к. „Г.“,
№***, ет.*, ап.**, да заплати на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. С., пл. „Св.
Н.“ № *, сумата в размер на 413,00 лв./четиристотин и тринадесет лева/,
представляваща, сторени съдебно-деловодни разноски по настоящото дело,
съобразно уважената част от иска, и сума в размер на 85,00 лв./осемдесет и
пет лева/ представляваща, сторени съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. №
1852/2022 г. по описа на КРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване
на преписи, а в частта му за разноските, имаща характер на определение - в 7-
дневен срок с частна жалба пред посочената инстанция.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5