№ 5290
гр. София, 02.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110138639 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК. На ищеца следва да бъде указано
да уточни вида на претендираната лихва за забава – договорна /неустойка/ или законна.
Ищецът и ответникът са представили относими и необходими писмени доказателства,
чието приемане е допустимо.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в срок до първо по делото открито съдебно заседание да уточни
вида на претендираната лихва за забава – неустойка или законна, като му УКАЗВА, че при
неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната в частта, в която се претендира
обезщетение за забава.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. 14083/23г. на СРС, 69с-в.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 26.03.2024 г. – 11.00 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал.1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит
вр. чл. 99 ЗЗД за установяване на незаплатени задължения за главница, възнаградителна
лихва и обезщетение за забава, произтичащи от договор за потребителски кредит.
Ищецът „ФИРМА „АД твърди, че в качеството си на кредитодател е предоставил на
ответника М. И. Д.-В. по силата на сключен между тях договор за потребителски кредит №
1
4617666/19.02.22г. сума в размер на 1500лева, която ответникът е поел задължение да
връща на дванадесет вноски през 30 дни , включващи главница и възнаградителна лихва.
Поддържа, че ответникът е не е изпълнил в цялост задължението за връщане на заетата
сума, поради което счита, че му се дължи и обезщетение за забава.
Ответницата чрез процесуалния си представител – адв. В. Д. от САК е депозирала
отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявените
искове. Счита исковата претенция за недоказана, като на следващо място се твърди
договорът за кредит да е нищожен на осн. чл. 26, ал.1, т.1 ЗЗД поради липса на изискуеми
реквизити по ЗПК. Счита, че главницата не е дължима в търсения размер поради извършени
плащания, които ищецът не признава; за недължима счита и възнаградителната лихва в
размер на 40,54% годишен лихвен процент , който противоречи на добрите нрави и се
явява неравноправна клауза. Оспорва и акцесорния иск. Поддържа, че от ответницата е
извършено заплащане в размер на 310лв. от дата 05.04.22г. , поради което главницата е била
частично погасена към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже, че между ищеца като кредитодател и и ответницата е сключен
договор за заем /чрез предаване на заетата сума/, по силата на който за ответника е
възникнало задължение да върне заетата сума заедно с възнаградителна лихва, че е настъпил
падежът на задължението за връщане на сумата.
По иска за заплащане на обезщетение за забава в тежест на ищеца е да докаже, че е
настъпил падежът на задължението за връщане на сумата, а в случай че прететндираната
лихва за забава е договорна /неустойка/ – да докаже наличието на неустоечно съглашение и
размера на уговорената неустойка.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга на падежа, за което не сочи доказателства.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2