№ 4447
гр. София, 21.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110154618 по описа за 2021 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл.
124 и сл. ГПК).
Предявен по реда на чл. 422 от ГПК е установителен иск от ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД срещу ответника С. Т. Г. за признаване за установено съществуването на
вземане по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
28.07.2021 г., срещу която ответникът е възразил в срок.
В исковата молба ищецът е заявил искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника по реда на чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Същото е неоснователно. Не са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК –
производството е по реда на чл. 422 от ГПК, подадено е възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК
и отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК *********, като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния
имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за
обезвреда. Това искане е основателно.
Ищецът е предствил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Искането по чл. 190 ГПК на ищеца следва да бъде уважено.
Допускане на СТЕ и ССчЕ не е необходимо, тъй като количеството доставена
топлинна енергия и размерът на вземанията не е спорен.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД за постановяване на
неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 от ГПК срещу ответника.
Производството по делото продължава по общия исков ред.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-
помагач – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Проф. Георги Павлов“ № 3.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК *********, в срок до първото съдебно заседание да представи
намиращите се у него документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и
посочени в исковата молба.
ПО ИСКАНЕТО на ответника за задължаване на ищеца по реда на чл. 190 от
ГПК да представи писмен договор и изрично предварително искане от него или ЕС за
предоставяне на услуга, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание СЛЕД
ИЗСЛУШВАНЕ на становището на ищеца дали твърди, че такива документи съществуват.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение
да заяви дали описаните в отговора на исковата молба документи съществуват и се намират
у него.
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изготвяне на съдебно-техническа
експертиза и съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба, тъй
като същите не а необходими.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело 38214/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 14.03.2022 г. в
13,00 часа, за когато да се призоват страните.
2
На страните да се изпрати препис от настоящото определение на ищеца – и препис от
отговора, а на третото лице помагач – препис от исковата молба, отговора и доказателствата
към тях.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 2379,04 лева за главница за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „Ситняково“ № 56, ет. 2, ап.
5, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –30.06.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, 304,14 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до
16.06.2021 г., 58,49 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от
01.05.2018 г. до 30.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –30.06.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането и 11,51 лева – мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 16.06.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.07.2021
г. по ч.гр. дело № 38214/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане, защото ответникът имат качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик
на топлоснабдения имот.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията, като по ОУ от 2016 г., които са приложими към процесния период,
като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена
изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово
разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради
което ответната страна е в забава. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника, който оспорва предявените искове, като оспорва, че има качеството на купувач
по договор за продажба на топлинна енергия. Твърди, че договор няма, евентуално, че
същият е нищожен поради липса на форма. Оспорва дължимостта на цената на дяловото
3
разпределение, тъй като твърди, че този договор не го обвързва. Прави искане претенцията
да бъде отхвърлена. Не претендира разноски.
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че
ответникът по иска, е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му e
топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото
разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване
на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителният
факт на погасяване на дълга.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК обстоятелствата, че:
1/ към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава
в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на
посочената дата;
2/ имотът е топлофициран;
3/ ответникът е собственик на топлоснабдения имот през исковия период;
4/ количеството и стойността на доставената топлинна енергия за исковия период;
5/ за имота е извършвана услугата „дялово разпределение“ за процесния период;
Указва на ищеца, че не е сочи доказателства, че е поставил длъжника в забава.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес)
Определението не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5