Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 90/19.01.2024 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, първи съдебен състав в
публично съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
Председател: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 773 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП.
Образувано е по повод подадена жалба от В.Р.В. *** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/
№23-0996-000387 от 01.12.2023год. издадена от Началник сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР – Монтана, упълномощен със Заповед №301з-1411/07.06.2017год. на
Директора на ОДМВР – Монтана, с която на основание чл.171, т.1, буква „б” от ЗДвП
му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – „временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС но не повече от 18 месеца”. Отнети са СУ
МПС №********* за установени с АУАН серия GA №1000892 от 30.11.2023г. административно нарушение по чл. 5,
ал.3, т.1 предложение 2 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи, за
незаконосъобразност и неправилност на издадената ЗППАМ, издаването и при
съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Твърди се,
че в заповедта е описана невярна фактическа обстановка, която не отговаря на
действителните събития, касаещи процесната дата и процесното събитие. Твърди се, че не е управлявал
автомобила, тъй като проверката е извършена докато е стоял с приятелката си в
лекия автомобил паркиран в гр.Монтана на ул.“2*** -ри септември“, след като излезли
от нейния апартамент за да пият кафе и изпушат по една цигара. Впоследствие бил
накаран да управлява автомобила до сектор ПП при ОД на МВР гр.Монтана в
присъствието на полицейски служител, където му бил направен тест с техническо
средство за употреба на наркотични вещества. Излагат се доводи за прилагане на
специалната норма на ЗДвП, вместо обичайната по НК и ЗАНН; в документите е
описана невярна информация водеща до отмяна на АУАН и на оспорената заповед;
нарушена е буквата на закона, която не кореспондира с фактите по делото.
Оспорва се компетентността на актосъставителя и
издателя на заповедта. Оспорват се изцяло и взетите проби с техническото
средство, като се твърди, че същото не е лицензирано, не отговаря на
техническите стандарти, както и на метроложките
такива и оспорва резултата от пробата.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично, представлява се от надлежно упълномощения адвокат М*** С*** К*** от САК, поддържа жалбата по
доводи изложени в нея, като оспорва управлението на автомобила от страна на
жалбоподателя и изцяло установената по делото фактическа обстановка относно
мястото на установяване на нарушението, ангажира гласни доказателства за
твърденията си. Моли за отмяна на оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №23-0996-000387 от 01.12.2023год. издадена от Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Монтана. Претендира сторените по делото разноски по
представен списък и оспорва претендирания размер на юрисконсултското възнаграждение.
Ответникът – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Монтана
издал оспоранета ЗППАМ, редовно призован не се явява,
представлява се от надлежно упълномощения гл. юрисконсулт К*** Д*** , която
оспорва жалбата. По съществото на делото излага доводи за издаване на оспорената
ЗППАМ от компетентен орган и в предвидената форма. Твърди се, че в ЗППАМ са
посочени фактически и правни основания за нейното издаване, не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, като
фактическата обстановка е правилно установена. Моли за отхвърляне на жалбата,
като претендира юрисконсултско възнаграждение и
депозира възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
По допустимостта:
Обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №23-0996-000387 от 01.12.2023год. издадена от Началник сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Монтана, упълномощен със Заповед №301з-1411/07.06.2017год.
на Директора на ОДМВР – Монтана е индивидуален административен акт, жалбата
срещу който е предявена в законовия срок по чл.149, ал.1 от АПК (по аргумент от
л.2 и 18 от делото) от лицето - адресат на акта, което съгласно чл.147, ал.1 от АПК има право да оспорва акта, доколкото същия пряко засяга негови лични
неимуществени права и законни интереси, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА за разглеждане по същество.
Доказателствата по делото са писмени –
приложени са заверени копия от административната преписка и гласни – разпитани
са поисканите от жалбоподателя свидетели – О.Д.Ц. и Е*** А*** В*** .
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на
страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
С оспорената в настоящето съдебно
производство заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №23-0996-000387 от
01.12.2023год. издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Монтана, на основание чл.171, т.1,
буква "б" от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ "временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство, но не повече от 18 месеца" отнето
е СУ МПС №*********. От фактическа
страна заповедта е мотивирана с констатациите в съставен на жалбоподателя АУАН серия GA №1000892 от 30.11.2023г. за това, че на 30.11.2023год. около 12,15часа
в гр.Монтана по ул.“2*** -ри септември“ с посока на движение от бул.“Т*** м***“
към ул. „П*** Х*** “ като водач на МПС – лек автомобил марка „А*** “ модел „А5“
с рег. №М*** , негова собственост, при извършената проверка в сектор „ПП“ водача
e изпробван за установяване употребата на наркотични
вещества или техните аналози с техническо средство Дръг
тест 5000 с номер ARКС-0035 в 14,22часа, който отчел
положителен резултат за употреба на Кокаин. Пробата е показана на водача.
Издаден е талон за медицинско изследване №286076 и е изготвен протокол за
медицинско изследване на л.27-30 по делото.
Тези обстоятелства се установяват от
представения АУАН серия GA №1000892 от 30.11.2023г. на л.20 от делото, с който на
жалбоподателя е повдигнато административнонаказателно
обвинение за извършени административно нарушение по чл.
5, ал.3, т.1 предложение 2 от ЗДвП – управлявал МПС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози. АУАН е връчен на В.Р.В. ***, лично и без отразени възражения по него. Видно
от АУАН същия е съставен от мл. Автоконтрольор при ОД
МВР Монтана.
По делото е приложен протокол №*********-10000
от 10.01.2023г. за сервизна проверка на апарата Дръг
тест 5000 с номер ARКС-0035 собственост на ОДМВР – Монтана
със срок на валидност на проверката 12 месеца. Приложен е протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози от
30.11.2023г., в които е описано управление на МПС - лек автомобил марка „А*** “
модел „А5“ с рег. №М*** в гр.Монтана по ул.“2*** -ри септември“ с посока на движение
от бул.“Т*** м***“ към ул. „П*** Х*** “, както и че проверката се извършва в
сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Монтана, описани са признаци при
управлението на МПС-то на водача настоящ жалбоподател, а именно „несигурно“ с
начало на проверката 14,16часа. В поведение по време на проверката е описано
състоянието на жалбоподателя, като възбудено, походка – сигурна, съмнителни
признаци – безпокойство, описан е край на проверката 14,22часа и издаден талон
за медицинско изследване, като отказа на жалбоподателя да подпише протокола е
удостоверен с подписа на свидетел. Установено е, че техническото средство е
отчело положителна проба за употреба на кокаин. Издаден е и талон за медицинско
изследване №286076 Приложение №1 към чл.4, ал.3 от Наредба №1 от 19.07.2017г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, видно от л.25 по делото, получен лично
от жалбоподателя и съдържащ уведомление за явяване във ЦСМП при МБАЛ Монтана до
45мин. от връчване на талона, който е връчен на 30.11.2023г. в 14:45часа. По
делото на л.27-30 е приложен протокол за медицинско изследване в който
жалбоподателя не е отрекъл употребата на наркотични вещества, като е отказал
медицинско изследване и вземане на проба, за което собственоръчно е положил
подписа си, след отразяване на дата и час.
От приложената по делото справка за
нарушител/водач се установява, че на В.Р.В. е издадено СУМПС №*** от 20.02.2023год. със срок на
валидност до 20.02.2028год. с придобити категории „В”, „С“, „АМ” „ТКТ”, което
със съставянето на оспорената ЗППАМ е отнето. Има издадени и влезли в законна
сила общо 6 бр. НП и 9бр. фишове.
Въз основа на така съставения АУАН, на
основание чл. 22 от ЗАНН и чл.171, т.1,
буква „б“ от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.3,
т.1, пр. второ от ЗДвП, Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Монтана,
упълномощен със Заповед №301з-1411/07.06.2017год. на Директора на ОДМВР –
Монтана
е издал оспорената в настоящото производство заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №23-0996-000387 от 01.12.2023год. с която временно се
отнема свидетелството за управление на МПС но не повече от 18 месеца.
Приетите по делото писмени доказателства,
представляващи съдържание на административната преписка са оспорени от жалбоподателя,
чрез поисканите и допуснати до разпит свидетели О.Д.Ц. и Е*** А*** В*** –
приятелка на жалбоподателя, досежно авторството
свързано с управление на автомобила.
В жалбата и по съществото на делото се
оспорва авторството свързано с управлението на МПС-то, послужило като
фактическо основание за издаване на настоящата ПАМ.
По делото устно и непосредствено са изслушани
показанията на свидетелите О.Д.Ц. и Е*** А*** В*** – приятелка на жалбоподателя.
По възникналото противоречие досежно обстоятелството
„кой е управлявал автомобила” е проведена и очна ставка, без противоречието да
бъде отстранено.
С оглед компетентността на издателя на
оспорената ЗППАМ по делото са приложени Заповед №301з-1411/07.06.2017год. на
Директора на ОДМВР - Монтана за оправомощените
длъжностни лица да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП и
Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, за
определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл.165 от ЗДвП, където в т.3 са
посочени Областните дирекции на МВР.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на
изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна,
следното:
Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез
която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като
същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и
като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК.
Предназначението на ПАМ с превантивен характер е да осуети възможността на
дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид
административно наказание (Арг.: чл. 22 и чл. 23 ЗАНН). Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ
предхожда наложеното на адресата административно наказание с правораздавателен
акт на административнонаказателна юрисдикция (НП),
като двата акта имат общ правопораждащ юридически факт - допуснатото
закононарушение. Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни
правни последици, поради което не се касае за дублиране на административна
отговорност като вид юридическа отговорност за правонарушения. ПАМ са форма на
изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи
се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на
държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно
нарушение. Административнонаказателната отговорност се свежда до осъществяване
на санкции, предвидени за виновно неизпълнение на административноправни
задължения, докато ПАМ са средство за обезпечаване осъществяването на различни
правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. С
налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма
и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Ето защо и няма
нормативна пречка за едновременното прилагане на ПАМ и налагане на
административно наказание по реда на ЗАНН за констатираното нарушение на ЗДвП. По
смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на всяка принудителна административна
мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо
административните нарушения.
На първо място, следва да се прецени
материалната компетентност на органа издал процесния
акт. Както бе посочено вече, предмет на оспорване е Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №23-0996-000387 от 01.12.2023год. издадена от Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Монтана, упълномощен със Заповед
№301з-1411/07.06.2017год. на Директора на ОДМВР – Монтана, с която на жалбоподателя временно е иззето свидетелството
за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността.
Съобразно нормата на чл.172, ал.1 ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а”, т.6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица.
От представените заповед
№ 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи и заповед №8121з-1411 от
07.06.2017 г. на
Директора на ОД МВР - Монтана се установява, че Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Монтана притежава по принцип
материална компетентност да налага ПАМ по ЗДвП /л.36,37 от делото/. Следователно
заповедта е издадена от компетентен орган и не е налице отменителното
основание по чл.146, т.1 от АПК в противовес с твърдението в жалбата.
В обжалваната заповед е посочено, че същата
се основава на обстоятелства, изложени в съдържанието на акта за установяване
на административното нарушение, като същите са възпроизведени в заповедта и с
оглед наличието на всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2
от АПК, а именно издадена е в писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по
чл.59, ал.2, от т.1 до т.8 от АПК, включително правни и фактически основания за
издаването й. Посочените в заповедта фактически обстоятелства – управление на
собственото си МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
обосновават наличието на материално правните предпоставки за налагане на процесната принудителна административна мярка по чл.171,
т.1, буква "б" от ЗДвП.
Заповедта е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби на закона.
Съгласно чл.171, т.1, буква "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, спрямо водач, се прилагат
следните принудителни административни мерки: временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване
с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4
установените стойности са определящи.
Правилно управлението на собственото си МПС
от страна на В.Р.В. *** след употреба на
наркотични вещества или техни аналози установено с техническо средство Дръг тест 5000 с номер ARКС-0035
в 14,22ч. 30.11.2023г., който отчел положителен резултат за употреба на Кокаин
е бил квалифициран от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Монтана като
основание за налагане на предвидената в чл.171, т.1, буква "б" от ЗДвП принудителна административна мярка.
При тази законова регламентация необходимите материалноправни предпоставка за прилагане на мярката от
вида на процесната е установено по надлежен ред
управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Съставеният акт за нарушение се ползва с
материална доказателствена сила, като фактическите
констатации по него се подкрепят от показанията на разпитания свидетел О.Д.Ц.,
които непосредствено е възприел управлението на автомобила от страна на
жалбоподателя по ул.“2*** -ри септември“ с посока на движение от бул.“Т*** март“
към ул. „П*** Х*** “. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Ц. като
достоверно дадени, без индиция за заинтересованост и
кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства, изясняващи в
детайли релевантни по делото факти и обстоятелства по установяване на
нарушението, конкретно по управление на МПС-то от страна на жалбоподателя и вземането
на проба с техническото средство, които водят на извода за наличие на
предпоставките за налагане на ПАМ по ЗДвП.
Показанията на свидетелката Е*** А*** В*** –
приятелка на жалбоподателя, настоящият състав на съда не кредитира, тъй като
същата се явява заинтересована в настоящето производство, предвид отношенията й
с жалбоподателят, както и че същите са насочени единствено към оневиняването му.
Твърденията на тази свидетелка, не само не се подкрепят от останалите събрани
по делото доказателства, но и са нелогични предвид заявеното, „..бяхме в моя
апартамент предходната вечер и слязохме в колата да пием кафе, да пушим и да си
говорим….“, това съотнесено към часа и датата на
нарушението, а именно на 30.11.2023г. около 12:15часа, също разколебава съдът
за достоверността им, не само относно управлението на автомобила, но и относно
мястото където е бил жалбоподателя преди срещата им.
Спазена е разпоредбата на чл.5 и чл. 6 от Наредба №
1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието (Наредбата), като употребата на наркотични вещества или техни
аналози се доказва от извършения тест, тъй като са налице безспорни
доказателства, че жалбоподателя е отказал медицинско изследване по издадения
талон за изследване, което да е опровергало извършения тест по арг. чл.23 от Наредбата. Отделно от това в противовес с
твърденията в жалбата техническото средство Дръг тест
5000 с номер ARКС-0035 собственост на ОДМВР – Монтана е преминало
сервизна проверка и е със срок на валидност към датата на използването му,
видно от приложения по делото протокол №*********-10000 от 10.01.2023г.
Съставеният акт за нарушение се ползва с
материална доказателствена сила, като фактическите
констатации по него се подкрепят от приложените по делото писмени
доказателства, които не са оборени от страна на жалбоподателя, а изясняват в
детайли релевантни по делото факти и обстоятелства по констатиране на
нарушението, конкретно по управление на МПС-то от страна на жалбоподателя и
съставянето на АУАН, които водят на извода за наличие на предпоставките за
налагане на ПАМ по ЗДвП.
В рамките на настоящото производство не се
решават въпросите за извършеното административно нарушение, неговата съставомерност, респ. административнонаказателна
отговорност на жалбоподателя. Към момента на издаване на ЗППАМ по чл. 171, т.
1, буква "б" от ЗДвП е достатъчно установяване със съответния АУАН на
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 пр. второ от ЗДвП. Въпросите относно редовността
на съставения АУАН, процедурата по неговото предявяване и съобщаване са такива,
които следва да бъдат разрешени от административнонаказващия
орган при издаване на НП. Съдът намира, че материалният закон е приложен в
точния му смисъл, както и с неговата цел. Мярката е с превантивен характер и
цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като
следва да се има предвид, че същата не съставлява вид административно наказание
в противовес с твърденията в жалбата.
Извършеното нарушение е безспорно доказано,
същото е с висока степен на обществена опасност, доколкото засяга безопасността
на отделните участници в движението и създава реална заплаха за техния живот и
здраве, при което правилно и в унисон с приложимата правна уредба
административния орган е наложил принудителната административна мярка на
жалбоподателят с цел превенция за неизвършване на други административни
нарушения.
Наложената принудителна административна мярка
е съобразена не само с материалния закон, но и с целта на приложимия закон -
осигуряване безопасността на движението по пътищата, както и с принципа за
съразмерност по чл. 6 от АПК./в този смисъл е Решение по адм.д.№6168/13г.
на ВАС/.
Съдът намира, че не е налице основание за
отмяна на заповедта, както се иска в жалбата, тъй като безспорно са установени материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ. Принудителната административна мярка е
административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на
регулираните с него обществени отношения, прилага се превантивно и с
изчерпателно предвидени условия за прекратяването и. Поради това развиваните в
жалбата съображения по същество на вмененото административно нарушение, са ирелевантни за конкретния правен спор. Разпоредбата на чл.
171, т. 1, буква "б" от ЗДвП не предвижда като условие за налагане на
ПАМ влизането в сила на наказателното постановление, а само установяване на
конкретното нарушение, и доколкото конкретната ПАМ е от категорията на преустановителните мерки, е достатъчно съставянето на АУАН.
Такъв в настоящия случай е налице и той предхожда заповедта за ПАМ, поради
което всички възражения на жалбоподателите в противния смисъл са неоснователни.
Ето защо, като издадена от компетентен орган,
при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с
изискванията за форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с материалноправни разпоредби, процесната
заповед е законосъобразен акт, а жалбата против нея е неоснователна и следва да
се отхвърли.
Предвид изхода от спора и своевременно
заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на
разноски, на основание чл.
143, ал. 3 от АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение, които съдът на
основание чл. 24, изр. първо
от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ определя в размер на 100,00 лв. /сто/.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК и чл. 143,
ал. 3 от АПК,
Административен съд Монтана, І-ви състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Р.В. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №23-0996-000387 от
01.12.2023год. издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Монтана,
упълномощен със Заповед №301з-1411/07.06.2017год. на Директора на ОДМВР –
Монтана, с
която за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, за установени с АУАН серия GA №1000892 от 30.11.2023г. административно нарушение по чл. 5,
ал.3, т.1 предложение 2 от ЗДвП му е наложена принудителна административна
мярка /ПАМ/ на основание чл.171, т.1, буква „б” от ЗДвП „временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС но не повече от 18 месеца” и е отнето СУ
МПС №****, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА В.Р.В. с ЕГН * *** да
заплати на Областна дирекция на МВР гр.
Монтана сумата от 100.00лева /сто/ разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение, както и 5,00лева държавна
такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване, по аргумент на чл.172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Председател: