РЕШЕНИЕ
№ 459
гр. Русе, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Александър С. Станчев
при участието на секретаря Денка Т. Веселинова
като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно
наказателно дело № 20214520201369 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление №20-1085-001664/23.06.2021г., издадено
от Началник сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Русе, против ВЛ. Г. В., с ЕГН-
**********, за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв., на основание чл.
178д от ЗДвП.
Срещу постановлението е подадена жалба от В.В., която е допустима
като подадена в законоустановеният срок. В нея се твърди, че издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано и се моли
съда да го отмени.
Жалбоподателят е редовно призован, явява се лично и поддържа
жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител,
релевира писмено становище, че поддържа НП.
Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител.
Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 08.06.2021г., около 12,20 часа в гр. Русе, ул.“Студентска“№7, св.Б.
1
заснел с мобилния си телефон л.а. марка ”Шкода Фабия“, с ДК № СА 6498
СК, собственост на „Е. С.“ ЕООД, който бил паркирал на паркомясто, в
близост до което имало обозначение със знак „Д 21“ /предназначено за хора с
трайни увреждания/. Изготвената снимка св.Б. подал чрез ел. поща до
ОДМВР – Русе със сигнал относно това, че според него процесния автомобил
бил паркирал на горепосоченото паркомясто. Въз основа на данните по
сигнала на св.Б., св.К.Д. издирил чрез ю.л. собственик на автомобила неговия
водач на 08.06.2021г. /жалб. В., чрез попълнена от него декларация по чл.188
от ЗДвП/ преценил, че описаното в сигнала и снимката е достоверно и издал
против жалбоподателя АУАН бл.№986151/10.06.2021г., с който констатирал
извършено нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, редовно връчен на
жалбоподателя, който посочил бланкетно в него, че има възражения без да ги
посочва, а въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е основателна.
Допуснато съществено нарушение на чл.42, т.4, т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6
от ЗАНН, според които в АУАН и НП следва да се посочат описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и
законните разпоредби, които са нарушени виновно.
В АУАН и НП е посочено като правната квалификация за нарушена
разпоредбата на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, съответстваща на словесното
описание на извършеното нарушение, изразяващо се в това, че жалб.В. бил
паркирал на предназначено за хора с трайни увреждания и обозначено със
знак „Д-21“ паркомясто. Съдът констатира, че от приложената по делото
черно-бяла снимка не може да стане ясно, къде точно е паркиран процесния
автомобил, т.к. знака „Д-21“ се намира от дясната част на автомобила, който е
паркиран с предната част от към заснимането му. От приложения снимков
материал от АНО е видно, че на пътния знак „Д-21“ не са посочени с
допълнителна табела колко
места са предназначени за паркиране от хора с трайни увреждания, нито
знакът указва къде се намират местата, определени за паркиране на ППС,
обслужващи инвалиди съгласно чл.55, ал.10 от ППЗДвП. Не е видно от
снимката също, дали е налице маркировка, обозначаваща място /или места/,
които евентуално са предназначени за паркиране от хора с трайни
увреждания, там където е бил паркиран л.а. марка ”Шкода Фабия“, с ДК №
СА 6498 СК.
Съгласно чл.22 от Наредба № 4/2009г. за проектиране, изпълнение и
поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за
населението, включително за хората с увреждания се указва следното:
2
местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания се обозначават с
пътен знак „Д-21“ „Инвалид“ в съответствие с Наредба № 18 от 2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци, и с пътна маркировка с
международния символ за достъпност (светло синя маркировка със знак за
инвалидна количка). След като от снимковия материал не става ясно дали са
изпълнени законовите разпоредби от органа отговарящ за законосъобразното
обозначение на местата за паркиране на МПС управлявани от хора с трайни
увреждания, то не може адм. отговорност да се понесе от гражданите, за
които е неясно къде точно се намират /и колко на брой са/ евентуалните
паркоместа предназначени за хора с увреждания, още повече, че според
снимката, в лявата част на автомобила /където е поставена знак „Д-21“/ няма
паркиран друг автомобил.
Допуснатите нарушения по чл.42, т.4, т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН,
изразяващи се недоказаност на описаното в АУАН и НП нарушение, както и
несъответствие на фактическата обстановка с реалната такава на пътното
платно, е съществено нарушаване правото на защита на жалбоподателя в
административното производство да реализира адекватно правото си на
защита, а и е изначало реализирано нарушение от страна на АНО спрямо
нормата на чл.2, ал.1 от ЗАНН, според която за всяко административно
нарушение следва да бъде наложено съответното по закон наказание.
За да се оформи обвинението по административното нарушение, което се
твърди в АУАН и НП, че е извършил жалбоподателя, е следвало да се проведе
пълно и разследване на релевантните обстоятелства по административната
преписка за да се мотивира и изготви конкретно и съответстващо на
доказателствата обвинение за извършено нарушение, от кого е извършено, и
виновно ли е извършено, като очевидно в случая и при събраните на
първоинстанционното производство и пред въззивната инстанция
доказателства, не може да се формира извода за доказано по безспорен и
категоричен начин административното нарушение в което е обвинен, че е
извършила жалбоподателя. Горните съображения, както и обстоятелството, че
в административното производство тежестта на доказване е вменена
изключително на АНО, обуславят извод за съществено нарушаване правото
на защита на жалбоподателя и съда да разбере в какво точно е обвинен,
поради нарушаване разпоредбите на чл.42, т.4 и т.5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от
ЗАНН, които водят на извода за незаконосъобразност на АУАН и издаденото
наказателно постановление, поради недоказаност на обвинението.
Въз основа на гореизложените мотиви, Съдът намира, че са
налице съществени основания за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Поради гореизложените мотиви, Съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-1085-001664/23.06.2021г.,
издадено от Началник сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Русе, против ВЛ. Г. В., с
ЕГН-**********, с което за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв., на основание чл.
178д от ЗДвП.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд –
Русе, в 14-дневен срок от получаване на известието, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4