О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………..../….........08.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито
съдебно заседание на втори август през две хиляди и деветнадесета година в състав :
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдията,
търговско дело №485 по описа за 2019г.,за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от Р.Н.К., с ЕГН
**********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.В.Г., против “ЗАД “Алианц
България““ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Княз Ал.Дондуков“ №59, представлявано от А П, със съдебен адрес:***, чрез
адв.М.К., с
която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.223 от КЗ /отм./ вр. чл.226, ал.1 и чл.267, ал.1, т.2 от КЗ /отм./, и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
120000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болка и страдание от смъртта на майка му Л Т К, починала в
следствие от ПТП настъпило на 14.12.2014г., в гр.Варна, ж.л.“Чайка“ в локалното
пътно платно до бл.60, по вина на водача на л.а.“Ф Т“, с ДК №****, който е
застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност
на автомобилистите“, със Застрахователна полица № 01114001560575, със срок на
действие от 10.06.2014г. до 10.06.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането до окончателното ѝ
изплащане.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127,
ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от
същата на ответника.
В срока по
чл.367, ал.1 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който поддържа
становище за неоснователност на иска.
В срока по
чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват
релевираните с отговора възражения за неоснователност на претенцията.
В срока по чл.373 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор, с
който оспорва изложените доводи в допълнителната искова молба.
По допустимостта на предявените искове:
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което
производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
По
доказателствените искания на страните:
Представените от
страните, писмени доказателства, с изключение на заключенията на назначените в
досъдебното производство Съдебно медицинска експертиза и Комплексна
автотехническа и съдебномедицинска експертиза, се явяват допустими, относими и
необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да
бъдат допуснати до събиране по делото. Посочените две заключения се явяват
недопустими доказателства, до колкото са изготвени в границите на друго
производство и за целите на друг процес, поради което не следва да се
приобщават към доказателствената съвкупност по делото.
Искането на ищеца
за изискване на НОХД №1444/2017г. на ВОС, следва да се уважи, тъй като с
материалите по същото ще се установяват релевантни за спора факти. Изложеното
важи и по отношение на искането за назначаване на съдебно психологична
експертиза, като предвид искането на ответника, следва да му се предостави
едноседмичен срок от уведомяването, за формулиране на задачи към вещото лице.
Следва да се
допусне поисканата от ответника съдебно медицинска и авто-техническа
експертиза, тъй като отговорите на формулираната задача, ще послужат за
изясняване на спора от фактическа страна и по конкретно на формулираното
възражение за съпричиняване.
Искането страните
за събирането на гласни доказателства посредством разпит, съответно на двама свидетели
за ищеца и един на ответника, следва да се уважи. В тази връзка следва да се
укаже на ответника, че липсва нормативно уредено задължение за посочване на
самоличността на свидетелите допуснати при режим на довеждане, както и че
разполага с едноседмичен срок от уведомяването за посочване на имена и адрес за
призоваване искания свидетел.
На основание
чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към
спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските
в производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава
ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните,
следният проект за доклад по делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от Р.Н.К., против “ЗАД “Алианц
България““ АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл.223 от КЗ /отм./ вр. чл.226, ал.1 и чл.267, ал.1, т.2 от КЗ
/отм./, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 120000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болка и страдание от смъртта на майка му Л Т К, починала в следствие от ПТП
настъпило на 14.12.2014г., в гр.Варна, ж.л.“Чайка“ в локалното пътно платно до
бл.60, по вина на водача на л.а.“Ф Т“, с ДК №****, който е застрахована при
ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“, със Застрахователна полица № 01114001560575, със срок на
действие от 10.06.2014г. до 10.06.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането до окончателното ѝ
изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 14.12.2014г. в гр.Варна, ж.л.“Чайка“ в
локалното пътно платно до бл.60, в нарушение на правилата за движение по
пътищата л.а.“Ф Т“, с ДК №****, предизвикал ПТП, блъснал майката на ищеца Л Т К.,
която пресичала локалното пътно платно, в посока бл.61 към бул.“Васил Левски“.
Сочи, се че в резултат от инцидента майката на ищеца починала. Сочи се още, че
към датата на въпросното ПТП л.а.“Ф Т“, с ДК№****, е бил застрахован при
ответника по застраховка “Гражданска отговорност“, обективирана в
Застрахователна полица № 01114001560575, със срок на действие 10.06.2014г. до
10.06.2015г. Поддържа се, че вината на водача на горепосоченият автомобил е
установена с присъда на ОС Варна, която е влязла в сила с потвърждаването и с
Решение по ВНОХД №147/2018г. на Апелативен съд Варна. Твърди се, че между ищеца
и майка , съществувала изключително здрава семейна връзка, тъй като същите
живеели заедно и задружно. Твърди се, че в починалата полагала постоянни грижи
за семейството, включително за сестрите на ищеца, и без значение от нуждите им,
тя винаги била “насреща“. Твърди се, че в отношенията им винаги е царяло
разбирателство, любов и хармония, както и че починалата била добър, трудолюбив
и жизнен човек, и пример за подражание и гордост. Поддържа се, че в резултат на
произшествието, семейството на ищеца загубило най-скъпият си човек, който бил
тяхна упора в трудни моменти, като в живота им настъпила огромна празнота,
която с всеки изминал ден се чувства все по-осезателно. Поддържа се, че ищеца
не може да приема факта, че майка му е починала толкова внезапно и по нелеп
начин. Сочи, се от нейната кончина досега, ищеца често прекарва дните си на
гробището. Сочи, се още, че скръбта и
мъката на ищеца са огромни, загубата му е непрежалима, а болките и страданията
от загубата му са безпределни. Поддържа се, че от фаталния ден, досега,
ежедневието и настроението на ищеца се са променили коренно, тъй като липсата
на майка му във всекидневно указва, и ще продължава да указва тежест върху
нормалният му начин на живот. Сочи се банкова сметка ***езщетение-IBAN: ***.
С депозирания от ответникът в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор, се поддържа
становище за неоснователност на претенциите. Поддържа се, че претендираният
размер на обезщетение не съответства на степента на понесените
болки и страдания, и не е съобразен със съдебната практика за процесната
2014г., като е и несъразмерен на установените в страната икономически условия и
стандарт на живот към този момент. Твърди се, че съгласно ПМС №249 от
31.10.2013г. минималната работна заплата за процесната година е възлизала на
340лв., съответно търсеното обезщетение за неимуществени вреди отговаря на 353
минимални работни заплати. Оспорват се твърденията на ищеца за изключително
здрава семейна връзка, задружно семейство, постоянна грижа, огромна празнота
след загубата и т.н., както се сочи че същите не представляват вреди с
извънреден характер, а са обичайна проява при близки родственици на загиналото
лице. При условията на чл.51, ал.2 от ЗЗД се прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, което в качеството на
пешеходец е предприело неправилно пресичане на пътното платно в нарушение на
чл.113 и чл.114 от Зд.ВП, с което значително е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат, като наред с това е било в лека степен на алкохолно
опиване-0.62 ‰, което му е попречило да оцени адекватно ситуацията и да
предприеме съответни действия по опазване на живота и здравето си. Оспорва се
претенцията за законна лихва върху главницата за неимуществени вреди считано от
датата на непозволеното увреждане. Поддържа се, че съгласно
чл.271, ал.5 вр. ал.1 от КЗ /отм./ увреденото лице има право на законната лихва
за забава върху размера на обезщетението, считано от датата, на която изтича
законоустановения срок за произнасяне на застрахователя по заведената
извънсъдебно пред него претенция, който срок не може да бъде по-дълъг от три
месеца. Твърди се, че в процесния случай ищеца въобще не е предявявал такава
претенция, поради което и застрахователят не е изпадал в забава, поради което
ответника е изпаднал в забава най-рано в денят следващ датата на получаване на
исковата молба, т.е. считано от 09.05.2019г.
С подадената от ищцата допълнителна искова молба, се оспорват доводите и
възраженията и на ответника, изложени в отговора на исковата молба. Поддържа
се, че не е налице е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, тъй като поведението ѝ е било съобразено с действащата към
онзи момент правна уредба и тя не е пресичала неправилно. Поддържа се, че претендираният размер на обезщетението е
съобразен, както с трайната съдебна практика, така и със социално
икономическата обстановка в страната, като се сочи приложима съдебна практика.
Твърди се, че обезщетението за неимуществени вреди от смърт на близък, трябва
да отстранява “неотстранимото“-последиците от загубата, като даде възможност на
ищеца за положителни емоции, за да може поне отчасти да се възстанови и да
продължи живота какъвто е бил преди смъртта на близкия. Относно претенцията за
мораторна лихва се сочи, че задължение на застрахованият, от чийто действия са
причинени вредите, е да уведоми своя застраховател по застраховка Гражданска
отговорност на автомобилиста. Поддържа се, че неизпълнението
на това негово задължение не може да води до накърняване правата на увреденото
лице да търси лихви за забава, тъй като касае отношение между застрахован и
застрахователя, което е предмет на друго производство. Твърди се, че съгласно
действащата към момента на ПТП законодателна уредба, не е било налице
задължение за пострадалият да предявява претенция първо пред застраховател. Ето
защо се поддържа, че лихва се дължи от момента на процесното ПТП и настъпилата
от него смърт.
С отговора на
допълнителната искова молба, ответника поддържа оспорванията си изложени в
отговора на исковата молба и по конкретно за прекомерност на претендираното
обезщетение и за наличието съпричиняване на вредоносния резултат. Доразвиват се
съображения, като се сочи, че справка в Националния статистически институт
установява, че през процесната 2014г. разходите на потребителите са намалели за
сметка на 2013г., поради което липсата на основание и от икономическа гледна
точка размера на обезщетението за неимуществени вреди за ПТП през 2014г. да
бъде драстично завишен спрямо определяните през предходните години. Относно
недължимостта на законна лихва за забава преди датата на завеждане на исковата
молба в съда, се поддържа, че изпълнението или не, на задължението на
застрахования за уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие, не влияе
нуждата увреденото лице да предяви собствена претенция за неимуществени вреди. Поддържа се, че последиците от неуведомяване на
застрахователя, касаят застрахования и не могат да бъдат противопоставяни на
третите увредени лица, поради което и това уведомяване, е без правно значение в
отношенията между тези лица и застрахователя. В условията на евентуалност и на
основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД, се прави възражение за изтекла тригодишна
погасителна давност по отношение на претенцията за лихва, считано от датата на
ПТП.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.223 от КЗ /отм./ вр. чл.226, ал.1 и чл.267, ал.1, т.2
от КЗ /отм./, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът
приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към
датата на процесното ПТП-14.12.2014г., л.а.“Ф Т“, с ДК №****, е бил застрахован
по договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество,
което застрахователно правоотношение, е обективирано в Застрахователна полица №
01114001560575, със срок на действие 10.06.2014г. до 10.06.2015г.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните, следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията
си и относно изгодните за нея факти. В конкретния случай ищеца, следва да
установи, че смъртта на майка му, е резултат от противоправно поведение на
застрахованият-водача на автомобила, станал причина за ПТП, при наличие на
валидна застраховка с ответника и какъв е размера на претърпените вреди.
Ответника следва да установи обстоятелства изключващи отговорността на водача,
причинил процесното ПТП, т.е. че поведението му не е виновно и противоправно,
както обстоятелства редуциращи размера на отговорността-наличие на съпричиняване
и получаването от пострадалата на плащане обезщетяващо същите вреди.
ДОПУСКА
до събиране в о.с.з. представените от страните писмени доказателства, с
иключение на изгответните по ДП №429/2014г. заключения на Съдебно медицинска
експертиза и Комплексна авто-техническа и съдебномедицинска експертиза.
ДА се изиска НОХД
№1444/2017г. на ВОС, за послужване.
НАЗНАЧАВА
Съдебно-психологична експертиза, вещото
лице по която да отговори на въпроса
формулиран от ищцата в исковата молба и тези на ответника в уточняваща молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице д-р Р С Г..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение
на вещото лице в размер на по 350лв.,
от които 200лв. платими от бюджета на съда и 150лв., вносими от ответника в
едноседмичен срок от съобщаването с представяне на доказателства за това.
ДАВА възможност на ответника, в едноседмичен
срок от съобщаването, да формулира въпроси към вещото лице
След представяне на доказателства за внесен депозит, да се съобщи
задачата на вещото лице и да се призове за о.с.з.
Указва на в.л., че следва да депозира заключението си в едноседмичен
срок преди о.с.з.
НАЗНАЧАВА
комплексна Съдебно медицинска и авто-техническа експертиза, с вещи лица, с компетентност в
областта на травматологията и автотехниката, които да отговорят на въпросите
формулирани от ответника в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица д-р Деян Ангелов Демиров и инж.Йордан Любомиров
Михайлов.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение
на вещите лица в размер на 700лв.,
вносими от ответника в едноседмичен срок от съобщаването, за което следва да се
представят доказателства по делото.
След представяне на доказателства за внесен депозит, да се съобщи
задачата на вещите лица и се призоват за о.с.з.
Указва на в.л., че следва да депозират
заключението си в едноседмичен срок преди о.с.з.
ДАВА възможност на
ищеца да се ползва от показанията на двама свидетели, при режим на водене, за
установяване на емоционалната връзка с починалото лице и за търпените
неимуществени вреди.
ДАВА възможност на
ответника да се ползва от показанията на един свидетел при режим на
призоваване, за установяване на обстоятелствата свързани с настъпване на
процесното ПТП и наличието на съпричиняване на страна на пострадалото лице.
ЗАДЪЛЖАВА ответника, в
едноседмичен срок от съобщаването да посочи самоличността и адреса за
призоваване на свидетелят, както и да представи доказателства за внесен депозит за призоваване на
свидетелите в размер на 75лв., от който 5лв. за разноски.
НАСРОЧВА производството по т.д.№485/2019г. на ОС
Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.09.2019г. от 09.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
НАСОЧВА страните към процедура по медиация,
която могат да заявят и осъществят безплатно
в Център за медиация към Окръжен съд Варна, находящ се в сградата на
Съдебно-изпълнителната служба при РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“
№12, със служител за контакт Нора Великова - ет.4,
стая 419 в сграда на ОС Варна, на тел.052 62
33 62, както и на e-mail: mediation@vos.bg.
Указва на страните, че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати
продължителността на производството, като разреши спора по взаимноизгоден и
приемлив начин, и ще намали разноските им.
Приканва страните
към спогодба, като им разяснява, че приключването на спора по този ред, ще съкрати
продължителността на делото и ще доведе до окончателно уреждане на
взаимоотношенията им, като същевременно ще намали размера на разноските.
Определението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: