№ 50124
гр. София, 09.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110140078 по описа за 2024 година
Производството е образувано по от ЕТ „И.“ с ЕИК . срещу ДФ "З." с
БУЛСТАТ . искова молба, с която са предявени искове с правно основание
чл.422, вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, вр. чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за установяване в
отношенията между страните, че отвтеникът дължи на ищеца за сумата 289,21
лева - главница, получена от ответника на отпаднало основание ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
30.10.2023 г. и за сумата 75,58 лева – обезщетение за забава за периода
02.06.2021 г. до 27.10.2023г.
Ищецът излага твърдения, че на основание сключен с ответника договор
33/3/3121580 от 18.02.2015 г. по мярка 4.1 „Прилагане на стратегии за местно
развитие“ и по мярка „Управление на местни инициативни групи,
придобиване н аумения и постигане на обществена активност на съответната
територия на МИГ, прилагащи стратегии за местно развитие“ от ПРСР 2007-
2013 г. с предмет изграждане на туристически комплекс за спорт и
развлечение в гр. А., му е предоставена безвъзмездна финансова помощ в
размер на 139859,99 лева. Посочва, че ответникът е издал Акт за установяване
на публично държавно вземане с изх.№01-6500/8555 от 11.03.2020г. за
задължение в размер на 139859,99 лева, въз основа на който е образувано
изпълнително дело №*********/2020г. в хода на което в полза на ответника е
преведена от страна на публичния изпълнител сумата 289,21 лева на
02.06.2021 г. С Решение №6760/07.07.2022г., по адм.д.№7963/2021г. на ВАС,
влязло в законна сила, съдът отменил издадения от ДФ „З.“ Акт за
установяване на публично държавно вземане с изх.№01-6500/8555 от
11.03.2020г. Поддържа, че с отпадане на акта за установяване на публично
държавно вземане всички преведени суми вследствие на принудителното
изпълнение подлежат на връщане като получени на отпаднало основание. При
тези твърдения в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 59596/2023 г. по описа на СРС, 71 състав. Претендира
присъждането на разноски за двете производства.
1
В срока за отговор по чл.131 ГПК, ответникът е заел подробно становище
за недопустимост на производството по настоящото дело, като е навел
изрично възражение за неподведомственост на спора пред гражданския съд.
Счита, че взаимоотношенията между страните са административно – правни и
се основават на сключения между тях административен договор като на
основание чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските
производители, вземанията които възникват въз основа на административен
договор са публични държани вземания и се събират по реда на ДОПК.
Посочва, че сумата е събрана на основание допуснатото предварително
изпълнение на издадения акт, който е бил отменен поради неспазване на
процесуалния ред за издаването му, но непосредствено след това е издадено
решение за финансова корекция, което представлява основание за задържане
на удържаната вече сума. Посочва, че решението за финасова корекция е
потвърдено от АС – гр. Ловеч с влязло в сила решение по адм. д. №414/2022 г.
по описа на съда. Счита, че доколкото има друг ред за уреждане спора между
страните, искът за неоснователно обогатяване е процесуално недопустим.
При условията на евентуалност са изложени съображения за неоснователност
на предявените искови претенции.
Съдът, след преценка на твърденията на страните, намира следното:
По силата на чл. 14, ал.2 ГПК съдът сам решава дали заведеното дело
подлежи на разглеждане от него. При определяне на наличието на
положителните процесуални предпоставки за надлежно упражняване на
правото на иск, в т.ч. дали спорът, с който е сезиран му е подведомствен, съдът
изхожда от твърденията, наведени от страните в исковата молба и отговора на
исковата молба, като посочената от страната в исковата молба правна
квалификация не обвързва съда, който следва да определи правната
квалификация на материалното правоотношение, на основание на което
страната упражнява процесуалното си право на иск.
Съобразявайки изложените в исковата молба фактически твърдения
съдът счита, че е сезиран с претенция за обезщетяване от незаконосъобразен
акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от ДФ „З.“ на
11.03.2020 г. и за възстановяване на последиците от тази незаконосъобразната
административна дейност на ответника. Предмет на предявеният
установителен иск е съществуването на парично вземане за събрана от
публичния изпълнител сума по АУПДВ, който е отменен от съда поради това,
че редът за установяване на вземането е този по ЗУСЕСИФ посредством
извършване на финансова корекция. Според изложеното в исковата молба
процесните суми е следвало да бъдат доброволно възстановени от ответника,
тъй като с влизане в сила на съдебното решение, по силата на което
изпълнителното основание, същите са били събрани, е било признато за
незаконосъобразно със сила на пресъдено нещо, поради което е отпаднало
правното основание същите да бъдат задържани в патримониума на ответната
страна. За уреждане на правните последици в отношенията между гражданите
и държавата /конкретни държавни органи, разполагащи с материална
компетентност/, по повод на осъществена от последните незаконосъобразна
административна дейност, в т.ч. приемането на незаконосъобразни
2
административни актове, законодателят е приел Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди, причинени на граждани /ЗОДОВ/. Наличието
на специфичен процесуален ред за защитата на правата и законните интереси
на гражданите във връзка с незаконосъобразна административна дейност,
изключва приложимостта на общото гражданско законодателство, като
урежда единствено субсидиарната му приложимост в определени хипотези. С
оглед твърденията, изложени в исковата молба, настоящият съдебен състав
счита, че приложимост към материалното правоотношение между страните
намира разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, като исковите претенции по
образуваното производство, съгл. ал.2 на същата разпоредба следва да бъдат
разгледани от съответния местно компетентен административен съд,
определен по реда на чл.7, ал.1 от ЗОДОВ.
Ето защо при така изложените твърдения, обосноваващи търсената
защита, съдът намира, че заведеното дело не му е подведомствено. Налице е
абсолютна процесуална пречка за допустимостта на производството пред
настоящия съд и то следва да бъде прекратено, а исковата молба следва да
бъде изпратена на Административен съд – гр. Ловеч. Съгласно дадените в ТР
№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 13 разяснения издадената в полза на ищеца
заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена
Така мотивиран и на основание чл. 14, ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№40078/2024 г. по описа на СРС,
71 състав.
ОБЕЗСИЛВА заповед №33376 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 06.11.2023 г., издадена по ч.гр.д. №59596/2023 г. по описа на
СРС, 71 състав.
ИЗПРАЩА искова молба вх. № 215257/01.07.2024 г. от ЕТ „И.“ с ЕИК .
срещу ДФ "З." с БУЛСТАТ . на Административен съд – град Ловеч по
подведомственост.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението след влизането му в сила да се приложи по
ч.гр.д. №59596/2023 г. по описа на СРС, 71 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3