МОТИВИ към присъда по НОХД № 85/2012г.по
описа на НПРС
Делото е образувано на основание чл.247 ал.1 т.1 от НПК - по внесен
обвинителен акт от Районна прокуратура гр. Н. против Р.И.Х. ***, обвиняем по Д.П.№
450/2011 г. по описа на РУП гр. Н., за извършено престъпление по чл. 195 ал. 1
т. 3 пр. 1-во и т. 7 от НК вр. чл. 194 ал. 1 от НК вр. чл. 26 ал. 1 от НК.и
престъпление по чл.206, ал.1от НК във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
Подсъдимият се явява лично и с назначения
му от досъдебно производство служебен защитник адв. Н.Д. от ШАК. По искане на
подсъдимия, производството по делото бе разгледано по реда на глава ХХVІІ от
НПК /съкратено съдебно следствие пред първа инстанция/, в хипотезата по чл.371
т.2 от НПК, като подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират
допълнителни доказателства за тях.
За Районна прокуратура гр. Н. се явява
прокурор Красимира Жекова. Поддържа изцяло внесеното обвинение.
Като съобрази самопризнанията на
подсъдимия, преценени в съвкупността им с писмените доказателства, приложени по
воденото ДП, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Р.И.Х. *** пострадалият Ж.С.Н.
имал недвижим имот- къща с двор.
Предоставил ключ от дома си на св. С.И.К. от с.с., за да наглежда имота. На
12.08.2011 г. свидетелката минала покрай имота и не установила нередности. На
17.08.2011 г. отново преминала покрай имота , но констатирала, че входната
врата към първи етаж е притворена, а катинара не е в обичайното си
положение.Алармирала собственика на имота, който пристигайки на място установил
липсата на: автоматична пералня ”***”, компресор за хладилник”***”, соковарка,
мелачка за домати, електически кабел, удължител с разклонител от три
гнезда-5м., ел.кабел удължител с разклонител от 3 гнезда -8м, Назначената в
рамките на досъдебното производство съдебно оценителна експертиза визира обща
стойност на отнетите вещи от 474.68лв.
На 26.08.2011 г. пострадалият Ф. Х.
С., на стъмняване отишъл да търси коня си, заедно с амуницията му и каруцата в
съседния на неговия имот, на ул.”***” №* в с.М.. Не намерил коня, нито
амуницията и каруцата, но първоначално не се обезпокоил, тъй като сметнал, че
зет му- подсъдимия ги е взел, за да си
свърши някаква работа.На следващия ден обаче роднини на пострадалия от с.Т. го
алармирали по телефона, че подсъдимият е продал коня, заедно с амуницията му и
каруцата в с.Т.. Конят бил закупен от св.Г.Н., а каруцата с амуницията закупил брата на първия купувач- св.Ш.М.Н..
Пострадалият Ф.С. *** за сумата
от 400 лв.откупил от купувачите вещите си. Оценени в хода досъдебното
производство със съответната съдебно оценителна експертиза, стойността на
отнетите вещи възлиза на 868 лв.
Пострадалият Т.Д.К. също притежавал
недвижим имот в с. М. , обл. Ш., ул.”***” №1.Тъй като живеел в гр. Н. настанил
да живее в дома си в с.М. подсъдимия Р.И.Х., с цел да я стопанисва , а и да
предотвратява евентуални кражби в имота. На неустановена дата в периода
01.08.2011 г.-09.11.2011 г. подсъдимият отишъл в с.Т., за да си купи тютюн за
пушене. Там споделил със св. Г. Р.Ш. и
съпруга й И.З., че търси тютюн, а те от своя страна споделили ,че им трябва
бойлерче за стопляне на вода. Тогава подсъдимият обяснил, че в къщата , в която
живее има такова бойлерче. Получил торба с тютюн и с автомобила на И.З. се отправили обратно към с.М.. От гаража
до къщата, обитавана от подсъдимия той .демонтирал намиращото се там бойлерче и
го дал на Заидов, вместо плащане на получения тютюн. След като узнал, че
подсъдимият вместо да пази имота извършва разпореждане с вещите, които владее,
пострадалия отишъл в имота си и констатирал, че освен бойлерчето липсват още 3
броя двайни легла, едно легло от персон и половина, 4 броя двойни дюшеци, 2
броя памучни юргани , 4 броя кухненски столове и една разтегателна маса оценени
на обща стойност 394,95 лв.
Тази фактическа обстановка се установи
безспорно от всички доказателства, събрани в хода на досъдебното производство,
които кореспондират с обясненията на подсъдимия.
При така установеното от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
Безспорно
беше установено по делото, че през
периода 12.08.2011 г. – 27.08.2011 г. подсъдимият е извършил престъплението кражба, като е своил чужди движими вещи без съгласието на
техните собственици, с намерение противозаконно да ги присвои. Налице е от обективна страна доказаност в
пълнота на обективните признаци на престъплението кражба, което се установява
от обясненията на подсъдимия, а така
също от събраните доказателства в
рамките на досъдебното производство– показанията на свидетелите, протокол за
доброволно предаване,съдебно оценителни експертизи. Всичко това сочи, че са
налице кражби по смисъла на чл.194, ал.1 от НК.
Деятелността на подсъдимия е идентична както по отношение на
начина на извършване, така и по
отношение на вината му и извършеното
следва да се разглежда като едно единно престъпление,
извършено като продължавано такова, по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК.
Относно квалифициращите
престъплението признаци се установи, че престъплението е извършено повторно.
Квалифициращото обстоятелство по т. 7 на чл. 195 от НК се установява от
приложената справка за съдимост. Видно от съдържанието й, подсъдимият е осъждан
с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, по НОХД № 200/2007 г. на
НПРС, съдът е наложил наказание „лишаване от свобода” за извършено престъпление
по чл.195, ал.1,т.5 и т.7 от НК, като присъдата е влязла в законна сила на
22.10.2007 г. Освен този признак, извършеното престъпление не
съставлява маловажен случай, защото не
са налице признаците по чл. 93, т.9 от общата част на НК. Не се доказа
квалифициращото обстоятелство по чл. 195, ал.1 ,т.3 от НК, именно,че деянието е
извършено чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот. Това
квалифицира деянието като такова по чл. 195, ал.1, т.7 от НК във вр. с чл. 26,
ал.1 от НК.
От
субективна страна подсъдимият е действувал при наличието на пряк умисъл-
съзнавал е общественоопасния характер на
извършеното от него престъпление и неговите противоправни последици и е целял
настъпването им.
При
определяне на следващото се на подсъдимия наказание за деянието по чл.- 195,
ал.1 ,т.7 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК съдът съобрази, че подсъдимият е
многократно осъждан, деянието му е с
висока обществена опасност и деянието, с викка обществена опасност е и дееца. Тези обстоятелства съдът отчете като
отегчаващи отговорността му обстоятелства. Налице са и смекчаващи отговорността
му такива, а именно,че подсъдимият е безработен, както и направените
самопризнания, които са проява на критичност към деятелността му. За това го осъди на „лишаване от свобода”,за
срок от 3 години и шест месеца.Разглеждайки делото по реда на съкратеното
съдебно следствие,съдът определи наказание на подсъдимия при условията на
чл.58а, ал.1 от НК,а именно –намалявайки така определеното му наказание с
1/3,като му наложи едно крайно наказание -„ лишаване от свобода” за срок от две години и четири месеца,
което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от
закрит тип.Съдът оправда подсъдимия по предявеното му обвинение в това, че
извършеното горепосочено престъпление е било осъществено чрез разрушаване на
прегради здраво направени за защита на имот поради липса на категорични
доказателства в подкрепа на обвинението за наличието на този квалифициращ
признак на извършеното престъпно деяние от подсъдимия.
Безспорно беше установено по делото, че
през периода 01.08.2011 г. – 09.11.2011
г. подсъдимият е извършил престъплението
обсебване, като присвоил чужди движими вещи, които владеел и пазел. Горното се установява от обясненията на самия подсъдим, а така също от събраните доказателства в рамките на
досъдебното производство– показанията на свидетелите, протокол за доброволно
предаване,съдебно оценителна експертиза. Всичко това сочи, че са налице състав
на престъпление по чл. 206, ал.1 от НК. Деянията на
подсъдимия са идентични като
начин на извършване, така и по
отношение на вината и извършеното следва да се
разглежда като едно единно
престъпление, извършено като продължавано такова, по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК.
На основание чл. 206 ал. 1 от НК вр. чл. 26
ал. 1 от НК наложи на подсъдимия наказание
лишаване от свобода за срок от 3 години. Разглеждайки делото по реда на
съкратеното съдебно следствие, съдът определи наказание на подсъдимия при
условията на чл.58а, ал.1 от НК. Определяйки при тези условия наказанието,
съдът осъди подсъдимия на „ лишаване от
свобода” за срок от ДВЕ ГОДИНИ, които да изтърпи при първоначален строг режим в
затворническо заведение от закрит тип.
Доколкото двете престъпления са извършени от подсъдимия преди да е
налице влязла в законна сила присъда по отношение на кое да е от тях,съдът
приложи разпоредбата на чл. 23 ал.1 от НК и групира наложените на подсъдимия Р. И.Х. наказания, като му определи едно общо
наказание, по-тежкото измежду тях, а именно: лишаване от свобода за срок от две години и четири месеца, което да
изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип.
На основание чл.59 ал.1 от НК от така определеното общо наказание приспадна
времето през което спрямо подсъдимия е била взета мярка за неотклонение “Задържане
под стража” /по Дознание №450/2011г.по описа на РУП гр.Н., считано от
26.10.2011г.
Доколкото не се установи
съпричастността на приложеното по делото веществено доказателство - 1
бр.катинар към инкриминираното деяние,в извършването на което подсъдимият Р.Х.
беше признат за виновен,съдът постанови то да остане приложено по делото.
Подсъдимият бе осъден да заплати
направените по делото разноски в размер на 125 лв. по сметка на ОД “Полиция” – гр. Ш..
В този смисъл съдът постанови присъдата си,като
счете,че при така определоното на подсъдимия Р.Х. наказание биха били
постигнати целите на генералната и индивидуална превенция на
наказанието,залегнали като основни начала в чл.36 от НК..
08.05.2012 г. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: