Р Е Ш Е Н И Е

№ …

гр. София, 02.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                СЪДИЯ: Илиана Станкова

при секретаря Стефка Александрова, като разгледа гр.д. № 7875/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно активно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ  и чл. 86 от ЗЗД.

Ищците А.П.П., И.П.Д. и П.А.Л., твърдят, че при пътно транспортно произшествие, настъпило на 25.10.2017 г. в гр. София, е причинена смъртта на В.К.Л., майка на първите двама ищци и съпруга на третия. Твърдят, че произшествието е настъпило в следствие противоправното поведение на Н.П.Д., като водач на МПС л.а. Ситроен, с ДК № *******, чиято деликтна отговорност към момента на настъпване на произшествието била застрахована при ответника ЗК „Л.И.“ АД по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Поддържат, че от деликта са претърпели неимуществени вреди, изпитвали постоянна мъка, отчаяние, безпомощност, страдание от загубата на своя родственик. Считат, че справедливият размер на дължимото им се застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на В.К.Л. възлизат в размер на по 150 000лева и претендират същите, ведно със законната лихва за забава от датата на отказа на застрахователя - 04.06.2018 г.  до окончателното плащане.  Претендират разноски.

Ответникът ЗК „Л.И.“ АД оспорва исковете. Твърди, че причина за настъпване на произшествието е противоправното поведение на пешеходката В.Л., която нарушила правилата за движение на чл. 108 и чл. 113 ЗДвП, като пресичала пътното платно на необозначено за това място, без да се съобрази с движението на приближаващия автомобил, евентуално, че същата е съпричинила за настъпване на противоправния резултат. Оспорва и размера, за който се претендира обезщетение за неимуществени преди, както и изпадането си в забава. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на прекия иск в тежест на ищците е да докажат, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, са претърпели вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост, при съобразяване критериите посочени в ППВС №4/1968 г.

В тежест на ответника е да докаже възражението си, че произшествието е настъпило изключително поради противоправното поведение на пешеходеца, евентуално при съпричиняването му от него, като докаже наличието на противоправно поведението на починалата в причинна връзка, с което е настъпил вредоносният резултат.

На 25.10.2017 г. е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който е посочено, че на същата дата около 11.00 ч., в гр. София, на ул. „Консантин Фотинов“ на кръстовището с ул. „Бесарабия“ е настъпило ПТП между участник 1 – с рег. № *******, управляван от Н.П.Д. и пешеходката В.К.Л., като в протокола като причини и обстоятелства за настъпване на произшествието е посочено, че водачът на лекия автомобил се движел по ул. „Константин Фотинов“ от ул. „Рилска обител“ към ул. „Витиня“ и в район на кръстовището с ул. „Бесарабия“ при маневра – движение назад, участва в ПТП с пресичащата от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка В.К.Л., която е починала в „ИСУЛ“.

Според заключението на автотехническата експертиза, по данни от протокола за оглед, произшествието е настъпило при следния механизъм: лекият автомобил Ситроен, с рег. № ******* се е намирал на ул. „Константин Фотинов“ в дясната част на платното за движение, в непосредствена близост до ул. „Бесарабия“, към нея с предната си част. Водачката на лекия автомобил предприела маневра „движение на заден ход“  по ул. „Константин Фотинов“ в посока от ул. „Бесарабия“ към ул. „Витиня“ с цел придвижване на автомобила до обособено за паркиране място пред пицария „Магнолия“ и движейки се на заден ход удря намиращата се отзад пешеходка със задна лява част на автомобила. Пешеходката пада по гръб, а автомобилът продължава движението си назад над тялото на пешеходката, притискайки го към терена. След спирането тялото на пешеходката се е намирало под автомобила с глава към задната му част. Вещото лице сочи, че в протокола за оглед не е описана вертикална и хоризонтална маркировка и пътни знаци, като на 9,6 метра по дължината на ул. Константин Фотинов от мястото на удара се е намирало кръстовището с ул. Бесарабия. Вещото лице сочи, че пешеходката е била видима за водача на лекия автомобил през страничните стъкла като причина за настъпване на произшествието е необезопасяването на маневрата за движение назад. Вещото лице сочи, че липсват данни относно посоката на движение на пешеходката и същата не можа да бъде определена от него по технически път.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза причина за смъртта на В.К.Л. е тежка съчетана черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма, които са довели до остър срив на дишането и хемодинамиката и смъртта й. Според вещото лице тези увреждания могат да настъпят при механизма на настъпване на произшествието посочен в автотехническата експертиза.

Предвид събраните по делото писмени доказателства и приетата автотехническа експертиза, съдът намира за пълно доказан факта, че произшествието е настъпило в следствие виновното и противоправно поведение на Н.П.Д., като водач на МПС л.а. Ситроен, с ДК № *******, която е нарушила правилото за движение по пътищата на чл. 40, ал. 1 и ал.2 ЗДвП.

      По възражението за съпричиняване.

Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение № 206 от 12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009 г., II т. о., ТК, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие.  Тежестта на доказване на тези факти е у ответника.

В настоящия случай се установи, че наследодателката на ищците е пресичала пътното платно на необозначено за това място – на около 10 метра от кръстовище, представляващо пешеходна пътека по смисъла на §6, т.54, изр. второ от ЗДвП, пред паркинг на заведение. С поведението си пешеходката е нарушила правилото за движение по пътищата на чл. 113, ал.1 ЗДвП указваща на пешеходците да пресичат пътното платно на пешеходна пътека.

При съпоставка противоправното поведение на делинквента и пострадалия с оглед приноса им към вредоносния резултат, съдът съобразява характера и тежестта на нарушението на правилата за движение по пътищата на всеки от двамата причинители, като с по- голяма тежест се характеризира нарушението на водача на моторното превозно средство. В тази връзка следва да се отбележи, че законът с по-голяма строгост подхожда към противоправното поведение на водачите на моторни превозни средства, пред това на останалите участници в движението по пътищата, тъй като управляването на МПС представлява дейност, която по естеството си съдържа повишена обществена опасност и несъобразяването на правилата по осъществяването й е по- укоримо / в този смисъл е и задължителната практика на ВКС- в този смисъл е и практика на ВКС - решение № 33/04.04.2012г. по т.д. № 172/2011г. на ВКС, ІІ т.о. , решение № 52/ 08.05.2014г. по т.д. № 1498/ 2013г. на ВКС, ІІт.о., решение № 118 от 27.06.2014г. на ВКС по т. д. № 3871/2013 г., I т. о. постановени по реда на чл. 290 от ГПК/. Освен противоправното поведение на двамата участници, съдът съобразява и конкретните обстоятелства относно пътната обстановка – добра видимост, наличие в близост на пешеходна пътека и паркинг към заведение за хранене, при пресичане пред който пешеходецът следва да бъде с повишено внимание, същевременно излизане от автомобила на заден ход от нетипично за този начин на движение място – от завой. Предвид изложеното съдът намира, че приносът на пострадалата в настъпване на произшествието и вредоносният резултат следва да бъде определен в размер на 1/4.

Според показанията на свидетеля Г.Г.той е съпруг на ищцата И.Д.. Свидетелят сочи, че смъртта на В.Л. била голяма трагедия за семейството. До този момент съпругата му държала заведение с много добра кухня повече от 20 години, но няколко месеца след случая се затворила в къщи и казала, че повече не може да работи и си оставила работата. Според Г.вече две години след инцидента съпругата му е неадекватна и дори били на път да се разделят. Свидетелят сочи, че малко преди инцидента дъщеря му родила второ дете като В.помагала на семейството. След смъртта на В.семейството спряло да празнува Великден, тъй като тя имала тогава имен ден.

Според показанията на Кирил Попове той е съпруг на ищцата А.П.. Свидетелят сочи, че за смъртта на В.разбрали същия ден, когато съсед дошъл в двора, където със съпругата си работели, и им казал за произшествието. Веднага тръгнали към мястото, където полицаите им казали, че майка им е прегазена с кола и е откарана в ИСУЛ, където починала. Свидетелят сочи, че съпругата му приела смъртта на майка си много тежко, ходела на терапевти, пиела успокоителни. Според П.А. и майка й били много близки. В.и съпругът й живеели на около 500 м. от техния дом. Всяка сутрин П. отварял шивашкото ателие в двора на свидетеля, носел храна, която В.била приготвила и карал детето на П.на училище. Свидетелят сочи, че В.и П. били много привързани един към друг. Всеки обед П. се прибирал да обядва при жена си, помагал й. След смъртта на В.П. се затворил, бил тотално променен, идвал у тях, плачел.

Не е спорно между страните, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице основания за уважаване на прекия иск.

Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от ищеца  П.А.Л. - неимуществени вреди от смъртта на съпругата му В.К.Л. е сумата от 100 000лв.. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че се касае за загуба на съпруга, с която ищецът е била свързан в стабилен, дългогодишен и щастлив брак, от който имали две деца, внуци и правнуци. Съдът отчита, че към датата на настъпване на събитието и двамата са били в зряла възраст, пенсионери, помагали си и разчитали един на друг.  При определяне размера на обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа конюктура в страната, както и лимитите на отговорността на застрахователя към момента на настъпване на застрахователното събитие. При отчитане приетия по-горе принос в настъпване на противоправния резултат искът следва да бъде уважен за сумата от 75 000 лева и отхвърлен за разликата до пълния  предявен размер.

Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от ищците А.П.П. и И.П.Д. неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка е сумата от 100 000 лв.. При определяне размера на обезщетението съдът отчита обстоятелството, че ищците - деца на починалата, макар и вече пълнолетни са били много близки с майка си. Тя им е помагала в отглеждането на децата, семейството било сплотено и празнувало заедно празници. Смъртта на майка им променила живота им, като и двете дъщери се затворили в себе си. При определяне размера и на тези обезщетения съдът взема предвид и посоченото по-горе относно конкретните икономически условия в страната и лимитите на отговорността на застрахователя на гражданската отговорност на автомобилистите. При отчитане приетия по-горе принос в настъпване на противоправния резултат исковете и на тези двама ищци следва да бъдат уважени за сумата от по 75 000лева и отхвърлени за разликата до пълния  предявен размер.

Спрямо увреденото лице застрахователят отговаря за лихвите за забава по правилата на чл. 497, ал.1 КЗ с настъпване на първото от двете събития – изтичане на 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл. 106, ал.3 КЗ или изтичане на срока по чл. 496, ал.1 КЗ, освен ако от увреденото лице не са представени всички доказателства необходими за определяне на основанието и размера на претенцията му. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 497, ал.1 КЗ е специална спрямо общата разпоредба на чл. 429, ал.3 КТ, поради което при застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите“, приложимо е правилото на специалните норми.

В настоящия случай ищците са предявили пред застрахователя претенциите си на 18.01.2018 г., като с писмо от 04.06.2018 г. застрахователят е отказал изплащането на обезщетение, поради липса на доказателства за преценка наличието на деликт и приноса на пострадалия.

Ищците претендират лихва за забава от дата следваща изтичане на 3-месечния срок за произнасяне по чл. 496, ал. 1 КЗ, поради което искът за присъждане на лихва за забава следва да бъде уважен от този момент – 04.06.2018 г. до плащането.

По разноските:

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Я.Д.Д. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете, в размер на общо  лева за представителство по отделно на всеки един от ищците в размер на 6795,00 лева.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 9 000 лева и разноски за вещи лица в размер на 251,00 лева .

Ищците следва да бъде осъдени да заплатят на ответника сторените от него разноски за депозит за вещо лице в размер на по 30,00 лева, всеки един от тях, както и юрисконсултско възнаграждение (с оглед формулирането на искането в списъка на разноски и обстоятелството, че по делото основно е представляван от юрисконсулт и липсата на доказателства за сключен договор за правна помощ с адв. Томова и размера на уговореното и заплатеното й възнаграждение по конкретното дело) в размер на по 150,00 лева.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК:*******, да заплати на А.П.П., ЕГН: ********** на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 75 000лева  представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпените ищеца от смъртта на майка й В.К.Л., настъпила в следствие на пътно-транспортно произшествие на 25.10.2017 г., в гр. София, в резултат на противоправното поведение на Н.П.Д., като водач на МПС л.а. Ситроен, с ДК № *******, ведно със законната лихва от 04.06.2018 г. до окончателното плащане, както ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 150 000,00 лева.

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК:*******, да заплати на И.П.Д., ЕГН: ********** на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 75 000лева  представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпените ищеца от смъртта на майка й В.К.Л., настъпила в следствие на пътно-транспортно произшествие на 25.10.2017 г., в гр. София, в резултат на противоправното поведение на Н.П.Д., като водач на МПС л.а. Ситроен, с ДК № *******, ведно със законната лихва от 04.06.2018 г. до окончателното плащане, както ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 150 000,00 лева.

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК:*******, да заплати на П.А.Л., ЕГН: **********, на основание чл. 432, ал.1 КЗ  сумата от 75  000лева  представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпените ищеца от смъртта на съпругата му В.К.Л., настъпила в следствие на пътно-транспортно произшествие на 25.10.2017 г., в гр. София, в резултат на противоправното поведение на Н.П.Д., като водач на МПС л.а. Ситроен, с ДК № *******, ведно със законната лихва от 04.06.2018 г. до окончателното плащане, както ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 150 000,00 лева.

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК:******* да заплати на адв. Я.Д.Д., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв., адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете в размер общо на 6795,00 лева.

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК:******* да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 9 000 лева - държавна такса и разноски за вещи лица в размер на 251,00 лева.

ОСЪЖДА А.П.П., ЕГН: **********, И.П.Д., ЕГН: ********** и П.А.Л., ЕГН: ********** да заплатят на ЗК „Л.И.” АД, ЕИК:******* на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на по 180 лева, всеки един от тях – разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

                                                                           СЪДИЯ: