Р Е Ш Е Н И Е
№ IV – 192
07.08.2020 г., гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в открито
заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
при
секретаря Ваня Димитрова, като разгледа докладваното от младши съдия
Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1201 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „УниКредит Булбанк” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Света Неделя” № 7, със съдебен адрес: гр. Бургас,
ул. „Александровска” № 17, ет. 2, офис 7, чрез пълномощника адвокат Станимир
Чанев Маринов, против Решение № 574 от 02.02.2020 г. по гр. д. № 8706/2018 г.
на Районен съд – Бургас, с което е ПРИЕТО
ЗА УСТАНОВЕНО, че „УниКредит Булбанк”, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, пл. ”Света Неделя” № 7, дължи на Т.Е.А., с ЕГН ********** от ***,
следното парично вземане, за което е постановена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 54579/ 2018 г. по описа на РС – София: 714, 40 евро - получена без основание
през периода 07.08.2017 г. – 07.08.2018 г. по месечни вноски на ищеца за
погасяване на задължения за лихви по договор за кредит № 483/21.09.2006 г,
ведно със законната лихва върху тази сума от подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение 15.08.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че съдът не е
мотивирал извода си за неравноправност на клаузи от общите условия на договора
за кредит и не е обсъдил въпроса за възможността банката да повиши размера на
договорената надбавка към БЛП. Поддържа се, че съдът не е обвързан от мотивите
на постановеното решение по гр. д. № 24773/2018 г. на Софийски районен съд, а
се касае за тълкуване на договора въз основа на събраните по делото
доказателства и съобразно направените конкретни възражения, по които съдът
следва да изложи самостоятелни мотиви.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение
и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира за
присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от упълномощен
представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и
съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима.
В
законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемия Т.Е.А. чрез адвокат Гергана Георгиева, която
оспорва въззивната жалба като неоснователна и излага доводи в подкрепа на
изводите на първоинстанционния съд.
Въззиваемият
моли съда да потвърди обжалваното решение и да му присъди сторените пред
въззивната инстанция разноски.
В
съдебно заседание процесуалният представител на въззивника прави възражение за
прекомерност на претендираното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в
обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Съдът счита, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, а по наведените от въззивника
оплаквания за неправилност намира следното:
Спорно
по делото е обстоятелството дали е действителна клаузата на т. 3.09, ал. 8., б.
„б“ от приложимите Общи условия на кредитодателя от 01.09.2006 г.
В
чл. 9, ал. 1 от процесния договор за ипотечен кредит № 483 от 21.09.2006 г. е
предвидено, че за усвоените суми по кредита кредитополучателят заплаща лихва,
определена на база променлив, в хода на изпълнение на договора, годишен лихвен
процент, образуван от сбора на базовия лихвен процент на банката и надбавка в
размер на –1,781 процентни пункта, определен към момента на сключване на 7,916
%. С чл. 24 от договора страните са уговорили, че между тях са валидни Общите
бизнес условия и Тарифата за такси и комисионни за граждани на банката, които
кредитополучателят декларира, че е получил и ги приема изцяло. В т. 3.09.1. от
Общите условия от 01.09.2006 г., които са били в сила към датата на сключване
на процесния договор за кредит, е предвидено, че базовите лихвени проценти,
които банката прилага при олихвяване на кредитните продукти в банкиране на
дребно, представляват сума от два компонента – пазарен индекс и надбавка. Съгласно
т. 3.09.3. базовият лихвен процент в евро се формира от сумата на тримесечния
EURIBOR и фиксирана надбавка от 5,10 %. С т. 3.09.6. от Общите условия е
предвидено, че актуализация на базовите лихвени проценти по кредитни продукти в
различните валути се осъществява автоматично в първия календарен ден на месеца
при промяна на стойността на съответния пазарен индекс към последната дата от
предходния месец с повече от 30 базисни пункта спрямо стойността му, използвана
при изчисляването на валидния до момента базов лихвен процент на банката в
съответната валута. Клаузата на чл. 3.09.8.а от Общите условия постановява, че
надбавките и отстъпките към базовите лихвени проценти по кредитните продукти се
определят съобразно риска по конкретния вид кредитен продукт и изискванията за
конкурентоспособност на банката, като дължимата годишна лихва се формира от
сбора на БЛП за съответната валута на кредита и определената надбавка в
процентни пункта. Спорната клауза на чл. 3.09.8.б от Общите условия от
01.09.2006 г. гласи, че при 10-годишно финансиране по всички видове кредити при
увеличаване на разходите по ликвидността в сравнение с размера им към датата на
сключване на договора за кредит, банката има право едностранно да увеличава
първоначално определената над базовия лихвен процент надбавка с размера на
увеличените разходи.
Процесният
договор за ипотечен кредит от 21.09.2006г. е сключен при действието на Закона
за защита на потребителите, в сила от 10.06.2006г. в приложимата при
сключването на договора за кредит редакция след изменението, обнародвано в ДВ
бр.53/ 30.06.2006г. На основание § 13, т. 1 и т. 12 от ЗЗП (т. 12, б. „б” преди
изменението от ДВ, бр. 61/2014г., в сила от 25.07.2014г) кредитополучателят Т.Е.А.
има качеството на потребител на финансова услуга по смисъла на този закон.
Следователно Законът за защита на потребителите е приложим по отношение на
процесния договор за кредит.
Съобразно
чл. 143, т. 10 ЗЗП неравноправна е клаузата, която позволява на търговеца или
доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание. Разпоредбата на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП
предвижда изключение от приложението на чл. 143, т. 10 по отношение на сделките
с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е
свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. В съдебната практика (Решение от 26 април 2012
г. по дело Invitel, C-472/2010, Решение
от 21 март 2013 г. по дело Vertrieb C-92/2011, Решение от 26 февруари 2015 г.
по дело Matei C 143/2013, както и Решение № 77 от 22.04.2015 г. по гр. д. №
4452/2014 г., ІІІ г. о. на ВКС, Решение № 424 от 02.12.2015 г. по гр. д. №
1899/2015 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 95 от 13.09.2016 г. по т. д. №
240/2015 г., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 205 от 07.11.2016 г. по т. д. №
154/2016 г., І т. о. на ВКС, Решение № 165 от 02.12.2016 г. по т. д. №
1777/2015г., І т. о. на ВКС, Решение № 98 от 25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016
г., І т. о. на ВКС) последователно се приема, че предпоставка за приложението
на изключващата неравноправността норма на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП е клаузата
в договора за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално
уговорената лихва, да е добросъвестно уговорена, а тя е такава само ако
отговаря на следните кумулативни условия: 1) обстоятелствата/лихвообразуващите
показатели, при чието настъпване може да се измени лихвата, да са изрично уговорени
в договора или в общите условия; 2) тези обстоятелства да са обективни, т.е. да
не зависят от волята на кредитора, а да се определят от свободното въздействие
на пазара или от публична
институция/външен за доставчика орган; 3) информацията за лихвообразуващите
компоненти да е публично достъпна, за да
може потребителя да направи собствени изчисления и прогнози; 4) да е
налице методика за промяна на лихвата, която да представлява ясна и конкретно
разписана изчислителна процедура /математическа формула, алгоритъм/, посочваща
вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти – пазарни индекси и/или индикатори и/или други обективни величини,
или комбинация между тях; 5) методиката да е подробно и ясно описана в договора
или в Общите условия, а не да е включена във вътрешнобанков акт на кредитора;
6) промяната на лихвата да настъпва автоматично при изменение на
лихвообразуващите фактори, без тя да е поставена на дискрецията на кредитната
институция; 7) при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както
повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва.
Клаузата
на чл. 3.09.8.б от Общите условия от 01.09.2006 г. към процесния договор за
кредит не отговаря на посочените изисквания за добросъвестност, тъй като не
предвижда ясна и конкретна методика за едностранно увеличаване от страна на
банката на първоначално определената над базовия лихвен процент надбавка, нито
възможност за понижаване на първоначално уговорения размер на тази надбавка при
съответно намаляване на разходите по ликвидността. Поради това изключението по
чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП е неприложимо по отношение на клаузата на чл. 3.09.8.б
от Общите условия от 01.09.2006 г.
С
оглед на изложените съображения съдът намира клаузата на чл. 3.09.8.б от Общите
условия от 01.09.2006 г. към договора за ипотечен кредит № 483 от 21.09.2006 г.
за неравноправна на основание чл. 143, т. 10 ЗЗП.
На
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. Индивидуално договорена е клаузата, върху
чието съдържание потребителят е можел да окаже влияние в процеса на преговорите
чрез участие в обсъждането и формулирането на редакциите на клаузите.
Законодателят е отчел обстоятелството, че търговецът като по-силната
икономически страна в икономическия оборот може в разрез с добросъвестността да
наложи на потребителя неизгодни и ощетяващи го условия, и затова е създал
презумпция, че не е налице индивидуално договаряне на клаузи, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност в
преговорния процес да участва в
изготвянето на съответните текстове, особено в случаите на договор при общи
условия, като е възложил върху кредитора доказателствената тежест да обори тази
презумпция (арг. от чл. 146, ал. 2 и 4 от ЗЗП). С оглед на изложеното съдът
намира, че клаузата на чл. 3.09.8.б от Общите условия от 01.09.2006 г. към
договора за ипотечен кредит № 483 от 21.09.2006 г. не е индивидуално уговорена.
По
изложените съображения съдът приема, че клаузата на чл. 3.09.8.б от Общите
условия от 01.09.2006 г. към договора за ипотечен кредит № 483 от 21.09.2006 г.
е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Поради това сумата от 714, 40 евро, получена
от ответника за периода 07.08.2017 г. – 07.08.2018 г. по месечни вноски на
ищеца за погасяване на задължения за лихви по процесния договор за кредит, се
явява платена без основание, поради което подлежи на връщане.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение се
явява правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
При
този изход на делото въззиваемият има право на разноски съобразно направеното
искане и представените доказателства. Съдът като взе предвид фактическата и
правна сложност на делото, намира за основателно направеното от въззивника
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което претендираното от
въззиваемия адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева следва да бъде
намалено на 225 лева съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Изм. Решение
№ 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.),
действаща към момента на приключване на устните състезания пред въззивната
инстанция. Ето защо въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
сумата от 225 лева, представлява адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 574 от 02.02.2020 г. по гр.
д. № 8706/2018 г. на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА
„УниКредит Булбанк” АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света
Неделя” № 7, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска” № 17, ет. 2,
офис 7, да заплати на Т.Е.А., с ЕГН **********
от ***, сумата от 225 лева,
представлява адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.