№ 11319
гр. София, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110126280 по описа за 2023 година
Предявени са искове от Б. Ч. П., ЕГН **********, живуща в Кралство Норвегия,
гр. .., чрез адв. Р. Ц. А., с адрес за призоваване гр. София, .., за признаване за
установено по отношение на „...“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление
гр.София, .., представлявано от А.А., че ищецът не дължи на ответника сумата от
2573,26 лв., представяща дължима цена за консумирана топлинна енергия за периода
от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 22.07.2019г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 337,37 лева за периода от 14.09.2017г. до
09.07.2019г., сумата 63,25лв., представляваща такса за дялово разпределение за
периода от 01.06.2016г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва от 22.07.2019 г. до
изплащане на вземането, начислени за абонатен № .., за които на 02.10.2019 г. е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 42050/2019 г. по описа на СРС, 163 състав,
поради погасяването му с извършено прихващане с вземания на ищеца Б. Ч. П. от
кредитора „...“ ЕАД въз основа на договор за прехвърляне на вземане от 20.01.2017г.
със „..“ ЕООД, ЕИК ..
В исковата молба се твърди, че ищецът е наследник на Л.К., която е била
осъдена да заплати процесните суми на ответното дружество, като в тази връзка е
издаден изпълнителен лист. В същото време наведени са доводи, че ищецът е
придобил с писмен договор за цесия от 20.01.2017г. вземане на „..“ ЕООД от ответника,
а именно 3100.00 лв. /частично от 15 000.00 лв./ обезщетение за ползване през периода
от 28.06.2006 г. до 20.01.2017 г. на съоръжения за присъединяване, а именно
присъединителен топлопровод и абонатна станция, находящи се на адрес гр.София, ...
Отбелязва се, че цесията е съобщена на „...“ ЕАД на 18.04.2023 г. като се цитира
входящ номер на уведомлението, като на същата дата ищецът е направил и изявление
за прихващане на двете насрещни вземания които имат страните, при което помалкото
от тях, а именно вземането на „...“ ЕАД от Б. Ч. П. по изп.лист от 02.10.2019г. по
ч.гр.д.№ 42050/2019 г. по описа на СРС, 163 състав, е погасено изцяло.
1
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който
изразява становище по допустимостта и основателността на предявения иск.
Ответникът обръща внимание, че с предявения иск се оспорва материалноправната
законосъобразно на започналото принудително изпълнение срещу ищеца по изп.дело
№ ..2021 г. по описа на ЧСИ Б., което било образувано по посочения в исковата молба
изпълнителен лист, като в същото време са изложени обстоятелства, касаещи
претенция по чл.59 от ЗЗД вр. чл.137, ал.2 от ЗЕ, без да е формиран петитум по нея.
Освен това се поддържа становище, че искът по чл.439, ал.2 от ГПК може да се
използва за доказване на вече настъпило прихващане или плащане и не е аналогичен
на възражението за прихващане по предявен иск. По съществото на предявения
отрицателен установителен иск се твърди, че ответникът не е давал съгласие за
извършване на посоченото в исковата молба прихващане, още повече, че процесното
вземане, което ищецът заявява, че притежава срещу ответника не е ликвидно и
изискуемо. Ответникът оспорва представения договор за цесия като антидатиран и
като симулативен, респ. като сключен при нарушение на добрите нрави. Оспорва
цедента да е собственик на посочените съоръжения, доколкото не са заприходени като
дълготраен актив, нито е било отчетено придобиването им счетоводно. Сочи се, че
ответното дружество е изплатило обезщетение за ползване на посочения обект за
периода от 26.01.2012г. до 25.01.2017г., като по отношение на него имало формирана
сила на присъдено нещо по гр.д. 8950/2018г. на СГС и сумите били събрани по
изпълнително дело №194/2019г. на ЧСИ М.Ц.. На самостоятелно основание вземането
се оспорва и като погасено по давност за непогасената чрез плащане част. По така
изложените съображения от съда се иска да отхвърли предявените искове като присъди
на ответника направените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение. В
условията на евентуалност ответникът прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства, допусната и приета е съдебно-
техническа експертиза.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Предявен са отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 от
ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК. Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да
установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти
длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право /например погасяване на
правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и
др/.
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото
материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на
провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се
характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е
обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила,
независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска.
Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него
изпълнителен титул.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 год. на ВКС по
2
тълк.дело № 2/2020 год., ОСГТК, при уважено възражение за прихващане признатите
от съда насрещни вземания се смятат погасени с обратна сила от първия момент, в
който прихващането е възможно да се осъществи, т.е. когато активното вземане е било
изискуемо, а пасивното - поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността е без
значение. В съобразителната част на Тълкувателното решение е разяснено, че
наличието или липсата на ликвидност на активното вземане се изяснява по спора за
пасивното вземане, когато изявлението за прихващане е извършено в процеса - т.нар.
„съдебно прихващане“, или когато ответникът се позовава на погасителния ефект на
изявлението за прихващане, извършено извън процеса - т.нар.„извънсъдебно
прихващане“. Когато ответникът се позовава на погасителния ефект на изявлението за
прихващане, извършено извън процеса, а съдът приеме, че способът не се е
осъществил, той следва да го разгледа като евентуално заявено възражение за съдебно
прихващане.
Гореизложеното налага следните изводи по отношение на иска с правно
основание чл.439, ал.1 ГПК. За да е допустим същият на основание чл.439, ал.2 ГПК,
изявлението за прихващане, на което се позовава длъжникът, следва да е извършено
след приключване на съдебното дирене в производството по постановяване на
съдебното решение (в случая влизане в сила на заповедта за изпълнение, с която е
установено вземането) относно пасивното вземане - т.е. вземането, което
принудително се изпълнява /следва да се посочи, че прихващането е материалноправна
възможност за защита на длъжника и упражняването й не е ограничено със срок;
правото на прихващане не се преклудира и губи и може да бъде упражнено от
длъжника във всеки един момент/. Наличието или липсата на активното вземане се
проверява в производството по чл.439 ГПК, като при постановено в друго
производство влязло в сила решение, с което се установява съществуването на
активното вземане, решаващият съд следва да зачете силата на пресъдено нещо на това
решение. Независимо от начина на установяване на съществуването на активното
вземане и на начина на осъществяване на правото на прихващане - извън процеса или в
процеса, правният ефект на изявлението за прихващане настъпва с обратно действие от
момента, когато прихващането е могло да се извърши - когато активното вземане е
било изискуемо, а пасивното - поне изпълняемо - в този смисъл решение № 50160 от
24.11.2022 г., постановено по т.д.№ 2248/2019 г. по описа на ВКС, I т. о., ТК.
В разглеждания случай ищецът оспорва съществуването на задълженията в общ
размер на 3097,25 лв., установени с влязла в сила заповед за изпълнение от 21.08.2019
г., издадена по ч.гр.д.№ 42050/2019 г. по описа на СРС, 163 състав, въз основа на която
е издадени изпълнителен лист от 02.10.2019г., като се позовава на отправено от нея до
ответника изявление за прихващане с рег.индекс П-.. от 18.04.2023 г. - след влизането в
сила на посоченото изпълнително основание, с насрещното му вземане по договор за
прехвърляне на вземане от 20.01.2017 г., по силата на който Б. Ч. П. е придобила
вземане в размер на 3100 лв. на „..“ ЕООД срещу „...“ ЕАД, представляващо част от
обезщетение за ползване на основание чл.137, ал.2 ЗЕ на изградено от „..“ ЕООД
съоръжение за присъединяване към топлопреносната мрежа / присъединителен
топлопровод, съоръжения към него и абонатна станция / на жилищна сграда, находяща
се в гр.София, .., за периода от 28.06.2006 г. до 20.01.2017 г. Т.е. релевираната
претенция е основана на новонастъпил факт, което съответно обуславя наличието на
правен интерес за ищеца да претендира по исков ред установяване на
несъществуването на изпълняемото право.
Страните не спорят, а и от приетите по делото доказателства се установява, че
3
срещу Л.Ив.К. е бил издаден изпълнителен лист от 02.10.2019г. по ч.гр.д.№ 42050/2019
г. по описа на СРС, 163 състав, а ищцата Б. Ч. П., като неин единствен наследник
отговаря за задължението в цялост.
От представения по делото договор за цесия от 20.01.2017 г. се установява, че
цедентът „..“ ЕООД е прехвърлил на цесионера Б. Ч. П. свое изискуемо вземане срещу
„...“ ЕАД в размер на 3100 лв. на „..“ ЕООД срещу „...“ ЕАД, представляващо част от
обезщетение за ползване на основание чл.137, ал.2 ЗЕ на изградено от „..“ ЕООД
съоръжение за присъединяване към топлопреносната мрежа / присъединителен
топлопровод, съоръжения към него и абонатна станция / на жилищна сграда, находяща
се в гр.София, .., за периода от 28.06.2006 г. до 20.01.2017 г. Съдът намира
възражението на ответника относно действителността на процесния договор за цесия
за неоснователно, а и за неотносимо. Валидността на сключения договор за цесия и
редовното уведомяване на длъжника за неговото сключване не е относимо към
дължимостта на прехвърляното вземане, а би могло да бъде релевирано от него
единствено във връзка с твърдения от негова страна за изпълнение на задължението
към някоя от страните по договора за цесия и валидността на извършеното плащане за
погасяване на вземането срещу длъжника. В настоящия случай ответникът „...“ ЕАД не
твърди да е погасила в цялост задълженията си срещу цедента „..“ ЕООД за посочения
в договора период 28.06.2006 г. до 20.01.2017 г. Следва да се отбележи във връзка с
възраженията за антидатиране на договора с цел да се установи, че двете вземания са
съществували към един и същи момент, от една страна, че с прехвърлянето на
вземането не се прекъсва давност, нито се променя друг съществен елемент от
правоотношението с длъжника, а от друга страна, че от значение за моментът, към
който се счита извършено прихващането не е сключването на договора за цесия, а
направеното възражение за прихващане. В настоящия случай към момента на
сключване на договора за цесия, процесното задължение на ищцата Б. Ч. П. все още не
е било възникнало, доколкото заповедта за изпълнение е издадена на 21.08.2019г.
срещу нейната майка, а тя е станала длъжник по същото едва след смъртта на Л.К..
Извън изложеното съдът намира, че не се установи оспорването, поради което приема,
че договорът за цесия е действителен и същия валидно обвързва страните.
Представеният договор е частен документ, като ищцата като страна по него не
оспорва неговата валидност, нито положения от нея подпис, а напротив – с действията
си потвърждава волята си за неговото сключване, поради което неоснователно е и
възражението за неавтентичност на подписа й.
Съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и
спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор. С уведомление от цедента, получено от „...“ ЕАД на 18.04.2023 г.,
длъжникът е бил уведомен за извършената цесия, следователно съдът намира, че
договорът за цесия е произвел действие и по отношение на длъжника.
Не се спори също така между страните, че ищецът е отправил до ответника
изявление за прихващане на вземанията на последния, установени с влязла в сила
заповед за изпълнение от 21.08.2019 г., издадена по ч.гр.д.№ 42050/2019 г. по описа на
СРС, 163 състав, с насрещните му вземания по договор за цесия от 20.01.2017 г.,
представляващи вземания по чл.137, ал.2 ЗЕ в размер на 3100 лв. за периода от
28.06.2006 г. до 20.01.2017 г., което е било получено на 15.05.2023 г.
Съдът приема, че действително по делото не е доказано, че претендираното от
ищеца активно вземане по чл.137, ал.2 ЗЕ е било установено със сила на пресъдено
нещо, но с оглед изложеното вече по-горе няма пречка съществуването или липсата му
4
да бъде установена в настоящото производството по чл.439 ГПК.
Производството, преносът, доставката и разпределението на топлинна енергия е
дейност, която понастоящем е регламентирана в Закон за енергетиката и Наредба № Е-
РД- 04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването /обн., ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 год./,
както и в действащите преди това Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /отм./ и Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването
/понастоящем отменена/. Съгласно чл.133 ЗЕ, топлопреносното предприятие е длъжно
да присъединява към топлопреносната мрежа производители и клиенти, разположени
на съответната територия, определена с лицензията за пренос на топлинна енергия.
Обектите на потребителите и производителите се присъединяват към топлопреносната
мрежа след: 1/ подаване на заявление за проучване на условията за присъединяване от
лица, които искат присъединяване към топлопреносната мрежа на новоизграждащи се
и/или съществуващи обекти или от производител до топлопреносното предприятие; 2/
извършване на предварително проучване за присъединяване на обекта, с което
топлопреносното предприятие определя техническите условия, начина, точката или
мястото и срока; 3/ изработване на инвестиционен проект на присъединявания обект и
предаването му на топлопреносното предприятие за проверка на изпълнението на
техническите условия за присъединяване преди неговото представяне за одобряване; 4/
сключване на предварителен писмен договор за присъединяване между
топлопреносното предприятие и съответния производител и/или съответните
собственици или титуляри на вещното право на ползване върху обектите, за които се
иска присъединяване след установяване, че инвестиционният проект е изготвен в
съответствие с условията за присъединяване - чл.17, ал.1 от Наредба № 2 от 28.05.2004
г. за топлоснабдяването /отм./ и чл.17, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /отм./, вр. с чл.138 ЗЕ. Според идентичните норми на чл.17, ал.3 от
горепосочените наредби, след завършване на строежа на обекта и съставяне на
констативен акт, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни
проекти, възложителят подава заявление до топлопреносното предприятие за
сключване на договор за присъединяване при условията на предварителния договор.
Договорът за присъединяване следва да има задължителното съдържание, посочено в
идентичните норми на чл.17, ал.4 от посочените наредби, което включва и: срокове,
цени и условия за учредяване на сервитутни права и за прехвърляне на собственост или
учредяване право на строеж в полза на топлопреносното предприятие; финансови
взаимоотношения между страните и особени условия, свързани с изграждане на
съоръженията за присъединяване по реда на чл.137, ал.2 ЗЕ.
Съгласно чл.137, ал.1 ЗЕ /редакция - ДВ, бр. 107 от 2003 г./, при присъединяване
на потребители на топлинна енергия за битови нужди, присъединителният
топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от
топлопреносното предприятие и са негова собственост, а по силата на ал.2 от същата
разпоредба, когато изграждането на съоръженията е икономически нецелесъобразно за
топлопреносното предприятие, изграждането им може да се извършва от
потребителите след съгласуване с топлопреносното предприятие. Прехвърлянето на
собствеността от потребителите върху изградените съоръжения се урежда с договора
за присъединяване по чл.138, ал.1 ЗЕ.
Горепосочената нормативна уредба предвижда всички отношения между
потребителя и топлопреносното предприятие да се уредят с договора за
присъединяване. Според изричната разпоредба на чл.33, ал.1 от Наредба № 2 от
28.05.2004 г. за топлоснабдяването /отм./, в случаите по чл.137, ал.2 ЗЕ собствеността
5
върху изградените съоръжения от потребителите на топлопреносното предприятие се
прехвърля с договора за присъединяване, а според чл.33, ал.1 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /отм./, в случаите по чл.137, ал.2 ЗЕ
собствеността върху изградените от собствениците или титулярите на вещно право на
ползване съоръжения се прехвърля на топлопреносното предприятие в срок до три
години, като отношенията се уреждат в договора за присъединяване.
В настоящия случай се установява от събраните по делото доказателства, че на
21.09.2005г. между „..“ ЕООД и „...“ ЕАД е бил сключен договор за присъединяване на
потребител, ползващ топлинна енергия за битови нужди на обект процесната жилищна
сграда на адрес гр.София, .., по силата на който страните са постигнали съгласие, че
присъединяването на обекта ще се извърши чрез изграждането на присъединителен
тръбопровод, съоръжения към него и абонатна станция с конкретно посочени
параметри, като уговорили, че срокът за присъединяването на обекта е 60 месеца от
влизането в сила на договора. Потребителят се задължил да изгради за своя сметка
строежа, съобразно техническите условия и изисквания, посочени в становището на
„...“ ЕАД, като до прехвърлянето на собствеността, потребителят бил негов собственик
– чл.8 от договора.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че процесните
съоръжения са били изградени от „..“ ЕООД за негова сметка, след предварително
съгласуване с ответното дружество, било е издадено разрешение за тяхното ползване,
като същите са били и въведени в редовна експлоатация на 28.06.2006 г. Следователно
възникнало е основанието по чл.138, ал.1 ЗЕ вр. с чл.17, ал.3 от Наредба № 2 от
28.05.2004 г. за топлоснабдяването /отм./ за сключването на писмен договор за
присъединяване към топлопреносната мрежа. Не се спори по делото, че такъв договор
не е бил сключен между страните, както и че процесните съоръжения са били
използвани от ответника през процесния период, което обстоятелство се установява и
от приетата по делото съдебно-техническа експертиза.
Разпоредбата на чл.137, ал.2 ЗЕ санкционира неоснователното разместване на
имуществени блага, до които се стига в хипотеза, при която функциониращ
присъединителен тръбопровод, съоръжения към него и абонатна станция, които следва
да се изградят за сметка на топлопреносното предприятие и могат да бъдат единствено
негова собственост, са изградени за сметка на клиент и все още не са в патримониума
на топлопреносното предприятие. В тези случаи за времето до изкупуването на
съоръженията /чл. 137, ал. 3 ЗЕ/ топлопреносното предприятие дължи на лицето, което
ги е изградило, цена за ползването им. Това е предвидено в идентичните норми на
чл.17, ал.4, т.11 от Наредба№ 2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването /отм./ и
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /отм./.
Следователно претендираното от ищеца вземане по чл.137, ал.2 ЗЕ е изискуемо
/считано от изграждането на съоръженията/.
При съобразяване на обстоятелството, че процесните съоръжения са със особен
статут, регулиран от нормативната уредба - енергийни обекти, част от топлопреносната
мрежа, съдът приема, че размерът на обезщетението следва да се определи по
Методиката, приета от ДКЕВР по протокол № 27 от 04.02.208 г. на основание чл.117,
ал.7, чл.138, ал.3 и чл.197, ал.7 ЗЕ, която съобразно т.1, б.„б“ урежда начина на
определяне на цените по договори за предоставен достъп от потребители през
собствените им уредби и/или съоръжения на топлопреносни предприятия, за целите на
преноса на топлинна енергия до други потребители.
6
В частност е установено въз основа на заключението на вещото лице по
допусната и изслушана съдебно-техническата експертиза, че цената за ползване на
съоръженията за периода от м.07.2006 г. до м.04.2023 г. възлиза на 36 886,09 лв. За
процесния период от 28.06.2006 г. до 20.01.2017 г. и на основание чл.162 ГПК съдът
намира, че цената за предоставен достъп до съоръженията възлиза на сумата от
27 921,79 лв., която сума е по-висока от посочената в договора за цесия, с който
частично е прехвърлено вземане в размер на 3100 лева.
В този смисъл съдът приема, че са налице предпоставките за компенсация по
чл.103 и чл.104 ЗЗД, като вземането на ищеца в размер на 3100 лв. следва да се
прихване с вземанията на ответника в общ размер на 3097,25 лв., установени със
влязла в сила заповед за изпълнение от 21.08.2019 г. по ч.гр.д.№ 42050/2019 г. по
описа на СРС, 163 състав, за които е издаден изпълнителен лист от 02.10.2019г., до
размера на по-малкото от тях.
По възражението на ответника за давност, съдът намира следното: Съдът
намира, че по отношение на активното вземане се прилага общият 5-годишен
давностен срок по чл.110 ЗЗД, доколкото не е налице специална разпоредба.
Направеното изявление за прихващане винаги има действие към предвидения в чл.104,
ал.2 ЗЗД момент, от деня в който прихващането е могло да се извърши, т. е.
прихващането има обратно действие. Възможно е да се извърши съдебно прихващане
на пасивното вземане с насрещно активно вземане, което е погасено по давност, ако
преди изтичането на давностния срок за активното вземане са били налице
предпоставките за извънсъдебното прихващане по чл.103, ал.1 ЗЗД. В хипотезата на
съдебно прихващане с неликвидни насрещни вземания /или едно от тях/, правният
ефект на съдебното прихващане настъпва с влизане в сила на съдебното решение и
занапред. Ликвидно е вземането, по което няма спор между страните по материалното
правоотношение, както и установеното с влязло в сила съдебно решение вземане - в
този смисъл решение № 35 от 25.07.2017 г., постановено по т.д.№ ../2015 г. по описа на
ВКС, I т.о. Към момента на изтичане на давността за вземането на ищеца прихващане
не е могло да се извърши, тъй като вземането му не е било ликвидно. В допълнение
следва да се отбележи, че с оглед характера на вземането, прехвърлено с договор за
цесия от 20.01.2017г., същото има периодичен характер, като възникването на
задължението на топлопреносното предприятие по чл.137, ал.2 ЗЕ не е обусловено от
отправянето на покана до собственика на енергийни обекти и съоръжения, съгласно §4,
т.4а от ДР на ЗЕ / обн. ДВ, бр.38 от 2018г., в сила от 08.05.2018г./, тъй като посочената
норма няма обратно действие и не е била в сила през процесния период 28.06.2006 г. до
20.01.2017 г. С оглед изложеното съдът намира, че в договора за цесия не е достатъчно
индивидуализирано прехвърленото вземане, доколкото е посочено, че същото
представлява част от общо вземане от поне 15000 лева за периода от 28.06.2006 г. до
20.01.2017 г., но не е посочено прехвърлената част от него в размер на 3100 лева дали
отговаря на вземане за определени месечни вземания в рамките на посочения период,
или представлява частично вземане от множество периоди – кои и за каква част от
всяко месечно вземане се отнася. Поради това за съда не е възможно да разгледа по-
конкретно наведеното възражение за изтекла погасителна давност, като следва да се
отбележи, че ответникът е навел твърдения, че е погасил задълженията си към цедента
за периода 26.01.2012г. до 25.01.2017г., за действителното осъществяване на което се
съдържа индиция в представеното по делото писмено доказателство от страна на
ищеца – решение от 19.01.2023г. по в.гр.д. №134/2022г., в който случай биха останали
ликвидни задължения за периода от 28.06.2006 г. до 26.01.2012г., които към момента
7
на тяхното безспорно установяване със сигурност са погасени по давност. Следва да се
отбележи, че като възникнали като периодични вземания, то давностен срок тече за
всяко месечно задължение от изтичане на периода, за който се дължи. Доказателства за
спиране или прекъсване на давностния срок не са ангажирани в настоящото
производство.
С оглед изложеното, дори да можеше да бъде извършено прихващане с
процесното вземане, то възражението за давност, направено още с отговора на
исковата молба, е основателно.
Предвид на гореизложеното предявеният иск подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има единствено ответникът.
Ответникът претендира разноски, но не е представил списък по чл.80 ГПК, нито
доказателства за сторени разноски освен тези за процесуално представителство. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено от съда по реда на
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на основание
чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.439 ГПК от Б. Ч. П.,
ЕГН **********, живуща в Кралство Норвегия, гр. .., чрез адв. Р. Ц. А., с адрес за
призоваване гр. София, .., за признаване за установено по отношение на „...“ ЕАД, ЕИК
.., със седалище и адрес на управление гр.София, .., представлявано от А.А., че ищецът
не дължи на ответника сумата от 2573,26 лв., представяща дължима цена за
консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законна лихва от 22.07.2019г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 337,37 лева за периода от 14.09.2017г. до 09.07.2019г., сумата 63,25лв.,
представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.06.2016г. до
30.04.2018г., ведно със законната лихва от 22.07.2019 г. до изплащане на вземането,
начислени за абонатен № .., за които на 02.10.2019 г. е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 42050/2019 г. по описа на СРС, 163 състав, поради погасяването му с
извършено прихващане с вземания на ищеца Б. Ч. П. от кредитора „...“ ЕАД въз основа
на договор за прехвърляне на вземане от 20.01.2017г. със „..“ ЕООД, ЕИК ..
ОСЪЖДА Б. Ч. П., ЕГН **********, да заплати на „...“ ЕАД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление гр.София, .., представлявано от А.А., сума в размер на
100 лв., представляваща направени от ответника разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца - „..“ ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9